№ 406
гр. София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Виктор Б. Чаушев
Членове:Емилия Ат. Колева
Виктория В. Грънчарска
при участието на секретаря Бранимира В. Иванова Пенова
в присъствието на прокурора М. Н. Т.
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Колева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20251100601500 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава Двадесет и първа от НПК.
Образувано е по въззивна жалба и допълнение към нея на адв. Б. Б. – защитник на
подсъдимата С. Д. С. срещу Присъда от 26.09.2024г., постановена по НОХД № 8330/2017г.,
по описа на СРС, НО, 110 състав.
По делото е постъпило допълнение към въззивната жалба, депозирано от адв. К. С. –
защитник на подсъдимата.
С присъдата подсъдимата С. е призната за виновна по повдигнатото обвинение за
извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 2, вр. ал. 1 НК,
за което при условията на чл. 54 НК й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
две години и шест месеца при първоначален общ режим на изтърпяване.
С присъдата подсъдимата е призната за виновна и в извършване на престъпление по
чл. 209, ал. 1 НК, за което при условията на чл. 54, ал. 1 НК й е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от една година при първоначален общ режим на изтърпяване.
На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът е определил едно общо наказание лишаване от
свобода за срок от две години и шест месеца при първоначален общ режим.
На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК са групирани наказанията по НОХД №
8330/2017г. на СРС 110 състав и по НОХД № 22921/2014г. на СРС, като е определено едно
общо наказание в размер на две години и шест месеца при първоначален общ режим.
Приложена е разпоредбата на чл. 25, ал. 2 НК.
На основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД подсъдимата е осъдена да заплати на К. С. Х. сумата от
10 000 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на деянието,
предмет на разглеждане на делото.
1
В тежест на подсъдимата са възложени направените по делото разноски, както и
дължимата държавна такса върху уважената част на предявения граждански иск.
Във въззивната жалба и допълнението към нея, депозирано от адв. Б., са наведени
твърдения за допуснати в хода на досъдебното производство и съдебното такова съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимата. Твърди
се необоснованост на присъдата. Моли се присъдата да бъде отменена поради допуснати
процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон, явна
несправедливост на наложеното наказание.
По делото е постъпило допълнение към въззивната жалба и от адв. К. С., в което също
се поддържа становище за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
съдебното производство. Мотивира се предубеденост на първоинстанционния състав.
Направено е искане за отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане от нов
състав, алтернативно за отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която
подсъдимата да бъде оправдана по повдигнатите обвинения, или за изменение на
наложеното наказание с приложението на чл. 66 НК. Направено е възражение за изтекла
давност във връзка с предявения граждански иск.
В разпоредително заседание по реда на чл. 327 НПК въззивният съд е приел, че за
правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събирането на
доказателства.
В съдебно заседание защитата на подсъдимата в лицето на адв. Б. поддържа въззивната
жалба и допълненията към нея, както и исканията си, обективирани в тях. Представя още
едно допълнение към въззивната жалба /озаглавено защита/, в което са развити аналогични
на първоначалните доводи за допуснати процесуални нарушения. Прави се искане за отмяна
на присъдата на основание чл. 336, ал. 1, т. 3 НПК, в условията на евентуалност за
намаляване размера на наложеното наказание и приложението на чл. 66, ал. 1 НК.
Представителят на СГП оспорва жалбата и счита първоинстанционната присъда за
правилна и законосъобразна, като моли същата да бъде потвърдена изцяло.
Гражданският ищец К. Х. редовно уведомен по телефона, не се явява в съдебно
заседание. Не се явява и неговият повереник – адв. Р. Т. – редовно призована.
Подсъдимата, редовно призована за съдебно заседание, не се явява, като
производството по отношение на нея приключи задочно.
Софийски градски съд, след като прецени доводите на страните, събраните по делото
доказателства, и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, прие следното:
Настоящият съдебен състав намира, че първостепенният съд е допуснал съществени
процесуални нарушения, които обуславят отмяна на атакувания акт и връщане на делото за
ново разглеждане от друг състав на съда. Доводите за това са следните:
С обвинителния акт, внесен от СРП, подс. С. Д. С. е била привлечена към наказателна
отговорност за това, че:
1.В гр.София, в периода от неустановена дата през месец август 2013г. до 13.03.2015г.,
в условията на продължавано престъпление - с осем отделни деяния, осъществени при
условията на чл. 26 НК, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала
заблуждение у различни лица и с това им причинила имотна вреда в общ размер на 29 100
лева, и причинената вреда е в големи размери, както следва:
-в гр.София, на неустановена дата през месец август 2013г., с цел да набави за себе си
имотна облага, възбудила заблуждение у И.И.Т., че е служител на ОЛАФ, и че ще подготви
необходимите документи за изготвяне на европроект за „къща за гости“ в кв.Преслав,
гр.Пловдив, и ще уреди финансирането му, и с това му причинила имотна вреда в размер на
2
1200 лева;
-в гр.София, на неустановена дата през месец септември 2013г., с цел да набави за себе
си имотна облага, възбудила заблуждение у С.П.П., че е служител на ОЛАФ, че била обрана
по време на провеждан протест срещу правителството на Орешарски, и че на следващия ден
трябва да пътува до Брюксел до централата на ОЛАФ, и с това му причинила имотна вреда в
размер на 900 лева;
-в гр.София, на неустановена дата през месец октомври 2013г., с цел да набави за себе
си имотна облага, възбудила заблуждение у С.П.П., че й била необходима сумата от 400 лева
за заплащане на хонорар на изпълнителите, участвали в предизборен концерт на
Политическа партия „ГЕРБ“, и с това му причинила имотна вреда в размер на 400 лева;
-в гр.София, на неустановена дата през месец ноември 2013г., с цел да набави за себе
си имотна облага, възбудила заблуждение у С.П.П., че й била необходима сумата от 300 лева
за плащане за допечатване на бланки за подписка срещу държавна сигурност, и с това му
причинила имотна вреда в размер на 300 лева;
-в гр.София, на неустановена дата в периода от 13.11.2013г. до края на 2013г., с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудила заблуждение у С.П.П., че й била необходима
сумата от 500 лева, които да се платят на следовател, който да съдейства за промяна на
обвинението на В.К., и с това му причинила имотна вреда в размер на 500 лева;
-в гр.София, на неустановена дата в периода от 21.12.2013г. до 22.12.2013г., с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудила заблуждение у В.Г.К., че ще му съдейства да не
бъде задържан и търсен занапред от органите на МВР, и с това му причинила имотна вреда
в размер на 6000 лева;
-в гр.София, на неустановена дата в края на 2014 г., с цел да набави за себе си имотна
облага, възбудила заблуждение у К. С. Х., и до 13.03.2015г. поддържала заблуждения у
последния, че ще подготви необходимите документи за кандидатстване на управляваната от
Х. строителна фирма „СД ВИНПЕЛ Х. и Сие“ по европроект за саниране на жилищни
блокове, и че съдейства за одобряването им от Министерство на регионалното развитие и
благоустройство, и с това му причинила имотна вреда в размер на 10 000 лева;
-в гр.София, на 30.01.2015г., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила
заблуждение у В.В.М. и до 04.02.2015 г. поддържала заблуждения у последния, че ще му
съдейства, във връзка със спечелен от него конкурс за изграждане на къща за гости да
получи предварително финансиране от Държавен фонд „Земеделие“, без представяне на
банкова гаранция, и с това му причинила имотна вреда в размер на 9800 лева –
престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр. с чл.209, ал.1, вр. с чл.26, ал.2, вр. с ал.1 от НК,
както и за това, че:
2.В гр.София, на 01.03.2016г., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила
заблуждение у Д.С.П. и до 02.03.2016г. поддържала заблуждение у последния, че й била
необходима сумата от 1200 лева, за финансирането на организирано благотворително
посещение на два автобуса с възрастни хора на Паметника „Шипка“, по повод националния
празник на страната, и с това му причинила имотна вреда в размер на 1200 лева –
престъпление по чл.209, ал.1 от НК.
СГС констатира процесуални нарушения, допуснати от първата инстанция в хода на
съдебното производство, които се явяват съществени такива и не биха могли да бъдат
отстранени от въззивния съд.
На първо място, СРС е провел открито съдебно заседание на дата 26.09.2023г, в което е
разпитал част от свидетелите по делото, като процесуалните действия по събиране на
доказателства са извършени без участието на подсъдимата, а именно при условията на чл.
269, ал. 3, т. 3 НПК, без да са били налице реално условията за това.
3
Видно от материалите по делото, във връзка с това съдебно заседание подсъдимата е
била редовно призована, но не се е явила, като от страна на нейния защитник са били
представени следните документи във връзка с отсъствието й /л. 250-259 от съд.дело/:
Постановление на прокурор при Окръжна прокуратура – Сливен, с което е удължен срока за
прекъсване на изпълнението на наказанието на С. Д. С. с три месеца, считано от
06.09.2023г., касателно търпяното от нея наказание лишаване от свобода, наложено по
НОХД № 22921/2014г. на СРС, като причина е посочено влошаването на здравословното й
състояние; Епикриза от ВМА – МБАЛ София, видно от която подсъдимата е била изписана
от болнично заведение на 06.08.2023г, като й е бил предписан домашен режим – без
физическо натоварване и продължително стоене права, компресивен чорап през цялото
денонощие, предписани са контролни прегледи на 15-ти и 30-ти ден от изписването. Същата
е била изписана с диагноза: дълбока венозна тромбоза на лява долен крайник, състояние
след БТЕ – микроемболична форма, състояние след констуиран нов оперативен филтър на
вена феморалис суперфициалис синистри, тормбоза на оперативния филтър.
За отсъствието си в това съдебно заседание подсъдимата С. е посочила уважителни
причини за неявяването си, а именно влошено здравословно състояние, което от една страна
е послужило като причина за удължаване на срока на прекъсване на търпяното към него
момент наказание лишаване от свобода, а от друга е представлявало и пречка същата да се
яви в съдебно заседание.
Действително, видно е от епикризата, че подсъдимата към датата на съдебното
заседание е била изписана, но това е станало с предписан домашен режим. В този случай,
вместо съдът да назначи СМЕ, която да провери актуалното й здравословно състояние и
пречка ли е същото С. да участва в наказателния процес /в частност за явяване в съдебни
заседания/, съдът е дал ход на делото, като е събрал и гласни доказателства чрез разпитите
на свидетели. И това е сторено, въпреки изричното искане на подсъдимата да участва в
процеса.
Следващото процесуално нарушение, което е засегнало правото на защита на
подсъдимата, е провеждането на съдебно заседание на дата 13.11.2023г., когато съдът
въпреки депозираната молба от подсъдимата, в която същата е посочила уважителни
причини за неявяването си и е поискала делото да бъде отложено, за да участва при
извършване на процесуалните действия, СРС отново е провел заседание, като е разпитал
свидетели.
За това съдебно заседание подсъдимата е приложила служебна бележка от Медицинска
академия от 10.11.2023г. /л. 316-317 от съд.дело/, в която е удостоверено, че същата е на
болнично лечение на 09.11.2023г. в Клиника по Съдова хирургия на ВМА, като е постъпила
по спешност с дигноза: Дълбока венозна тромбоза на левия долен крайник със съмнение за
белодробна микроемболия. Към служебната бележка е приложен и амбулаторен лист. Т.е., и
за това съдебно заседание С. е представила доказателства за уважителни причини за
неявяването си, като е изразила желание да участва в съдебното производство
С аналогични доводи, съдът приема, че съдебните заседания на дати 24.01.2024г. и на
18.03.2024г. са проведени без участието на подсъдимата в противоречие с процесуалните
правила и въпреки посочените от нея уважителни причини – влошаване на здравословното й
състояние, за което са били представени и съответните доказателства /л. 459-461 от съд.дело
и л. 526-533 от съд.дело/.
Във връзка с изложеното до тук, въззивният съд ще припомни, че правото на лично
участие в процеса е залегнало в българското законодателство като гаранция за надлежно
упражняване правото на защита на подсъдимото лице, като това право би могло да бъде
пренебрегнато при определени условия, предвидени в чл. 269, ал. 3 НПК. В случая, при
провеждане на визираните съдебни заседания, не са били налице нито едно от условията,
предвидени в тази норма на закона, допускащи провеждане на задочно производство. Още
4
повече, че се касае за повдигнати обвинения за тежки умишлени престъпления, поради което
и участието на подсъдимото лице в процеса е било задължително.
В тази насока не може да бъде отминат и факта, че в нито един момент първата
инстанция не е разяснила на подсъдимата възможността да поиска провеждане на
допълнителен разпит на свидетелите, разпитани в нейно отсъствие, с оглед възможността й
да зададе въпроси, като изрично не е искано подобно становище от нея. В този смисъл
допуснатите процесуални нарушения не са били санирани от първостепенния съд и са
довели до постановяване на присъда при съществени процесуални нарушения /виж Решение
на СЕС от 13.02.2020г. по дело С-688/18, отнасящо до тълкуване на чл. 8, §§ 1 и 2 от
Директива ЕС 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 09.03.2016г.
Всичко изложено, сочи за провеждане на съдебното производство без участието на
подсъдимата в нарушение на правото й на защита, което е самостоятелно основание за
отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. С оглед на това, основателни
се явяват възраженията на защитата в тази насока, с изключение на доводите за
предубеденост на съдебния състав, разгледал делото.
На следващо място, въззивният съд констатира и допуснати процесуални нарушения
от първостепенния съд при изготвяне на крайния съдебен акт, касателно част от деянията,
включени в твърдяната престъпна деятелност на подсъдимата С. С..
На първо място, касателно деянието по т. 5 от престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр.
чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 2, вр. ал. 1 НК:
Видно от повдигнатото обвинение, във връзка с това деяние се твърди то да е било
извършено на неустановена дата в периода от 13.11.2013г. до края на 2013г. и именно за този
период на осъществяване на изпълнителното деяние е осъдена и подсъдимата. Това деяние
касае възбуждане на заблуждение от нейна страна у С.П.П., че й била необходима сумата от
500 лева, които да се плати на следовател, за да съдейства за промяна на обвинението на
В.К., което довело до причиняване на имота вреда в посочения размер.
В противоречие с така постановената присъда, в мотивите на съда от фактическа
страна е приет момент на извършване на деянието – неустановена дата през месец декември
2013г. /стр. 12 от мотивите/. Това противоречие между присъда и мотиви води до липса на
такива, доколкото не може да бъде изведено каква е волята на първостепенния съд относно
момента на извършване на деянието.
Това противоречие се задълбочава, тъй като в мотивите си първостепенният съд се е
позовал на показанията на свидетеля П., дадени в хода на ДП и приобщени по реда на чл.
281 НПК, в които, обаче, последният е заявил единствено, че най-последното, с което е
успяла да вземе пари от него подсъдимата, било искането й да й даде сумата от 500 лева за
подкуп на следовател, който да съдейства за промяна на обвинението на В.К.. Нито в тези
показания, нито в показанията си пред съда, свидетелят е посочил и отграничил по някакъв
начин момента на извършване на деянието. Това предполага излагане на конкретни доводи
от страна на съда относно начина, по който във фактическата обстановка е приел момент на
извършване на деянието месец декември 2013г., който освен това се отличава от визираната
в присъдата дата - неустановена такава в период от 13.11.2013г. до края на 2013г.
Следващият порок в мотивите касае деянието по т. 6 от продължаваното престъпление.
По него подсъдимата е осъдена за това, че в периода от 21.12.2013г. до 22.12.2013г. с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудила заблуждение у свид. В.К., че ще му съдейства да
не бъде задържан и търсен занапред от органите на МВР, и с това му причинила имотна
вреда в размер на 6000 лева.
И по отношение на това деяние е налице противоречие между конкретните
обстоятелства, свързани с осъществяването на изпълнителното деяние, за което е осъдена
подсъдимата и възприетата от първата инстанция фактическа обстановка. Аргументите на
5
съда за това са следните:
Според повдигнатото обвинение измамническите действия на подсъдимата са се
изразили във възбуждане на заблуждение, че сумата от 6000 лева е необходима, за да
съдейства на К. да не бъде задържан и търсен занапред от органите на МВР.
В противоречие с така повдигнатото обвинение, за което е и осъдена подсъдимата, във
фактическата обстановка първата инстанция е възприела, че възбуждането на заблуждение
се е изразило в дадено от подсъдимата обещание - чрез свои познати да спре полицейската
репресия спрямо него, споменавайки висш полицай – М.М.. Т.е., касае се за нови
обстоятелства, по които подсъдимата не се е защитавала, а от друга страна и за
противоречие между присъда и мотиви, опорочаващи волята на съда до степен на липса на
мотиви.
Действително, в доказателствения анализ, направен от съда относно показанията на
пострадалия, съдът за първи път споменава, че свидетелят К. е дал исканата сума на
подсъдимата заради обещанието й, че ще съдейства да не бъде задържан и търсен занапред
от органите на МВР. Тези изводи на съда, обаче, се съдържат единствено в доказателствения
анализ, но не са част от фактическата обстановка, приета от съда, което също води до
неяснота относно действителната воля на първостепенния съд.
Тези изводи на съда са и необосновани, тъй като видно от показанията на свидетеля,
същият в нито един момент не е навел твърдения, подсъдимата да е поискала сумата с
обещание, че ще съдейства да не бъде задържан и търсен занапред от органите на МВР.
Единствените му твърдения са за обещание от нейна страна - да спре полицейската репресия
по отношение на него.
Най-сетне, във връзка с това деяние, съдът не е изложил доводи за това - на база на кои
доказателства приема за установено деянието да е извършено именно в периода от
21.12.2013г. до 22.12.2013г., тъй като конкретни твърдения за такъв период не се съдържат в
показанията на свидетеля К., дадени в хода на съдебното следствие, а тези от ДП не са били
приобщавани чрез тяхното прочитане.
Най-сетне, налице е порок във волята на първата инстанция и касателно отделното
обвинение по чл. 209, ал. 1 НК с пострадал Д.П..
Това престъпление според обвинението се е изразило в това, че: в гр.София, на
01.03.2016г., с цел да набави за себе си имотна облага, подсъдимата възбудила заблуждение у
Д.С.П. и до 02.03.2016г. поддържала заблуждение у последния, че й била необходима сумата
от 1200 лева за финансирането на организирано благотворително посещение на два автобуса
с възрастни хора на Паметника „Шипка“, по повод националния празник на страната, и с
това му причинила имотна вреда в размер на 1200 лева. Именно за такова деяние е осъдена
С. от първата инстанция.
И тук е налице разминаване между описаното в присъдата относно моментите на
извършване двете форми на изпълнителното деяние на вмененото престъпление, които са
очертани по начина, по който е повдигнато обвинението - на 01.03.2016г. възбудила
заблуждение и до 02.03.2016г. поддържала заблуждение у свидетеля, че й била необходима
сумата от 1200 лева за финансирането на организирано благотворително посещение на два
автобуса с възрастни хора на Паметника „Шипка“ по повод националния празник на
страната.
За разлика от така инкриминираните съставомерни факти /за които е осъдена подс. С./,
в мотивите си районният съд е приел за установено от фактическа страна, че действията,
чрез които подсъдимата е възбудила заблуждение у пострадалия чрез молба да й услужи със
сумата от 1200 лева, са осъществени на дата 02.03.2016г. /л. 19 от мотивите/, на която дата
пострадалият й е предал исканата сума.
6
Констатираното противоречие между присъда и мотиви води до неяснота на волята на
първата инстанция във връзка с разглежданото деяние, в частност до липса на мотиви
относно конкретния времеви период на извършване на двете форми на изпълнителното
деяние.
Порокът на съдебния акт се задълбочава, доколкото е налице и противоречие между
фактическа обстановка и правни изводи по отношение на това деяние. Това е така, тъй като
от фактическа страна, както беше посочено по-горе, първата инстанция е приела възбуждане
на заблуждение на дата 02.03.2016г., а в правните си изводи приема, че това възбуждане на
заблуждение е осъществено на 01.03.2016г., като е поддържано до 02.03.2016г. Липсват и
конкретни доводи от правна страна кои от действията на подсъдимата са били осъществени с
цел поддържане на заблуждението.
На следващо място, присъдата се явява и необоснована, тъй като при така събраните
доказателства /в частност от разпита на свидетеля Д.П./ не се установява възбуждането на
заблуждение да е осъществено на 01.03.2016г. и същото да е било поддържано до
02.03.2016г.
Видно от показанията на свид. П., дадени в хода на съдебното следствие, същият
твърди, че се е запознал с подсъдимата на 01.03.2016г., но никъде не твърди на тази дата
същата да е повдигнала темата за необходимост от инкриминираната сума пари. Напротив,
свидетелят изрично сочи, че се е срещнал с нея на 02.03.2016г. именно във връзка с
поискана от нея сума в размер на 1200 лева и на тази дата я е предал на С.. Това са и
единствените показания на този свидетел, събрани в хода на съдебното производство, като
дадените от него в ДП такива не са били приобщени.
С оглед на това, възприетото от първата инстанция в доказателствения анализ, че от
показанията на свидетеля П. се установява така инкриминираното деяние, в частност -
периода на извършването му, се явява в противоречие със събраните по делото
доказателства и води до необоснованост на съдебния акт.
При така постановената присъда, на практика липсва корелация между присъда и
мотиви, която е необходимо условие за законосъобразност на съдебния акт, тъй като не би
могла да бъде изведена волята на съда по нужния недвусмислен начин.
Констатираните противоречия в мотивите на първата инстанция, както противоречията
между присъда и мотиви, на практика представлява липса на такива, което ограничава
правото на защита на подсъдимата, мотивирайки отмяна на съдебния акт и връщане делото
за ново разглеждане от друг състав на районния съд.
Настоящият състав за пълнота ще посочи, че не възприема доводите на защитата извън
тези, касаещи пороците в крайния съдебен акт, които бяха обсъдени по-горе.
Така, неоснователно се явява възражението за липса на връчен обвинителен акт на
подсъдимата, доколкото видно от призовката, изпратена до нея за съдебно заседание на дата
18.10.2017г. /л. 18 от съд.дело/, заедно с призовката е бил изпратен и връчен и препис от
обвинителния акт. Видно от отбелязването върху призовката, съдебните книжа, между които
и обвинителния акт, е получена лично от подсъдимата на дата 19.08.2017г. и повторно
връчване не е било необходимо.
Настоящият съдебен състав не счита, че са налице допуснати в хода на ДП
процесуални нарушения, които да са рефлектирали върху правото на защита на
подсъдимата, като обвинителният акт отговаря на изискванията за съдържание, предвидени
в чл. 246, ал. 2 НПК.
Неоснователни са и възраженията за предубеденост на съдебния състав, разгледал и
приключил делото като първа инстанция. По делото не се установява, събирането на
доказателства да е било едностранчиво, т.е., да са събирани единствено доказателства,
7
подкрепящи обвинението, или само такива, които да оневиняват подсъдимата, така щото да
личи пристрастност на първостепенния съд в едната или другата насока.
Крайният изход на делото, свързан с отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане, правят безпредметно обсъждането на възраженията на защитниците касателно
правилното прилагане на материалния закон и явна несправедливост на наложеното
наказание. Ето защо, доводи по съществото на спора няма да бъдат излагани от въззивния
съд. С оглед на това, не е необходимо и обсъждане на въпроса относно основателността на
предявения граждански иск.
Водим от всичко изложено и на основание чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал.
3, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1, т. 2 НПК, Софийски градски съд, НО, ХV-ти въззивен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда от 26.09.2024г., постановена по НОХД № 8330/2017г., по описа на
СРС, НО, 110 състав.
ВРЪЩА делото на СРС за ново разглеждане от друг състав на съда, от стадия на
разпоредителното заседание.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8