№ 260060
гр. Силистра, 08.10.2020
г.
Силистренският
окръжен съд, в закрито заседание на осми октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Пламен Неделчев
Членове: 1. Кремена Краева
2. Огнян Маладжиков
като
разгледа докладваното от младши съдия Маладжиков въззивно частно гражданско дело № 337 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274,
ал. 1, т. 1 вр. чл. 129, ал. 3, изр. 2 от ГПК.
Образувано е по допустима частна жалба
на „Агроплант“ ЕООД с ЕИК
********* против Определение № 261613 от 21.08.2020 г. по гр.д.№ 659/2020 г. на
Силистренския районен съд, с което производството по делото е прекратено по
отношение на иска, предявен от „Агроплант“ ЕООД
против ЗК „Ценович“ за заплащане на сумата от 15532,52 лева по дебитно известие
№ 1762 от 28.04.2020 г. заедно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на исковата молба в съда до окончателното ѝ плащане.
За да постанови обжалвания акт,
първоинстанционният съд е приел, че по делото не става ясно какво е основанието
на претенцията му за заплащане на сумата от 15532,52 лв., т.е. обстоятелствата,
на които се основава този иск, въпреки че са дадени конкретни указния на ищцовата страна да изправи тази нередовност. Посочването на
счетоводния документ, съставен във връзка с конкретно договорно правоотношение,
не изчерпва последното и не дава информация за обстоятелствата, от които то
произтича. В случая не става ясно какъв е видът на провоотношението
(и дори правоотношенията), по което задължението на ответника се е увеличило с
посоченото дебитно известие, какъв е видът на самото задължение (задължения),
какъв е размерът на задължението по всяко от правоотношенията, в пълен размер
ли се претендира то, за част от размера или за неизплатената част от същия. При
положение че ищецът претендира съдебно установяване на неговите вземания, а не
счетоводна проверка, той следва да изложи обстоятелствата, от които произтичат
претенциите му, а не единствено съставената между страните счетоводна
документация. Исковата молба и двете допълнителни молби към нея в крайна сметка
не удовлетворяват изискването на чл.
127, ал. 1, т. 4 ГПК, т.е. налице е неяснота, чието неотстраняване в указания от съда срок е
обвързано със санкцията по чл. 129, ал. 3 ГПК, а именно прекратяване на
производството по отношение на иска с неуточнен предмет.
Оплакванията на жалбоподателя са, че прекратителното определение е неправилно, незаконосъобразно
и необосновано, поради което моли въззивната инстанция да го отмени. Излага
подробни доводи, които окръжният съд счита за неоснователни, а обжалвания акт
намира за правилен.
Неоснователно е оплакването, че
първоинстанционният съд, при оставянето на исковата молба без движение, не е
дал указания за посочване на обстоятелствата, за непосочването на които е
прекратил производството по този иск. С Разпореждане № 1332 от 14.07.2020 г. по
гр.д.№ 659/2020 г. на СсРС е указано на ищеца „да
уточни обстоятелствата, от които произтичат неговите вземания и по-конкретно
договорите, по които са издадени… дебитно известие № 1762 от 28.04.2020 г.“.
Това указание не е изпълнено с уточняващата молба от 27.07.2020 г. с вх.№ 5406.
В нея ищецът е развил разсъждения около правната същност на дебитното известие
и значението на подписа на получателя върху него, обвързвайки така съставения
документ със задължителната сила, произтичаща от чл. 20а от ЗЗД, която норма се
отнася за договорите. Изложеното по никакъв начин не удовлетворява изискването
да се уточнят обстоятелствата, от които произтича вземането за 15532,52 лева и
още след първото неизпълнение на указанията е следвало районният съд да
прекрати делото по този иск. Това че го е направил по-късно, чак след второто
указание, не означава, че мотивите за прекратяването са различни от тези, на
които исковата молба е оставена без движение, или че са дадени неточни и
неконкретни указания.
Действително в обжалвания акт първата
инстанция е изложила по-подробно причините за прекратяването на делото в
сравнение с първото дадено указание, но мотивите на съда само допринасят за
изясняване на смисъла от изискването, което законодателят е поставил с чл. 127,
ал. 1, т. 4 от ГПК, а не се отклоняват от него, нито го допълват. Ясно личи, че
е целено по-убедително да се мотивира защо се налага неизпълнението на
указанието да бъде санкционирано чрез прекратяване на делото по този иск, която
аргументация е необходима, за да могат съдебните актове чрез своята
възпитателна функция да допринасят за подобряване на правната култура на
гражданите. Така например „какъв е видът на правоотношението“, „какъв е видът
на задължението“ и „какъв е размерът на задължението по всяко правоотношение, в
пълен размер ли се претендира то, за част от размера или неизплатената част от
същия“ са все обстоятелства, на които първоинстанционният съд следва да намери
място в доклада по чл. 146 от ГПК. С изброяването им само се уточнява до какво
е довело неизпълнението от ищеца на конкретните и ясни указания „да уточни
обстоятелствата, от които произтичат неговите вземания и по-конкретно договорите,
по които са издадени…дебитно известие № 1762 от 28.04.2020 г.“. Нещо повече,
указанията са дадени по начин, разбираем за граждани без правни познания, и
така трябва да бъде, нищо че в конкретния случай жалбоподателят се представлява
от адвокат. Адресатът на указанията е длъжен да ги изпълни точно, а съдът, в
изпълнение на своите правомощия, е щял да квалифицира вида на правоотношението,
характера на задължението и прочее. Затова съвсем правилно не е изискал от
ищеца да уточнява правната квалификация на иска си, а е ограничил указанията до
текста на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, който е формулиран в съответствие с чл.
9, ал. 1 от Закона за нормативните актове: на общоупотребимия
български език, кратко, точно и ясно.
Въззивният съд намира за
необходимо да изтъкне фактът, че дори след като се е запознал с подробните
мотиви на първоинстанционния съд, жалбоподателят не е изложил нито ред в
частната си касационна жалба в изпълнение на указанието. Така още веднъж се затвърждава изводът, че причината за неизправяне на нередовностите на исковата молба стои в субективното
нежелание у ищеца да стори това, а не че не е разбрал какво точно се изисква от
него.
Неоснователна е и втората основана
линия, по която се защитава жалбоподателят, че изложеното от него в исковата
молба, уточнено впоследствие с двете допълнителни молби, напълно удовлетворява
изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК за посочване на обстоятелствата, на
които се основава искът. Въззивният съд напълно се
солидаризира с мотивите на първата инстанция, изложени по-горе в уводната част
на настоящото определение, към които препраща на основание чл. 272 във вр. чл. 278, ал. 4 от ГПК, без да е необходимо да ги преповтаря.
Силистренският окръжен съд само ще допълни, че дори да се възприеме тезата на
жалбоподателя, че двустранно подписаното дебитно известие е индиция
за сключен между страните договор за новация, то
предметът на този вид съглашения винаги включва в себе си първоначално
дължимата престация по основание и размер. Ето защо
непосочването на основанието на първоначалното вземане, бидейки част от
същественото съдържание (essentialia negotii) на новационния
договор, се явява нередовност на исковата молба, която е
останала неотстранена след дадените указания. Неоснователно е становището, на
което се крепи ищцовата теза за новационния
характер на дебитното известие, че данъчната фактура е договор, щом сред
задължителното съдържание по чл. 114, ал. 1, т. 1-15 от ЗДДС подписът на
издателя липсва като изискване за валидност на данъчния документ. Както
фактурите, така и дебитните известия са документи, които се издават едностранно
от данъчно задълженото лице. Наличието на подпис от получателя на фактурата
доказва получаването ѝ от него. Съдът не отрича наличието на съдебна
практика, която обвързва двустранно подписаните данъчни документи със
задължителната сила на договорите по чл. 20а от ЗЗД, но по-скоро става въпрос
за доказателственото значение на документа. Търговските сделки по принцип са
неформални, което затруднява доказването им. Затова всеки документ, в който е обективирано същественото съдържание на сключения договор,
а оттук и основанието му, какъвто е примерът с фактура № 1570/08.05.2018 г.,
може да се преценява от гледната точка на доказателственото право като писмено
доказателствено средство, ангажирано за установяване на правопораждащия
факт. Това е така, защото фактурата не е диспозитивен
документ, а свидетелстващ. На фактурата не може да ѝ се припише значение,
подобно на менителничните ефекти, които са абстрактни
сделки и конститутивни ценни книги. Само изрично
посочените в закона абстрактни сделки могат да бъдат възведени като основание
на иска със самото представяне на документа, който ги обективира.
Процесното дебитно известие, с посочените в него
номера на шест броя фактури, няма характер на абстрактна сделка, нито на конститутивна ценна книга. Ето защо непосочването на
правното основание за възникване на вземането (вземанията) по тези шест фактури
не удовлетворява изискването на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК и се явява
нередовност, която не е изправена от ищеца, след като е получил надлежни
указания за това.
Като е прекратил производството по иска
на основание чл. 129, ал. 3, изр. 1 във вр. чл. 127,
ал. 1, т. 4 от ГПК, Силистренският районен съд е постановил правилен съдебен
акт, който следва да се потвърди.
Водим от горните съображения,
Силистренският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 261613 от
21.08.2020 г. по гр.д.№ 659/2020 г. на Силистренския районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.