Определение по дело №30/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Определение

Производството е образувано по частна жалба от „.- Х. Г. Б. Ч. процесуалния си представител - адвокат М. С. срещу Определение № *** от 04.02.2011г. по ч.Г.дело № **/2007 на СРС. С обжалваното определение СРС на основание чл.70а ГПК /отм/ е постановил да се внесе в приход на държавния бюджет сумата от 20 000 лв /двадесет хиляди лева/, внесена с вносна бележка от 13.08.2007г. от „. - Х. -Г. Б. като гаранция за бъдещ иск по Г. дело ***/2007г. на СмРС.

С частната жалба се релевират оплаквания, че обжалваното определение е недопустимо, незаконосъобразно и неправилно, както и че внесената гаранция не е станала изискуема и респективно не е изтекъл срокът за нейното поискване. Съображенията на жалбоподателя в тази връзка са следните:

На първо място се изтъкват доводи, че дружеството - жалбоподател не е било надлежно уведомено за постановено Определение № ***/26.05.2008г. по в.ч.Г.д ***/2008 на СмОС. Сочи се, че по делото е бил представен документ за платена държавна такса, придружен с молба, депозирана от процесуалния представител на жалбоподателя, за продължаване на процесуалните действия, като в молбата бил посочен съдебен А. Г. Б. У. “И. В.” № *. Жалбоподателят счита, че е следвало след постановяване на съдебния си акт, съгласно разпоредбата на чл. 39 ал. 1 от ГПК /чл. 42 и следващите от ГПК /отм/, същият е трябвало да бъде изпратен на посочения съдебен адрес, а не по седалище на дружеството-жалбоподател.

Твърди се още, че съобщението заедно с препис от постановеното определение били връчени на лицето - К. М., което към този момент не било служител в дружеството адресат, за което било предназначено съобщението. С оглед на това жалбоподателят смята, че получаването на съобщение от посоченото физическо лице не обвързва дружеството-жалбоподател, тъй като не можело да се счита, че съобщението е връчено при съблюдаване изискванията на чл. 50, ал. 3 ГПК.

На следващо място се сочи, че внесената гаранция в размер на 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/ не е станала изискуема. За вносителя „.-Х. не възникнала правната възможност да иска нейното връщане, тъй като съобразно разпоредбите на ГПК той не е бил надлежно уведомен, че гаранцията е освободена, респ., че е започнал да тече едногодишният преклузивен срок за нейното поискване.

Изтъкват се доводи, че обжалваното определение страда и от други пороци. В него не било посочено по кое дело е постановено, като са посочени само номер и година на делото, без да сочи неговия вид и характер.

По отношение на Определение № ***/26.05.2008 жалбоподателят твърди, че същото страда от пороци, като в диспозитива СмОС е посочил, че оставя в сила Определение по гражданско дело № ***/2007 г. на СмРС, а не определение по частно гражданско дело със същия номер, по което е отменено обезпечението. Жалбоподателят твърди, че в този случай не може да се приеме, че производството по Г. дело № ****/2007 г. е приключило с влязъл в сила съдебен акт, след като има произнасяне на СмОС по гражданско, а не по частно гражданско дело със същия номер, от което следвало и извода, че внесената от „. Х. гаранция в размер на 20 000 не е станала изискуема и не е изтекъл едногодишния срок за нейното поискване. Жалбоподателят навежда доводи, че този пропуск на съда е съществен, тъй като е свързан с индивидуализация на делото и тежки последици за молителя, изразяващи се в преклудиране на правото да се иска внесената сума в размер на 20 000 лв., служеща като гаранция по допуснато обезпечение по бъдещ иск.

На последно място, че в диспозитива на Определение № ***/26.05.2008г. по в.ч.Г. дело ***/2008 на СмОС е посочено, че същото подлежи на обжалване пред ВКС, но молителят не бил уведомен по надлежния ред дали и кога е влязло в сила. Следователно дори и съобщението за постановения съдебен акт да е било получено от „.-Х. на 30.05.2008г., от това пак не е настъпила изискуемостта на гаранцията, тъй като от факта на получаване на съдебния акт не следвало автоматично влизането му в сила и заличаване на наложената обезпечителна мярка „възбрана”, което жалбоподателят също смята като условие за настъпване на изискуемостта на гаранцията.

СмОС, след като се запозна с оплакванията в жалбата и като прецени всички доказателства по делото приема за установено от фактическа страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, депозирана е от надлежно упълномощен процесуален представител, в законния срок, с внесена държавна такса ,срещу валиден и допустим съдебен акт и при наличие на правен интерес от търсената защита.

Разгледана по същество депозираната жалба е неоснователна по следните съображения:

С Определение № ***/06.08.2007г. по Г. дело ***/2007г. СмРС е допуснал обезпечение на бъдещ иск от „.-Х. Г. Б. срещу „. Г. С. З. за неизпълнение на договорни задължени за СМР на обект „Ц. П.” за сумата от общо 539 120, 30 лв. Ч. налагане на възбрана върху имот в к.к. "П.", представляваща сграда с идентификатор 69345.6.223.2, след внасяне на гаранция в размер на 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/.

С вносна бележка № 109-116885 от дата 13.08.2007 г. дружеството-молител е внесло по сметка на СмРС сумата от 20 000 /двадесет хиляди лева/, като гаранция на поисканото обезпечение.

Въз основа на цитираното определение и вносната бележка СмРС е издал обезпечителна заповед от дата 13.08.2007 г., с която е наложена обезпечителна мярка-възбрана.

С Определение № ** от 15.02.2008г на СмРС е отменено допуснато с Определение № ***/06.08.2007 г. СмРС обезпечение на бъдещ иск от „.-Х. Г. Б. срещу „. Г. С. З. за неизпълнение на договорни задължени за СМР на обект „Ц. П.” за сумата от общо 539 120, 30 лв, с което е наложена възбрана на имот в к.к „П.” представляваща сграда с идентификатор *******, с обезпечителна заповед след внесена гаранция от 20 000 лв.

С Определение № ***/26.05.2008г. СмОС е оставил в сила Определение № ** от 15.02.2008г на СмРС.

Видно от представена разписка за връчено съобщение с дата 30.05.2008 г. на „.-Х. Г. Б. е бил връчен препис от постановено Определение № ***/26.05.2008г. СмОС, в седалището на дружеството Г. Б. У. № 1. като за получател е посочено лицето К. М. - служител в дружеството-получател.

С Определение № ***/04.02.2011г. СмРС на основание чл.70а ГПК /отм/ е постановил внесената от „.-Х. гаранция в размер на 20 000 лв /двадесет хиляди лева/ да се внесе в приход на държавния бюджет.

При така установената фактическа обстановка Смолянски окръжен съд намира за установено от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 51 ал. 4 ГПК /отм/ търговец или юридическо лице, които са вписани в съответния регистър, се призовават на последния посочен в регистъра адрес.Служебно известен факт на настоящата съдебна инстанция, след извършена справка в Търговския регистър, е че към датата на, която е получено съобщение с препис от постановено Определение № ***/26.05.2008г.на СмОС - 30.05.2008 г. дружеството жалбоподател е с адрес на управление Г. Б. У. „Р.” № **. Съобщение за постановено определение е връчено именно на този адрес, видно от представена разписка, ведно с препис от постановения съдебен акт. Цитираната разписка има характер на официален свидетелстващ документ и обвързва съда по отношение на удостоверените в нея факти.

Съгласно разпоредбата на чл. 42 ал.1 ГПК /отм./ страната може да посочи лице в седалището на съда /съдебен адрес/, на което да се връчат призовки и съобщения. Безспорно е че при наличие на съдебен адрес призовки и съобщения следва да бъдат връчвани на този адрес, но не и на адреса на управление, т.е наличието на съдебен адрес има преимуществено значение. В този смисъл е и Опр. № 368/15.11.2001 г., по Г.д. № 269/2001 г., на 5-чл. състав. Настоящият съдебен състава обаче счита, че в конкретния казус не е посочен съдебен адрес, на който съда да има задължение да връчва съобщения и преписи от постановените си съдебни актове. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че такъв е бил посочен допълнително с молба с вх. № 1800/22.04.2008г., подадена от процесуалния пълномощник-А. Маринела С.. В представената молба е посочен адрес на А. М. С., но не е посочено изрично, че за в бъдеще това ще бъде адреса, на който следва да се изпращат всякакви съобщения от съда до страната. В този смисъл настоящата съдебна инстанция смята, че не може да се тълкува разширително волята на молителя, още по-малко това е невъзможно, тъй като въпросната молба е подписана от А. М. С., а не от законен представител на „.-Х. . В тази връзка СмОС не е имал задължение да изпраща препис от постановеното от него Определение № ***/26.05.2008г на посочения от процесуалния представител адрес-Г. Б. У. „И. В.” №, тъй като последния няма характера на съдебен адрес, което да обоснове предимството му пред адреса на управление.

Съгласно разпоредбата на чл. 48 ал.3 от ГПК /отм/ връчването на призовки на юридическите лица се извършва в канцелариите им, като се посочват името и длъжността на получателя. Видно от представена разписка за получено съобщение от дата 30.05.2008г. за получател се е подписало лицето К. М., в качеството си на служител в „.-Х. , Г. Б.. Съдът не кредитира възражението на жалбоподателя, че въпросното лице към този момент не се е намирало в трудови правоотношения с „.-Х. , Г. Б.. По делото е представен трудов договор с дата 28.03.2007 сключен между К. М. и „. К.” ООД Г. Б. който не доказва по безспорен и категоричен начин, факта че лицето К. М. към дата 30.05.2008 г. не е била служител в „.-Х. , Г. Б.. От представения трудов договор не става ясно каква е неговата продължителност, тъй като е записано, че същия е безсрочен, т.е напълно е възможно той да бъде прекратен във всеки един момент, последващ неговото сключване, както и да е възникнало валидно трудово правоотношение между „.-Х. Г. Б. и К. М., преди дата 30.05.2008г. Освен това съгласно разпоредбата на чл. 114 от КТ едно лице може да сключва допълнителен трудов договор с друг работодател, т.е да бъдат налице едновременно две валидни трудови правоотношения.

Видно е от разписка за връчено Разпореждане № 305 на СмОС от дата 15.04.2008 г., че същото е било получено от лицето К. М.. По повод на това съобщение са били предприети процесуални действия-заплащане на дължима държавна такса от страна на „.-Х. , Г. Б.. Това налага и другия обоснован извод на съда, че уведомяването на „. Х. , Ч. лицето К. М. е редовно, изпълнило е целта си, т.е достигнало е до своя адресат, след като от страна на последния са предприети определени действия.

Поради изложените съображения настоящата съдебна инстанция смята, че в конкретния случай е налице редовно връчване на съобщение за изготвен съдебен акт съгласно изискванията на чл. 48 ГПК/отм./.

Съобщението за изготвен съдебен акт-Определение № ***/26.05.2008г на СмОС е редовно получено на дата 30.05.2008 г, както от „.-Х. , така и от „. . Не е обжалвано пред ВКС в законоустановения срок, следователно влиза в сила на 07.06.2008 г. От тази дата тече и едногодишния срок, в който за „.-Х. , Г. Б. е възникнала възможността на основание чл.70а ГПК да поиска вложената от него сума в размер на 20 000 лв, т.е от тази дата тя е станала изискуема. От дата 07.06.2008г. до дата 07.06.2009г въпросната сума, внесена като гаранция за обезпечение на бъдещ иск не е била поискана от дружеството-вносител. Срокът е преклузивен и бездействието от страна на „.-Х. автоматично води до невъзможността тази сума да бъде поискана след този срок. Следователно правилно СмРС е постановил посочената сума да бъде внесена в приход на държавния бюджет.

По отношение доводите на жалбоподателя във връзка с това, че непосочването на вида и характера на гражданското дело е съществено нарушение, тъй като е свързано с индивидуализация на делото, настоящата съдебна инстанция отново смята за неоснователни. В диспозитивната част на Определение № ***/26.05.2008г на СмОС е посочено, че оставя в сила Определение № **/15.02.2008г. по Г. дело ****/2007 на СмРС. Посочването на номера на определението, датата на постановяването му, номера на гражданското дело и годината, както и съда, който го постановява са напълно достатъчни, за да бъде един съдебен акт индивидуализиран в достатъчно ясна степен. Тук не е посочено единствено, че става въпрос за частно гражданско дело. Този пропуск на съда не е съществен и не рефлектира върху индивидуализацията на посочения съдебен акт. Образуваните дела без значение дали са граждански или частни граждански не получават различна номерация и не може да се получи така, че различни съдебни актове, постановени по различни граждански дела да се образуват под един и същи номер, което от своя страна да внесе съмнение относно тяхната индивидуализация, тъй като номерацията на делата се получава от обща описна книга за граждански и частни граждански дела.

Поради всичко гореизложено въззивният съд намира за неонователна частна жалба депозираната от „.-Х. Г. Б. Ч. процесуалния си представител А. М. С. срещу Определение № ***/04.02.2011г. по ч.Г.д.1105/2007г. на СмРС.

Воден от горното Смолянски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 315/04.02.2011г. по ч.Г.д.1105/2007г. на СмРС, с което е постановено да се внесе в приход на държавния бюджет сумата от 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/, внесена с вносна бележка от 13.08.2007г. от „. Х. -Г. Б. като гаранция за бъдещ иск по Г.дело 1105/2007 на СмРС.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ

ЧЛЕНОВЕ :

1.

2.