№ 99
гр. София, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело
№ 20211001000998 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 на ГПК.
Производството е образувано по повод постъпила въззивна жалба от ЗАД
„Даллбогг:живот и здраве” АД, с която обжалва решение № 260 992 от 21.06.2021 г.,
постановено по т.д. № 609/20 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 6
състав, с което съдът е осъдил на основание чл.411 и сл. КЗ, ЗАД „Даллбогг:живот и здраве“
АД да заплати на ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД сумата от 66 168.13лв.,
представляваща обезщетение в размер на 66 153.13 лв., платено от ищеца по застраховка
"Каско" по застрахователна полица №4704171100002062, ведно със законната лихва върху
тази сума, начиная от 26.03.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, отхвърлила е
иска в частта над уважения до предявения размер от 66 306.81 лева, поради
неоснователността му; осъдил е на основание чл.86 ЗЗД, ЗАД „Даллбогг:живот и здраве“ АД
да заплати на ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД сумата от 128.69 лв. представлява
обезщетение за забавено плащане на сумата от 66 153.13 лв., за периода на забава, считано
от 19.03.2019 г. до датата на подаване на исковата молба в съда; осъдил е, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, ЗАД „Даллбогг:живот и здраве“ АД да заплати на ЗАД „Булстрад Виена
иншурънс груп“ АД сумата от 6 036.41 лв., представляваща разноски по делото и е осъдил
на основание чл.78, ал.3 ГПК, ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД да заплати на ЗАД
„Даллбогг:живот и здраве“ АД, сумата от 0.22 лв., представляваща разноски по делото.
В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно и необосновано.
Твърди, че правните изводи на съда относно наличието на фактическия състав на чл.411,
ал.1 от КЗ са в съотвествие с установената фактическа обстановка. Оспорва изводите на съда
по отношение на неоснователността на направеното възражение за съпричиняване, като в
тази връзка твърди, че съдът избирателно се е позовал на части от заключението на вещото
лице и на свидетелските показания, бе същите да бъдат обсъдени в тяхната съвкупност и
взаимна връзка. Твърди, че при обсъждане на същите доказателства се налага извода, че ако
водачът на застрахования при ищеца автомобил не е движил по инерция е могъл да
1
предотврати удара, като ноторен е факта, че силата на удара, респ.вредите са в корелативна
връзка. В тази връзка инвокира доводи, че вина за настъпването на удара има и водача,
застрахован при ищеца, като този размер е от 50%. Ето защо моли съда да постанови
решение, с което да отмени атакуваното над сумата от 33 076.56 лв. по иска с правно
основание чл.411, ал.1 от КЗ, по иска с правно основание чл.86 от ЗЗД над сумата от 64.35
лв., като вместо него се постанови ново, с което предявените искове над тези размери се
отхвърлят, като претендира и разноски в производството.
Въззиваемият ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД оспорва жалбата и
счита същата за неоснователна. Твърди, че съдът правилно е възприел фактическата
обдстановка, както и че е субсумирал доказателствата под правилната норма, което му е
дало основание да направи правилни изводи. Претендира разноски и прави евентуално
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от въззивника.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение № 260
992 от 21.06.2021 г., постановено по т.д. № 609/20 г. по описа на Софийски градски съд,
Търговско отделение, 6 състав, че съдът е осъдил на основание чл.411 и сл. КЗ, ЗАД
„Даллбогг:живот и здраве“ АД да заплати на ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД
сумата от 66 168.13лв., представляваща обезщетение в размер на 66 153.13 лв., платено от
ищеца по застраховка "Каско" по застрахователна полица №4704171100002062, ведно със
законната лихва върху тази сума, начиная от 26.03.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата, отхвърлила е иска в частта над уважения до предявения размер от 66 306.81 лева,
поради неоснователността му; осъдил е на основание чл.86 ЗЗД, ЗАД „Даллбогг:живот и
здраве“ АД да заплати на ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД сумата от 128.69 лв.
представлява обезщетение за забавено плащане на сумата от 66 153.13 лв., за периода на
забава, считано от 19.03.2019 г. до датата на подаване на исковата молба в съда; осъдил е, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, ЗАД „Даллбогг:живот и здраве“ АД да заплати на ЗАД „Булстрад
Виена иншурънс груп“ АД сумата от 6 036.41 лв., представляваща разноски по делото и е
осъдил на основание чл.78, ал.3 ГПК, ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД да заплати
на ЗАД „Даллбогг:живот и здраве“ АД, сумата от 0.22 лв., представляваща разноски по
делото.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че
е налице валидна застраховка „каско“(обективирана в полица № 4704171100002062, със срок
от 01.11.2017 г. до 01.11.2020 г.), за лек автомобил “Лексус“ с рег.№ *******, като ищецът, в
качеството си на застраховател е поел задължение да възстанови щети по автомобила, при
настъпването на застрахователно обезщетение. Не се спори, а се установява и от
представената по делото застраховка „ГО“, обективирана в полица № BG/30/119001077044,
че ответникът е застраховал гражданската отговорност на водача на лек автомобил
„Фолскваген Бора“ с рег.№ ******** за периода от 17.04.2019 г. до 16.04.2020 г. Не се
спори, а се установява и от представените доказателства (констативен протокол и др.), че на
31.05.2019 г. е настъпило ПТП, в което са участвали описаните автомобили.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото (платежен
документ от 01.11.2019 година с рег.№ 20191101029970032651), че ищецът е заплатил
обезщетение за вреди от ПТП в размер на 66 153.13 лв., като сумата е заплатена на сервиз
„Кале ауто“ ООД, извърши ремонта на автомобила. Този факт се потвърждава и от
заключението на ССчЕ, в което е отразено, че фактурата е осчетоводена от сервиза по дебит
2
сметка „Застрахователни обезщетения“ и по Кредит сметка 4181 „Клиенти по обезщетения“.
Фактурата за извършеното плащане не е включена в дневника за покупки и по нея не е
ползван данъчен кредит.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че
увреденият автомобил, марка „Лексус“ е собственост на „Райфайзен Лизинг България“
ЕООД, който в качество на лизингодател е предоставил застрахования при ищеца лек
автомобил на „Полисстрой“ ЕООД по силата на договор за лизинг №034268- RF-
001/27.10.2017година.
За установяване на механизма на настъпване на застрахователното събитие по
делото са представени писмени доказателства - протокол за ПТП №1717094 от 31.05.2019 г.
В така представеният протокол механизма е описан по следния начин: при движение за
Велико Търново, в ляв завой, насрещно идващ автомобил марка „Фолксваген Бора“ с №
******** губи контрол и навлиза в лентата на автомобил марка „Лексус“ с № ******* и го
удря в странична лява част.
В показанията си, разпитаният по делото свидетел К. твърди, че той е
управлявал лекия автомобил „Лексус“ с № *******. Твърди, че преди завоя е управлявал
лекия автомобил по инерция, тъй като там винаги има служители на КАТ. Ограничението на
скоростта е било 60 км/час, а поддържаната от него скорост е била 72 км/час. В един момент
видял, че от завоя излиза и навлиза в неговото платно кола, която продължила да се движи в
неговота платно за движение и с която настъпил удар. Ударът бил в негово ляво, като
предната гума поела целия удар. Отворили се всички 9 възглавници, колата се завъртяла, но
останала на пътя. При слизането установил, че ударилата го кола е изскочила от пътя,
някъде на десетина метра надолу. Другият шофьор излязъл от дерето. След обаждане в
полицията дошли двама полицаи, описали всичко. Никой не оспорил отразеното в протокола
за ПТП. Твърди, че носачът на другата кола се скъсал и останал в неговото платно. В
показанията си свидетелят К. твърди, че водачът на другата кола не е движил с голяма
скорост. Не си спомня каква е пътната маркировка на самото платно. Когато видял
насрещната кола, „дал плътно в дясно“, колкото може, но поради наличие на мантинела
движението му е било ограничено. Описва по спомени пораженията по автомобила си.
В показанията си сведителят С. твърди, че работи като младши
автоконтрольор в сектор „ПП“ - Велико Търново, като се сеща донякъде за процесното ПТП,
но не помни подробности. Твърди, че при пристигането си на местопроизшествието е видял
резултатите от сблъсъка между двата автомобила. Сблъсъкът е станал в дясната пътна лента
по посока на Велико Търново. Лекият автомобил „Фолскваген Бора“ навлязъл в чуждото
платно, двамата участници в ПТП били на място и никой от тях не се възпротивил на
констатациите, отразени в акт. Твърди, че НП не е обжалвано от водача на „Фолскваген“-а.
Заявява, че при посещението на място на ПТП автомобилите не са били местени, като
автомобил „Лексус“ е бил на пътя, който пък бил затворен, а другият автомобил бил на
около 30 метра встрани, извън пътя, в тревната площ. Твърди, че там, където е станало ПТП
има най-много отломки от автомобила, които са снимани.
3
В показанията си свидетелят Д. Г., водач на л.а. „Фолксваген“ твърди, че
пътувал от Велико Търново за Ямбол, като след разклона на Килифарево (на около 50 метра
след разклона, който излиза от Килифарево) има лек завой и ограничение на скоростта от 60
км/час. Твърди, че в момента, в който се пътя се изправя го връхлетял автомобил, марка
„Лексус“ и го ударил от лявата страна, отнесъл му предницата. Твърди, че управлявания от
него автомобил се озовал се в канавката, а той бил в безсъзнание, като не може да определи
за колко време. Твърди, че му помогнал един катаджия, който се поинтересувал как е.
Свидетелят твърди, че другата кола го е връхлетяла от негово ляво, от страна на водача.
Твърди, че катаджията написал протокол, с който свидетелят не бил съгласен, тъй
като на пътя е отбелязано, че на 50 см в неговата страна има отпечатък от гуми и че другият
водач го е изхвърлил. Твърди, че служебното лице му казало, че ако има възражения може
да ги напише допълнително, но поради състоянието си не написал възражения. Не е
обжалвал и акта. В показанията си твърди, че че времето е било слънчево и ясно, с
достатъчна видимост, а другият автомобил се явил „като гръм“, според него се движил с
висока скорост, с над 100 км/час, не разбрал как го е ударил и как свидетелят изхвърчал.
От представените и приети като доказателства материали по административна
преписка, образувана във връзка с протокол за ПТП №1717094 и АУАН №583962 от
31.05.2019 г. се установява, че въз основа на неоспорените административни актове, на
водача на лек автомобил „Фолскваген Бора“ е наложено административно наказание, за
извършено нарушение на правилата за движение, изразяващи се в управление в зоната на
дясна крива и навлизане в лентата за насрещно движение, в резултат на което сеи блъска
движещия се в нея в посока Велико Търново лек автомобил „Лексус“, с което реализира
ПТП. С това си деяние Г. е нарушил нормата на чл.16, ал.1,т.1 от ЗДвП.
От основното заключение на допусната и изслушана съдебно-техническа
експертиза, изготвено въз основа на писмени доказателства по делото и в частност
протокола за ПТП, както и изслушаните към този момент свидетели, вещото лице твърди, че
от така представения механизъм на произшествието, сравнението на щетите в описа на
застрахователя-ищец и отразените в протокола за ПТП видими увреждания налагат извод,
че щетите по лек автомобил „Лексус“ рег.№ ******* се намират в пряка и причинно-
следствена връзка с настъпилото на 31.05.2019 г. произшествие на описания път, посока
Велико Търново. В заключението си вещото лице прави констатации и изводи, въз основа на
протокола за ПТП, че пътното платно на мястото на произшествието е съставено от две
ленти за движение, по едно във всяка посока, без разделителна линия по между им.
Констатирало е, че по делото не са налични доказателства, от които да е видно какви пътни
знаци има в района към този момент. По отношение на скоростта, с която са се движили
автомобилите - поради липса на каквито и да е данни, на база на които да се определи
скоростта на движение на двете превозни средства в момента и преди настъпване на удара, а
липсва и снимков материал, от който да е видно какви деформации е получил автомобил
„Фолксваген Бора“, вещото лице не може да даде конкретен отговор на въпроса. По
отношение на това в кои части е бил първоначалният удар, вещото лице сочи, че
4
инициалният удар е настъпил между предна лява част на лек автомобил „Фолксваген Бора“ и
предна лява странична част на лек автомобил „Лексус“. В заключението си вещото лице е
отразило, че разстоянието, от което е имал възможност водачът на лекия автомобил
„Лексус“ да възприеме лек автомобил „Фолксваген Бора“ е около 110-115 метра, ако между
тях не е имало други автомобили и препятствия .
В заключението си и в съдебно заседание вещото лице твърди, че с оглед
липсата на обективни данни за скоростта, с която са се движили автомобилите, не може да се
ангажира с конкретен отговор, като пояснява, че обикновено навлизане в лентата за
насрещно движение и в крива на завой продължава около 1,2-1,5 секунди, като само
времето необходимо за реакция на водача и сработване на спирачната уредба, преди
блокирането на колелата е 1,4 секунди. В този случай ударът е непредотвратим за водача на
лек автомобил „Лексус“. По отношение на водача на лек автомобил „Фолксваген Бора“,
вещото лице заявява, че същият е имал техническа възможност да предотврати
произшествието, ако не е навлизал в лентата за насрещно движение.
В допълнителното заключение, изготвено въз основа на показания на
свидетелите (К. и Г.) вещото лице твърди, че поради липса на снимков материал от мястото
на произшествието и уврежданията на лек автомобил „Фолксваген Бора“, разположението
на двата автомобила към момента на удара може да се определи чрез извършване на
симулации със специализиран софтуер. Отразило е в заключението си, че след извършената
симулация, в ситуацията, при който лек автомобил „Лексус“ навлиза в лентата на
насрещното движение и съприкосновение на предна лява част с предна лява част на лек
автомобил „Фолскваген Бора“ разположението на превозните средства по никакъв начин не
отговаря на крайното им разположение съгласно свидетелските показания и скицата към
протокола. Освен това, уврежданията по лек автомобил „Лексус“, при такова разположение
би следвало да са предимно в неговата предна лява част, в областта на предната броня и
левия фар, а от приложения към делото снимков материал се вижда, че уврежданията са
настъпили при удар, който е в областта на преден ляв калник. Вещото лице твърди, че след
извършена симулация, при която в ситуация на занасяне на лек автомобил “Лексус“
странично към лентата за насрещно движение, такова разположение на превозните средства
към момента на удара, леките автомобили ще се установят на място, различно от отразеното
в свидетелските показания и скицата към протокола. Твърди, че подобно занасяне не
кореспондира с центробежните сили, които биха отклонили лек автомобил „Лексус“ вдясно
от пътното платно, при движение със скорост, по-висока от критичната. С оглед на така
извършените симилации
Въз основа на тези симулации вещото лице прави извод, че към момента на
първоначално съприкосновение лек автомобил „Фолскваген Бора“ се е намирал с предната
си част в лентата за насрещно движение. Твърди, че от техническа гледна точка, както и от
приложените към делото доказателства може да се направи извод, че причини за настъпване
на процесното ПТП е поведението на водача на лек автомобил „Фолскваген Бора“, който е
навлязъл в лентата за насрещно движение, където в този момент там се е движил лек
5
автомобил „Лексус“. В обясненията си дадени в съдебно заседание вещото лице твърди, че в
първоначалното заключение е показало разположението на автомобилите след ПТП въз
основа на протокола и свидетелските показания. Въз основа на това разположение е
извършена и симулацията по допълнителното заключение. Потвърждава, че при навлизане в
насрещната лента от страна на „Лексус“-а, той би се установил на съвсем различно място,
като скоростта явно е около 72-75-80 км/час, защото в противен случай превозното средство
би се плъзнало по-напред от мястото, където е отразено. Твърди, че ако скоростта е по-
висока и уврежданията е следвало да бъдат различни.
От представените по делото и неоспорени от страните опис-заключение по
претенция № 50-05060-00215/19/31.05.2019 г. се установяват вредите по лекия автомобил,
които съотвестват на отразените във фактура №**********/17.10.2019 г., издадена от
сервиза ремонтни дейности.
От заключението на допуснатата и изслушана в съдебно заседание СТЕ,
изготвена от в.л. инж. Й. Й., се установява, че стойността, необходима за възстановяване на
превозното средство, изчислена на база пазарни цени към датата на ПТП е сума от 66 153.16
лв., като размерът на ликвидационните разноски по щетата е сумата от 15 лева. В
заключението си вещото лице твърди, че в резултат на осъщественото ПТП не е настъпила
тотална щета на застрахования при ищеца лек автомобил, а увредите по автомобила могат
да настъпят при описания механизъм на произшествието. Вещото лице е констатирало, че
всички детайли и ремонтни операции, описани в приложената към делото фактура, издадена
от сервиза, в който е извършен ремонта на вещта, са необходими за възстановяване на
уврежданията на процесния лек автомобил, които са получени вследствие на
произшествието.
Неи се спори между страните, а от представените по делото доказателстав се
установява, че ответникът е получил изпратени от ищеца документи по щетата на 18.02.2019
г.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените
от ищеца уточнения, същият е предявил обективно съединени, при условията на
кумулативното обективно съединяване искове с правна квалификация чл. 411, ал. 1 КЗ за
заплащане на сумата от 66 306.81 лв., представляваща заплатено от него застрахователно
обезщетение по застраховка „каско“ и с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за неизпълнение на парично задължение за периода от 19.03.2019 г. до датата
на подаване на исковата молба.
С атакуваното решение атакуваното решение № 260 992 от 21.06.2021 г.,
постановено по т.д. № 609/20 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 6
състав, съдът е осъдил на основание чл.411 и сл. КЗ, ЗАД „Даллбогг:живот и здраве“ АД да
заплати на ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД сумата от 66 168.13лв.,
представляваща обезщетение в размер на 66 153.13 лв., платено от ищеца по застраховка
"Каско" по застрахователна полица №4704171100002062, ведно със законната лихва върху
тази сума, начиная от 26.03.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, отхвърлила е
6
иска в частта над уважения до предявения размер от 66 306.81 лева, поради
неоснователността му; осъдил е на основание чл.86 ЗЗД, ЗАД „Даллбогг:живот и здраве“ АД
да заплати на ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД сумата от 128.69 лв. представлява
обезщетение за забавено плащане на сумата от 66 153.13 лв., за периода на забава, считано
от 19.03.2019 г. до датата на подаване на исковата молба в съда; осъдил е, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, ЗАД „Даллбогг:живот и здраве“ АД да заплати на ЗАД „Булстрад Виена
иншурънс груп“ АД сумата от 6 036.41 лв., представляваща разноски по делото и е осъдил
на основание чл.78, ал.3 ГПК, ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД да заплати на ЗАД
„Даллбогг:живот и здраве“ АД, сумата от 0.22 лв., представляваща разноски по делото.
Решентието е атакувано само в частта, в която съдът е осъдил ответника над сумата от
33 076.56 лв. по иска с правно основание чл.411, ал.1 от КЗ и по иска с правно основание
чл.86 от ЗЗД над сумата от 64.35 лв., поради което в останалата част същото е влязло в сила
и подлежи на изпълнение.
По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:
Видно от доказателствата по делото жалбата е подадена в установения срок от
легитимирано лице, поради което съдът намира същата за процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:
Във въззивната жалба са изложено доводи за незцаконосъобразност на
атакуваното решение, които са свързани с изводите на на съда по отношение на
релевираното от ответника възражение за налицчието на съпричиняване при настъпването
на процесното ПТП от водача на лекия автомобил, застрахован при ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ, в случаите, когато причинителят на
вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или срещу неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност"- до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. С оглед на така цитираната разпоредба на закона, настоящият състав намира, че
за да бъде уважен иска срещу застрахователя на причинителя на вредите е необходимо да са
налице следните кумулативни предпоставки: наличие на валиден договор за имуществена
застраховка, сключен от ищеца с увреденото лице; плащане на застрахователно обезщетение
в изпълнение на този договор; противоправно поведение на прекия причинител на вредите
по чл. 45 ЗЗД; причинна връзка между това поведение и настъпилите вреди, размера на
заплатеното обезщетение да съответства на нанесените вреди, както и валиден договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" сключен между причинителя на
вредите и застрахователя, които обективни елементи от състава по аргумент от чл. 154, ал. 1
ГПК, следва да се докажат от ищеца. Субективният елемент от състава - вината, се
презюмира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като ответникът носи доказателствена тежест за
нейното оборване.
В конкретния случай страните спорят по отношение на механизма за
настъпване на ПТП, както и за наличието на съпричиняване от страна на водача на лекия
автомобил, застрахован със застраховка „каско“ при ищеца за настъпването на вредоносния
резултат. По отношение на наличието на останалите предпоставки да основателност на
предявеният иск, страните не спорят. За тази спорна група факти, свързани действията на
водачите и за механизма на настъпване на застрахователното събитие като основен елемент
от фактическия състав по чл. 411 КЗ по делото са събрани протокол за ПТП №1 717 094,
7
АУАН №583 962 от 31.05.2019 г., основно и допълнително заключение на съдебно-
техническа експертиза, както и свидетелски показания на двамата водачи и сведителят С.,
работещ като младши автоконтрольор в сектор „ПП“ - Велико Търново, съставител на
протокола за ПТП.
Протоколът за ПТП е съставен от служител на КАТ документ във връзка с
възложените му служебни задължения и удостоверява констатираните от служителя на
мястото на ПТП обстоятелства, предвид на което се ползва на основание чл. 179 ГПК с
обвързваща доказателствена сила за съда досежно отразените за осъществили се пред
длъжностното лице обстоятелства. В този смисъл и съставеният и приложен по делото
протокол за ПТП годно и достатъчно доказателство за установяване настъпването на
застрахователното събитие. В така представеният протокол механизма е описан по следния
начин: при движение за Велико Търново, в ляв завой, насрещно идващ автомобил марка
„Фолксваген Бора“ с № ******** губи контрол и навлиза в лентата на автомобил марка
„Лексус“ с № ******* и го удря в странична лява част. Така описаният механизъм на
процесното ПТП в изготвения от органите на КАТ протокол се потвърждава и от събраните
свидетелски показания на водача, управлявал участвалия в процесното ПТП автомолиб
марка „Лексус“, както и от свидетеля С., посетил местопроизществието, непосредствено
след настъпването на събитието.
Като неоснователни следва да се възприемат доводи изложени във въззивната
жалба за необсъждане в цялост на събраните по делото писмени и гласни доказателства, вкл.
и твърденията за наличие на такива, установяващи виновно и противоправно поведение на
водача на лекия автомобил марка „Лексус“. Безспорно, в последователно създавана,
задължителна съдебна практика, както при действието на ГПК (отм.), така и при действието
на ГПК, в сила от 01.03.2008 г., е прието, че за да даде защита на спорните права, в
съответствие с вменените му от чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК задължения, съдът е
длъжен да постанови решението си, като прецени всички доводи на страните и всички
доказателства относно правно релевантните факти, относими към тези доводи, като
мотивира вътрешното си убеждение, обосновавайки кои факти счита за установени, както и
въз основа на кои доказателства, както и кои от доказателствата счита негодни, неотносими
или недостатъчни, за установяване на релевантния факт. Неизпълнението на това
задължение съставлява съществено процесуално нарушение. Така: реш. № 331 по гр. д. №
1649/2010 г. на І. г.о., реш. № 36 по т.д. № 2366/2013 г. на ІІ т.о., реш. № 197 по гр. д. №
7364/2013 г. на ІІІ г.о., реш. № 217 по гр. д. № 761/2010 г. на ІV г.о., реш. № 39 по т.д. №
2476/2014 г. на І т.о., реш. № 69 по т.д. № 1874/2013 г. на І т.о. ВКС и др. Следва да се
проведе разлика в задълженията на въззивния съд, с оглед съдържанието на въззивната
жалба / по приложението на чл. 269 пр.второ ГПК /, за което е формирана обилна съдебна
практика, вкл. т. 1 на ТР № 1/2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, спрямо
задълженията му, досежно ония доводи и относими към същите доказателства, които, с
оглед промяна в правния резултат, страната не е имала повод да въвежда, респ. да се
позовава на процесуални нарушения на първоинстанционния съд във връзка със същите, с
8
въззивна жалба (позитивен за същата правен резултат в първа инстанция). В постановеното
по реда на чл. 290 ГПК решение № 217 от 09.01.2014 г. по т.д. № 971/2012 г. на ІІ т.о. на
ВКС, е прието, че освен задължението за произнасяне по всички доводи във въззивната
жалба, наред със служебно дължимата преценка за нищожност и недопустимост на
съдебното решение, въззивният съд дължи съобразяване и с всички възражения и доводи на
въззиваемата страна, своевременно заявени в първоинстанционното производство, които
доводи и възражения са относими към предмета на въззивното обжалване.
С оглед на така цитираната практика на Върховния касационен съд,
настоящият състав намира, че наведените доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение, свързани с изводите по отношение на механизма на настъпване на процесното
ПТП, както и по отношение на вината на водачите за настъпването са неоснователни. Видно
от неоспорените и събрани по делото писмени доказактелства (протокол за ПТП и АУАН)
механизма на настъпване на ПТП е описан, като навлизане в платното за движение от
страна лекия автомобил марка „Фолскваген“, модел „Бора“. Този механисъм се
потвърждава и от показанията на свидетелите С. и К.. Различни са само показанията на
водача на лекия автомобил марка „Фолскваген“, модел „Бора“, в които се описва друг,
противоречащ на останалите доказателства мвеханизъм на настъпване на ПТП, изразяващ се
в навлизане на другия автомобил в неговото платно на движение.
Безспорно, в решение № 65 на Второ ТО на ТК на ВКС от 30.07.2014 г. по гр. д.
№ 1656/2013 г. са дадени указания, че всички събрани по делото доказателства следва да
бъдат обсъдени от съда поотделно и в тяхната съвкупност, като съдът не може да основе
изводите си по съществото на спора на произволно избрани от него доказателства. С
решение № 65 от 16.07.2010 г. на Четвърто ГО на ВКС по гр. д. № 4216/2008 г. касационната
инстанция е разяснила, че гласните доказателства, щом са относими и допустими, следва да
се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната
заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на процесуалния закон
и съвкупно с целия доказателствен материал по делото. Прието е, че се вземат предвид
всички обстоятелства, свързани с възприемането на установяваните факти: обстановката,
психическото състояние на свидетеля, възрастта му към него момент, физиологичните
особености-зрение, слух, възраст, заболявания, паметови и интелектуални способности,
както и обстоятелствата при възпроизвеждането-възможност за възпроизвеждане
(притеснение от съда, образование, заболявания, възраст, отдалеченост във времето) и
волята на свидетеля да каже истината, като във всички случаи съдът трябва да мотивира
защо дава или не дава вяра на едни или други свидетели, но не може да игнорира
свидетелските показания, освен ако неправилно ги е допуснал като доказателствени средства
(били са неотносими или недопустими). В решение № 176 на Второ ГО на ВКС от
28.05.2011 г. по гр. д. № 759/2010 г. е прието, че при преценка на свидетелските показания
съдът следва да обсъди на първо място установява ли се противоречие в показанията,
съпоставяйки данните за осъществяването на релевантните за спора факти, съдържащи се в
показанията на всеки един свидетел, а оттам да прецени казаното от кои свидетели следва да
9
се приеме за достоверно и по какви съображения, като основе тази своя преценка на
установените по категоричен начин от останалите събрани доказателства факти и
обстоятелства. С оглед на така дадените указания относно преценката на събраните по
делото доказателства, настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд
относно механизма на настъпване на процесното ПТП. Същото е настъпило по описания в
протокола за ПТП начин и се потвърждава и от събраните по делото гласни и писмени
доказателства. Дадените от свидетеля Г. показания не следва да се кредитират, тъй като
същият е водач на лекия автомобил, участващ в ПТП, не кореспондират с другите събрани
по делото доказатеблства, вкл. и задълбоченото заключение на съдебно-техническата
експертиза, която не само е съобразила показанията на свидетелите и писмените
доказателства по делото, но и предвид липсата на данни относно действителната скорост и
действителен спирачен път е изготвила различни симулативни варианти. Видно от същите,
вещото лице дава заключение, че единствения възможен теорично и практически вариант за
настъпването на ПТП е описаният в протокола за ПТП и свидетелските показания на С. и К.
механизъм. От друга страна показанията на свидетеля Г., въз основа, на които ответникът
изгражда защитната си теза са вътрешно противоречиви и в тях липсва логично обяснение
относно липсата на възражения срещу съставеният протокол за ПТП и обжалване на
издаденото наказателно постановление, с което на същият е наложено наказание за
нарушаване на правилата за движение, довели до настъпването на процесното ПТП. С оглед
на това същите не следва да бъдат възприемани както по отношение на механизма на
настъпването на ПТП, така и по отношение на виновното поведение на водачите за
настъпването на същото.
Като неоснователно следва да се възприеме и наведеният довод за наличието на
съпричиняване при настъпването на вредоносния резултат от страна на водача на лекия
автомобил, застрахован при ищеца. Тежестта на установяване е на ответника, релевирал
възражението. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане
може да се намали, ако увредения е допринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняването на
вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Съпричиняване е налице, когато с действието
или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния
резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в
настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е
било противоправно и виновно- т. 7 на ППВС № 17/63 г. По делото липсва събрани
доказателства, от които да се доказва твърдението за съпричиняване от страна на водача на
застрахования при ищеца лек автомобил. Самият механизъм на събитието (навлизане в
насрещното) изключва до голяма степен възможността за допринасяне от същия, управлявал
автомобила в своята пътна лента (местоположението на увредения автомобил на пътното
платно е съобразено с правилото на чл. 15, ал. 1 ЗДвП). Видно от неоспореното заключение
на съдебно автотехническата експертиза за водача на лек автомобил „Лексус“ не е
съществувал обективно възможност да предотврати произшествието, защото не е разполагал
с необходимото време за това. Вещото лице твърди, че обикновено навлизане в лентата за
10
насрещно движение и в крива на завой продължава около 1.2-1.5 секунди, като само
времето необходимо за реакция на водача и сработване на спирачната уредба, преди
блокирането на колелата е 1.4 секунди, поради което е направило категоричен извод, че в
този случай ударът е непредотвратим за водача на лек автомобил „Лексус“. По делото
липсват ангажирани от ответника доказателства относно възможността движението на лекия
автомчобил марка „Лексус“ по инерция да е допринесло за настъпването на вредоносния
резултат.
По изложените съображения настоящият състав намира, че атакуваното решение
е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
По отношение на направените изявления за присъждане на разноски съдът
намира, че такива се дължат на въззиваемата страна, с оглед изхода на спора пред
настоящата инстанция. Ето защо и предвид инвокираното възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение съдът намира, че въззивника следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемата страна сумата от 1 829.08 лв., представляваща възнагжраждение за един
адвокат, съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №4 за минималните
адвокатски възнаграждения, с вкл. ДДС.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 992 от 21.06.2021 г., постановено по т.д. № 609/20 г. по
описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 6 състав, в частта, в която съдът е
осъдил на основание чл.411 и сл. КЗ, ЗАД „Даллбогг:живот и здраве“ АД да заплати на ЗАД
„Булстрад Виена иншурънс груп“ АД над сумата от 33 076.56 лв., представляваща
обезщетение, платено от ищеца по застраховка "Каско" обеквирана в застрахователна
полица №4704171100002062, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от
26.03.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, , както и в частта, в която е осъдил на
основание чл.86 ЗЗД, ЗАД „Даллбогг:живот и здраве“ АД да заплати на ЗАД „Булстрад
Виена иншурънс груп“ АД над сумата от 64.35 лв. представлява обезщетение за забавено
плащане на сумата от 66 153.13 лв., за периода на забава, считано от 19.03.2019 г. до датата
на подаване на исковата молба в съда, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА ЗАД „Даллбогг:живот и здраве“ АД, ЕИК: *********, със адрес:
гр.София, бул. “Г.М. Димитров“ №1 да заплати на ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“
АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. “Позитано“ №5
сумата от 1 829.08 (хиляда осемстотин двадесет и девет лв. и осем ст.) лв., разноски за един
адвокат пред настоящата инстанция, на основание чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщението за изготвянето му до страните пред Върховния касационен съд, при условията
на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
11
Членове:
1._______________________
2._______________________
12