№ 6193
гр. С., 05.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Д.Б.А.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от Д.Б.А. Гражданско дело № 20231110150074
по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба,
подадена от /фирма/, ЕИК **********, против Х. Г. Г., ЕГН **********, с
която са предявени искове с правно основание чл.79, ал. 1, предл. първо ЗЗД,
вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД при условията на чл. 415 ГПК.
Ищецът твърди в исковата молба, че между него и ответника е
възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна
енергия за битови нужди, по отношение на следния недвижим имот –
апартамент, находящ се в ***************, с аб. № 389395. В исковата молба
се сочи също, че за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ищцовото
дружество е доставило топлинна енергия, но ответникът не заплатил
дължимата за това цена в размер на 1 779,34 лв. главница, сумата от 213,58
лв., мораторна лихва върху главницата за периода 15.09.2021 г. – 25.05.2023
г., сумата от 63,49 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г.,
и сумата от 12,85 лв., мораторна лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 16.07.2020 г. – 25.05.2023 г., ведно със законната
лихва за забава от 15.06.2023 г. до окончателното плащане на сумите.
Ищецът депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение за посочените суми, като било образувано ч.гр.д. №
33379/2023 г. по описа на СРС, 154 състав. Районният съд уважил
заявлението, като издал заповед за изпълнение на парично задължение срещу
ответникът, като разпоредил същият да заплати на заявителя претендираните
суми. В законоустановения едномесечен срок от връчване на препис от
1
заповедта, длъжникът депозирал възражение срещу дължимостта на сумите,
поради което са предявени настоящите искове. Искането е съдът да признае
за установено по отношение на ответника, че същият дължи процесните
суми.
Ищецът сочи също, че за процесния период действали Общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ********* на
потребители в гр. С., приети с Решение от 2016 г. на ДКЕВР. В раздел ІХ от
Общите условия бил определен реда и срока, в който купувачите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 45-
дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача. С оглед така установения срок за плащане, ищецът счита, че
насрещната страна по договорното задължение е изпаднала в забава по
отношение на задължението си за заплащане на паричните суми. Поддържа,
че услугата дялово разпределение е извършвана през процесния период от
ищеца, с което дружество за целта бил сключен договор съгласно чл. 139б ЗЕ.
Искането е съдът да признае за установено, че Х. Г. Г., дължи на
********* сумата от 1 779,34 лв. главница, сумата от 213,58 лв., мораторна
лихва върху главницата за периода 15.09.2021 г. – 25.05.2023 г., сумата от
63,49 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., и сумата от 12,85
лв., мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода 16.07.2020 г. – 25.05.2023 г., ведно със законната лихва за забава от
15.06.2023 г. до окончателното плащан, за които суми е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.06.2023 г.
по ч.гр.д. № 33379/2023 г. по описа на СРС, 154 състав.
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба не е
постъпил отговор от ответника. В открито съдебно заседание на Х. Г. е
заявила, че има възражения относно качеството на предоставената й от ищеца
услуга. Не твърди, че е заплащала за предоставените й услуги. Няма
възражения по доставените количества топлинна енергия, както и по тяхното
осчетоводяване. Заявява готовност за сключване на споразумение с ищеца.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
За основателността на исковете в тежест на ищеца е да докаже, че
спорните права на вземания са възникнали в твърдения обем въз основа на
правоотношения, които обвързват страните и създават задължение за
доставчика да престира стока и/или услуга в размер на процесните суми,
както и че е фактурирал същата съобразно действащите през процесния
период нормативни изисквания, което да обвързва ответника и съобразно
което по отношение на него да е възникнало задължение да заплати на
процесната сума.
Ответникът при разпределената доказателствена тежест следва да
докаже погасяването на претендираното от ищеца вземане.
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за
плащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
2
17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си. Ето защо като собственик на топлоснабдения имот
ответникът поначало е задължено лице за заплащане на цена на топлинна
енергия за битови нужди за исковия период. В качеството си на потребител на
топлинна енергия за него е възникнало задължение да заплати стойността й.
Сумите са били дължими ежемесечно, като ищцовото дружество е
публикувало информация за тях на интернет страницата си в съответствие чл.
30 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
********* на клиенти в гр. С.. Ответникът е дължала плащане на всяко
месечно задължение в 30-дневен срок от датата на публикуване на сметките в
интернет сайта на дружеството /чл. 33 от Общите условия/, след което е
изпаднал в забава, съответно е дължал законната лихва върху вземането.
Дължимата сума за дяловото разпределение, съгласно приложените по делото
„Общи условия“ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
********* на потребители в гр. С. – разпоредбата на чл. 22, се заплаща на
продавача - *********.
Ответникът не спори, че е собственик на процесния имот, както и че в
имота е доставена топлинна енергия за процесната стойност, което се приема
за безспорно от съда. Тези обстоятелства се потвърждавата от представените
по делото нотариални актове и документи за идентичност на имота,
приложени към исковата молба, , както и от представените от третото лице-
помагач документи за извършваното дялово разпределение в имота. В
открито съдебно заседание ответникът изрично посочи, че не оспорва
количеството на доставена и потребена топлинна енергия. Съдът намира, че
отправеното в отговора изявление има характера на признание на неизгоден
за страната факт – количеството доставена енергия. Ето защо след като по
делото е установено не само наличието на облигационно договорно
правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия през
исковия период, но и действителното доставяне на такава, се налага изводът,
че исковете срещу ответника за цената на доставяната топлинна енергия са
доказани по основание, а размерът на предявеното главно вземане възлиза на
претендираната от ищеца сума
По отношение на разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски има ищеца. На основание чл.
78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски за настоящото
производство в размер общо на 321,17 лв., от които 221,17 лв. за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер., което на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ съдът определя на 100 лв.
Съгласно т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014, постановено по
т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото производство следва да
се произнесе и по сторените в протеклото заповедно производство разноски.
Видно от представените доказателства заявителят е сторил разноски в размер
на 41,39лв. за държавна такса и 50 лв. за възнаграждение за юрисконсулт,
като съобразно уважената част от предявените искове и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК следва да му бъде присъдена сумата в общ размер на 91,39 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд, 154 състав
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно
основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 и
чл. 150 ЗЕ и чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Х. Г. Г. ЕГН
**********, с адрес: ****************** дължи на *********, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: **************,
представлявано от А.А.-изпълнителен директор и И.Е. – председател на УС
следните суми:
1 779,34 лв. главница, представляваща стойност на доставената
топлинна енергия и дялово разпределение за периода м.05.2020 г. – м.04.2022
г., сумата от 213,58 лв., мораторна лихва върху главницата за периода
15.09.2021 г. – 25.05.2023 г., сумата от 63,49 лв., представляваща цена на
извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
м.05.2020 г. до м.04.2022 г., и сумата от 12,85 лв., мораторна лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2020 г. –
25.05.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 15.06.2023 г. до
окончателното плащан, за които суми е била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.06.2023 г. по ч.гр.д. №
33379/2023 г. по описа на СРС, 154 състав
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Х. Г. Г. ЕГН **********, с
адрес: ****************** да заплати на *********, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: **************, представлявано от А.А.-
изпълнителен директор и И.Е. – председател на УС, сумата в размер на
321,17 лв. лв., представляваща сторени в настоящото производство разноски
и сумата в размер на 91,39 лв., представляваща сторени разноски по ч.гр.д. №
33379/2023 г. на СРС, 154 състав.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4