Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.С., 29 май 2012год.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Софийски градски съд,
Гражданска колегия, І отделение, 6 състав, в публично съдебно заседание на 24
април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖОРЖ ГИГОВ
При секретаря И.А., като разгледа
докладваното от съдия Гигов гр.дело №12959/2009год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са от Б.К.М., Г.В.М. и М.В.М., действаща лично и със съгласието на майка си Б.К.М.
против ЗАД”А.Б.Ж.”,гр.С., иск с правно основание чл.238,ал.1 КЗ за заплащане на
сумата в размер на 36 585.00
евро,представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застрахователен
договор №********** от 01.12.2006год., с предмет застраховка”Ж.” и срок на застраховката до 01.12.2027год. за
настъпил застрахователен риск- смърт на застрахования – В.М.М. на
29.01.2009год., иск с правно
основание чл.86,ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 3658.00 евро, представляваща
обезщетение за забава, за периода 12.02.2009год., до датата на завеждане на
исковата молба в съда -27.12.2009год.,включително, ведно със законната лихва до
окончателното изплащане и направените разноски.
Ответникът – ЗАД”А.Б.Ж.”АД, гр.С. моли да се отхвърлят исковете, като
неоснователни и недоказани и претендира присъждане на разноски, в това число и
адвокатско възнаграждение.при условията на евентуалност, в случай, че се
приемат исковете за основателни моли да бъде намален техният размер, със сумата
платена от дружеството в размер на 833.42лв.Наличието на алкохол в кръвта на В. М., със стойност
2.48 на хиляда, както и последвалите в резултат на това събития изпълват
фактическия състав на т.9.10,б.”е” и по т.10.5 от ОУ, поради което са основание
за направения отказ за плащане на застрахователната сума.
След преценка доводите на страните и
доказателствата по делото с оглед разпоредбата на чл.235,ал.2 ГПК съдът приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
С постановление от 24.04.2009год. Районна
прокуратура-гр.В.П. на основание чл.243,ал.1,т.1 във вр. с чл.242,ал.1,пр.1-во
във вр. с чл.24,ал.1,т.1 и чл.199 НПК е прекратила досъдебно производство №50/2009год.,
по описа на РУ на МВР-В.П., поради липса
на състав на престъпление.В същото постановление се посочва, че на
29.01.2009год., пострадалият В.М.М. от гр.С., е пристигнал в гр.С., обл.Ш. на
гости при майка си – Г.С. М..Вечерта на същата дата за времето от 19.00 часа до
20.30 часа, той вечерял с нея, след което около 20.30 часа излязъл на терасата
на апртамента.Установено било от извършения оглед на местопроизшествие е, че
перилата на терасата са с височина едва 80см.Излязъл на терасата,В.М. се
подхлъзнал и паднал през перилата върху почвата на задблоковото
пространство.Въпреки незабавно оказаната медицинска помощ, пострадалият е
издъхнал на същата дата в 23.12 в МБАЛ-Ш., като смъртта му е вследствие на
тежка гръдна травма, довела до масивен хемоторакс, като извършената химическа
експертиза установила наличие на алкохол в проба кръв иззета от трупа н
пострадалия със стойност 2.48 на хиляда.
Представена е химическа експертиза №28 на Областна
дирекция на МВР-Ш.-Научно-техническа лаборатория от 13.02.2009год. с обект на изследване-проба
кръв иззета от В.М. М., което изследване е било извършено по метода В. на
12.02.2009год.,при което се установило наличие на алкохол в кръвта в размер на
2.48 %.
Съгласно заключението на вещото лице – д-р М.
по извършената съдебно-медицинска експертиза/СМЕ/ пробата изследвана по
химическия метод на В., се основава на окислително-редукционен процес. За
окислител на етанола служи сернокисел разтвор на калиев бихромат, който след
подходяща инкубация реагира пропорционално. Чрез третиране с определя
количеството нереагирал бихромат и се изчислява концентрацията на летливите
редуциращи вещества, представени, като етилов алкохол в анализираната проба. Методът
е неспецифичен за етилов алкохол. Това означава, че всяко летливо вещество с
редуциращ характер което се намира в пробата и реагира с калиевия бихромат, ще
бъде отчетено, като етанол.Такива могат да бъдат редица вещества с ендогенен
или екзогенен произход – други алкохоли,алдехиди,кетони, етери и т.н. Ако се
приеме, че към момента н вземане на пробата в кръвта на М. не е имало други
летливи редуциращи вещества, освен етанол, и установеното количество е същото,
като това към момента на смъртта, то към момента на злополуката концентрацията
на етанол в кръвта на М. се изчислява между 2.48 и 2.88 промила, в зависимост
от фазата на процеса и степента на метаболизма. Тъй, като телесното тегло на М.
не е известно, при мъж на видима възраст 40-45г., с умерено изразена подкожна
мастна тъкан и добре развити костна и мускулни системи , вещото лице условно
приема, че то е 80-90кг., като в табличен вид са представени изчислени
минимални количества етилов алкохол 96% и спиртна напитка 40об.%,необходими за
постигане на съответните кръвни концентрации при лице от мъжки пол с посоченото
телесно тегло.Изчислените количества се отнасят а пълна резорбация-прием на
гладно и за кратко време. Консумираната храна намалява резорбацията, а
фракциониран прием намалява пиковата концентрация.Тези фактори увеличават
необходимото количество алкохол за постигане на съответната концентрация.Вещото
лице се позовава на българска експертизна таблица на острите алкохолни
отравяния/А.М., К.Я./, съгласно която концентрации 2.48-2.88% по В. отговарят поне на ІІІ степен
на остро алкохолно отравяне-повърхностна кома, което не кореспондира с
известните факти по делото – ясно съзнание
преди инцидента, което се запазва по време на транспорта. Вещото лице се
позовава на класификация, като цитира проф.Р., според която при тежка степен на
остра интоксикация концентрациите са в интервала 2.50-3.00%. При системна
употреба на алкохол се развива толеранс
и клинично се наблюдава по-лека картина от очакваната според посочените
класификации.
Съгласно заключението на вещото лице –
д-р М. по извършената съдебно-медицинска експертиза/СМЕ/ след еднократен прием
на някакво количество алкохол започват процеси на резорбация и концентрацията
на алкохол в кръвта се повишава до достигане на пикова концентрация, характерна
за съответния прием.Това е фазата на резорбация. Концентрацията на алкохол в
урината също се повишава, като това повишение изостава от това на кръвта,т.е.
отношението на концентрациите кръв/урина е>1.След достигане на пикова концентрация в кръвта
започва фаза на елиминация, при която концентрацията намалява и отново тази в
урината изостава, но този път отношението е <1.Средната продължителност на фазата на резорбация е
60-90мин.Следователно най-вероятно към момента на злополуката М. се е намирал
във фаза на резорбация, а към момента на смъртта – във фаза на елиминация, но
при липса на изследване на урина, това не може да се твърди със достатъчна сигурност.След прием на алкохол и
ясно съзнание и адекватно поведение при обикновено алкохолно опиване степента
се определя, като субклинична/0.2-0.5% при индивиди без толеранс/.Най-вероятно
към момента на злополуката М. се е намирал във фаза на резорбация, а към
момента на смъртта – във фазана елеминация.Теоретично след всеки прием на алкохол
се говори за алкохолна интоксикация със съответна степен на тежест – от І– до
ІV или от субклинична до тежка.В такъв смисъл, според данните по делото, М. се е намирал в състояние на остра
интоксикация в субклинична до лека степен. По делото няма данни за хронична
алкохолна злоупотреба или зависимост.Химическият метод на В. е неспецифичен за
етилов алкохол.При наличие в кръвта и на други летливи редуциращи вещества,
реагиращи с калиев бихромат, те могат да бъдат отчетени, като етилов
алкохол.Изследване н повече проби и от различни телесни течности увеличават
надеждността на експертизата. Изследването на урина е важно за определяне
фазата на интоксикация. При съответното допускане, към момента на злополуката
концентрацията на етанол в кръвта на М. се изчислява между 2.48 и 2.88 промила,
постижими след еднократен прием на не по-малко от между 407 и 523мл., алкохолна
напитка със съдържание 40об.%.При индивид без толеранс това би довело до
потискане на съзнанието до степен на кома. Смъртта на М. е настъпила в резултат
на тежки травматични увреждания,а не в резултат на алкохолна интоксикация. Причинно-следствената
връзка между приема на алкохол и
настъпване на злополуката – подхлъзване и падане от терасата на апартамента не
може да бъде изключена.Събраните данни обаче показват, че алкохолната
концентрация към момента на смъртта не е установена достатъчно надеждно и има
голяма вероятност да не съответства на действителната.
По делото са изслушани свидетелски
показания.Свидетелят Е.И.Б. посочва, че познава В. М. от 2004год., работили
заедно в агенция за сигурност и охрана”С.” до неговата смърт, в различни
дружества,била колеги и партньори.М. нямал признаци за хронична привързаност,
зависимост към алкохола.Свидетелят Л. Д.Л. посочва, че познавал М., като добър
човек и случаите, в които бил виждал да е употребил алкохол, това било на
празници и не е бил забелязал да има признаци на хронична
зависимост или привързаност.
По протокол от 30.06.2011год.на Ш.ския
районен съд, ІV състав, по гр.д.№2067/2011год. по делегация са разпитани,като
свидетели М.В.Г. и К.Р.К., като от
показанията на Г. е видно, че с М. са били заедно на 29.01.2009год. до 18.20
часа и М. не е употребил алкохол, а
според показанията на К.-шофьор на линейката от Спешна помощ”,гр.С. М. нямал симптоми на
остро алкохолно натравяне.
От свидетелските показания на Б. и Л. се установява,
че В.М. е нямал хронична зависимост и привързаност към употребата на алкохол. Съдът
кредитира за достоверни свидетелските показания на Г., че до 18.20 часа, на
29.01.2009год., че В.М. не е употребил алкохол.Показанията на свидетеля К., че според него М.,
нямал симптоми на остро алкохолно
натравяне съдът приема за изолирани и неубедителни, и не ги кредитира за достоверни.
Ищците -
Б.К.М.-съпруга и Г.В.М.-дъщеря и М.В.М.-дъщеря са легитимирани да
претендират присъждане на застрахователно обезщетение, предвид на това, че се
явяват наследници по закон на починалото лице –В.М.М., съгласно удостоверение
за наследници под №000103 от 02.02.2009год. на СО-район”М.”., като ищците са ползващи лица,съгласно застрахователната
полица.
Ответното
застрахователно дружество е пасивно легитимирано да отговаря по
предявените искови претенции, предвид наличието на полица №********** по
застраховка”Ж.” със застрахован-В.М.М.-тарифа-20 индивидуална застраховка”Ж.”
със спестовен характер в евро с начало-01.12.2006гд. и край на покритието на
рисковете – 00.00 на 01.12.2027год., със застрахователна ума 12195.00 евро,
като един от рисковете е смърт на застрахования.
Съгласно Общи условия/ОУ/ на смесеното
застраховане”Ж.” на ответното дружество един от покритите рискове е смърт на
застрахованото лице, като застрахователната сума за смърт от злополука се
изплаща при условията на тарифата, когато злополуката е настъпила през срока на
застраховката и е причинила смърт на застрахованото лице до една година от
датата на злополуката.
Не се счита за злополука смърт или
увреждания настъпили в резултат на алкохолно въздействие,употреба на
наркотици,токсични и допингиращи средства /т.9.10,б.”е” от ОУ/и не се изплаща
застрахователна сума и допълнителни обезщетения при остра или хронична
алкохолна интоксикация, медикоментозна зависимост, употреба на наркотични, токсични
и допингиращи средства и други упойващи вещества и причинно свързани с тях
заболявания и злополуки/т.10.5 от ОУ/.
С писмо изх.№420-00-774 от 15.06.2009год.
ответното дружество е отказало изплащане на суми и обезщетения по
застраховката, като се е позовало на постановление на РП-гр.В.П., че смъртта на
застрахованото лице е настъпила на29.01.2009год. и извършената химическа
експертиза на кръвта на пострадалия е установила наличието на алкохол – 2.48 на
хиляда и не се дължи обезщетение съгласно т.10.5 от ОУ,предвид на това, че
подхлъзването и падането от терасата, като фактори водещи до смъртта, са
причинно свързани с остра алкохолна интоксикация у застрахования.
Съгласно разпоредбата на чл.238,ал.1 КЗ при
настъпване на застрахователното събитие или на определените в договора условия
застрахователят е длъжен да плати застрахователната сума или частта от нея,
определена в застрахователния договор. Застрахователната сума се изплаща на
застрахования или на третите ползващи се лица.
С
договора за застраховка”Ж.” застрахователят се задължава да поеме
застрахователна закрила на Ж.а ,здравето и телесната цялост на застрахования
или трето лице срещу събития, свързани с увреждания на здравето или смърт, като
при тяхното настъпване или при настъпването на определени в договора условия се
задължава да заплати уговорената застрахователна сума на
застрахования,респективно на неговите наследници или трето ползващо се лице. Предмет
на застраховане е само лично,неимуществено благо.
При настъпване на застрахователното
събитие третото ползващо се лице може да иска да му се плати застрахователната
сума.Когато в договора са посочени няколко ползващи се лица, поначало се
определя кой каква част от застрахователната сума ще получи, като в застрахователната
полица в т.2 е посочено, че при смърт на застрахования през срока на
застраховката на Б.К.М. ще се изплати 34 % от застрахователната сума, а на Г.В.М. и на
Мариана В.М. ще се изплатят от по 33 % от застрахователната сума, която е
в размер на 12 195 евро/т.6 от полицата/.
В заключението си вещото лице по СМЕ се
позовава на това, че майката на
пострадалото лице е заявила,че заедно със сина си са изпили „няколко чашки
ракия”, но не и колко той е изпил. Според протокола за оглед на
местопроизшествието на масата в стаята са намерени 4 бр.чаши и бутилка с
жълтеникава течност, а на терасата бутилка от обикновена преславска ракия с
жълтеникава течност в нея. Съдът възприема за компетентно изготвено
заключението на вещото лице по СМЕ, от което се установява както, че починалото
лице е употребило алкохол, така й че към момента на злополуката на
29.01.2009год. В.М. се е намирал във фаза на резорбация/концентрацията на
алкохол в кръвта е била повишена/,а към момента на смъртта – във фаза на
елиминация, при която концентрацията на алкохол в кръвта е намаляла, и като се
има предвид, че средната продължителност на резорбацията е от 60-90мин., следва
да се приеме,че по време на злополуката М. е бил в състояние на остра
интоксикация. Съдът не кредитира заключението на вещото лице по СМЕ, в частта
относно заявеното, че алкохолната
концентрация към момента на смъртта не е установено достатъчно надеждно и има
голяма вероятност да не съответства на действителната, тъй като в тази част
заключението е неубедително, не е
аргументирано в достатъчна степен и не установява, че действително наличието на
алкохол в кръвта на застрахованото починало лице,че не е била със стойност 2.48 %.
При тези доказателства по делото съдът
приема за безспорно установено, че В.М. е употребил алкохол вечерта в дома на майка си на 29.01.2009год.,
и смъртта му същият ден в резултат на
злополуката е в пряка
причинно-следствена връзка, именно с
употребата на алкохол и М. се е намирал в състояние на остра интоксикация и в
този смисъл не беше оборено заключението по химическата експертиза №28/13.02.2009год.,
на Областна дирекция на МВР-Научно-техническа лаборатория, че наличието на
алкохол в кръвта на М. е било в размер на 2.48%.
Предвид Общите условия на смесеното застраховане”Ж.”
на ответното дружество - разпоредбата на т.9.10, б.”е”,предл.1-во от ОУ,
е самостоятелно и достатъчно основание
застрахователят да откаже изплащане на застрахователни суми на ищците, тъй като
изрично е предвидено, че не се счита злополука - смърт в резултат на алкохолно
въздействие, под което въздействие е било застрахованото лице непосредствено
преди настъпване на злополуката на 29.01.2009год, и то в състояние на остра
интоксикация.
Налице е и второто основание да се откаже
изплащането на застрахователно обезщетение от страна на ответното дружество –
наличието на остра алкохолна интоксикация/т.10.5,предл.1-во/ от ОУ на смесено
застраховане”Ж.”, което съдът счита за самостоятелно основание, наред с
наличието на хроничната интоксикация,предвид
изискването да не се счита ,злополука
– смърт в резултат на алкохолно въздействие/т.9.10,б.,”е” от ОУ/.
С оглед на изложеното налице е основателен
отказ от ответното дружество за изплащане на застрахователно обезщетение на
ищците. Не е налице фактическия състав
на чл.238,ал.1 КЗ , претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение,
както и акцесорната претенция по
чл.86,ал.1 ЗЗД и следва да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни и
недоказани.
С оглед изхода на спора на основание
чл.78,ал.1 ГПК ищците трябва да бъдат осъдени да заплатят на ответното
дружество сумата 2 500лв., представляваща направени по делото разноски за
възнаграждение за един адвокат.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО предявените
от Б.К.М., ЕГН-**********,Г.В.М., ЕГН-********** и М.В.М., ЕГН-**********,
действаща лично и със съгласието на майка си Б.К.М. *** и трите със съдебен
адрес: адвокат Й.,гр.С., ул.”П.”№**,ет.*, офис №* против ЗАД”А.Б.Ж.”АД,
ЕИК ********, гр.С., район” О.”, бул.”К. Ал.Д.”№** иск с правно основание чл.238, ал.1 КЗ за заплащане на сумата в размер на
36 585.00 евро, представляваща
застрахователно обезщетение по застрахователен договор №********** от
01.12.2006год., с предмет застраховка”Ж.”
и срок на застраховката до 01.12.2027год., за настъпил застрахователен
риск – смърт – на застрахования – В.М.М. на 29.01.2009год., иск с правно
основание чл.86,ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 3 658.00 евро, представляваща
обезщетение за забава, за периода 12.02.2009год. до датата на завеждане на
исковата молба в съда -27.12.2009год., включително, ведно със законната лихва
до окончателното изплащане и разноски, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА
на основание чл.78,ал.1 ГПК Б.К.М.,
ЕГН-**********, Г.В.М., ЕГН-********** и М.В.М., ЕГН-**********, действаща
лично и със съгласието на майка си Б.К.М. *** и трите със съдебен адрес:адвокат
Й., гр.С.,ул.”П.”№**,ет.*, офис №* да заплатят на ЗАД”А.Б.Ж.”АД, ЕИК ********,
гр.С., район”О.”, бул.”К. Ал.Д.”№** сумата 2500лв., за направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщения от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: