Р Е Ш
Е Н И Е
град София, 30.10.2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в публично
заседание на седми октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Вяра Баева, като
разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 15 333
по описа на 2017 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени обективно съединени искове с
правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК вр. чл. 415 ал.1
от ГПК.
Ищецът „Б.Д.” ЕАД твърди, че в нейна полза е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по
ч.гр.д. 20980/2017 г. на РС – София, 113 състав срещу Р.В.Р. за заплащане на
сумата от 41 623, 90 лв. – главница по договор за банков кредит, сумата от
2 659, 42 лв. – договорна лихва за периода 17.10.2016 г. – 30.03.2017 г.,
сумата от 842, 56 лева – наказателна лихва за периода 17.01.2017 г. – 30.03.2017
г. Присъдени били и разноските в заповедното производство, както и законна
лихва върху главницата. Твърди се, че страните са в договорни отношения по
повод договор за кредит, който бил нередовно обслужван от кредитополучателя,
поради което бил обявен за предсрочно изискуем и това обстоятелство било
съобщено на кредитополучателя. Твърди се, че след издаване на заповедта за
изпълнение и изпълнителен лист било депозирано възражение, а съдът указал на
ищеца за заяви искове в срока по чл. 415 ал.1 от ГПК.
При тези наведени фактически
твърдения е мотивиран правен интерес от исковете и от съда се иска да признае
за установено по отношение на ответника, че дължи посочените по-горе суми.
Исковете се поддържат в
открито съдебно заседание от юрк. С.. Претендират се
разноските, сторени в настоящото производство.
Ответникът Р.В.Р. оспорва исковете в отговор в срока по
чл. 367 от ГПК. Заявено е възражение за неоснователност на заявените претенции.
Възраженията на ответника се поддържат в открито съдебно
заседание от назначен особен представител по реда на ЗПрП
– адв. Й.П..
Депозирана е допълнителна искова молба респ. в срока за
допълнителен отговор е депозиран такъв.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно
разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад,
установи следното от фактическа страна:
Видно от приложеното гр. д. 20980/17 г. на СРС, 113 състав
е депозирано заявление по чл. 417 от ГПК от заявител „Б.Д.” ЕАД. В заявлението
е отправено искане до съда да издаде заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист срещу длъжника Р.В.Р. за сумата от 41 623, 90 лв. – главница по договор за банков
кредит, сумата от 2 659, 42 лв. – договорна лихва за периода 17.10.2016 г.
– 30.03.2017 г., сумата от 842, 56 лева – наказателна лихва за периода 17.01.2017
г. – 30.03.2017 г. Претендира се законна лихва върху главницата, считано от 31.03.2017
г. и съдебните разноски, сторени в производството.
На 07.04.2017 г. СРС, 113 състав е издал по
горецитираното дело заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ за описаните по-горе суми респ. изпълнителен лист за същите, както и
за сумите от 902, 52 лв. – разноски за ДТ и сумата от 150 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представен е и договор за кредит за текущо потребление от
03.02.2015 г., от съдържанието, на който се установява, че на същата дата „Б.Д.”
ЕАД е сключила с Р.В.Р. като кредитополучател, същият с предмет предоставяне на кредит в размер на 46 500 лв. като
срокът за ползване на същия е 120 месеца, считано от датата на неговото
усвояване.
По делото е представена нотариална покана рег. № 9543,
том 5, № 188 на нотариус 260 – М.И., с
район на действие – СРС, от която се установява, че „Б.Д.” ЕАД е обявила договора за предсрочно изискуем с
оглед неизпълнение на договорно задължение на кредитополучателя. Нотариалната
покана е връчена на 13.12.2016 г. при условията на чл. 47 ал.1 от ГПК, видно от
стореното отбелязване.
По делото е изслушана съдебно счетоводна експертиза,
изготвено от вещото лице В.Х.М..
При тези ангажирани от страните доказателства съдът прави
следните правни изводи:
Видно от ангажираните по делото доказателства исковете
са заявени в указания в нормата на чл. 415 ал.1 от ГПК преклузивен срок.
Предметът на исковите претенции, заявен в настоящото производство е идентичен с
предмета, посочен в заявленията по чл. 417 от ГПК. Депозираното възражение от
страна на длъжника в заповедното производство е в срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК, предвид което съдът намира, че заявените искове в настоящото производство
са процесуално допустими.
Съгласно нормата на чл. 154 от ГПК, установяваща правилата
за разпределяне на тежестта на доказване ищецът
следва да установи по безспорен и категоричен начин - договорно правоотношение с ответника, обстоятелството, че ответникът –
длъжник не е изпълнил в срока и при условията по договора задължението да върне
предоставената му по договора сума т.е. че същият е неизправна страна по
договора, размера и периода на претенцията си.
От своя страна ответникът следва да установи факта на изпълнение т.е. че е изплатил на ищцовото
дружество /изцяло или отчасти/ дължимите
от него суми,
както и възраженията си срещу вземането
на ищеца или неговата изискуемост.
С оглед на представените писмени доказателства –договор за кредит съдът
приема, че между страните по настоящия спор са възникнали облигационни
отношения по повод сключен договор, по силата на който ищецът е предоставил на
ответника кредит в уговорения размер, при условията на еднократно усвояване срещу
насрещното му задължение да погасява задълженията си по начина и в сроковете,
уговорени в договора.
Страните не са формирали спор относно фактът, че паричната сума, предмет на
договора е усвоена от кредитополучателя. Това обстоятелство е установено и от
приетата по делото ССчЕ.
При тези установени
по делото факти ищецът твърди,
че с оглед неизпълнение на договорните задължения на ответника точно
и в срок да плаща дължимите месечни погасителни вноски кредитът е станал предсрочно изискуем, от което
мотивира и претенцията си спрямо него. Такава клауза за
предсрочна изискуемост е уговорена в отношенията между страните в т.19.2 от ОУ
към договора. С оглед задължителното разрешение за настоящия съдебен
състав, установено в ТР
4/2013 г. на ВКС за настъпването
на предсрочна изискуемост по договорно правоотношение е необходимо кредиторът да уведоми длъжника
за нея и уведомлението да достигне до адресата
си. По настоящото
дело доказателства в тази насока са
ангажирани – депозирана нотариална покана, надлежно получена от ответника. Датата на
връчване на нотариалната покана е в момент, предхождащ датата на депозиране на
заявлението по чл. 417 от ГПК в съда и след срока, предоставен на длъжника –
настоящ ответник за доброволно изпълнение, визиран в нотариалната покана.
Моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита е датата, на която волеизявлението
на банката, че счита кредита
за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника - кредитополучател,
и то ако към този момент
са били налице
обективните предпоставки за изгубване на
преимуществото на срока. В настоящото производство ищецът е уведомил надлежно длъжника за наличието
на предсрочна изискуемост на кредитните му задължения. С оглед приетото и
неоспорено заключение на ССчЕ към момента на
получаване на нотариалната покана ответникът не е заплатил 8 от дължимите
месечни погасителни вноски т.е. налице са предпоставките на предвидената в ОУ
към договора възможност кредитът да бъде обявен за предсрочно изискуем.
Съобразно заключението на ССчЕ
по делото е установена дължимостта на паричните
вземания, предмет на настоящото производство с оглед липсата на данни по делото
същите да са платени, изцяло или отчасти, или погасени по друг предвиден от
закона способ.
С оглед на горните съображения за ищеца е възникнало изискуемо вземане към
ответника за плащане на дължимите по договора суми на соченото основание. С
оглед заключението на вещото лице по ССчЕ претенциите
са изцяло основателни и доказани по размер.
С оглед разясненията, дадени с ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС настоящият
съдебен състав дължи произнасяне и по разноските в заповедното производство. В
заповедното производство е присъдена сумата от 1 052, 52 лв. – разноски за ДТ и юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл. 78 ал.1 от ГПК на ищеца се следва сумата от 1 504, 92
лв. – разноски в настоящото производство.
Водим от горното, СГС, I -19 състав
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от "Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** искове с правно основание чл. 422 ал.1 вр. с чл. 451 ал.1 от ГПК срещу Р.В.Р., ЕГН **********,***
– адв. П., че Р.В.Р. дължи на „Б.Д.” ЕАД сумата 41 623, 90 лв. – главница по договор за банков
кредит от 03.02.2015 г., сумата от 2 659, 42 лв. – договорна лихва за
периода 17.10.2016 г. – 30.03.2017 г., сумата от 842, 56 лева – наказателна лихва
за периода 17.01.2017 г. – 30.03.2017 г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 31.03.2017 г., за които суми е издадена заповед
за незабавно изпълнение от 07.04.2017г. на СРС, 113 състав по гр.д. 20980/2017 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.1 от ГПК Р.В.Р., ЕГН **********,*** – адв. П. да заплати на Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление:*** сумата от 1 052, 52 лв. – разноски в заповедното производство, както
и сумата от 1 504, 92 лв. – разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред САС
в двуседмичен срок, считано от връчване на препис от същото на страните.
При влизане на решението в сила, препис от същото да се
изпрати по гр.д. 20980/2017 г., СРС, 113 състав.
СЪДИЯ: