№ 263
гр. П, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20215220103537 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени искове по чл.49 вр. чл.53 ЗЗД за
солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищцата обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди в резултат на ПТП, предизвикано от
неупражнен надзор по поддържането на общински път и необезопасен изкоп
при ремонт на водопроводната мрежа.
Ищцата С. К. Т. с ЕГН ********** от гр.С., ж.к. „М“, бл.**, вх.*, ет.*,
ап.* твърди, че на 21.03.2021г. около 13,00ч. в с.А, общ.Б, обл.П,
управлявайки собствения си лек автомобил марка „**“, модел „**“, рег. №***
по ул. „6-а“ в посока към центъра на селото, е пропаднала в необезопасен и
необозначен изкоп на пътното платно на кръстовището с ул. „12-а“, изпълнен
от ответника „В и К У“ ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление: гр.П,
ул. „***“ № *
Поддържа, че в следствие на пропадането са настъпили повреди по
превозното средство, за отстраняването на които са необходими 4874.40лв.,
включващи следните авточасти: 2 бр. предпазни кори по двигателя на обща
стойност 257 лв. без ДДС; горивопроводи -335 лв. без ДДС; горивна помпа -
270 лв. без ДДС; горивен филтър - 33 лв. без ДДС; маслен филтър - 17 лв. без
1
ДДС; 7 л. масло - 154 лв. без ДДС; преден носач - 223 лв. без ДДС; маншон
каре - 38 лв. без ДДС; кормилен накрайник - 41 лв. без ДДС; маслен картер -
570 лв. без ДДС; заден носач - 87 лв. без ДДС; датчик накладки - 19 лв. без
ДДС; 2 бр. гуми 225x45х17 - 354 лв. без ДДС; тампони гърне - 91 лв. без ДДС;
гърне - 192 лв. без ДДС; мека връзка - 39 лв. без ДДС; 2 бр. тампони за
двигател - 242 лв. без ДДС /общо 2 962 лв. без ДДС или 3554.40 лв. с ДДС/,
както и разходи за труд в размер на 1100 лв. без ДДС или 1320 лв. с ДДС.
Поддържа още, че след ПТП е изпитвала силни болки в шийната област,
в областта на кръста и долните крайници. Движенията й били ограничени,
което довело до неудобства при извършване на обичайните ежедневни
задължения. Наложило се посещение при невролог на 22.03.2021г., който
поставил основна диагноза: „Други увреждания на меките тъкани, свързани с
натоварване, претоварване и натиск“, както и придружаващи заболявания и
усложнения: „Увреждане на лумбо-сакралните коренчета, некласифицирани
другаде“. Твърди, че й е назначена терапия с медикаменти. Поддържа, че
освен болката и неудобствата от ограничените движения на снагата е
преживяла силен психо-емоционален стрес по време и след произшествието.
Пропадането в изкопа е било неочаквано и внезапно, от което първоначално
изпитала шок, страх и недоумение какво се случва. Особен уплах изпитала за
детето си, което било на задната седалка на автомобила. Постепенно съС.ието
й преминало в нервност и тревожност, съзнавайки, че повредите по
автомобила, който до този момент бил напълно изправен, налага посещение
при автосервиз и ще са необходими значителни разходи за ремонт, които ще
затруднят семейния бюджет. Неизправността на автомобила изключвала
възможността да го ползва, за да пътува с детето, което създало неудобства за
поддържане на обичайния семеен ритъм на живот при придвижването им в
гр.С. и пътуванията извън столицата.
Ищцата твърди, че отговорността за настъпването на описаните
имуществени и неимуществени вреди е солидарна на ответника „В и К У“
ЕООД, който е възложил извършването на изкопните работи за ремонт на
водопровода, както и на ответника Община Б, който е собственик на
неизправния общинския път и в това качество не е упражнил надзор върху
изкопните работи. Претендира от ответниците солидарно заплащане на
обезщетение за причинените имуществени вреди в размер на 4874.40лв.,
2
както и обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болка, уплах и
неудобства, в размер на 5000лв., ведно със законната лихва за забава от датата
на увреждане – 21.03.2021г. до плащането. Претендира и съдебни разноски.
Ответникът Община Б не е подал отговор на исковата молба.
Ответникът „В и К У“ ЕООД не оспорва, че е извършил авариен ремонт
на водопровода под процесния пътен участък, което наложило изпълнението
на изкопни работи по пътното платно. Твърди, че ремонтно-
възстановителните работи са били надлежно обозначени и са приключили на
17.02.2021г., след което изкопът е засипан с пръст и чакъл, а улицата е
възстановен във вида преди ремонта. Поддържа, че същата представлява
черен път без асфалтова настилка. Освен това по нея имало много неравности
в следствие на по-ранни изкопни работи за прокарване на канализация от
ответника Община Б. Твърди, че отговорността за ремонтът и поддържането
на пътя в добро съС.ие е на ответника Община Б, тъй като улицата е публична
общинска собственост – чл.31 ЗП. Отрича да е действал неправомерно и да е
допринесъл за настъпването на вредите. Твърди, че пострадалата сама е
виновна или поне е допринесла за увреждането си, тъй като се е движила по
път с неравности от изкопните работи при подмяната на канализацията, без да
съобрази скоростта си с особеностите на пътя. Оспорва наличието на
причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и описаните от ищцата
имуществени и неимуществени вреди. Оспорва размера на имуществените
вреди и на обезщетението за неимуществени вреди. Моли за отхвърлянето на
иска и за присъждане на разноски.
В срока по чл.219 ГПК ответникът „В и К У“ ЕООД е привлякъл на своя
страна като трето лице-помагач „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК: **,
седалище и адрес на управление: гр.С., бул. В, №**. При условията на
евентуалност е предявил срещу него обратен иск по чл.435 вр. чл.461, т.3 КЗ
вр. чл.171, ал.1 ЗУТ за заплащане на застрахователно обезщетение в общ
размер на 9874.40лв., ведно със законната лихва за забава от подаването на
обратната искова молба в съда до плащането, който иск да бъде разгледан,
ако съдът уважи предявените искове от ищцата С. К. Т.. Ищецът по обратния
иск твърди, че е застраховал своята гражданска отговорност при ответника по
обратния иск с договори за задължителна застраховка „Професионална
отговорност на участниците в проектирането и строителството“, съгласно
3
застрахователна полица № ** от 25.06.2020г. и застрахователна полица № **
от 25.06.2020г. и двете със срок на валидност 26.06.2020г. - 25.06.2021г.
Поддържа, че застраховката покрива неговата гражданска отговорност за
вреди, причинени на другите участници в строителството и/или на трети
лица, в следствие на неправомерни действия или бездействия на
застрахования, извършени при или по повод осъществяване на
професионалната му дейност, която включва: цялостно изпълнение на
строителство или на отделни строително-монтажни работи на обекти от трета
категория или всяка по-ниска категория съгласно действащото
законодателство. Твърди, че процесното ПТП е настъпило в срока на
застрахователното покритие и представлява покрит застрахователен риск.
Затова претендира заплащането на застрахователно обезщетение в посочения
размер, ако бъде осъден да обезщети увреденото лице.
Третото лице „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД не оспорва твърденията
в исковата молба за времето и мястото на настъпване на ПТП, както и
твърденията в обратната искова молба относно наличието на застрахователно
правоотношение между страните по обратния иск. Оспорва настъпването на
описаните в исковата молба имуществени и неимуществени вреди, тяхната
причинно-следствена връзка с процесното ПТП, както и описаният от ищцата
механизъм за неговото настъпване. Оспорва наличието на необезопасен и
необозначен изкоп на пътя. Твърди, че увреждането на здравето на ищцата не
се дължи само на процесния инцидент, а и на предхождащи заболявания,
както и на неправилно лечение след инцидента.
Оспорва твърденията на ищеца по обратния иск, че му е възложено и
отговаря за поддържането на водопроводна мрежа на с.А. Оспорва и
твърденията, че вредите от процесното ПТП представляват покрит
застрахователен риск по застрахователния договор. Твърди, че ВиК
операторът е извършил ремонта след надлежно разрешение за разкопаване на
пътя и в съответствие с нормативните изисквания за безопасност на
движението, както и че е възстановил пътното платно във вида преди
започване на ремонтните работи, след което е получил обратно от общината
внесената парична гаранция за това. Твърди, че в момента на ПТП на пътното
платно не са извършвани ремонтни работи, подлежащи на обезопасяване и
обозначаване, а неравностите, ако ги е имало, не са по вина на ответника,
4
чиято гражданска отговорност е застраховал. Поддържа, че вредите, ако са
настъпили, са по вина на ищцата, която се е движела с несъобразена с
конкретните пътни условия скорост и не е контролирала непрекъснато
превозното средство, или поне с това е допринесла за настъпването на
вредите. Оспорва размера на претендираното от ищцата обезщетение за
имуществени вреди при твърдение, че надхвърля стойността на повреденото
МПС, което е недопустимо с оглед разпоредбата на чл.15, ал.2 ат Наредбата
за условията и реда на задължителната застраховка на участниците в
проектирането и строителството. Оспорва размера на обезщетението за
неимуществени вреди при твърдение, че е завишен и не е справедлив.
Поддържа, че дори да е възникнала, отговорността на ответника „В и К У“
ЕООД за вреди е извън застрахователното покритие по застрахователна
полица № ** от 25.06.2020г., тъй като същата касае отговорността на
застрахования за вреди при проектирането, а не при строителството. Твърди
още, че отговорността на този ответник не се покрива и от застраховката по
представената застрахователна полица № ** от 25.06.2020г. на основание
чл.6.1.1 вр. чл.2.1.1 от Общите условия към застрахователния договор, тъй
като извършеното от застрахования строителство е извън неговата
професионална дейност. Поддържа, че застраховката покрива вреди от
строителството на обекти от трета и по-ниска категория, а в случая
застрахования е извършил строителство на обект от втора категория, съгласно
чл.137, ал.1, т.2, б. „б“ ЗУТ. Твърди, че дори да се дължи застрахователно
обезщетение то трябва да се намали поради уговореното в договора
самоучастие на застрахования в размер на 10% от стойността на вредата,
съгласно чл.5.6 от Общите условия. При условията на евентуалност прави
изявление за съдебно прихващане на дължимото от застрахования
самоучастие в размер на 2000лв. срещу дължимото от застрахователя
застрахователно обезщетение в размер на 9874.40лв. Отново при условията на
евентуалност – ако се установи наличие на покрит риск от застраховката,
както и че изкопът не е бил обезопасен и обозначен, твърди че има право да
намали или да откаже изплащане на застрахователно обезщетение на
основание чл.7.1.2. б. „б“ и „в“ и чл.9.5.2 вр. чл.7.1.1 от Общите условия.
Моли исковете да се отхвърлят.
Съдът, като съобрази становищата на страните и доказателствата по
делото, достигна до следните фактически и правни изводи:
5
За основателността на иска по чл.49 ЗЗД ищцата следва да установи при
условията на пълно и главно доказване, че в причинна връзка с виновно и
противоправно поведение на лица, на които ответниците са възложили
извършването на ремонтни работи и поддържането на пътя в изправност, е
претърпяла вреди и в какво се изразяват същите, както и техният размер, ако
са имуществени. На основание чл.45, ал.2 ЗЗД, вината на прекия причинител
на вредите се предполага до доказване на противното. Тежестта за оборване
на презумпцията е на ответниците. Тяхната отговорност за вреди е обективна.
При установяване на горното ответниците носят тежестта да докажат,
че са предприели и то с дължимата грижа необходимите по закон действия за
предотвратяването на вредите или че увреденият е отговорен или е
допринесъл за тяхното настъпване.
Видно от протокол за ПТП №**, на 21.03.2021г. в с.А, общ.Б, на
кръстовище между ул. „6-а“ и ул. „12-а“ е настъпило ПТП, при което лек
автомобил марка „**“, модел „**“, рег. №***, управляван от ищцата С. Т.,
попада в необозначен и необезопасен изкоп на пътното платно, като задната
част на автомобила пропада в него. Отразени са видими щети по десния праг
и др. Протоколът е съставен след посещение от длъжностното лице на
мястото на произшествието. Ето защо по отношение на възприетите от
съставителя факти, а именно наличието на необезопасен изкоп на пътното
платно /обозначен на скицата в протокола/ и видимите щети по автомобила,
документът има характер на официален удостоверителен по смисъла на чл.179
ГПК. Длъжностното лице е удостоверило факти, които лично е възприел при
посещението си на мястото на ПТП, поради което в свидетелстващата си част
документът обвързва съда с материална доказателствена сила. Поради
изложеното съдът приема, че на описаното в исковата молба място е имало
неравност на пътя - необезопасен изкоп, който не е бил обозначена по начин,
позволяващ неговото избягване.
Относно механизма на ПТП протоколът няма официален
удостоверителен характер, поради което са събрани гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетеля Георги В. Тонов. Същият сочи, че причина
за настъпване на произшествието е именно пропадането на автомобила в
необезопасения изкоп, който бил скрит под локва дъждовна вода и не се
виждал. Същият бил широк около 2 м., дълбок 40-50см. и в него имало пръст
6
и камъни. Предната част на автомобила успяла да излезе от изкопа, но задната
част /и двете гуми/ останала в него. Твърди, че макар пътят да не е бил
настлан с асфалт, по него не е имало други неравности.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответниците, че
пропадането на автомобила в изкопа се дължи на несъобразената скорост на
водача, тъй като изкопът не е бил обозначен, бил е скрит под локва с вода и
следователно не представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл.20,
ал.2 ЗДП, с което водачите следва да съобразяват своята скорост.
Според заключението на тройната съдебно-автотехническа и оценъчна
експертиза щетите по автомобила, които са в причинно-следствена връзка с
установения механизъм на ПТП са на стойност 3017лв.
Според заключението на съдебно-медицинската експертиза, попадането
на автомобила в изкопа е довело до инерционно движение на тялото на
ищцата нагоре и надолу, причиняващо хиперфлексия на гръбначния стълб и
внезапна контракция на автохтонната мускулатура на гърба с поява на
микротравми в нея – разкъсване на мускулни влакна, малки кръвоизливи в
залавните места на мускулите, пренапрягане на сухожилия и др. Това е
причинило на ищцата болка и дискомфорт за около две седмици от датата на
увреждането.
Според заключението на съдебно-психологичната експертиза,
фрустриращата обстановка на произшествието е причинило на ищцата
разнообразни негативни емоции и мисловни преработки като напрегнатост,
тревожност, безпокойство, страх, потиснато настроение и чувство на
несигурност. Възможни последици са астено-вегетативни проблеми с
пристъпно главоболие и нервно изпотяване. Наличието на такова главоболие,
както и болки в областта на шията и кръста се потвърждава от показанията на
св. Георги В. Тонов.
Поради изложеното съдът приема, че на описаното в исковата молба
място е била налице неравност на пътя - необезопасен изкоп, който не е бил
обозначен по начин, позволяващ неговото избягване, поради което
автомобилът на ищцата е пропаднал в него. В резултат на пропадането
ищцата е претърпяла щета в размер на 3017лв., както и неимуществени вреди,
изразяващи се в болки в областта на кръста, шията и главата, дискомфорт,
както и разнообразни негативни емоции като напрегнатост, тревожност,
7
безпокойство, страх, потиснато настроение и чувство на несигурност.
Относно отговорността на ответника Община Б:
Не се спори, че пътят, на който е настъпило произшествието, е
общински път по смисъла на чл.3, ал.3 от Закона за пътищата, поради което и
на основание чл.19, ал.1, т.2 и чл.31 ЗП ответникът Община Б е задължен да
осъществява дейностите по поддържането му, включително да обозначи
изкопа с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците
в движението съобразно чл.13 ЗДвП. Общината като юридическо лице
осъществява дейностите по чл.31 ЗП и чл.13 ЗДвП чрез своите служители или
други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно
бездействието на последните във връзка с обозначаването на изкопа е довело
и до неизпълнение на задължението по чл.31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което
и на основание чл.49 ЗЗД ответникът носи отговорност за вредите от
процесното ПТП. Отговорността е по чл.49 ЗЗД, доколкото се установява
нарушение на предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/ и
вредите не следват от обективното качество на вещта. За възникването на
отговорността е без значение, че изкопът е изпълнен от друго лице, тъй като
общината е задължена да обозначи препятствията по пътното платно
независимо от причините за тяхното възникване /човешка дейност, обичайна
амортизация или природно явление/.
Относно отговорността на ответника „В и К У“ ЕООД:
Не се спори, че изкопът, в който е пропаднал автомобила на ищцата, е
направен от служители на този ответник няколко дни преди инцидента, за да
се отстрани повреда на водопроводната мрежа. От показанията на св.Йордан
Рангелов Славов се установява, че след приключването на аварийния ремонт
служителите на ВиК оператора са засипали изкопа с пръст, без да я трамбоват
и са го оградили със сигнална лента, опъната на дървени колчета.
Според съда, дължимата грижа при ремонта на съоръжения под пътното
платно изисква след приключването на ремонтните работи строителят да
възстанови пътната настилка в съС.ието от преди ремонта. В случая се касае
до земен път, което предполага обратният насип да е с достатъчна плътност,
за да се избегне слягане или пропадане на земната маса. Видно е, че насипът
не е бил уплътнен, което е довело до слягане на пръстта и образуване на
дупка, която дъждът е запълнил с вода. Сигнализирането на изкопа също не е
8
било изпълнено надеждно – с пътни знаци и други подходящи средства за
сигнализиране, каквото е изискването на чл.13 ЗДвП. Следователно
служителите на ответника „В и К У“ ЕООД не са положили дължимата грижа
при ремонта, което представлява виновно поведение по смисъла на чл.45 ЗЗД.
Вината в гражданското право не се схваща като субективно отношение на
дееца към деянието и неговите правни последици (както в наказателното
право), а представлява неполагане на дължимата грижа според един
абстрактен модел – поведението на опредЕ. категория лица (напр. добрия
стопанин, добрия работник и др.) – вж. Решение №313 от 10.09.2012г. по гр.д.
№1076/2011г. на ВКС, ІV г.о. Ответникът, който е възложил ремонта на
служителите си, носи отговорност за вредите, които те са причинили при или
по повод изпълнението на работата – чл.49 ЗЗД.
Установи се наличие на претърпени от ищцата имуществени и
неимуществени вреди, които са причинени от ответниците Община Б и „В и
К У“ ЕООД. За поправянето на вредите тези ответници носят солидарна
отговорност – чл.53 ЗЗД. Имуществените вреди са на стойност 3017лв.,
поради което искът следва да се уважи до този размер и да се отхвърли за
разликата до претендираните от ищцата 4874.40лв.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да
определи по справедливост - чл.52 ЗЗД. Справедливостта като критерий за
определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди включва винаги
конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали
за своя притежател. Размерът на обезщетението се определя според вида и
тежестта на причинените телесни и психични увреждания -
продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни
болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на
здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза
за неговото развитие. Съобразявайки установените факти за преживените
болки и страдания от ищцата, съдът приема, че справедливия размер за
обезщетяването е 4000лв. До тази сума следва да се уважи иска и да се
отхвърли за разликата до претендираното обезщетение от 5000лв.
Съдът формира извод за наличие на главен дълг, за чието изпълнение
ответниците не са представени доказателства. На основание чл.84, ал.3 ГПК
същите дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на
9
увреждането – 21.03.2021г.
По обратния иск по чл.435 вр. чл.461, т.3 КЗ вр. чл.171, ал.1 ЗУТ:
Поради частичното уважаване на исковете срещу ответника „В и К У“
ЕООД, съдът следва да разгледа предявения от него обратен иск срещу
третото лице „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД.
За уважаването на обратния иск ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване, че в сока на покритие по сключена с
ответника застраховка гражданска отговорност е настъпил деликт, който
представлява покрит риск по застраховката.
Страните по иска не спорят, че процесното ПТП е настъпило в срока на
действие на сключените между тях два договора за застраховка, съгласно
представените от ВиК оператора застрахователна полица № ** от 25.06.2020г.
и застрахователна полица № ** от 25.06.2020г. С първата полица е
застрахована професионалната отговорността на ВиК оператора за причинени
вреди на трети лица при изработването на инвестиционни проекти за обекти
от трета категория и всяка по-ниска категория, съгласно действащото
законодателство. Доколкото в случая вредите са резултат от друг вид дейност
на застрахования, то същите не представляват покрит риск по тази
застрахователна полица.
С втората полица е застрахована професионалната отговорност на ВиК
оператора за вреди на трети лица, причинени при цялостно изпълнение на
строителство или на отделни строително-монтажни работи на обекти от трета
категория и всяка по-ниска категория, съгласно действащото
законодателство. В случая отговорността на ответника „В и К У“ ЕООД е за
вреди, които са следствие от строително-монтажни работи по водопроводната
мрежа на населеното място, която е обект от втора категория, съгласно
чл.137, ал.1, т.2, б. „б“ ЗУТ. Следователно вредите от проектирането,
изграждането и ремонта на разпределителните водопроводни мрежи на ВиК
оператора не представляват покрит риск по представените застрахователни
полици, поради което обратния иск следва да се отхвърли.
По разноските.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците дължат на ищцата съдебни
разноски съобразно с уважената част от исковете за непозволено увреждане.
10
Разноските на ищцата са в размер на 2513.58лв., от които следва да се
присъдят 1786.21лв.
Ответниците също имат право на разноски съразмерно с отхвърлената
част от исковете за непозволено увреждане – чл.78, ал.3 ГПК. Свързаните с
тези искове разноски на ответника „В и К У“ ЕООД са в размер на 1980лв. От
тях следва да се присъдят 572.96лв. Възражението на ищцата за прекомерен
размер на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение е
неоснователно, тъй като същото е близко до минимума по чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Ответникът Община Б не е представил доказателства за разноски и не
претендира такива.
Ищецът по обратния иск „В и К У“ ЕООД дължи съдебни разноски на
ответника „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, които са в размер на 988.80лв. –
за адвокатско възнаграждение. Останалите разноски на ответника са за
съдебни експертизи, които не са свързани с разглеждането на обратния иск и
за тях няма право на разноски – чл.78, ал.10 ГПК.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Б, адрес: гр.Б, обл.П, ул. „О“ №4А и „В и К У“ ЕООД,
ЕИК *, седалище и адрес на управление: гр.П, ул. „***“ № * да заплатят
солидарно на С. К. Т. с ЕГН ********** от гр.С., ж.к. „М“, бл.**, вх.*, ет.*,
ап.*, на основание чл.49 вр. чл.53 ЗЗД, сумата от 3017лв. - обезщетение за
имуществени вреди и сумата от 4000лв. – обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на
21.03.2021г. в с.А, общ.Б, обл.П, ведно със законната лихва за забава върху
всяка главница от датата на увреждането - 21.03.2021г. до погасяване на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до претендираните
4874.40лв. – имуществени вреди и 5000лв. – неимуществени вреди.
ОТХВЪРЛЯ обратния иск на „В и К У“ ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес
на управление: гр.П, ул. „***“ № * против „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД,
ЕИК: **, седалище и адрес на управление: гр.С., бул. В, №**, за заплащане на
11
застрахователно обезщетение в общ размер на 9874.40лв., ведно със законната
лихва за забава от подаването на обратната искова молба в съда до
плащането, на основание чл.435 вр. чл.461, т.3 КЗ вр. чл.171, ал.1 ЗУТ.
ОСЪЖДА Община Б и „В и К У“ ЕООД да заплатят на С. К. Т. съдебни
разноски в размер на 1786.21лв.
ОСЪЖДА С. К. Т. да заплати на „В и К У“ ЕООД съдебни разноски в
размер на 572.96лв.
ОСЪЖДА „В и К У“ ЕООД да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“
ЕАД съдебни разноски в размер на 988.80лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - П в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П: _______________________
12