Определение по дело №2411/2019 на Районен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№           

 

 15.01.2020 г. , гр.Пазарджик

 

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, Наказателен състав

на петнадесети януари през две хиляди и двадесета година

в закрито заседание в състав:

 

Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Михайлова ЧНД №2411 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.243, ал.5 от НПК.

Образувано е по жалба на адв.*, като повереник на Н.С.Г., ЕГН ********** *** против Постановление на Районна прокуратура Пазарджик от 09.12.2019 г., с което е прекратено наказателното производство по ДП №1436/2018 г. по описа на РУ Пазарджик.

В жалбата се твърди, че постановлението е незаконосъбразно,тъй като нес а събрани и обсъдени свички относочи доказателства. Иска се обжалваното постановление да бъде отменено и делото да бъде върнато вна Районна прокуратура за продължеване на процесуалните действия.

След като се запозна с доводите в жалбата и с материалите по ДП ДП №1436/2018 г. по описа на РУ Пазарджик, за да се произнесе съдът прие следното:

Досъдебното производство е водено за престъпления по чл.144, ал.3 от НК и по чл.131, ал.1, т.12 от НК.

След извършване на редица процесуално следствени действия – разпит на свидетели, техническа експертиза, писмени и веществени доказателства, досъдебното производство е прекратено с постановление на РП Пазарджик, като е прието, че липсват извършени престъпления.  

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице имащо качеството на пострадал от престъплението и по същество е неоснователна.

Съдът счита, че при разследването са извършени всички необходими процесуални действия за изясняване на обективната истина.

С оглед на събраните доказателства и техния анализ, правилно и законосъобразно наблюдаващият прокурор е приел, че от обективна и субективна страна не е осъществен състав на престъпление по чл.144, ал.3 от НК.

Съставът на престъплението по чл.144, ал.3 във връзкас ал.1 от НК изисква деецът да се е заканил на другиго убийство и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

Сведения за закана за убийство от страна на *и *отправена към свидетеля Г. и то само за инцидент станал на 05.08.2016 г. се съдържат само в показанията на Н.Г..

Никой от останалите свидетели, имащи отношение към казуса и тези разпитани по настояване на жалбоподателя не дава показания за каквито и да изрази от страна на свидетелите *към Г. имащи характер на закана за убийство.

Дори свидетелката *, чиито показания неоснователно в жалбата се твърди, че не са взети предвид, е заявила в показанията си, че е чувала спрямо Г. псувни, но никога не е чувала към него да се отправят закани за убиство, било то на 05.08.2016 г. или в последствие.

Неоснователно е твърдението, че не са изискани и обсъдени записите за подадани съгнали към тел.112, в които *и *отправяли към Г. заплахи.

По делото са изискани и приложени всички постъпили сигнали на 26.06.2016 г., 05.08.2016 г. и 31.10.2016 г., а не само тези подадани от жалбподателя Г..

Във въпросните записи липсват каквито и от когото и да са отправени заплахи за убийство на Г.. Още повече, че ако такива са били въприети от него на посочените дати, то не са били от категорията които да са могли да възбудят основателен страх за осъществяването им, тъй като Г. в нито един от многобройните си обаждания дори не намеква за подобни заплахи. Напротив държи се арогатно, като се опитва да поставя условия и изиквания към служителите на центъра за приемане и обслужване на спешни повиквания и полицейските служители, което поведение е несъответно на поведението на уплашен човек. 

Не на последно място в показанията си свидетелят Г. твръди, че подобна заплаха за убийството му била произнесена от *пред неговия баща.

Но в този случай, ако да бе установено подобно обстоятелство, пострадал би бил неговия баща, тъй като заканата ще бъде оправена към бащата на Г. за убеството негов ближен, в случай син, но не и дикертно към жалбоподателя, то той няма качеството на пострадал при подобен инцидент.

Що се отнася до второто престъпление по чл.131, ал.1, т.12 от НК, съдът намира мотивите на прокурора за прекратяване поради липса на състав на престъпление за правилни и законосъбразни.

В константната съдебна практика, утвърждавана от ВКС, хулиганските мотиви не са несъвместими с чисто личните мотиви.

От събраните по делото доказателства, в т.ч. и показанията на свидетеля Г. ясно личи че скандалът, предизвикан от Тодорови, прераснал във физическа саморазправа с пострадалия Г., показва, че умисълът съдържа чисто личен конфликт предизвикан от поведението на Г. за бързошофиране и застрашаване с това на внуците на *. Вярно е, че начинът, по който е осъществен конфликтът е станал достояние на излезлите на улицата съседи на Тодорови, но поведението на последните не могат да бъдат определени като грубо нарушение на обществения ред, извършени умишлено.

В тази част настоящият състав счита, че е задължен да припомни и обвързващите мотиви на ППВС №2 от 1974 г., т.3, според което "при нанасяне на обида, причиняване на телесна повреда или извършване на други подобни действия по чисто личен мотив, тези действия могат да се квалифицират и като хулиганство, щом като са съпроводени с грубо нарушение на обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото", каквито правни характеристики несъдържа установената по делото фактическа обстановка.

Напротив с поведението си Тодорови не са целяли демострация на незачитане на обществото, а макар и неправомерно и неадекватно, са защитавали установения законов ред за начина на организация на движението по пътищата.

При тези данни съдът счита, че постановлението на РП Пазарджик за прекратяване на наказателното производство на основание чл.243, ал.1, т.1 във връзка с чл.24, ал.1, т.1 от НПК е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения и на основание чл.243, ал.6, т.1 от НПК Пазарджишкият районен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Постановление на Районна прокуратура Пазарджик от 09.12.2019 г., с което е прекратено наказателното производство по ДП №1436/2018 г. по описа на РУ Пазарджик, водено за престъпления по чл.144, ал.3 от НК и по чл.131, ал.1, т.12 от НК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва и протестира пред Пазарджишкия окръжен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: