№ 346 / 26.06.2020г.,
гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито
съдебно заседание на десети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Секретар:
Дорета Атанасова
Прокурор:
Елеонора Иванова
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №20 по описа на
съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН
във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Д.-М. О. от РРумъния - чрез адв.К. от АК Разград, срещу Решение №177/29.11.2019г., постановено по АНД №664 по описа на Свиленградски Районен съд за 2019г. Твърди се, че
атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Наказателното
постановление било потвърдено, като съдът приел, че жалбоподателката била
осъществила състава на нарушение по чл.18, ал.1 във вр. с чл.14а, ал.1 от ВЗ
във вр. с чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1-2 от Наредба №Н-1 от 01.02.2012г. за
пренасяне през границата на страната на парични средства, благородни метали,
скъпоценни камъни и изделия с тях и водене на митнически регистри по чл.10а от
ВЗ. РС Свиленград приел, че при издаването на НП били спазени разпоредбите на
чл.34 от ЗАНН, но това не било така. В изводите си съдът посочил, че можело да
се направи извод, но жалбоподателят счита, че от страна на съда не следвало да
има вероятност при изводите, а само категоричност. Съдът обсъдил посочените в
жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с материалния закон следвало да следи служебно, но това не
било сторено. Не били отбелязани съществени процесуални нарушения – наказаното
лице не било наказано за извършеното от него деяние, съставляващо
административно нарушение, а било наказано за друго такова, за което не му било
предявено обвинение по установения в ЗАНН ред. Описаното нарушение не било
съставомерно по чл.14а, ал.1 от ВЗ, поради което и НП не съдържало
задължителните реквизити, както и било нарушено правото на защита. Липсвало
съответствие между релевантните обстоятелства, формиращи състава на
нарушението, и дадената правна квалификация. Това нарушение не можело да се
преодолее по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. РС Свиленград неправилно
интерпретирал свидетелските показания на св.Йозджан О., а разпитаните митнически
служители затаили обстоятелства при проведения им разпит. Иска се отмяна на решението на районния
съд и на наказателното постановление.
Ответникът счита, че жалбата била
неоснователна, а постановеното решение било правилно и законосъобразно и
следвало да бъде оставено в сила.
Окръжна прокуратура Хасково
изразяват становище за отмяна на първоинстанционното решение по отношение
отнемането на предмета на извършеното нарушение предвид отмяната на чл.20 от
ВЗ. В останалата му част решението следвало да бъде оставено в сила.
Административен съд Хасково след
проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания,
както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в
срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е частично основателна.
С
оспореното решение Свиленградският Районен съд е потвърдил обжалваното пред
него наказателно постановление, с което на основание чл.20, ал.1 от Валутния
закон от Д.-М. О. са отнети в полза на Държавата златни пръстени проба 585 – 44
броя – 165,00 грама; златни гривни проба 585 – 16 броя – 85,00 грама; златни
медальони проба 858 – 42 броя – 50,02 гр.; златни обици проба 585 – 22 чифта –
108,00 гр. проба 585, или общ грамаж 408,20 грама, на обща пазарна стойност
23 267,40 лева, както и на основание чл.18, ал.1 във вр. с чл.14а, ал.1, от
ВЗ на същата е наложено административно наказание глоба в размер на 1000,00
лева.
За да постанови този
резултат, районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не
са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е за доказано по безспорен
начин, че санкционираното лице е извършило описаното в АУАН и НП нарушение,
поради което правилно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност. Подробно са обсъдени събраните свидетелски показания, които били
преценени като последователни, безпротиворечиви, логически обосновани и
убедителни, поради което и били кредитирани показанията на митническите
служители. При събраните доказателства съдът направил извод за осъществен
състав на нарушението на установената дата и място от наказания субект.
Обсъдено е правно регламентираното задължение за попълване и представяне пред
митническите органи на декларация, както и че самата жалбоподателка твърдяла,
че златните произведения са нейни. Изложил е и съображения, че по делото били
установени различни документи и обяснения от жалбоподателката, което не би
могло да се осъществи, ако не е имало присъствие на преводач, каквото твърдяно
нарушение въвела защита на жалбоподателката.
Настоящата
инстанция споделя изводите на съда, че при провеждане на административнонаказателната
процедура не са допуснати съществени процесуални нарушения, а процесното
нарушение е безспорно установено и доказано.
Неоснователно
е оплакването, че решението е постановено при неправилна преценка на събраните
по делото доказателства. Районният съд
- при
спазване на процесуалните правила,
е установил
и подробно описал фактическата обстановка.
След пълното изясняване на релевантните по делото факти и обстоятелства, както
и въз основа на
събраните по делото доказателства,
съдът е достигнал до правилния извод, че вмененото на
касатора административно
нарушение е осъществено от обективна и
субективна
страна. Изложените в тази връзка съображения
на районния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция без да е необходимо
да се преповтарят. Следва единствено да се посочи по отношение на
възражението, че наказанието не било наложено за установеното като извършено от
наказания, а за друго нарушение, че не се установи несъответствие между
фактическото описание на нарушението и правната му квалификация. Както в АУАН,
така и в НП, констатациите са относно недеклариране при внос пред митническите
органи на пренасяните през границата от трета
страна изделия от злато, като правилно е определена и следваща санкционна норма.
Настоящата инстанция счита, че изложеното
от жалбоподателя е защитна версия, която не само е лишена от всякаква
контретика при излагането си в касационната жалба, но и е поднесена с цел
избягване на следващата се за нарушението административнонаказателна
отговорност. Не се установи от настоящата инстанция да има нарушение на правата на
подведеното под административнонаказателна отговорност лице да се защити в
процеса, включително да ангажира доказателства, ако желае това. Поради това АС Хасково счита, че районният съд правилно е
приел, че вмененото на касатора противоправно деяние е безспорно установено и
доказано.
Независимо
от така изложеното, касационната инстанция счита, че НП в частта му относно
постановеното отнемане в полза на държавата на недекларираната валута, респ.
решението, потвърждаващо НП в тази му част, следва да се отменят. Налице е основание за
прилагане на разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН предвид отмяната на чл.20 от ВЗ с ЗИД на ВЗ, обн. ДВ
бр.14 от 2020г. от 18.02.20г. При това положение и след
настъпилата нормативна промяна законодателят не предвижда отнемане вещите
предмет на нарушението. След отмяната на посочения текст действащата редакция
на закона се явява по-благоприятен закон по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН. Тази законова редакция
следва да бъде съобразена понастоящем предвид висящността на производството по
оспорване на процесното НП. Направеният извод за частична отмяна на съдебния
акт е по обективни причини предвид настъпилата по-благоприятна уредба на закона
и отмяна на нормата, указваща отнемане на вещите. Така в частта му по пункт първи, в която от жалбоподателката
се отнемат в полза на държавата златни
изделия, предмет на установеното нарушение, НП №2469/2018
от 08.04.2019г. се явява несъответстващо на материалния закон.
Отделно от посоченото следва да се има
предвид, че към настоящия момент чл.18 от ВЗ е изменен - ДВ, бр. 96 от 2011г.,
бр.14 от 2020г., като за осъществения от касатора състав на нарушение в ал.2 на
чл.18 от ВЗ се предвижда административно наказание Глоба в размер на една пета
от стойността на недекларираните парични средства или благородни метали и
скъпоценни камъни и изделия със и от тях. В конкретния случай стойността на
златните изделия, предмет на нарушението, е 23 267,40
лева, а 1/5 от нея е над 1000 лева /определения размер на глобата в НП/, поради което не
е налице основание за приложение съгласно чл.3, ал.2 от ЗАНН на
по-благоприятния закон.
По
изложените съображения оспореното решение в частта му, потвърждаваща НП №2469/2018 от 08.04.2019г. относно отнемането в полза на
държавата на предмета на нарушението, следва да се отмени и вместо него да се
постови друго, отменящо НП тази му част. В останалата му част, обжалваното
решението следва да се остави в сила.
С
оглед крайния извод на съда за частична основателност на жалбата, но и като се
има предвид, че в представения списък за разноски от жалбоподателя същите са
посочени като разноски за адв.възнаграждение пред „първата инстанция“, съдът
намира, че искането не е основателно и разноски в касационната инстанция за
жалбоподателя не са дължими. Доколкото жалбата не е уважена в цялата и част и
съдът оставя в сила въззивното решение по отношение потвърждаване на
наказателното постановление в частта на наложеното наказание, то жалбоподателят
следва да заплати на ответната страна съразмерно на отхвърлената част юрк.
възнаграждение в размер на 80,00 лева.
Мотивиран
така и на основание чл.222, ал.1 от АПК и чл.221, ал.2, пр.първо от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Решение №177/29.11.2019г., постановено по АНД №664 по описа на Свиленградски районен съд за 2019г., в частта
му, в която Наказателно постановление №2469/2018
от 08.04.2019г., издадено от с.д.Заместник-Директор на ТД Южна Морска, е
потвърдено относно отнемането в полза на държавата на предмета на нарушението и
вместо него:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление №2469/2018
от 08.04.2019г., издадено от с.д.Заместник-Директор на ТД Южна Морска, в частта
му, с която на основание чл.20, ал.1 от ВЗ от Д.-М. О. от РРумъния се отнемат в
полза на държавата Държавата златни пръстени проба 585 – 44 броя – 165,00
грама; златни гривни проба 585 – 16 броя – 85,00 грама; златни медальони проба
858 – 42 броя – 50,02 гр.; златни обици пробя 585 – 22 чифта – 108,00 гр. проба
585, или общ грамаж 408,20 грама, на обща пазарна стойност 23 267,40 лева.
ОСТАВЯ В СИЛА №177/29.11.2019г., постановено по АНД №664 по описа на Свиленградски районен съд за 2019г. в останалата му част.
ОСЪЖДА Д.-М. О. от РРумъния, родена на ***г.,
да заплати на ТД Южна морска, Агенция Митници, направените разноски в
настоящото производство от 80,00 лева за юрк.възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.