Р Е Ш Е Н И Е
№ 576
гр. Пловдив, 27.03.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІV състав,
в открито заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Ваня Петкова, като разгледа
докладваното от съдия Георгиева к.а.н.д. №
353 по описа за 2023 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Касационно производство по реда на по чл. 63 ал. 1 пр.
2 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на ОД МВР -
Пловдив, чрез юрисконсулт Г.Б., със съдебен адрес:***, против решение № 2269 от
02.12.2022 г., постановено по АНД № 20225330204810/2022 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, ХХІІІ наказателен състав, с което е отменен електронен фиш серия
К № 4624764, издаден от ОД на МВР, с който на И.С.А. с ЕГН **********, на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – глоба в размер на 100
лв. за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
Касационният жалбоподател ОД МВР - Пловдив счита,
че така постановеното решение е незаконосъобразно и постановено в противоречие
с материалния закон, поради което моли решението да се отмени и вместо това да се
потвърди електронния фиш. Прави възражение при евентуално уважаване на жалбата,
за намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до размера
на минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът И.С.А., не изразява становище по
касационната жалба ОД на МВР - Пловдив.
Участвалият по делото прокурор от
Окръжна прокуратура – Пловдив намира жалбата за неоснователна, счита, че
решението на районния съд следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Административен съд - Пловдив, двадесет и
четвърти състав, като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен
акт и прецени изложените пред касационната инстанция доводи, прие за установено
следното:
Касационната жалба е
подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок по чл. 211, ал. 1
от АПК, от надлежно легитимирана страна и
при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От
фактическа страна е установено, че на 19.01.2021 г. на Републикански път II-64,
км. посока юг, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 60
км/ч МПС лек автомобил „Тойота Хайлукс“ с рег. № *** се е движил със скорост от
87 км/ч, като е превишил максимално допустимата с 27 км/ч и това е установено с
ATCC „ARH ARH S1“, № 11743са.
Отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч.
С
обжалваното пред настоящата инстанция решение, въззивният съд е отменил
процесния електронен фиш. За да постанови посочения резултат районният съд е приел,
че не е установено по безспорен начин въз основа на какво правно основание
наказващият орган е приел, че декларатора В.П.И. е действителен собственик или
законен представител на собственика на превозното средство. Наред с това, съдът
е приел, че от текста на самия електронен фиш по никакъв начин не може да бъде
направен извод относно точното място на реализиране на твърдяното нарушение и
обстоятелствата, при които е извършено, доколкото са посочени единствено
датата, часът, мястото и регистрационния номер на МПС, с което се твърди, че е
извършено нарушение на ЗДвП, като същевременно липсва каквото и да било
описание на нарушението. Не е установено да е изпълнено императивното изискване
на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121 з-532 от 12.05.2015 г., а именно да е
направена снимка на разположението на уреда, като приложената снимка на
техническото средство по никакъв начин не може да бъде обвързана с деня на
осъществявания контрол, нито с мястото на което се твърди, че е разположено
АТСС.
На
следващо място, видно от материалите по делото, твърдяното нарушение е
установено посредством ATCC „ARH ARH S1“, № 11743са. Същевременно по делото са ангажирани
доказателства, че същото представлява мобилно такова. Тоест съгласно изричната
норма на чл. 189, ал. 4 ЗДвП
установяването и заснемането на нарушенията могат да се осъществяват само при
отсъствието на водач и контролен орган.
Решението
е неправилно.
Касационна
инстанция счита, че издаването на ел. фиш при заснето нарушение с мобилна
система за контрол на нарушенията не се явява в нарушение на нормативната
уредба. На основание чл.165 ал. 3 от ЗДвП министърът на вътрешните работи е
издал Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата /обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г./ С посочената Наредба се
уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Съгласно разпоредбата
на чл. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., стационарните и мобилните
автоматизирани технически средства и системи /АТСС/ заснемат статични
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения –
видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение, като в
чл. 3 от Наредбата е регламентирано,
че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се
издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна
система. Въз основа на изложеното следва извод, че към настоящия момент
нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се санкционират чрез
издаване на електронен фиш не само при установяването им при използване на
стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и
системи за контрол. Нормативно установените условия за въвеждането в
експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с
АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от
контролния орган, освен включването и изключването на мобилното АТСС (чл. 9 от
Наредбата), съответстват на изискванията, залегнали в Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/ 2013г. на ВАС. Разрешението, дадено в
посоченото Тълкувателно решение /че в хипотезата на чл.189 ал.4 от ЗДвП
установяването и заснемането на нарушения по ЗДвП може да се осъществява само
със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и
функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган/, се основава на
липсата на изрично разписани правила за използването на мобилните технически
средства, като е прието, че поставянето на технически средства, които
автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по
определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания. След измененията на ЗДвП (обн. ДВ
бр.19 от 13.03.2015 г.) и
издаването на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 г./, издаването на електронен фиш за налагане на
административни санкции за допуснати нарушения на чл. 21 ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП
е допустимо и, когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно
автоматизирано техническо средство или система, предварително обозначени
съгласно чл.165 ал. 2 т. 7 от ЗДвП, функциониращи автоматично, при условие, че
са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Присъствието
или отсъствието на контролен орган (оператор на системата) в патрулния
автомобил, по никакъв начин не оказва въздействие върху точността и
обективността на установяване и заснемане на нарушението. Контролният орган
няма никаква възможност да променя или да влияе върху измерването,
регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно
автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на скоростта и
записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от
системата радар-камера-компютър. Регламентираното в чл.189 ал. 4 от ЗДвП "в отсъствието на контролен орган и на
нарушител", следва да се тълкува граматически, като поясняващо действието
по издаване на електронен фиш, а не установяването и заснемането на нарушението
с автоматизирано техническо средство. Този извод следва и от обстоятелството,
че обективно невъзможно е нарушението да се извършва и заснема в отсъствието на
нарушителя. Ето защо, електронните фишове могат да бъдат издавани и при
употреба на мобилни системи за видеоконтрол в присъствието на контролен орган,
стига да са спазени изискванията на наредбата.
В
случая са налице всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-532/12.05.2015
г. изисквания за законосъобразност на използването на мобилно техническо
средство за видеоконтрол. Нарушението е установено с ATCC „ARH ARH S1“, № 11743са, представляващо
мобилна система за видеоконтрол, което е от одобрен тип (видно от приложеното
по делото Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване). Техническото средство е преминало през
последваща метрологична проверка, което е видно от представения Протокол за проверка на мобилна система за
видеоконтрол.
По безспорен начин е установено, че
процесното моторно превозно средство се е движило в зоната на действие на
забранителния знак със скорост, далеч надвишаваща разрешената. Това обстоятелство
се установява по категоричен начин, чрез приложените по делото доказателства – Удостоверение
за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 писмо, протокол от проверка
на БИМ № 65-С-ИСИС/28.09.20 г. и приложен снимков материал, със съответните GPS координати, конкретизиращи мястото на
заснемането.
На базата на всички събрани по
делото доказателства, настоящата касационна инстанция намира за доказано, че
действително на датата и мястото, отразени в електронния фиш, описаният в него
автомобил е извършвал движение с превишена скорост. Това обстоятелство е било
установено и надлежно заснето, като правилно е и отразяването, че така е била
нарушена именно нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Районният
съд неправилно е приел, че не са представени доказателства за легитимността на
лицето явяващо се законен представител на собственика на моторното превозно
средство. Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП
се предвижда, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно
превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на
кого е предоставил моторното превозно средство. Съобразно нормата чл. 189, ал. 5 изр.
2 от ЗДвП в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш
собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална
структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и
изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално
издаденият електронен фиш се анулира, както е станало в този случай видно от
приложените документи по административната преписка. Административнонаказващият
орган е приложил по преписката декларация, от физическото лице, което в
качеството си на законен представител на собственика на автомобила и съгласно
заповед на директора на ОД „Земеделие“ е предоставило за ползване пътното
превозно средство на жалбоподателя, което той управлява на датата при
извършване на нарушението. Приложено е и ксерокопие от валидно свидетелство за
управление на МПС на жалбоподателя. От предоставена справка от КАТ е
установено, че към датата на деянието превозно средство е собственост на
юридическо лице с представител физическо лице. На базата на представените
документи в преписката на ОД МВР – Пловдив по безспорен начин е установено, че
е Велина Илиева Панчева е законен представител на собственика на процесното
пътно превозното средство.
Настоящият
състав, намира за неправилни изводите на районния съд относно липсата на връзка между представената
снимка на предната част на автомобил „Тойота“ при извършване на нарушението и
тази на временно разположеното на участък от пътя АТСС за контрол на скоростта.
В случая е установено нарушение с
преносим уред за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера, което
е било временно разположено на пътя. В тази насока е налице и съставен по
надлежния ред протокол по чл.10 от посочената Наредба, ведно със снимката от разположението
на техническото средство е част от административната преписка, която съдът е
приел.
Ето
защо и предвид това, че районният съд е достигнал до незаконосъобразен извод за
необходимост от отмяната на електронния фиш, неговото решение ще следва да се
отмени и вместо това да се постанови друго такова, с което електронният фиш,
издаден на И.С.А. да бъде потвърден.
С
оглед изхода на спора, в полза на касационния жалбоподател следва да се
присъдят разноски за настоящата, които съдът определя в размер на 80 лв.
съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим
от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 2269 от
02.12.2022 г. на Пловдивския районен
съд, XХIII н.с., постановено по 20225330204810/2022 г. по описа на същия съд за
2022 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА
електронен
фиш серия серия К № 4624764, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който И.С.А. с ЕГН **********, е
наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лв. за нарушение на
чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.
2, т. 3 от Закона за движение по пътищата.
ОСЪЖДА И.С.А. с ЕГН **********,***,
да заплати на ОД на МВР – Пловдив, съдебни разноски в размер на 80 лв. /осемдесет
лева/.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.