Р Е Ш Е Н И Е
Номер260012 20.01.2021 г. град
Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ЧИРПАН ПЪРВИ СЪСТАВ
На дванадесети януари две хиляди двадесет и първа година
В открито заседание в следния състав:
Председател: Атанас Динков
Секретар: Донка Василева
като разгледа докладваното от съдия Атанас
Динков АНД № 486 по описа за 2020 г. за да се произнесе съобрази:
Производство по чл.
59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е
наказателно постановление (НП) № 43-0000446 от 30.09.2020 г. издадено от Антон
Ставрев Ставрев, директор на РД „АА“ - Стара Загора.
Жалбоподателят В.Г.В. твърди, че
НП е незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено. Редовно призован не се
явява и не се представлява в съдебно заседание.
Въззиваемата страна РД „АА“
Стара Загора, редовно призовани, не изпращат представител в съдебно заседание,
като в съпроводителното писмо вземат становище НП да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните
доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на обжалваното НП,
намери за установено следното:
Жалбата е с правно основание чл.
59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от
легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е
процесуално допустима.
С обжалваното НП,
издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН),
серия А-2018, бланков номер 262229 от 10.07.2020 г. жалбоподателят В.Г.В., ЕГН **********
е санкциониран на основание чл. 93в, ал. 1 от ЗАвП - Закон за автомобилните превози („Водач, който
управлява моторно превозно средство, оборудвано с тахограф, който не
функционира съгласно изискванията, определени в Регламент (ЕС) № 165/2014 или в
AETR, се наказва с глоба 500 лв.“), за нарушение на чл. 32, § 1, изречение 1 от
Регламент (ЕС) № 165/2014 г. - Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на
Съвета от 4 февруари 2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт, за
отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за
регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение
на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за
хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с
автомобилния транспорт („Транспортните предприятия и водачите осигуряват
правилното функциониране и използване на дигиталните тахографи и на картите на
водача. Когато транспортните предприятия и водачите използват аналогови
тахографи, те осигуряват правилното им функциониране и правилното използване на
тахографските листове“), изразяващо
се в това, че на 10.07.2020 г., около 11.15 часа на АМ Тракия, км.
170, посока Бургас, е управлявал влекач, марка **, от категория № 3 и прикачено
полуремарке **, от категория 04 и двете собственост на превозвача, извършвайки
обществен превоз на товар (пшеница) от с. Дълбок извор за гр. Камено, видно от
пътен лист № 9797280 от 10.07.2020 г. и товарителница № 0021251 от 10.07.2020
г., като използвал заверено копие на Лиценз на ЕО № **********, и не е осигурил
правилното функциониране на монтирания във влекача дигитален тахограф, марка
STONERIDGE SE 5000, с № **********, по такъв
начин, че да запише изминатите километри (разстояние) от с. Дълбок извор до АМ
Тракия, км. 170, посока Бургас, видно от разпечатка от дигитален тахограф, направена
с контролна карта № 00000000574495001 от 10.07.2020 г.
Така изложените в АУАН и НП фактически констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът възприема и кредитира показанията на актосъставителя М.П.М. и свидетеля по съставянето на акта В.С.М., от които се установява времето, мястото на извършеното нарушение и личността на нарушителя. Показанията на свидетелите М. и М. са последователни, безпротиворечиви и логични, основават се на техните преки и непосредствените наблюдения, като кореспондират както помежду си, така и с останалите доказателства. Не се установи посочените свидетели да са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съдът приема показанията им за достоверни и правдиви. Следва да се отбележи, че жалбоподателят не оспорва фактическата обстановка описана в АУАН и в НП.
Приложената по
делото Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, като официален документ с
доказателствена сила за посочените в него обстоятелства, следва да се кредитира
от съда. Въз основа на т. І.6 от тази заповед се установява, че атакуваното наказателно
постановление е издадено от компетентно лице.
Съгласно § 1, т. 1
от Допълнителните разпоредби на ЗАвП по смисъла на този закон „Обществен
превоз“ е превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу
заплащане, а „Превоз на товари“ е дейност на физическо или юридическо лице,
регистрирано като търговец, извършващо превоз на стоки срещу заплащане със
собствени или собствени и наети превозни средства, включително и на лизинг,
независимо дали са натоварени или не според § 1, т. 2 от Допълнителните
разпоредби на ЗАвП.
От събраните по
делото доказателства се установи по несъмнен и безспорен начин, че при извършване
на проверка на
10.07.2020 г., свидетелите М. и М., в качеството си на служители на РД
„Автомобилна администрация“ – гр. Стара Загора са констатирали, че
жалбоподателя В.Г.В., като водач на влекач, марка **, от категория № 3, с
прикачено полуремарке **, от категория 04, извършва обществен превоз на товар
(пшеница) от с. Дълбок извор за гр. Камено. Проверяващите констатирали също
така, че товарния автомобил, с прикачено полуремарке е бил оборудван с
дигитален тахограф, като
при направената с контролна карта № 00000000574495001 от 10.07.2020 г. разпечатка
от устройството (л. 10) се установило, че в паметта му не са записани изминатите
километри (разстояние) от с. Дълбок извор до АМ Тракия, км. 170, посока Бургас.
Съдът намира за
неоснователни възраженията на жалбоподателя, в които той навежда доводи, за
отмяна на атакуваното НП, поради допуснати съществени нарушения на разпоредбите
на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, изразяващи се в неправилна правна квалификация,
липса на точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, с което е нарушено правото му да се защитава срещу издаденото
наказателно постановление. Настоящият състав намира за правилни изводите на АНО
при установяване на нарушението, като същото е описано ясно и точно в НП. Съдът
установи, че доказателствата по делото обосновават по безспорен начин факта, че
жалбоподателят е извършил вмененото му административно нарушение по чл. 32, § 1,
изречение 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. Безспорно, жалбоподателят е нарушил
горепосочената разпоредба тъй като не е осигурил правилното функциониране
и използване
на тахографското устройство, с което е бил оборудван управлявания от него
автомобил. По този начин, бездействайки по отношение на горепосоченото
задължение за осигуряване правилното функциониране и използване на
записващото оборудване, жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.
Неоснователни са и възраженията
на жалбоподателя за това, че АНО не е изследвал обстоятелството дали
неправилната работа на тахографа не се дължи на повреда или на други причини,
както и че липсват констатации, че устройството не е функционирало. Съгласно
нормата на чл.
32, § 1, изречение 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. за водача е съществувало
задължението да осигури правилното функциониране и използване на контролния уред.
Поради факта, че водачът не е изпълнил тези си задължения и е управлявал
моторно превозно средство, оборудвано с дигитален тахограф, който не функционира
съгласно нормативните изисквания, съдът намира, че правилно и законосъбразно е била
ангажирана административно-наказателната му отговорност. Деянието правилно е
квалифицирано като нарушение на чл. 32, § 1, изречение 1 от Регламент (ЕС)
№ 165/2014 г. и АНО правилно е определил санкцията на основание чл. 93в, ал.1
от ЗАвП - административното наказание „глоба“ в размер на 500 лв. Предвид на
това, че размерът на глобата е фиксиран, същия не може да бъде предмет на
преценка, респективно няма основание за изменяне на НП, чрез намаляване размера
на санкцията.
Процесното
нарушение не съставлява „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, каквито
са възраженията на жалбоподателя, доколкото такива са нарушенията, които се
отличават с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид (арг.
от чл. 93, т. 9 от НК, във вр. чл. 11 от ЗАНН). В конкретния случай не са
установени обстоятелства сочещи, че въпросното нарушение е с по-ниска
обществена опасност от обичайните. Законодателят, имайки предвид, че се касае
до обществени отношения, свързани със създаване опасност за живота и здравето
както на шофьорите, така и на другите участници в движението на пътя, за да
въздейства възпиращо и да не се достига до вредни последици, е предвидил този
вид състав на нарушение и съответно размер на санкцията. В този смисъл не са
налице сочените от жалбоподателя основания за приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Не е установено също така наличието на някакво конкретно извинително
обстоятелство, което да е обусловило процесното неизпълнение, поради което и не
са налице основания за приложението на цитираната разпоредба.
Ето защо съдът
счита, че административно-наказателното производство е протекло при липса на
съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на
административно нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите,
съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на
атакуваното наказателно постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН.
В тази връзка,
съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като
неоснователна и недоказана следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горните
мотиви и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 43-0000446 от 30.09.2020 г. издадено от Антон
Ставрев Ставрев, на длъжност - директор на РД „АА“ - Стара Загора, като правилно и
законосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд град Стара Загора в
четиринадесет дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: