Р
Е Ш Е Н И Е
Град Плевен, 14.І.2020 г.
В И М Е Т О
НА НАРОДА
Плевенски окръжен
съд, наказателно отделение в открито заседание на 8 декември две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Върбина
Мълчиниколова
Членове: Мариан Иванов
Георги Грънчаров
и при секретаря И. Цветков и в
присъствието на прокурора Виктор Доцев, като разгледа докладваното от съдията
Георги Грънчаров въззивно частно наказателно дело № 761 по описа за 2020 г.
За да се произнесе съобрази:
С определение № 260001/16.IХ.2020 г., постановено по ЧНД № 230/2020 г. по описа на
Районен съд гр. Червен бряг са групирани, на основание чл.25, ал. І във връзка
с чл.23, ал. І от НК, наложените на М.И.М.
наказания, както следва:
С присъда по НОХД № 166/2019 г.
по описа на Районен съд гр. Червен бряг, М.М. бил признат за виновен за престъпление по чл. 216 от НК,
извършено на 28/29.IV.2018 г., като му било наложено наказание „глоба“ в размер на
300 /триста/ лева.
С присъда
по НОХД № 512/2014 г. по описа на Районен съд гр. Червен бряг, било одобрено
споразумение, с което М.М. бил признат
за виновен за престъпление по чл. 235 от НК, извършено на 31.VIII.2013 г., като му било наложено наказание „пробация“ за срок
от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца
С Определение по НОХД № 3100/2013
г. по описа на Районен съд гр. Плевен, било одобрено споразумение, по силата на
което М.М. се е признал за виновен за престъпление по чл. 195 от НК, извършено
на 4.ХI.2013 г. и му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 5 /пет/ месеца,
като на основание чл. 66, ал. I от НК съдът е отложил изпълнението на наложеното
наказание с 3-годишен изпитателен срок.
С Определение по НОХД № 213/2017 г.
по описа на Районен съд гр. Червен бряг, било одобрено споразумение, по силата
на което М.М. се е признал за виновен за престъпление по чл. 207 от НК,
извършено на 30.Х.2016 г. и му било наложено наказание „глоба“ в размер на 200
лв.
С Присъда по НОХД№ 36/2017 г. по
описа на Районен съд гр. Червен бряг, М.М. бил признат за виновен за престъпление по чл. 194 от НК,
извършено в периода 27.XII.2015 – 26.V.2016 г.,
като му било наложено наказание „пробация“ за срок от 2 /две/ години.
Недоволен от така постановеното
определение е останал представителят на М., който го обжалва пред настоящата
инстанция. Излагат се доводи, че при извършване на групирането от страна на
районния съд неправилно е приложен материалния закон и са нарушени
процесуалните правила. Твърди се, че от страна на районния съд при
постановяване на определението не са били обсъдени доводите направени от
служебния защитник по време на съдебното производство.
Предвид на изложеното молят въззивната
инстанция да отмени определението на районния съд и да постанови друго такова,
с което за извърши групиране на наложените наказания по най-благоприятния за М.
начин.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства, съдът намира
за установено следното:
Проверката на атакувания съдебен акт
в известна степен е затруднена от практическата липса на правни съображения в
мотивите за така извършеното групиране на наказанията за 5-те престъпления, за
които М. е осъден с влезли в законна сила присъди, както и за постановеното
отделно изтърпяване на едно от наказанията.
В определението предмет на въззивна проверка
са образувани две съвкупности като първата съвкупност включва в себе си НОХД №
512/2013 г. и НОХД № 3100/2013 г.
От представеното свидетелство за
съдимост е видно, че с определение, постановено по НЧД № 420/2014 г. в сила от
27.III.2014 г. Плевенски районен съд на основание чл. 25 ал.1 вр. чл.
23 ал.1 от НК е определил едно общо наказание на осъдения М. по влезли в сила
присъди, постановени по НОХД № 512/2013 г. и НОХД № 3100/2013 г. на РС гр.
Плевен, като му е наложил най-тежкото наказание - „лишаване от свобода" за
срок от 5/пет/ месеца, чието изпълнение
на основание чл. 66 ал.1 от НК отложил за срок от 3/три/ години. Постановено е наказанието
„пробация“ наложено с присъда по НОХД № 131/2012 г. на Червенобрежки районен
съд да бъде изтърпяно отделно. Наказанието „пробация“ наложено с присъда по
НОХД № 387/2013 г. е постановено да бъде изтърпяно отделно.
Определено е едно общо наказание и по
втора сформирана съвкупност, образувана от осъжданията по НОХД 166/2019 г.,
НОХД № 213/2017 г., НОХД № 36/2017 г. по описа на РС гр. Червен бряг, като е
наложено най-тежкото наказание лишаване от свобода от 3 /три/ месеца и 18
/осемнадесет/ дни при първоначален строг режим на изтърпяването. Постановено е
наказанието по НОХД № 213/2017 г. „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева да бъде
изтърпяно отделно.
Проверката на атакувания
съдебен акт в известна степен е затруднена от практическата липса на правни
съображения в мотивите за така извършеното групиране на наказанията от двете
съвкупности. Доводите за допуснато нарушение на закона поради неправилно
извършване на групирането на наказанията, наложени на М. са основателни. За да
постанови съдебния си акт, първоинстанционният съд е обсъдил наличието на
предпоставките за групиране на наказанията по посочените присъди и е приел, че
те са налице, като е сформирал две съвкупности, така както е посочено в
предложението на прокуратурата. Този извод не е изцяло верен и противоречи на
приложената по делото справка за съдимост на осъдения М.М.. Приложимостта на
института на чл. 25 във чл. 23 ал. I от НК изисква преди всичко
деянията, наказанията по чиито присъди се групират, да са извършени преди да е
имало постановена и влязла в сила присъда, за което и да е от тях. В конкретния
случай от данните по делото е видно, че по първата съвкупност посочена в
предложението на прокуратурата и съответно в обжалваното определение НОХД №
512/2013 г. и НОХД № 3100/2013 г. има постановено определение, постановено по
НЧД № 420/2014 г. в сила от 27.III.2014 г. Плевенски районен съд на
основание чл. 25, ал. I във връзка с чл. 23,
ал. I от НК е определил едно общо наказание на осъдения М. по
влезли в сила присъди, постановени по НОХД № 512/2013 г. и НОХД № 3100/2013 г.
на РС гр. Плевен, като му е наложил най-тежкото наказание - „лишаване от
свобода" за срок от 5/пет/ месеца, чието изпълнение на основание чл. 66
ал.1 от НК отложил за срок от 3/три/ години. Постановено е наказанието
„пробация“ наложено с присъда по НОХД № 131/2012 г. на Червенобрежки районен
съд да бъде изтърпяно отделно. Наказанието „пробация“ наложено с присъда по
НОХД № 387/2013 г. е постановено да бъде изтърпяно отделно защото не се намира
в съвкупност, с което и да от престъпленията предмета на осъжданията. При данните
за цялостната престъпна дейност на осъдения М. до момента, определеното с
атакувания съдебен акт общо наказание е незаконосъобразно, защото не държи
сметка за правилата за съвкупността, а именно: Известно е, че съвкупността по
смисъла на НК е съвкупност от престъпленията, а не от осъжданията и че
преценката за приложимост на правилата й се прави към момента на извършване на
деянията, съставляващи престъпления по нашия наказателен закон. Когато няколко
престъпления са в отношение помежду си едновременно в реална съвкупност и в
рецидив, следва да се определи общо наказание за тези престъпления, за които са
налице условията на чл. 25, ал. I от НК, при това в
най-благоприятното за осъдения съчетание, като се има предвид размерът на
наложеното общо наказание и наказанието, което би следвало да се изтърпи
отделно съгл. чл. 27 от НК (вж. ППВС № 4/1965 година, т. 9). Освен това
въпросът за общото наказание при наличие на съвкупност от престъпления винаги
може да се пререшава от съда, който преценява цялостната престъпна дейност на
осъденото лице. Предходното произнасяне на съда за наличието на съвкупност от
престъпления за конкретния подсъдим, не е пречка за ново произнасяне винаги,
когато се установи наличие и на други осъждания, които не са били предмет на
обсъждане и не са били включени в съвкупността. Конкретният случай е именно
такъв - предходното произнасяне на съда с определението по НЧД № 420/2014 г.,
не е било пречка съдът, постановил атакуваното сега определение, да се занимае
отново с въпроса за съвкупността от престъпления, извършени от М., като
определи същата при спазване на правилата за съвкупността и при
най-благоприятното за дееца съчетание. При това положение съдът е следвало да
прецени кое е най-благоприятното за осъдения съчетание измежду всички
престъпления, формиращи съвкупности, с оглед общото наказание, което би
следвало той да изтърпи, при приспадане на изтърпяното до момента, а от друга
страна - с оглед условията за приложение на чл. 27 от НК. Като е определил
съвкупностите, без да съобрази всички известни до момента осъждания на М. и да приеме най-благоприятното за него
съчетание, съдът неправилно е приложил закона и не е съобразил съдебната
практика. Налице е също така и второ произнасяне от страна на съда в коренно
различен смисъл по въпрос, който вече е бил решен с влязъл в сила съдебен акт -
с определението по НЧД № 420/2014 г. Това предпоставя отмяната на атакувания
съдебен акт по реда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
съда за законосъобразно групиране на наказанията на осъдения.
Водим
от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА определение № 260001/16.IХ.2020 г., постановено по ЧНД № 230/2020
г. по описа на Районен съд гр. Червен бряг като неправилно и незаконосъобразно.
Определението
не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: