РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе,16.12.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на 02 декември през
две хиляди и двадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
|
|
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с
участието на прокурора ДИАНА НЕЕВА като разгледа докладваното от
съдия ВЪРБАНОВА КАН дело № 362
по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Сектор
„Пътна полиция“ при Областна дирекция (ОД) на МВР – Русе против Решение № 260042
от 31.08.2020 г., постановено по АНД № 1304/2020 г. по описа на Районен съд –
Русе, с което е отменено Наказателно постановление № 20-1085-002347 от 10.07.2020
г., издадено от Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе, с което
на ответника по касация С.М.А. ***, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и на
основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от същия закон, са наложени административни
наказания „глоба“ в размер на 3 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 12 месеца и е осъдена ОД на МВР – Русе да заплати на С.М.А.
направените съдебни разноски в размер на 400 лева /адвокатско възнаграждение/.
Като касационни основания се сочат допуснати от въззивната инстанция съществени
нарушения на процесуалните правила във връзка с оценката на доказателствата,
довели до формиране на необосновани фактически изводи и неправилно приложение
на материалния закон. Иска се отмяната на въззивното решение и решаване на
делото по същество чрез потвърждаване на наказателното постановление. Прави се
възражение за прекомерност на разноските.
Ответникът по касационната жалба – С.М.А.,
чрез процесуалния си представител, изразява становище за нейната неоснователност.
Не се претендират разноски за настоящото производство.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като взе предвид изложените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2
от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от
надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на
разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Касационната
инстанция напълно споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването
и приложението на закона, към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2,
изр. второ от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Събраните доказателства са обсъдени и
проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК,
като въз основа на тях районният съд е достигнал до обосновани фактически
изводи.
Изцяло се споделя заключението на въззивната
инстанция, според което ответникът по касационната жалба не е нарушил
разпоредбата на чл. 104б, т.2 от ЗДвП. Обосновано районният съд е приел, че фактическите констатации в АУАН и НП
не са обосновани и не се подкрепят от представените писмени и гласни
доказателства. Приел е, че въз основа на събрания по делото доказателствен
материал по несъмнен начин се установява, че автомобилът на ответникът по
касация, излизайки от кръговото кръстовище, на втория изход към ул. „Чипровци“,
се поднесъл надясно, изминал няколко метра, движейки се с приплъзване странично
на пътното платно. С. А. загубил контрол върху автомобила, поради
несъобразяване на скоростта на движение с пътните условия, а именно мократа
пътна настилка след проливен дъжд, след което автомобилът се завъртял на 180
градуса, обратно на първоначалната посока на движение, ударил се в тротоара и в
последствие се качил на него като счупил четири предпазни стълбчета и част от бордюра.
Предвид последващите реакции и състояние на С. А., съдът счел, че деянието е
извършено по непредпазливост. Въззивният съд е посочил още, че извършеното от
водача осъществява от обективна и субективна страна състава на административно
нарушение по чл. 179, ал. 2, пр. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, за
което С. А. е понесъл административнонаказателна отговорност, като е заплатил
наложената му глоба по влязлото в сила НП, с което е бил санкциониран за това
нарушение. Първата съдебна инстанция прави извод от правна страна, че от
събраните писмени и гласни доказателства не се установява наличието на
съставомерни действия от страна на водача, които да обосноват извода, че той е
осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 175а,
ал. 1, предл. 3, във връзка с чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и не следва да понесе и
административнонаказателна отговорност за това нарушение.
За пълнота следва да се посочи, че не всяко
поднасяне на автомобила съставлява нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, а само
това, което е умишлено извършено. Разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП предвижда,
че на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата,
отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. Така формулираното изискване
ползването на пътищата по неразрешен начин да бъде винаги целенасочено, т.е. да
е желано от дееца, означава, че от субективна страна е необходимо нарушението
по посочения текст да бъде извършено при пряк умисъл като форма на вината – чл.
11, ал. 2, пр. 1 от НК, във връзка с чл. 11 от ЗАНН. В случая е установено, че
поднасяне на автомобила е имало, но липсват доказателства за наличието на пряк
умисъл да се използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари при
осъществяване на действия от страна на водача, в резултат на което да се е
достигнало до поднасяне на превозното средство. С оглед естеството на
нарушението, такива доказателства за умишленото му извършване принципно могат
да бъдат извлечени от самия начин на неговото осъществяване (напр. многократни
и последователни маневри, подобни на описаните в НП), при което би била
изключена възможността поднасянето да се дължи на други фактори – например на несъобразена
скорост (какъвто е и настоящият случай), техническа неизправност, неопитност на
водача и т.н., и би се формирал извод, че то се дължи именно на предприемането,
и то в необходимата последователност, на целенасочени действия с кормилната и спирачната уредби на
автомобила, нужни за извеждането му от контрол, загубата на сцепление на
задните колела и тяхното странично приплъзване с последващо възстановяване
контрола. Както беше посочено, по делото не са събрани доказателства за такива
действия, които да сочат на умишленото извършване на нарушението.
По изложените
съображения следва да се приеме, че районният съд не е допуснал нарушения на
процесуалните правила при оценката на доказателствата и е приложил правилно
материалния закон като е постановил едно правилно решение, което следва да бъде
оставено в сила.
Така
мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
260042 от 31.08.2020 г., постановено по АНД № 1304/2020 г. по описа на Районен съд
– Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.