РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. Перник , 19.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на деветнадесети януари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-СТОЕВА
Въззивно гражданско дело № 20201700500701 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба О. Н. Г. против решение № 1019/29.07.2020 г.,
постановено по гр.д. № 2992/2019 г. г. на Районен съд – Перник, с което e признато за
установено на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 153, ал.1 ЗЕ, че в полза на
„Топлофикация-Перник“ АД съществува изискуемо вземане срещу О. Н. Г. за сумата от
1088,24 лева, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в ***, за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 14.01.2019 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата в размер на 85,97 лева, представляваща законна лихва за забава върху
месечните задължения за периода от 09.07.2017 до 03.01.2019 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 210/2019 г. по описа на Районен
съд Перник. В тежест на ответника са възложените сторените от ищцовото дружество
разноски в исковото производство в размер на 130,00 лв. и в заповедното в размер на 75, 00
лв.
В жалбата по изложени съображения за недопустимост на първоинстанционното
1
решение се иска обезсилването му. Жалбоподателят поддържа, че с молба с вх. №
260879/09.09.2020г., депозирана пред районния съд след постановяване на решението му, е
оттеглил възражението си по чл. 414 ГПК с вх. № 9080/25.03.2019 г. по ч.гр.д. № 1477/2019
г. на РС-Перник, което е абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото
на иск. Обосновава, че оттеглянето е изрично предвидено в чл. 416 ГПК, в която норма не е
предвиден ограничителен срок. На самостоятелно основание счита за недопустимо
решението и поради това, че искът не е предявен в едномесечен срок от уведомяване на
заявителя. Моли при прекратяване на производството съдът да се съобрази с изрично
направеното от него възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на
ищцовото дружество, като се обосновава завишеност на присъденото такова и в заповедното
производство и се моли същите да бъдат намалени до размерите, предвидени в Закона за
правната помощ към м.01.2017 г.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалване, поради което същата е допустима и редовна и следва да бъде разгледана по
същество.
Пернишкият окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, намира за установено следното:
Производството пред Районен съд – гр. Перник е образувано по предявени от
"Топлофикация-Перник" АД срещу О. Н. Г. установителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката по реда на
чл. 422, вр. чл. 415 ГПК да се признае за установено по отношение на ищеца, че О. Н. Г. му
дължи сумата от 1088,24 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в ***, за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. и сумата от 85,97 лева представляваща лихва за забава на
месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 03.01.2019 г., както и законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение (14.01.2019 г.) до окончателното плащане, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 210/2019г. по описа на РС-Перник. Срещу
издадената заповед за изпълнение, в законоустановения срок О. Г., като длъжник, е подал
възражение, с което е оспорил претендираните от "Топлофикация-Перник" АД суми. В
нормативно установения едномесечен срок кредиторът е предявил посочените
установителни искове, като е представил доказателства за това пред заповедния съд.
Обжалваното първоинстанционното решение, с което предявените искове са
уважени е постановено на 29.07.2020 г.
С молба с вх. № 260879/09.09.2020 г. жалбоподателят е направил изявление,
основано на чл. 416 от ГПК за оттегляне на възражението си срещу издадената Заповед за
2
изпълнение.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваните части, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е постановено от съдия от РС-гр.
Перник в предвидената от закона форма и в кръга на неговата компетентност, поради което
същото е валидно.
По отношение на допустимостта обаче настоящият състав на въззивния съд
намира постановения първоинстанционен акт за недопустим в частта, съдържаща
произнасяне по исковете като съображенията за това са следните:
Възражението по чл. 414 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка за наличието
на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК. В съответствие със задължителните
разяснения в т. 5а от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тази
предпоставка съдът е длъжен да следи служебно във всеки един момент от развитието на
производството до приключване на делото във всички инстанции. Освен това съгласно
разпоредбата на чл. 416 ГПК това възражение е оттегляемо, като за настъпване на
последиците от оттеглянето е без правно значение кога същото е било предприето или дали
е доведено до знанието на заявителя-ищец, доколкото становището на последния относно
оттеглянето е без правно значение (в този смисъл е и трайната съдебна практика – напр.
Определение № 520/20.09.2011 г. по ч. гр. д. № 468/2011 г. на ВКС, IV г. о, Определение №
72 от 28.01.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 910/2012 г., II т. о., ТК; Определение № 52 от
21.01.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 967/2012 г., II т. о., ТК; Определение № 733 от 21.09.2011
г. на ВКС по ч. т. д. № 587/2010 г. II т. о., ТК; Определение № 184 от 28.03.2014 г. на ВКС
по т. д. № 3284/2013 г. II т. о., ТК и др. ). В тази връзка е необходимо да се отбележи, че към
момента на постановяването му обжалваното съдебно решение е било допустимо, но за
наличието на абсолютните процесуални предпоставки за допустимост на производството
съдът следи служебно при всяко положение на делото. В настоящия случай от подадена
молба с вх. № 260879/09.09.2020 г. безспорно се установява, че ответникън е оттеглил
възражението си в частта относно дължимостта на сумата от 1088,24 лева – главница за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. и на сумата от 85. 97 лева – лихва за забава на
месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 03.01.2019 г., както и че това оттегляне е
извършено след постановяване на първоинстанционното решение, но преди изтичане срока
за обжалването му, съответно преди влизането му в сила. Въззивният съд дължи
осъществяване на всички онези процесуални действия, които са насочени към заличаване на
последиците от предявяване на възражението. По тези съображения обжалваното решение в
частта, съдържаща произнасяне по исковете, следва да бъде обезсилено като недопустимо
поради отпаднал правен интерес от предявяване на иска и производството по делото следва
да бъде прекратено.
3
Посочената липса на правен интерес, настъпила в един последващ момент, не
променя обстоятелството, че искът е бил предявен в изпълнение на дадените указания по чл.
415, ал. 1 ГПК (при наличие на същинско възражение от ответника – длъжник). В тази
връзка не е налице хипотезата на чл. 415, ал. 2 ГПК и заповедта за изпълнение не подлежи
на обезсилване, по аргумент от т. 13 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013
г., ОСГТК – при прекратяване на производство по установителния иск, когато съдът
прецени, че заповедта за изпълнение е влязла в сила, последната не се обезсилва.
В допълнение и за пълнота следва да се отбележи, че доводът на жалбоподателя
относно пропускане на срока за предявяване на установителния иск е неоснователен.
Съобщението с указания за предявяване на установителен иск по чл. 415 от ГПК е получено
от ищцовото дружество на 03.04.2019 г., а исковата молба е подадена на 03.05.2019 г. – в
законоустановения едномесечен срок.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК,
първоинстанционният съд е разпределил отговорността за разноските както в исковото, така
и в заповедното производство.
С обжалваното решение в полза на ищеца са присъдени направените от него
разноски в размер на 130 лв. в исковото производство и 75 лв. в заповедното производство.
Независимо от уважаването на въззивната жалба обаче, настоящият съдебен състав счита, че
с оглед своето поведение ответникът е станала причина за завеждане на делото. В тази
връзка следва да се отбележи, че отпадането на правния интерес от предявяване на иска по
реда на чл. 422 от ГПК е настъпило в хода на производството след завеждане на исковата
претенция и след постановяване на първоинстанционното решение. Освен това същото е
настъпило като последица от оттегляне на подаденото от длъжника възражение по чл. 414
от ГПК. По тези съображения и по аргумент на противното от чл. 78, ал. 2 от ГПК в тежест
на последния следва да се възложат направените от ищеца разноски, както в исковото, така
и в заповедното производство.
Относно наведените във въззивната жалба възражения за прекомерност на
претендираното юрисконсултско възнаграждение, въззивният съд счита същите за
неоснователни. При извършена проверка настоящият съдебен състав намира, че разноските,
определени в полза на ищеца от първоинстанционния съд, са правилно изчислени и
законосъобразно присъдени с оглед уважаването на претенциите му. В тази връзка
претендираното юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство възлиза на 50
лв., което отговаря на минимално предвидения размер съгласно чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ и не са налице основания за неговото намаляване. Относно
претендираното юрисконсултско възнаграждение в исковото производството – то възлиза на
100 лв. като също е в минималния размер, предвиден в чл. 25 от Наредбата.
4
С оглед на изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено,
в частта му за разноските, присъдени в тежест на ответника.
По отношение на разноските в настоящото производство:
На жалбоподателя не се дължат разноски и по въззивното производство. В случая
жалбоподателят - ответник не може да се ползва от чл. 78, ал. 4 ГПК, независимо, че делото
се прекратява частично, тъй като това не е поради причина на ищеца, а напротив - поради
оттегляне на възражението след постановяване на първоинстанционното решение (за което
съгласие на заявителя-ищец не се изисква), т. е. ответникът е дал повод за завеждане и на
въззивното производство, поради което предвиденото в чл. 78, ал. 2 ГПК изключение от
общото правило за възлагане на разноските също не намира приложение, при положение че
резултатът от спора се дължи изцяло на поведението на жалбоподателя.
На второ място – след като оттеглянето на възражението води до влизане в сила на
заповедта за изпълнение (чл. 416 ГПК), то следва че оттеглянето на възражението има
сходни последици с уважаването на иска (чл. 78, ал. 1 ГПК), поради което и поради тази
причина на жалбоподателя не се дължат разноски по въззивното производство.
Въззиваемото търговско дружество претендира юрисконсултско възнаграждение
по въззивното производство, което с оглед правната и фактическа сложност на делото и
фактът, че въззивното дело е разгледано в рамките на едно съдебно заседание, а ответното
дружество не е депозирало отговор на жалбата, не се явило в съдебно заседания, единствено
е депозирало становище, съдът определя на 100 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал.
1 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Тази сума
жалбоподателят дължи на въззиваемия изцяло, тъй като въззивното производство е
образувано по подадена жалба от ответника в първоинстанционното производство и
единствената причина за уважаването на жалбата е оттегляне на възражението на
жалбоподателя – ответник, след постановяване на първоинстанционното решение, като
резултатът от спора се дължи изцяло на поведението на жалбоподателя и за което
въззиваемият не е дал повод /арг. чл. 78, ал. 2 и чл. 3 ГПК/.
С оглед цената на иска, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. първо ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Водим от горното, Пернишкият окръжен съд:
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 1019/29.07.2020 г., постановено по гр. д. № 2992 по
описа на РС – гр. Перник за 2019 г., в частта, с която е признато за установено по отношение
на О. Н. Г. че дължи на "Топлофикация Перник" АД сумата от 1088,24 лева, представляваща
стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран
5
имот, находящ се в ***, за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. и сумата от 85,97 лева
представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до
03.01.2019 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (14.01.2019 г.) до окончателното плащане,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
210/2019г. по описа на РС-Перник, като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му
част.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1019/29.07.2020 г., постановено по гр. д. № 2992 по
описа на РС – гр. Перник за 2019 г., в частта, с която О. Н. Г. е осъден да заплати на
"Топлофикация Перник" АД сумата от общо 205,00 лева – разноски в първоинстанционното
исково производство и разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 210/2019 г. по
описа на РС – гр. Перник.
ОБЯВЯВА за влязла в сила заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 210/2019 г. по описа на РС – гр. Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37 от Закона
за правната помощ вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ О. Н.
Г., ЕГН **********, да заплати на "Топлофикация-Перник" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – ***, сумата от 100 лева, представляваща разноски –
юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6