Определение по дело №600/2020 на Окръжен съд - Ловеч

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   №

 

Ловешкият окръжен съд, в закрито заседание на четвърти декември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

 

ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

 

ПЛАМЕН ПЕНОВ

 

като изслуша докладваното от съдия Пенов ч.гр.д. № 600 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по чл. 413, ал. 2 ГПК.

 

Образувано е по частна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД против разпореждане № 260156/24.09.2020 г., по ч.гр.д. № 555/2020 г. на РС Тетевен в частта, с която заявлението на частния жалбоподател против М.А.М. е отхвърлено за вземането за договорно възнаграждение.

В частната жалба са направени оплаквания за материална незаконосъобразност на атакуваното разпореждане и постановяването му при нарушение на съдопроизводствните правила. Акцентувайки върху целта на заповедното производство (проверка безспорността на вземането) и върху неговия формален характер, частният жалбоподател излага оплакване за напускане границите на формалната проверка на заявлението, доколкото заповедният съд се произнесъл по валидността на уговорките в договора, от които произтича вземането, за което съдът отказал да издаде заповед за изпълнение. На следващо по ред място са изложени оплаквания срещу аргументите на съда за нищожност на уговорката, от която произтича договорното възнаграждение, поради противоречие с императивни разпоредби на закона, като от частния жалбоподател се излагат съображения за спазване на разпоредбите на чл. 11 и чл. 19 ЗПК. В частната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното разпореждане в атакуваната му част и за издаване на заповед за изпълнение за договорното възнаграждение.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 413, ал. 2 ГПК). Едноседмичният срок за обжалване по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК е спазен, защото атакуваното разпореждане е връчено на 07.10.2020 г., а частната жалба е подадена на 14.10.2020 г., видно от датата на приемане на пощенската пратка от куриера. За частния жалбоподател е налице интерес да обжалва разпореждането в атакуваната му част, доколкото с нея е отхвърлено подаденото от него заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до пълния размер на претендираните вземания (чл. 413, ал. 2 ГПК).

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

За да отхвърли частично заявлението по чл. 410 ГПК по отношение на вземането за договорно възнаграждение в размер на 42,63 лв., заповедният съд приел, че кредиторът не може да иска заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с управляване и управление на кредита, както и че видът, размерът и действието, за което се събират такси и комисионни следвало да бъдат ясно и точно определение в договора за потребителски кредит. При тези съображения е изградил извод за нищожност на конкретната клауза от общите условия към заявлението.

Този извод на районния съд е неправилен. Съображенията за естеството на вземането са грешни, защото конкретното притезание съставлява договорна лихва, а не възнаграждение за заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с управляване и управление на кредита. Това следва както от направеното в заявлението означение на основанието на същото вземане, така и от приложените към заявлението договори за кредит и погасителния план към него, според които претендираната сума от 42,63 лв. е договорно възнаграждение (лихва - в погасителни план), за конкретно посочения период. В съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 12 и ал. 2 ЗПК, в договора и приложените към нено общи условия се съдържа информация за лихвения процент по кредита и начина на определянето, а в погасителния план към договора са означени конкретно всяка част на вземането за договорна лихва, включена в погасителните месечни вноски, наред с главницата и с другите вземания по договора. В този смисъл вземането за договорна лихва  как да

По тези съображения разпореждането в обжалваната му част е неправилно и следва да се отмени, като вместо това да се постанови издаване на заповед за изпълнение за сумата 42,63 лв., представляваща неплатено договорно възнаграждение за периода 20.02.2020 г. – 20.07.2020 г. С оглед основателността на частната жалба заповед следва да се издаде и за 15 лв. разноски в настоящето производство, както и за 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Водим от гореизложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ разпореждане № 260156/24.09.2020 г., по ч.гр.д. № 555/2020 г. на РС Тетевен в обжалваната му част, с която заявлението на частния жалбоподател против М.А.М. е отхвърлено за сумата от 42,63 лв., претендирана като вземане за договорно възнаграждение, като вместо него постановява:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение в полза на „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“ против М.А.М., с ЕГН **********,*** за сумата от 42,63 лв., представляваща неплатено договорно възнаграждение за периода 20.02.2020 г. – 20.07.2020 г., като и за 15 лв. – разноски за настоящето производство и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

ВРЪЩА делото на РС Тетевен за издаване на заповед за изпълнение и за сумите по настоящето определение.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                      2.