Определение по дело №407/2023 на Окръжен съд - Сливен

Мотиви
към Определение № 320 от 10.08.2023 г. по ЧНД № 407/2023 г. по описа на
Окръжен съд- Сливен
Производството е с правно основание чл.70, ал.1 от НК и се развива по
реда на чл. 437, ал.2 и сл. от НПК.
Образувано е по молба на осъдената Ц.А.Ц. В съдебно заседание
молбата се поддържа лично и чрез упълномощения защитник адв. В. от АК-
Пазарджик.
В хода на съдебните прения осъденото лице настоява за уважаване на
молбата й за допускане на условно предсрочно освобождаване.
Процесуалният представител на осъденото лице адв. В. поддържа
молбата на л.с. Ц., като оспорва мотивите на затворническата администрация.
Обръща внимание на обстоятелството, че осъденото лице е за първи път в
затвора, както и че е дете на разведени родители, чиято майка е починала, а
вторият родител е с влошено здравословно състояние и няма кой да се грижи
за него, освен осъдената Ц.. Твърди, че в хода на личните си контакти с нея
както в затвора, така и по телефона, същата е споделяла, че разбира
извършеното престъпление, дълбоко съжалява. Моли да бъде уважена
молбата на осъдената за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване
на остатъка от наложеното й наказание.
Процесуалният представител на Затвора - Сливен поддържа
становището на Началника на Затвора - Сливен. Счита, че не са налице
предпоставките за предсрочно освобождаване. Твърди, че в условията на
затвора лишената от свобода трудно създава контакти с останалите. Предлага
да бъде оставена без уважение молбата на осъденото лице за допускане на
условно предсрочно освобождаване на неизтърпяната част от наложеното й
наказание "Лишаване от свобода".
Представителят на Окръжна прокуратура - Сливен също намира за
неоснователна молбата на осъдената Ц. за допускане на условно предсрочно
освобождаване. Отчита обстоятелството, че осъденото лице е повишило риска
от рецидив. Аргументите на представителя на прокуратурата да пледира за
неоснователност на молбата са свързани с високите стойности на риск от
рецидив, които не търпят промяна през целия период на изтърпяване на
наложеното наказание. Според прокурора макар неизтърпяната част от
наложеното наказание да касае кратък времеви период, това не означава, че
следва да се прекрати корекционната дейност спрямо осъденото лице. Във
връзка с представените в съдебно заседание от защитника адв.В. писмени
доказателства относно влошеното здравословно състояние на бащата на
осъдената Ц. представителят на прокуратурата заявява, че влошеното
здравословно състояние, диагностицираните заболявания и необходимите за
тях лечения, както на осъденото лице, така и на близките му не могат да
1

послужат като самостоятелно основание за допускане на предсрочно
освобождаване, защото същите не са доказателства за поправянето на
осъденото лице. Според прокурора това е така, доколкото законът поставя
приложението на посочени институт на предсрочното освобождаване в
зависимост от личността и поведението на осъденото лице, а не от фактите,
стоящи извън него, каквито са проследяване лечението на констатирани
болести независимо дали на лишения от свобода или негови роднини и
наличието на родителски задължения. По изложените съображения счита, че
не са налице основанията на чл. 70 от НК и предлага да на съда да остави
молбата на лишената от свобода без уважение.
Упражнявайки правото си на защита и на последна дума осъденото
лице Ц. моли съда да уважи молбата й за допускане на условно предсрочно
освобождаване от неизтърпяната част от наложеното й наказание „Лишаване
от свобода“.
Въз основа на доказателствения материал по делото съдът направи
следните фактически констатации:
Осъдената Ц.А.Ц.е с българско гражданство, родена в гр. Пазарджик,
общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, с постоянен адрес в гр. Батак, общ. Батак,
обл. Пазарджик, с основно образование. Постъпила в Затвора - Сливен за
първи път на 25.11.2022 г. От 10.10.2022г. до 09.03.2023г. изтърпяла
наложено със Споразумение № 260001/14.01.2021г. по НОХД № 9/2021г. на
РС-Пещера, наказание в размер на 5 месеца „Лишаване от свобода“ по чл.
343б, ал. 3 от НК. От 09.03.2023г. търпи наложено със Споразумение от
22.11.2022г. по НОХД № 1654/2022г. на РС-Пазарджик наказание в размер на
8 месеца „Лишаване от свобода“ за престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК.
Видно от приобщените доказателства към датата на съдебното
заседание - 10.08.2023 г. осъдената е изтърпяла фактически 5 месеца и 1 ден,
от работа 5 дни. Остатъкът за изтърпяване е в размер на 2 месеца и 24 дни.
От наличните в затворническото досие документи, приобщени към
доказателствения материал по делото и информацията, съдържаща се в
системата за оценка на осъден правонарушител, становището на Началника
на затвора, се установява, че лишената от свобода е разпределена в
затворническо общежитие от открит тип „Рамануша“ от 21.12.2022г. В
процеса на адаптиране към условията на общежитието многократно
допускала нарушения, въпреки дадените разяснения на правилата и
ограниченията – след вечерна проверка се намирала в чуждо жилищно
помещение, била в близост до охранително съоръжение, без логично
обяснение за поведението си. Неглижирала спазването на установения ред,
поради което била преместена в ЗООТ „Сливен“. До момента била с едно
наложено наказание на 25.01.2023г. за нарушаване на законовите правила,
влизайки в чуждо жилищно помещение без разрешение. Констатирани били
проблемни взаимоотношения с други осъдени, за което са прилагани
корекционни мерки на въздействие. Проявявала притеснително поведение
2

спрямо други лишени от свобода, изразяващо се в търсене на физически
контакт, за което осъдената считала, че е проява на „дружелюбност“.
Участвала в словесен конфликт, за което са приложени корекционни мерки,
проявявала физическа агресия, неподчинение на длъжностни лица. Не се
вслушвала в давани свети и напътствия, като не считала че има проблеми. Не
приемала алтернативи, различни от нейните за разрешаването на проблемите.
В живота на свобода била заета основно в сферата на обслужващата
дейност – готвач. В периода, когато не била заета на друго работно място,
осъдената работила в семейни заведения. В условията на затвора изразила
желание да полага труд, но не подавала заявления за включване при
обявяване на свободните работни места. Подала е заявление за полагане на
доброволен труд за поддържане районна на общежитието, но не участвала, с
изключение на единични случаи.
Поради постъпване в затвора след началото на учебната година не е
включена в общообразователния процес.
Първоначалната и общата оценка на риска от последващо осъждане и
профил на нуждите е 66т., т.е среден риск от рецидив. Като проблемни
области са идентифицирани следните раздели: „Взаимоотношения“;
„Образование, обучение и трудова заетост“, „Начин на живот и обкръжение“,
„Употреба на алкохол“, „Емоционално равновесие“, „Мисловни умения и
поведение“, „Нагласи“. Осъдената нямала средно образование, като често
сменяла работните места. Осъждана за шофиране след употреба на алкохол.
Самооценката й била завишена, импулсивна, неумееща да разпознава
проблемните зони в живота си, като не обмисляла и не се интересувала от
последиците в дългосрочен план. Не считала, че е извършила престъпления и
че има нужда от промяна в начина на живот
При последваща оценка на правонарушителя през месец юли 2023г. са
идентифицирани промени в някои от областите, но промяната е към
повишаване на стойностите. Разликата е в раздел „Образование, обучение и
трудова заетост“, защото не участвала в трудова дейност, епизодично се
включвала в полагане на доброволен труд. В условията на затвора разчитала
единствено на средства от близките си. Имала проблеми със социалната
приобщеност в общността на затвора. Продължавала да отрича, че има
проблем с алкохола, въпреки наличието на осъждане в тази връзка. В затвора
имала периода на емоционална нестабилност, агресивност, избухливост,
което наложило лечение от психиатър.
В последващата самооценка осъдената не е посочила нито един
проблемен компонент. Рискът от рецидив е останал в средните стойности –
70т.
В индивидуалния план за изпълнение на присъдата са били заложени
следните цели: участие в трудова дейност, съхраняване на контактите с
близките, участие в позитивните дейности в общността, преосмисляне на
вредите от управление на МПС след употреба на алкохол и ПАВ,
3

безпроблемен престой в затвора, осъзнаване на причините, довели до
извършване на престъпления и допуснати грешки.
Представителят на Затвора-Сливен представя писмено доказателство,
чрез което се установява, че със Заповед от 27.07.2023 г. на Началника на
Затвора-Сливен на осъдената Ц. е наложено на основание чл.102, ал.1 и ал.2
от ЗИЗС за нарушение на задълженията по чл.96, т.3 и т.4 от ЗИНЗС,
извършени на 09.06.2023 г. на осъдената е наложено дисциплинарно
наказание „изолиране в наказателна килия“ за срок от три денонощия, чието
изпълнение на основание чл.107, ал.1 от ЗИНЗС е отложено за срок от три
месеца. В обстоятелствата част на писменото доказателство е посочено, че
осъденото лице след провокация от страна на непълнолетната Гергана
Кръстева проявява физическа агресия спрямо Кръстева, изразяваща се в
ритане и опит да я удари с камък, не изпълнява разпореждане на длъжностно
лице да преустанови агресивното си поведение, което налага използването на
засилени предпазни мерки.
В съдебно заседание са ангажирани писмени доказателства, от
защитата на осъдената Ц., чрез които се установява, че родителите на лицето
са разведени, майка й е починала на 22.05.2017 г., а баща й е с влошено
здравословно състояние от 2018 г.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Молбата на лишената от свобода Ц. за допускане на условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й
наказание „Лишаване от свобода“ е неоснователна и като такава следва да
бъде оставена без уважение. Съдът намира, че не са налице законовите
предпоставки, визирани в разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК, за постановяване
на условно предсрочно освобождаване на осъденото лице от изтърпяване на
останалата част от наложеното наказание „Лишаване от свобода“.
Действително налице е формалното условие по чл.70, ал.1, т.1 от НК и
към настоящия момент осъдената Ц. е изтърпяла повече от половината от
наложеното й наказание. Видно от становището на затворническата
институция и приложените към него, както и представените в съдебно
заседание от ст.юрисконсулт Стоянова и изискани по служебен път писмени
доказателства, а именно система за оценка на осъден правонарушител,
индивидуален план за изпълнение на присъдата, затворническо досие и
справки, съдът не може да обоснове извода, че осъдената Ц. е дала
доказателства за своето поправяне и превъзпитание.
Предвид разпоредбата на чл. 439а, ал.1 от НПК доказателства за
поправянето на осъденото лице са всички обстоятелства, които сочат за
настъпила положителна промяна у него по време на изтърпяване на
наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни,
обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани
програми за въздействие, обществено полезни прояви. Тези доказателства се
4

установяват с всички възможни източници на информация за поведението на
осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието. Нормативно това е
уредено в разпоредбата на чл.439а, ал.2 от НПК, като основните
доказателствени източници са оценката за осъденото лице по чл.155 от
ЗИНЗС, както и индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от
същия закон.
Съдебната практика, установена с Постановление на Пленума на
Върховния съд № 7/1975 г., изм. с ППлВС № 8/1987 г., приема, че
констатацията за показано от осъдения примерно поведение следва да се
основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към
режимните изисквания, вътрешния ред и дисциплина. От значение са още
изводите за постигане на целите на наказанието с оглед промяната в
личността и поведението на осъденото лице, както и тези за липсата на
рискове, което е в защита и на обществения интерес. Съблюдавайки
цитираната задължителна съдебна практика на върховната съдебна
инстанция, следва, че разпоредбите на чл. 70, ал. 1 от НК и чл. 439а от НПК
изискват цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на
престоя му в пенитенциарното заведение. Доброто поведение трябва да
свидетелства за съзнателно поправяне на лишения от свобода, а не да цели
привидно изпълнение на критериите за условно предсрочно освобождаване.
Необходимо условие за допускане на условно предсрочно
освобождаване на осъдената Ц. е наличието на категоричен извод, че е
започнало трайно и необратимо поправянето й като не е необходимо
окончателното й поправяне в условията на затвора. По делото бяха
представени и приети писменото становище на началника на затвора, което е
поддържано от представителя на затвора в съдебно заседание, както и система
за оценка на осъден правонарушител, индивидуалния план за изпълнение на
наказанието, материалите, съдържащи се в затворническото досие на
осъдената, справка за изтърпяното наказание на осъдената към датата на
съдебното заседание, които съдът взе предвид при решението си.
Имайки предвид всички тези доказателства, съдът намира, че при
осъдената продължават да са налице проблемни зони, свързани с
„Образование, обучение и трудова заетост“, „Начин на живот и обкръжение“,
„Употреба на алкохол“, „Емоционално равновесие“, „Мисловни умения и
поведение“, с оглед идентифицираните рискови фактори, които към
настоящия момент задържат промяната, дори се увеличават, целите и
дейностите, свързани с пенитенциарното третиране на продължаващо
въздействие. Идентифицираните проблемни области, включително тези от
първоначалната оценка, се нуждаят от допълнително пенитенциарно
третиране с цел реализиране на целите в индивидуалния план за въздействие
по отношение на тях. От анализа на изпълнението на поставените цели в
плана следва извод за липса на напредък, което налага дейността по
въздействие в тази насока да продължи предвид избирателността по
отношение на условията на труд, както и по отношение самооценката на
5

осъдената. Стойностите на оценка на риска от рецидив - 70 точки попадат
средните граници на риск, което налага извода на съда, че осъдената към
настоящия момент не дава доказателства за положителна промяна в
поведението си, имащо отношение към процеса на поправяне и
превъзпитаване. В подкрепа на тези изводи е и представената в съдебно
заседание от ст.юрисконсулт Стоянова заповед , с която на осъдената Ц. е
наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“ за срок
от три денонощия за проявено агресивно поведение и неизпълнение на
разпореждане на длъжностно лице да преустанови агресивното си поведение,
което е наложило употреба на засилени предпазни мерки. Следователно не
може да се направи заключение, че е започнало поправяне на осъдената,
което единствено би могло да бъде основание за допускане на условното
предсрочно освобождаване.
Липсата на критично отношение към реализираната престъпна
деятелност, неидентифициране на проблемните области и криминогенни
фактори не изключват безусловно опасността от последващо неправомерно
поведение на осъдената Ц. и указват, че не са постигнати в пълен обем целите
на индивидуалния план за изпълнение на наказанието, свързани с трайна
промяна на мисленето и поведението на осъдената. Фиксираните трайно
запазени проблемни зони в оценката на правонарушителя, рискът от рецидив
в неконтролирана среда, не сочат на успешен поправителен ефект по смисъла
на чл. 70, ал. 1 от НК.
От становището на началника на затвора, както и приложените система
за оценка на осъдения правонарушител, индивидуална програма за
въздействие, планиране на присъдата, затворническото досие се налага извод,
че осъдената с цялостното си поведение в пенитенциарното заведение не е
дала доказателства за своето поправяне. Процесът на положително
въздействие в пенитенциарното заведение не е завършен и не може да се
приеме, че са налице доказателства за поправянето на Ц.. Размерът на
остатъка от наложеното наказание дава възможности за продължаване на
поправителното въздействие върху осъденото лице и постигане на
заложените в индивидуалната програма цели.
Осъдената не разбира и не осъзнава факторите в живота си, които стоят
в основата на престъпното й поведение. Корекционното въздействие спрямо
осъдената следва да продължи в посока на осъзнаване и идентифициране на
проблемни области, търсене и осмисляне на алтернативи за справяне с
трудностите до постигане на устойчивост на целената промяна, чието външно
проявление е снижаването на стойностите на риска от рецидив.
Съобразявайки събрания и проверен доказателствен материал по
делото, съдът стигна до извода, че осъдената все още не е дала доказателства
за своето поправяне, не е налице настъпила трайна и необратима
положителна промяна у осъдената по време на изтърпяване на наказанието й,
предвид което не следва да бъде допуснато условното й предсрочно
6

освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание по
Споразумение от 22.11.2022г. по НОХД № 1654/2022г. на РС-Пазарджик, в
размер на 8 месеца „Лишаване от свобода“ за престъпление по чл. 343б, ал.1
от НК.
Воден от изложените мотиви съдът постанови своя акт.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
7

Номер на акта:	320
Дата:	10 август 2023 г. (в сила от 18 август 2023 г.)
Съдия:	Радка Димитрова Дражева Първанова

Дело:	20232200200407
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	20 юли 2023 г.

Определение по дело №407/2023 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите