Определение по дело №51176/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 12230
Дата: 20 март 2024 г. (в сила от 20 март 2024 г.)
Съдия: Елена Любомирова Донкова
Дело: 20231110151176
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 12230
гр. София, 20.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20231110151176 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК по делото постъпил писмен отговор от назначения по реда на
чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника.
Към исковата молба са представени документи, които са относими, допустими и
необходими за правилното решаване на спора, поради което следва да бъдат приети като
писмени доказателства по делото.
Съдът намира, че за изясняването на въпросите по делото са необходими специални
знания в областта на счетоводството, поради което искането на ищеца за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза, е относимо и допустимо, поради което следва да бъде
уважено.
Повод за образуване на настоящото производство е издадената заповед по ч.гр.д. №
9917/2023 г. по описа на СРС, поради което същото следва да се изиска за послужване.
Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът


ОПРЕДЕЛИ:


ПРИЕМА представените с исковата молба документи по опис, обективиран в
същата, като писмени доказателства по делото.
ПРИЛАГА производството по ч.гр.д. № 9917/2023г. по описа на СРС, 43 състав към
настоящото дело за послужване.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице след
като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите проверки, да даде
1
отговор на поставените в исковата молба въпроси.
НАЗНАЧАВА за вещо лице ***, счетоводен експерт, тел:***.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-счетоводната
експертиза в размер на 360,00 лева, вносим от ищеца в 1-седмичен срок от уведомяването
му.
ДА СЕ ПРЕДАДЕ делото на вещото лице за работа, след представяне на
доказателства за внесен депозит, като му се УКАЖЕ, че трябва да депозира заключението
си в едноседмичен срок преди датата на откритото съдебно заседание, а при невъзможност
да стори това в определения срок, да уведоми съда и посочи срок, който му е необходим.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 14.05.2024 г. от 10:15 часа, за която дата
и час да бъдат уведомени страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение,
а на ищеца и препис от отговора от особения представител, посредством ССЕВ.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Производството е образувано по искова молба от „***” ЕАД срещу *** за
установяване на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. 9917/2023 г. по описа на СРС.
В исковата молба, уточнена с молба с вх.№ 274872/04.10.2023 г. ищецът твърди, че на
04.09.2015 г. между „***”, ЕИК ***, като кредитор, и ***, като кредитополучател, е
сключен Договор за отпускане потребителски паричен кредит № PLUS – 11426798. Сочи се,
че съгласно договора на ответника била предоставена сумата от 20 000 лева, от която със
сумата от 2741,28 лева ще бъде погасено задължение на ответника по предходно сключен
между страните договор. Сочи се, че сумата, предоставена по договора за кредит, е
изплатена по начина, уговорен в чл.2 от условията по договора – чрез превод по банковата
сметка на ответника. От сумата от 20000 лева била удържана уговорена между страните
такса ангажимент в размер на 500,00 лева, срещу която кредиторът поел ангажимент за
сключването на договора при фиксиран лихвен процент от 16,24 %. И ГПР в размер на 18,56
%. Кредитополучателят се задължил да върне предоставения кредит, ведно с уговорената
договорна /възнаградителна/ лихва, на 81 броя месечни вноски. Твърди се, че ответникът
преустановил погасяването на задължението си, като падежът на първата неплатена вноска
настъпил на 20.08.2018 г., като от следващия ден изпаднал в забава. Сочи се, че крайният
срок за изпълнение на задължението настъпил на 20.06.2022 г., от когато станало изискуемо
цяло вземане на кредитора. Твърди, че на 19.08.2019 г. между „между „***” С.А., клон
България ЕИК ***, в качеството му на цедент, и ищеца „***“ ЕАД, в качеството му на
цесионер, бил сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания. В
Приложение № 1 от 26.08.2019 г. към договора било индивидуализирано процесното
вземане, предмет на договора за цесия. До ответника било изпратено уведомление за
настъпилата цесия, но пратката се върнала в цялост, поради което ищецът счита, че
уведомяването следва да бъде извършено с депозираната по настоящото дело искова молба
и приложеното към нея уведомление. По изложените в исковата молба доводи и
съображения ищецът обуславя правния си интерес от предявяване на настоящите искови
претенции, като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
2
ответникът дължи на ищеца сумата от 14 977,04 лева, представляваща главница по договор
за кредит № PLUS-11426798/04.09.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 24.02.2023
г. до изплащане на вземането, сумата от 4 710,61 лева, представляваща договорна лихва за
периода от 20.08.2018 г. до 20.06.2022 г., както и сумата от 4068,28 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. Претендира направените
разноски в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от назначения по реда
на чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника, в който се изразява становище за
допустимост, но неоснователност на предявените искове. Излагат се съображения, че
предсрочната изискуемост на кредита не е обявена надлежно на длъжника – настоящ
ответник, тъй като нито издадената заповед, нито исковата молба са му връчени лично.
Излагат се доводи, че цесията не е произвела действие по отношение на ответника, тъй като
последния не е бил уведомен за прехвърлянето на вземането. По отношение на
претендираната от ищеца възнаградителна лихва се поддържа становище, че същата
нарушава принципа за справедливост в отношенията между страните и накърнява добрите
нрави, поради което не се дължи. Отделно от предходното се излагат доводи за нищожност
на клаузата, предвиждаща заплащането на възнаградителната лихва, като се препраща към
съдебни решения на ВКС. На последно място се изразява становище, че уговорения лихвен
процент от 18,56 % е прекомерно висок, като на кредитополучателя – настоящ ответник са
били ясни условията, при които лихвения процент се индексира ежегодно. По изложените в
отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените искове.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.
чл.79, ал.1, във вр. чл.240 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК, вр. 99 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1
ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че по предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК,
вр. чл.79, ал.1, във вр. чл.240 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК, вр. 99 ЗЗД, в негова тежест е при условията
на пълно и главно доказване да установи вземането си на претендираното договорно
основание /договор за цесия/ и в претендирания размер; изправността на цедента –
наличието на сключен договор за паричен заем между ответника и„***” С.А, клон България,
по който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума; настъпил падеж и
конкретния размер на дълга, който се претендира; че е уведомил ответника за извършената
цесия по реда и условията на чл.99, ал.3 ЗЗД.
При установяване на твърденията на ищеца, в тежест на ответника е да докаже
положителния факт на плащането на претендираното вземане.
УКАЗВА на ищеца, че по иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86 ЗЗД, в
негова тежест е е да докаже възникването на главен дълг и момента, от който той е станал
изискуем.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
3
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4