O П Р E Д Е Л Е Н И Е
№………………..…./ 02.08.2019 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАСНКО ОТДЕЛЕНИЕ, 50
СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание на 02.08.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 9240 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно осн.
чл. 124, ал.1 ГПК от „Мания -11“ ЕООД срещу „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК
*********, гр. Варна за установяване в отношенията между страните недължимостта на сумата от 2802,58 лв. по издадена фактура от 24.04.2019г., обективираща стойност на преизчислени количества енергия за
периода от 23.05.2017г. до 25.01.2018г. в обект, находящ
се в с. Пчелник, Фургон.
Ищецът твърди, че служители на „Енерго-Про
Мрежи“ АД са извършили проверка на средството за търговско измерване, монтирано
в неговия имот, чиито резултати са обективирани в
съставен констативен протокол. Въз основа на констатациите, включително и за
съмнение за софтуерна намеса и външна намеса в тарифната схема на електромера
ответното дружество е издало фактура за начислена електроенергия, чиято сума
ищецът твърди, че не дължи на електроразпределителното дружество.
В срока за отговор ответникът „ЕНЕРГО – ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД оспорва иска. Релевирал е възражение за
неподведомственост на спора на гражданския съд и отнасянето му пред Арбитражен
съд – Варна при сдружение „ППМ“ /“Правна помощ и медиация“/ по съображения, че
в подадено на 09.06.2017г. до ответното дружество заявление за продажба на ел.
енергия ищецът е заявил искане за продажба на ел. енергия за снабдяване на процесния обект с ел. енергия за стопански /небитови/ нужди
и е декларирал, че всички спорове по повод доставката на ел. енергия ще бъдат
решавани от Арбитражен съд – Варна при сдружение „ППМ“. Съгласието за отнасяне
на споровете пред арбитражния съд е декларирано и в констативен протокол от
25.01.2018г., обективиращ монтажа на средството за
търговско измерване в посочения обект. Намира, че ищецът няма качеството на
потребител и предвид наличие на арбитражно споразумение по чл. 19, ал. 1 ГПК, моли
производството по делото следва да бъде прекратено.
За да
се произнесе по възражението съдът съобрази следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ГПК
страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен
съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим
имот, издръжка или права по трудово правоотношение или е спор, по който една от
страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на
потребителите.
С § 1 от Закона за изменение допълнение на
ГПК /ЗИДГПК/, обнародван в ДВ бр. 8/24.01.2017г., е изменена разпоредбата на
чл. 19, ал. 2 ГПК като е въведена забрана за сключване на арбитражно
споразумение за решаване от арбитражен съд на спор, една от страните по който е
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за
защита на потребителите /ДРЗЗП/. Според легалното определение, съдържащо се в
разпоредбата на § 13, т. 1 ДРЗЗП, „потребител е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна
по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска и
професионална дейност“.
В настоящия случай, видно от приложеното към отговора
на исковата молба заявление 09.06.2017г. за продажба на електрическа енергия, ищецът е поискал
неговият обект, а именно – временно преместваем такъв
да бъде снабден с ел. енергия за небитови нужди.
В процесното
заявление е уговорена арбитражна клауза в следния смисъл: „при възникване на
спор, отношенията между страните се отнасят за решаване пред Арбитражен съд –
гр. Варна при Сдружение „ППМ“, съобразно неговия Правилник“. Заявлението, с
така уговореното арбитражно споразумение, е лично подписано от представителя на
ищеца, съответно е прието от служител на ответното дружество „Е.П.“ АД. С
идентично съдържание е констативният протокол от 25.01.2018 г., подписан също
лично от законния представител на дружеството ищец.
Документът е подписан и от двете страни,
спазена е писмената форма, респективно отговаря на изискванията на чл.7 ал.2
ЗМТА, поради което има характера на арбитражно такова по смисъла на чл.7 ал.1
ЗМТА. Доколкото
ищецът „Мания -11“ ЕООД е търговско дружество, и е поискал присъединяване за
стопански нужди, т.е. свързани със стопанската му дейност, съдът намира, че
същият няма качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Предвид изложеното и съдът като съобрази, че
предявеният иск е по спор имащ за предмет недължимост
на парична сума, извън изключенията на чл. 19, ал. 1 от ГПК, че е налице
обвързващо страните арбитражно споразумение и позоваването на него от ответника
в срока за отговор на исковата молба, намира, че са налице предпоставките по
чл. 8, ал. 1 от ЗМТА за прекратяване на производството по делото.
По изложените съображения съдът приема, че
направеното от ответното дружество възражение за неподведомственост на спора е
основателно.
Производството по делото следва да бъде
прекратено, на основание чл. 15, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 9240/2019 г. по
описа на Варненски районен съд, поради неподведомственост на спора, на
основание чл. 15, ал. 1 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Варна в едноседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: