Решение по дело №4462/2018 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 ноември 2018 г.
Съдия: Светла Илменова Замфирова
Дело: 20184430104462
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 юни 2018 г.

Съдържание на акта

   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Гр.Плевен, 13. 11. 2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенският районен съд, тринадесети граждански състав, в публичното заседание на  тридесет и първи октомври, две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА

при секретаря Даниела Маринова,  като разгледа докладваното от съдия ЗАМФИРОВА гр. д. № 4462 по описа за 2018 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от А.З.С.Н.В.  ЕАД, ЕИК203670940, със седалище и адрес на управление ***-***, представлявано от Н.Т.С.и М.Д.Д.- ***, чрез пълномощник юрк. А.Б., против  М.В.М., ЕГН**********,***, с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК и  цена на иска  481,14  лв.       

Съдът е сезиран с искане да се произнесе с решение, с което да признае за установено, че  М.В.М., ЕГН**********,***, дължи н.   А.З.С.Н.В.  ЕАД, ЕИК203670940, със седалище и адрес на управление ***-***, представлявано от Н.Т.С.и М.Д.Д.- ***, чрез пълномощник юрк. А.Б., сумата от 250, 80 лв. главница, договорна лихва в размер на 34, 26 лв. за  периода от 14.05.2016г. до 28.01.2017г., такса за оценка на досие в размер на 8,69лв. за периода от 14.05.2016г. до 28.01.2017г., такси за услуга  „Кредит у дома” в размер на 165,07лв. за периода от 07.05.2016г. до 28.01.2017г. обезщетение за забава в размер на 22,32лв. за периода от 19.05.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда– 02.04.2018г., ведно със законната лихва, считано от 02.04.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 25лв. – държавна такса и сума в размер на 50лв. – юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника.

Ищецът,  А.З.С.Н.В.  ЕАД,  не се представлява.

Ответникът, редовно призован не се явява и не се представлява.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ на ищеца са, че М.В.М., ЕГН**********,***, дължи н.   А.З.С.Н.В.  ЕАД, ЕИК203670940, със седалище и адрес на управление ***-***, представлявано от Н.Т.С.и М.Д.Д.- ***, чрез пълномощник юрк. А.Б., сумата от 250, 80 лв. главница, договорна лихва в размер на 34, 26 лв. за  периода от 14.05.2016г. до 28.01.2017г., такса за оценка на досие в размер на 8,69лв. за периода от 14.05.2016г. до 28.01.2017г., такси за услуга  „Кредит у дома” в размер на 165,07лв. за периода от 07.05.2016г. до 28.01.2017г. обезщетение за забава в размер на 22,32лв. за периода от 19.05.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда– 02.04.2018г., ведно със законната лихва, считано от 02.04.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 25лв. – държавна такса и сума в размер на 50лв. – юрисконсулско възнаграждение.

Вземането произтича от следните обстоятелства: задължение по договор за потребителски кредит  № ********* от 17.03.2016г. между  П.Ф.Б.ООД и М.В.М., и цесия от страна на П.Ф.Б.ООД в полза н.А.З.С.Н.В. ЕАД от 19.05.2017г.

Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 415 от ГПК. Налице е спор между страните, относно вземането в полза на ищеца по ч. гр. д. № 2929 / 2018 г. по описа на ПлРС – изискано и приложено.

Предявеният иск е допустим, тъй като е спазен едномесечния срок за предявяване на исковата претенция по чл. 415 ал. 1 от ГПК.

Установителният иск се счита за предявен от момента на подаване заявлението за издаване заповед за изпълнение.

Съгласно разпределението на доказателствената тежест, съдът намира, че ищецът е провел пряко и пълно доказване на твърдяните от него факти. Ответникът следва да докаже плащанe или други правопогасителни основания, в полза на ищеца, относно изпълнение на поетото задължение, което той не е направил.

Горепосоченото позволява да се обобщи, че предявеният положителен установителен иск по чл. 415 от ГПК е процесуално допустим, основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен за сумата в общ размер на  481, 14 лв.  от които 250, 80 лв. главница, договорна лихва в размер на 34, 26 лв. за  периода от 14.05.2016г. до 28.01.2017г., такса за оценка на досие в размер на 8,69лв. за периода от 14.05.2016г. до 28.01.2017г., такси за услуга  „Кредит у дома” в размер на 165,07лв. за периода от 07.05.2016г. до 28.01.2017г. обезщетение за забава в размер на 22,32лв. за периода от 19.05.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда– 02.04.2018г., ведно със законната лихва, считано от 02.04.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 25 лв. – държавна такса и сума в размер на 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение..

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодните разноски в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение и 25 лв. за държавна такса.

По изложените съображения, Плевенският районен съд

               

 Р      Е      Ш      И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415, ал. 1  от ГПК, че  М.В.М., ЕГН**********,***, в качеството му на  кредитополучател по Договор за потребителски паричен кредит  № ********* от 17.03.2016г,  дължи н.   А.З.С.Н.В.  ЕАД, ЕИК203670940, със седалище и адрес на управление ***-***, представлявано от Н.Т.С.и М.Д.Д.- ***, чрез пълномощник юрк. А.Б., сумата в общ размер на  481, 14 лв.  от които  250, 80 лв. главница, договорна лихва в размер на 34, 26 лв. за  периода от 14.05.2016г. до 28.01.2017г., такса за оценка на досие в размер на 8,69лв. за периода от 14.05.2016г. до 28.01.2017г., такси за услуга  „Кредит у дома” в размер на 165,07лв. за периода от 07.05.2016г. до 28.01.2017г. обезщетение за забава в размер на 22,32лв. за периода от 19.05.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда – 02. 04. 2018 г, ведно със законната лихва, считано от 02.04.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 25 лв. – държавна такса и сума в размер на 50лв. – юрисконсултско възнаграждение.

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,  М.В.М., ЕГН**********,***,  ДА ЗАПЛАТИ н.А.З.С.Н.В.  ЕАД, ЕИК203670940, със седалище и адрес на управление ***-***, представлявано от Н.Т.С.и М.Д.Д.- ***, чрез пълномощник юрк. А.Б., деловодните разноски в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение и 25 лв. за държавна такса.

 

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: