СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV-Б въззивен състав, в публичното заседание на трети февруари две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл. съдия
МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря Донка Шулева,
като разгледа докладваното от съдия Гюрова в.
гр. д. № 7090 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 67428 от 18.03.2019 г. по гр. д. № 45404/2018 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 126 състав, В.Т.Т., ЕГН **********, е осъден да заплати, на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *******, сума в размер на 306,10 лв., представляваща ¾ от
цената на доставената топлинна енергия за периода от юли 2015 г. до април 2016 г.
в имот с абонатен № 282287, както и задължение за доплащане по обща фактура №
**********/21.07.2015 г., и сума в размер на 8.48 лв., представляваща ¾ от
възнаграждението за предоставена услуга дялово разпределение за посочения
период, ведно със законната лихва от 10.07.2018 г. до окончателното заплащане и
на основание 78, ал. 1 ГПК сумата от 78,95 лв. - разноски по делото, като са
отхвърлени предявените от ищцовото дружество искове
срещу В.Т. за разликата от уважения размер от 306,10 лв. до пълния предявен
размер от 794,40 лв. и за периода от май 2014 г. до юни 2015 г., иска за
възнаграждение за услугата дялово разпределение за разликата над 8,48 лв. до
пълния предявен размер от 19,50 лв. и за периода от май 2014 г. до юни 2015 г.,
както и исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 177,09 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2015 г. до 22.05.2018 г. и за сумата
от 5,13 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за услугата дялово разпределение за периода от 15.09.2015 г. до
05.2018 г.
Със същото решение И.В.Т., ЕГН **********, е осъден да
заплати, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ, на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, сума в размер на 102,03 лв., представляваща ¼ от цената на доставената
топлинна енергия за периода от юли 2015 г. до април 2016 г. в имот с абонатен №
282287, както и задължение за доплащане по обща фактура № **********/21.07.2015
г. и сума в размер на 2,82 лв., представляваща ¼ от възнаграждението за
предоставена услуга дялово разпределение посочения период, ведно със законната
лихва от 10.07.2018 г. до окончателното плащане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 78,94 лв. - разноски по делото, като са отхвърлени предявените от
ищцовото дружество искове срещу И.В.Т. за разликата от
уважения размер от 102,03 лв. до пълния предявен размер от 264,80 лв. и за
периода от май 2014 г. до юни 2015 г., иска за възнаграждение за услугата
дялово разпределение за разликата над 2,82 лв. до пълния предявен размер 6,50
лв. и за периода от май 2014 г. до юни 2015 г., както и исковете по чл. 86, ал.
1 ЗЗД за сумата от 59,03 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2015
г. до 22.05.2018 г. и за сумата от 1,71 лв. обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за услугата дялово разпределение за периода
от 15 09.2015 г. до 22.05.2018 г.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
е осъдено да заплати на И.В.Т., ЕГН **********, разноски в размер на 205,27 лв.,
а на В.Т.Т., ЕГН **********, разноски в размер на
205,26 лв.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач
„Т.с.“ ЕООД на страната на ищеца.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД е
депозирана въззивна жалба, с вх. № 5054429/28.03.2019
г., срещу първоинстанционното решение в частта, с
която са отхвърлени предявените от ищцовото дружество
искове срещу ответниците, с твърдения за неговата
неправилност. В жалбата се излагат съображения, че ответниците
са потребители на топлинна енергия, като са обвързани с общите условия на
дружеството, доколкото не са упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Твърди се, че общите условия на дружеството са влезли в сила и са надлежно
публикувани с оглед изискванията на закона. Въззивното
дружество посочва, че в чл. 32, ал. 1 от ОУ от 2008, респективно чл. 33, ал. 1
от ОУ от 2016 г., е определен срок, в който купувачите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат месечните си задължения за топлинна енергия, а именно в 30
дневен срок, съответно 45-дни, след изтичане на периода, за който се отнасят.
Предвид това в жалбата се поддържа, че с изтичане на последния ден от месеца,
купувачите изпадат в забава за дължимите суми по аргумент от чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Излагат се и съображения, че първостепенният съд неправилно е приел за погасени
по давност част от претендираните вземания. С оглед
всичко изложено се моли решението на СРС в обжалваната му част да бъде
отменено, като вместо това бъде постановено друго, с което исковете на „Т.С.“
ЕАД да бъдат изцяло уважени. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ТПК не е постъпил отговор на
въззивната жалба от ответниците
В.Т.Т. и И.В.Т..
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата
на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок
по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. При постановяване на първоинстанционното
решение не е допуснато нарушение на императивни материалноправни
норми, а с оглед релевираните в жалбата оплаквания, същото е и правилно, като въззивният съд споделя изцяло изложените в мотивите му
съображения, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Независимо от това, във връзка с доводите, изложени в жалбата, въззивният съд намира
следното:
СРС, Гражданско отделение, 126 състав е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
За уважаването на така предявения иск, ищецът
следва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването,
изискуемостта и размера на претендираните от него
вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното
предприятие и ответниците като потребители за
продажба на топлинна енергия през процесния период;
използването от ответниците на претендираното
количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта
на вземането.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а § 1, т. 42 ДР
на ЗЕ /отм./ определя като потребител физическо лице - собственик или ползвател
на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за домакинството си. Следователно купувач - страна по сключения договор за
доставка на ТЕ до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.
Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена ТЕ, респ. то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество. Този договор за
търговска продажба се счита за сключен с конклудентни
действия - арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като топлопреносното
предприятие публикува общите условия най-малко в един централен и един местен
всекидневник, които влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без
изрично писмено приемане. В срок до 30 дни след влизането в сила на общите
условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат при
съответния краен снабдител на електрическа енергия заявление, в което да
предложат специални условия (чл. 150, ал. 3, 4, 5 ЗЕ). Съдържанието на договора
за доставка на топлинна енергия е уредено в представените Общи условия, които
обвързват ответниците, дори и без да са ги приели
изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ.
Не е спорно обстоятелството, че между страните е
възникнало и съществува облигационно отношение по договор за продажба на
топлинна енергия, сключен при общи условия съгласно чл. 150 ЗЕ, с предмет
доставка на топлинна енергия за посочения обект с абонатен № 350701, като ответниците имат качеството потребители на топлинна енергия
и на това основание дължат заплащането на доставената топлинна енергия.
Като страна по посоченото правоотношение,
потребителите дължат заплащане на реално потребената
въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището и
съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната инсталация, по данни от общия топломер монтиран в
абонатната станция, с оглед въведения с разпоредбата на чл. 156 ЗЕ принцип за
реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, при уреждане
на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на ТЕ в сграда - етажна собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост, се извършва
по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ и в действащите към процесния период Наредба за топлоснабдяването
(отм.), Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването
/Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 г., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 г. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването
/Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната енергия
за отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142,
ал.2 от ЗЕ и съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от
закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя
въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
С определението по чл. 140 ГПК съдът е обявил за
безспорно обстоятелството, че в процесния период в
имота е доставена топлинна енергия в претендирания от
ищеца размер.
По отношение на възражението на ищеца, че претендираните суми не са погасени по давност:
Съобразно указанията дадени в Тълкувателно
решение № 3/2011 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давностният срок
започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. Видно от
представените по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия от "Т.С."
ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София вземането за заплащане на
доставена топлоенергия става изискуемо след изтичане на 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Преди изтичането на този срок
вземането е ликвидно, тъй като е установено по основание и размер, но същото не
е изискуемо, защото от първия до тридесетия ден на месеца, следващ този за
който е изчислена стойността на топлоенергията съществува право, но не и
задължение за изпълнение от страна на потребителите на топлинна енергия.
Доводът във въззивната жалба, че за процесните
вземания през м. 07.2015 г. е издадена фактура, която съгласно чл. 32, ал. 1 от
общите условия на дружеството, е станала изискуема през м. 09.2015 г., поради
което сумата по тази фактура не е погасена по давност, настоящата инстанция
намира за неоснователен.
В случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на
месечни вноски /равни или прогнозни/
не са в зависимост
от изравнителния резултат в края на съответния отчетен
период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на
дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на
ново вземане в полза на една
от страните по облигационното отношение в размер на разликата между
начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост
от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или
по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода,
то това ново
вземане възниква в полза на потребителя
или в полза на топлопреносното предприятие. Новото “изравнително” вземане
обаче винаги е самостоятелно и различно от вземанията
на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/,
а не се касае
до корекция на тези вноски
със задна дата. Издаването
на изравнителната сметка не променя срока, в който месечните вноски стават
дължими, а следователно и момента, от който започва да тече погасителната
давност за тях.
Така мотивиран, въззивният
съд намира, че правилно районният съд е приел за погасени по давност вземанията
за топлинна енергия и за дялово разпределение за периода м.05.2014 г. -
м.06.2015 г. Исковата молба е депозирана на 10.07.2018 г., като правилно е
уважена претенцията само за заплащане на задълженията за топлинна енергия и за
дялово разпределение за периода м. 07.2015 г. - м. 04.2016 г.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът претендира обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2015 г. до 22.05.2018 г.,
т. е. твърди, че ответникът е в забава от 15.09.2015 г.
С оглед погасените по давност
вземания за периода м.05.2014 г. - м.06.2015 г. погасена се явява и претенцията
за лихва за забава за този период.
Съгласно действалите към този
момент Общи условия на ищеца, в сила от 12.03.2014 г., месечната дължима сума
за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения
за него дял от топлинната енергия за разпределение в сградата - етажна
собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от продавача - чл. 32, ал. 1, а след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава
за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки - чл. 32, ал. 2.
Клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача - чл. 33, ал. 1
от горепосочените Общи условия. Изравнителният резултат води до възникване на
ново вземане в полза на топлопреносното предприятие,
когато начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от стойността
на действително доставеното количество топлинна енергия. В този случай според
чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна
енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на
интернет страницата на продавача.
Настоящият съдебен състав приема,
че публикуването на месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1
от Общите условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2, представлява
по своето естество уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя
искането си /поканата си/ за изпълнение и изпълнението на задълженията зависи
от волята на кредитора, т. е. той решава кога да поиска изпълнение.
Следователно и доколкото страните по правоотношението не са определили срок за
изпълнение, то следва да се приема, че длъжникът изпада в забава, след като
бъде поканен от кредитора - чл. 84, ал. 2 ЗЗД, в който смисъл са и формираните
от първоинстанционния съд изводи.
По делото не са ангажирани
каквито и да било доказателства от страна на ищеца, че ответниците
са били поставени в забава по отношение на задълженията за заплащане на цената
на доставената топлинна енергия и предоставената услуга дялово разпределение
през процесния период, поради което и при приложение
на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест следва да се приеме, че релевираната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява неоснователна и подлежи
на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата
страна, която претендира заплащането на сумата от 600 лв. за адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред СГС. С оглед представения
договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че уговореният
адвокатски хонорар е заплатен изцяло в брой, което има характер на разписка,
съдът намира, че е доказано заплащането им.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не
подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 67428 от 18.03.2019 г. по гр. д. № 45404/2018 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 126 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, да заплати на В.Т.Т.,
ЕГН **********, и И.В.Т., ЕГН **********, сумата от 600 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.