МОТИВИ към присъда по НОХД № 238/2018 год.
ШОС
Подсъдимия И.Х.В., ЕГН **********, е предаден на съд за това, че на 29.05.2017г. в гр. Шумен като управлявал лек
автомобил "Фолксваген Голф" с Рег. № ****, нарушил правилата за движение
- чл.20, ал.2 от ЗДвП, чл.116
от ЗДвП и чл.119, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Ж. С. ***,
като деянието е извършено на пешеходна пътека – престъпление по чл. 343, ал.3 изр.последно, б.“б“ пр. първо от НК, във вр.с чл.343, ал.1, б. „в“, във вр. с
чл. 342, ал.1 от НК.
По делото
наследника на починалата Ж.С.Д.– С.Л.Ж. - син, не направи искане за конституирането му като частен обвинител. Не предяви
и гражданска претенция. С оглед на това същият не взе участие в наказателното производство
лично, а писменно депозира своето становище по въпросите на разпоредителното
заседание.
В наказателния процес
страните дадоха съгласие да не се събират доказателства за обстоятелствата в
обвинителния акт, като подсъдимия направи признание на фактите изложени в
обвинителния акт по чл. 371, т.2 от НПК. Поради което и с определение по чл.
372, ал.4 от НПК съдът одобри направеното признание като с нарочно определение включи в
доказателствата по делото съответните протоколи с показанията на свидетелите,
респк. експертни заключения, както и останалите писмени доказателства.
Позицията на подсъдимият И.Х.В. в съдебно заседание по отношение преценката
към извършеното от него и самокритичността, която проявява към същото, е на
съжаление към случилото се. Прави признание за деянието, изразява съжаление за
случилото се.
От събраните по делото гласни и писмени
доказателства, от заключенията на приетите експертизи и направеното по реда на
чл. 371, т.2 от НПК признание съдът приема за безспорно установено от
фактическа страна следното:
Пострадалата Ж.С.Д.на 85 години живеела в гр.Шумен и била пенсионерка.
Имала един син – С.Л.Ж. ***.
На 29.05.2017година, около
17,15ч., в гр.Шумен, подсъдимия И.В.
управлявал собствения си лек
автомобил "Фолксваген Голф" с Рег. № ****, по ул.“Марица“ в посока кръстовището с ул.“Божур“. Видимостта била добра –
дневна светлина, пътната настилка – суха, от асфалтобетон в добро състояние.
Пътят бил с наклон един процент по посока движението на автомобила, като кръстовището
било Т – образно, и от него започвала ул.“Божур“. В продължение на ул.“Божур“
през ул.“Марица“ е очертана с М 8.2 пешеходна пътека, широка 2,50метра. Преди
кръстовището на ул.“Божур“ е поставен пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се на пътя с предимство!“. По посока
движението на автомобила преди кръстовището са поставени пътните знаци Б3 „Път с предимство“ и Д17 „Пешеходна пътека“. На 2,90 метра преди
кръстовището на ул.“Божур“ има маркировка М6 „Стоп – линия“. Левият тротоар на ул.“Божур“ е покрит с бетонови
плочки, а десният е затревен.
Лекия автомобил се движил
със скорост 55,80 км/ч. и приближил кръстовището с ул.“Божур“. По същото време
пешеходката Ж. Д. започнала да пресича
по пешеходната пътека на ул. „Марица“. Водачът на автомобила забелязал опасност
за движението, когато автомобилът бил на около 25,50м. от мястото на удара.
Задействал спирачната система на автомобила на 6,90метра преди мястото на удара
като участниците в произшествието продължили да се движат по описания начин. Настъпил
удар между предната част на автомобила и дясната страна на пешеходката. Тялото
и било изхвърлено нагоре, последвал удар в предното стъкло на автомобила,
пренасяне на тялото напред и отхвърляне до мястото, където в последствие било
установено петното кръв на пътя. Автомобилът спрял на около 5,50 метра от
тялото.
В следствие на настъпилото
ПТП пострадалата Ж. Д. получила следните увреждания: черепно мозъчна травма,
гръдна травма, счупване на дясна тазова кост, травма на крайници, остра анемия
на вътрешните органи. Въпреки приложеното лечение починала на 30.05.2017г. в МБАЛ Шумен.
Така приетата
фактическа обстановка е приета въз основа на самопризнанието
направено от подсъдимия по реда на чл. 371, т.2 от НПК. Същата се подкрепя и от протокол за оглед на
местопроизшествие ведно с фотоалбум /л.29-38/, показанията на
св.К. С., Е. А., Д. Р., М. Г., М. У., Х. В., С. Д.-Г., Х. Т. /л.46-64/. В
подкрепа на тях са и автотехническа експертиза/л.71/, повторна автотехническа
експертиза /л.88/, съдебно медицинска
експертиза за оглед и аутопсия на труп /л.66/, химическа експертиза № 103/л.97/
и № 104 /л.104/, талон за медицинско изследване, протокол за медицинска
експертиза за употреба на алкохол или друго упойващо средство/л.98-102/,
протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум/л.29-38/, отговор на МВР-
Дирекция „Национална система 112-МВР“ – районен център Варна /л.108/, отговор
на РЗК Шумен с приложени към тях справка за издадени медицински направелния
/л.111/, констативен протокол за ПТ с пострадал, свидетелство за съдимост,
характеристика, справка КАТ за нарушител, справка БДС за наследници,
удостоверение за наследници.
От изготвената в
досъдебното производство и приета от съда химическа
експертиза № 104 за установяване на наличието или липсата на алкохол или други
упойващи вещества в кръвта на водача на катастрофиралия автомобил И.Х.В. се
установява следното: В пробата кръв взета от В. не е установено наличие на алкохол.
От изготвената в досъдебното производство и приета от съда химическа експертиза № 103 за
установяване на наличието или липсата на алкохол или други упойващи вещества в
кръвта на пострадалата Ж.С.Д.се установява следното: В пробата кръв взета от Д.
не е установено наличие на алкохол.
От
приетата съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/ за оглед и аутопсия на труп е видно, че смъртта на Ж. Д. е в резултат на остра кръвозагубна анемия в резултат на
травматично увреждане на гръдната аорта. При огледа и аутопсията са установени следните увреждания: черепно
мозъчна травма /обширно кръвонасядане в лява теменно слепоочна област на
главата, ожулвания и кръвонасядания по лицето, умерен кръвоизлив под меки мозъчни
обвивки/, гръдна травма /счупване на тялото на девети гръден прешлен с отваряне
на гръбначния стълб към гръдната кухина, пунктифорно разкъсване на аортата,
хемоторакс, счупване на ребра вляво от второ до шесто и десето ребро вдясно
откъм гърба/, счупване на дясна тазова
кост, травма на крайници /счупване на раменните кости на лява и дясна ръка,
многофрагментно счупване на кости на дясна подбедрица/, остра анемия на
вътрешните органи. Починала е на 30.05.2017г. в МБАЛ Шумен, въпреки приложеното
лечение. Всички увреждания са получени по механизма на удари с или върху твърди
тъпи предмети и са причинени прижизнено. В своята съвкупност те биха могли да се
получат по начина, както сочат предварителните данни – при блъскане от моторно
превозно средство с последващо падане върху земната повърхност. Съществува
пряка причинно – следствена връзка между получените травми и смъртта на Д..
По делото е изготвена съдебно автотехническа експертиза –
л. 70. Тъй като е прието от органа на досъдебното производство, че същата е
необоснована е назначена повторна автотехническа експертиза – л. 88.
Обстоятелствената част на обвинителния акт е изграден върху заключението на
повторната автотехническа експертиза, с което обстоятелство се съгласи и
подсъдимия като даде съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Ето
защо съдът приема като обоснована и съотносима повторната автотехническа
експертиза, която следва да се обсъди. От
заключението на повторната съдебната автотехническа експертиза е видно, че пътната настилка е била суха, от
асфалтобетон в добро състояние. Пътят е с наклон един процент по посока
движението на автомобила. Кръстовището е Т – образно, като от него започва
ул.“Божур“. В продължение на ул.“Божур“ през ул.“Марица“ е очертана с М 8.2
пешеходна пътека, широка 2,50метра. Преди кръстовището на ул.“Божур“ е поставен
пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се на пътя с предимство!“. По посока
движението на автомобила преди кръстовището са поставени пътните знаци Б3 „Път
с предимство“ и Д17 „Пешеходна пътека“. На 2,90м. преди кръстовището на
ул.“Божур“ има маркировка М6 „Стоп – линия“. Левият тротоар на ул.“Божур“ е
покрит с бетонови плочки, а десният е затревен.
Скоростта на движение на
лекия автомобил при приближаването на кръстовището с ул.“Божур“ е била – 55,80
км/ч. По същото време пешеходката Ж. Д. е започнала да пресича по пешеходната
пътека ул. „Марица“. Водачът на автомобила забелязал опасност за движението,
когато автомобилът е бил на около 25,50 метра от мястото на удара. Задействал е
спирачната система на автомобила на 6,90 метра преди мястото на удара, като
участниците в произшествието продължили да се движат по описания начин.
Последвал удар между предната част на автомобила и дясната страна на
пешеходката. Тялото и било изхвърлено нагоре, след което последвал удар в
предното стъкло на автомобила, пренасяне на тялото напред и отхвърляне до
мястото, където е петното кръв на пътя. Автомобилът спрял на около 5,50 метра
от тялото.
Ако за начало на опасността се приеме момента, в който пешеходката е навлязла в платното за движение, то тогава
опасна зона на автомобила е 37,08 метра, а
минималното разстояние между автомобила и мястото на удара са били 53,30
метра. От това следва извода, че водачът В. е имал възможност да предотврати
произшествието чрез спиране на автомобила.
От заключението на експерта е видно, че
„Една от причините за произшествието е закъснението, допуснато от И.В. да
започне спиране на автомобила.“. В. е задействал спирачната система на
автомобила със закъснение. Когато водачът е започнал да спира, автомобилът се е
намирал на 9,90 метра от мястото на удара.
Следва да се отбележи, че съдът кредитира
самопризнанието на подсъдимия И.В. поради
обстоятелствата, че това признание се подкрепя от останалите доказателства по делото:
автотехническа експертиза, съдебно
медицинска експертиза за оглед и аутопсия на труп, химическа експертиза, талон
за медицинско изследване, протокол за медицинска експертиза за употреба на
алкохол или друго упойващо средство, протокол за оглед на местопроизшествие,
фотоалбум, справки КАТ, показанията на свидетелите.
Ето защо и съдът прие изложената по горе фактическа
обстановка.
Поради което съдът приема, че подсъдимия И.Х.В. *** като управлявал
лек автомобил "Фолксваген Голф" с Рег. № ****, нарушил правилата за движение - чл.20, ал.2 от ЗДвП, чл.116 от ЗДвП и чл.119,
ал.1 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на Ж. С. ***, като деянието е извършено на пешеходна
пътека.
Извършеното от подсъдимия И.В. деяние съдържа признаците от обективна и
субективна страна на престъплението по чл. 343, ал.3 изр.последно, б.“б“ пр. първо от НК, във вр.с чл.343, ал.1, б. „в“, във вр. с
чл. 342, ал.1 от НК. Деянието е извършено по непредпазливост.
Подсъдимият не е искал настъпването на пътното транспортно произшествие и
причиняването на смъртта на пострадалата Ж. Д.. В
случая умисъла е към нарушаване правилата за движение по пътищата, а не към
целения резултат. Ето защо по отношение на настъпилата последица – смърт, той е
действувал непредпазливо. В. не е
искал и не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но с
оглед на конкретните обстоятелства е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. От субективна страна
подсъдимия И.В. е осъществил деянието под формата
на престъпна небрежност. Подсъдимият В. не е предвиждал общественоопасните
последици на своето деяние, но е бил длъжен /по силата на ЗДвП/ и е могъл да ги предвиди
/предвид липсата на обективни пречки за това/.
Подсъдимият В. е
нарушил правилата за безопасно движение по пътищата – чл.20, ал.2 от ЗДвП - задължаващ водачите на ППС при
избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, релефа
на местността, със състоянията на пътя и на ПС, с превозвания товар, характера
и интензивността на движението и с всички обстоятелства, които имат значение за
безопасността на движението. Водачите са
длъжни да направят всичко възможно, за да намалят скоростта или да спрат
ПС във всички случаи, когато възникне опасност за движението;
- чл.116
от ЗДвП - водачът на
ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към
децата, към инвалидите, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, и към
престарелите хора;
- чл.119,
ал.1 от ЗДвП - При приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово ППС е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре;
Нарушението на тези разпоредби са в пряка причинно
следствена връзка с настъпилото ПТП и резултат по изложените по горе доводи.
Причините за настъпилото ПТП се свеждат до
подценяване от страна на подсъдимия на правилата за безопасност на движение. Нарушаването
на тези правила за движения по пътищата е умишлено, като престъпния резултат е
настъпил по непредпазливост.
В случая подсъдимият е нарушил разпоредбата на
чл.20, ал.2 от ЗДвП /Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението/. Нарушил е и разпоредбата на чл.116
от ЗДвП: водачът на ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към инвалидите, в частност
към слепите, които се движат с бял бастун, и към престарелите хора; и чл.119, ал.1 от ЗДвП - При приближаване към пешеходна пътека
водачът на нерелсово ППС е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като
намали скоростта или спре.
Т.е. нарушението на правилата за движение по
пътищата е умишлено, но по отношение на престъпния резултат същия е под формата
на небрежност – подсъдимият не е искал и не е допускал настъпването му, но е
бил длъжен да предвиди последиците /т.е. по отношение на последиците деянието е
непредпазливо/. Че нарушението на тези норми е в пряка причинно следствена
връзка с настъпилия резултат се подкрепя и от заключението на съдебната автотехническа експертиза. Видно е, че една от причините
за станалото автопроизшествие е късното задействане на спирачната система на
автомобила от подсъдимия. Установено е,
че когато водачът
е започнал да спира, автомобилът се е намирал на 9,90 метра от мястото на
удара. Ако за начало на опасността се приеме момента, в който пешеходката
е навлязла в платното за движение, то
тогава опасна зона на автомобила е 37,08 метра, а минималното разстояние между
автомобила и мястото на удара са били 53,30 метра. От това следва извода, че
водачът В. е имал възможност да предотврати произшествието чрез спиране на
автомобила при своевременно задействане на спирачната система. Именно това
негово поведение е довело до настъпване на произшествието.
Съдът
приема описаната по горе фактическа обстановка и кредитира изготвените
експертизи, които са пълни, ясни и обосновани.
Страните в процеса приемат описания в автотехническата експертиза
механизъм на пътнотранспорнтното произшествие. Не е оспорена и СМЕ за оглед и аутопсия на труп.
Свидетелските показания са непротиворечиви и взаимнодопълващи се.
При
определяне вида и размера на наказанието съдът отчете следното:
Касае е се за престъпление по чл. 343, ал.3 изр.последно, б.“б“ пр. първо от НК, във вр.с чл.343, ал.1, б. „в“, във вр. с
чл. 342, ал.1 от НК.
Предвиденото наказание за
тази правна квалификация е лишаване от свобода от три до петнадесет години.
Изменението е направено с ДВ бр. 60 от 2012 година и е приложимо към
разглеждания казус, тъй като датата на деянието е 29.05.2017 година. Няма
последващи изменения. Т.е. не е необходима преценка за приложение на по
благоприятен закон.
При определяне на наказанието съдът взе предвид
следното: Съдът отчете процесуалното поведение на подсъдимия за своевременното приключване на
съдебното производство. Като смекчаващо отговорността обстоятелство отчете и
добрите характеристични данни. Отчете
чистото му съдебно минало и изразеното съжаление. Взе предвид и обстоятелството, че се касае за човек,
социално и трудово ангажиран, с висок образователен ценз. Прецени и обстоятелството, че В. е дългогодишен водач на
МПС, водач без съществени допуснати нарушения по ЗДвП. Отчете и обстоятелството, че пострадалата със своите
хаотични движения при навлизане в пътното платно в голяма степен е подвела
водача на на лекия автомобил за намеренията си, което до известна степен е
способствало за настъпилото ПТП. Като отегчаващо отговорността обстоятелство –
отчете високата степен на обществена опасност на деянието обусловено и от
завишената наказателна отговорност, което се компенсира изцяло от ниската
степен на обществена опасност на дееца.
В същото време производството по делото се е развило по реда на чл. 371,
т.2 от НПК. Съгласно чл. 373, ал.2 от НПК в този вид
производства при постановяване на осъдителна присъда съдът определя наказанието
при условията на чл. 58-а от НК. Редакция на чл.
58а от НК – тази от ДВ бр. 26 от 2010 год., действаща към момента на извършване на деянието и към
постановяване на присъдата задължава съдът да приложи разпоредбата на
чл. 55 от НК само когато действително са налице многобройни или изключителни
смекчаващи вината обстоятелства и така определеното наказание е по благоприятно
за дееца.
Съдът счита, че в разглеждания казус са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, при което и най лекото предвидено в закона наказание се
явява несъразмерно тежко,
което обуславя приложението на чл. 55 от НК. Т.е. в
случая е налице конкуренция между разпоредбата
на чл. 58а, ал.1 от
НК и чл. 55 от НК, което налага да се прецени по
благоприятно наказание, както изисква ал.3 на посочения текст.
При наличието на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, ако наказанието бъде определено в хипотезата на чл. 58а, ал.1 от НК – бъде определено на минимума – в размер на 3 год. лишаване от свобода,
което след това от своя страна да бъде намалено с 1/3, то на подсъдимия В. следва да се наложи наказание в размер
на 2 години / 3г. : 3 = 1г.; 3г. – 1г. =
2 год./ лишаване от свобода. При приложението на чл. 55, ал.1, т.1 от НК съдът
не е обвързан с размер, с който да може да слезе под определения минумум за
съответното престъпление наказание. Т.е. съдът може да наложи наказание под
минимума и по ниско от 2-те год. определено
при условията на чл. 58а, ал.1 от НК. Ето защо настоящия състав прецени,
че след като са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при
които и най лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко –
условия за приложение на чл. 55 от НК и в същото време е налице и хипотезата на
чл. 58а, ал.1 от НК за намаляване на определеното наказание с 1/3, то
приложението на чл. 55 от НК се явява по благоприятно за дееца, с оглед на
обстоятелството, че съдът не е обвързан с размер, с който може да слезе под законовия
минимум.
Ето защо съдът приложи разпоредбата на чл. 58а, ал.4 от НК като определи наказанието при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК.
Намира,
че приложението на чл. 55 от НК би удовлетворило и изискването за справедливост
на наказанието. В този смисъл и Решение № 25 от 3.04.2009 г. на ВКС по н. д.
№ 653/2008 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова – „Основен
принцип на наказателното право е справедливостта на наказанието. Справедливо е
това наказание, което съответства на тежестта на престъплението. Този принцип
законодателят е разширил и в разпоредбите на чл.
54 НК, както и в чл. 348, ал. 5 НПК,
съгласно които наказанието следва да съответства на обществената опасност на
деянието и тази на дееца, както и на смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства. Освен това, наказанието трябва да е съобразено и с целите,
визирани в чл. 36 НК.”
Предвиденото
наказание е лишаване от свобода от три до петнадесет години. Впредвид
изложените многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и принципа на
справедливостта съдът прецени, че следва да му наложи наказание в размер на 1
година и 4 месеца лишаване от свобода.
С оглед
наложеният размер на наказанието, целите на генералната и лична превенция, обществената опасност и личността на подсъдимата съдът намира, че не се налага наказанието лишаване от свобода да се
търпи ефективно. Счита, че после би било
значително по трудно неговото социализиране и приобщаване към обществото, като
в същото време отчете, че подсъдимия полага и обществено полезен труд. Няма и
законова пречка, тъй като В. не е
осъждан. Съдът
счита, че отлагане
изтърпяването на
наказанието ще доведе
до реализиране на личната превенция, а също и до обществената такава. Ето защо съдът
счита, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 66 от НК. Намира, че изпитателния срок в размер на 3 години би
съдействал за постигане целите на наказанието.
На основание чл. 343-г от НК съдът лиши подсъдимия И.Х.В. от правото
да управлява МПС за срок от 1 - една година и 4 – четири месеца. Намира, че така постановения
размер на този вид наказание е адекватен на обстоятелството, че подсъдимия е дългогодишен шофьор, без сериозни нарушения по закона за движение
по пътищата. Освен това в счита, че този размер е съответен, както на
наложеното наказание, така и на обстоятелствата индивидуализиращи вида и
размера на наказанието. По отношение наказанието лишаване от права нормата на
чл. 55, ал.3 от НК е неприложима, поради което същото наказание е невъзможно да
не се наложи. Това е така, тъй като наказанието лишаване от права не е
предвидено в санкционната норма на престъплението по чл.343,
ал.3, б.“б“ вр. ал.1, б.“в“ от НК, вр. чл.342, ал.1 НК едновременно
/кумулативно/ с наказанието лишаване от свобода. Лишаването от права се
постановява на самостоятелно основание по силата на отделна законова разпоредба
– тази по чл. 343г от НК. Поради което и съдът наложи този вид наказание в
посочения размер.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия И.Х.В. да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Шумен сумата 876,83 лева /осемстотин седемдесет и шест лева и
осемдесет и три стотинки/ като разноски направени в досъдебното производство.
Веществените доказателства по делото постанови да се пазят до влизане в
сила на присъдата, след което както следва: лек
автомобил „Фолксваген Голф” с рег.№ ****, намиращ се на съхранение в КАТ –
Шумен да се върне на И.Х.В., а натривки от кръв и косми от предно обзорно
стъкло – приложени на л. 39 и 40 от делото да се унищожат.
По делото няма предявени граждански
искове.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
Председател
:
/Н. Батанова/