О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.София, 27.07.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНO
OTДЕЛЕНИЕ, ХІІІ – ти
въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕН МИХАЙЛОВ
РОСИ
МИХАЙЛОВА
като разгледа ВНЧД № 2315 по
описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243, ал.8 НПК.
Образувано е по протест от 13.01.2020 г. на прокурор при Софийска районна
прокуратура, срещу определение от 24.12.2019 г. постановено по НЧД № 20160/2019
г. по описа на СРС, НО, 5 състав, с което е отменено постановление на СРП от
02.12.2019 г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно
производство № 72/2019 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 7411/2019 г. по описа на
СРП, водено за престъпление по чл.131, ал.2, вр. с чл.130, ал.1 НК.
В протеста се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
определение. Твърди се, че постановлението на СРП, с което е прекратено
наказателното производство е правилно и обосновано, поради което за районния
съд не са били налице основанията за неговата отмяна. Представителят на СРП не
се съгласява с изложените в определението правни изводи от съда, който е приел,
че в случая е неприложима разпоредбата на чл.9, ал.2 НК. В протеста на
прокурора се посочва, че извършените деяния от свидетелката С.Т.по отношение на
свидетелите Д.Д.и В.Н.формално притежават признаците на престъпление по
престъпния състав, за който се води наказателното производство, но тяхната
обществена опасност не е с необходимата степен на интензитет, за да обуслови
въздействието спрямо свидетелката Т.на най-тежката форма на държавна принуда –
наказателната репресия. Прокурора не се съгласява с изложеното от първия съд в
мотивите на протестираното определение, който приема, че деянията на
свидетелката Т.са предприети именно с цел да противодейства на задържането,
поради което е наранила полицейските служители. В заключение прокурора изготвил
протеста посочва, че деянието извършено от свидетелката Т.в действителност е
довело до нарушаване на телесната неприкосновеност на представители на органите
на реда, но не всяко нараняване следва да бъде тълкувано като престъпно деяние,
в който смисъл са аргументите изложени и в съставеното постановление, с което е
прекратено наказателното производство. Моли се за отмяна на протестираното определение,
постановено от районния съд, като неправилно и за потвърждаване на
постановлението на СРП, с което е прекратено наказателното производство по
досъдебното производство, като обосновано и законосъобразно.
Софийски градски съд, след като се запозна с материалите по делото, с
исканията изложени в протеста на прокурор при СРП и въз основа на закона,
намира за установено следното от фактическа страна:
Протеста е процесуално допустим поради това, че е депозиран в 7 дневния
срок за протестиране на определението на районния съд визиран в процесуално
правната разпоредба на чл.243, ал.4 НПК,както и е депозиран от активно
легитимирано за това лице.
Разгледан по същество, протеста на
прокурор при СРП е основателен.
От данните по делото се установява, че досъдебно производство № 72/2019 г.
по описа на СДВР, пр.пр. № 7411/2019 г. по описа на СРП е образувано на 04.04.2019
г. по реда на чл.356, ал.1 НПК за престъпление по чл.131, ал.2, вр. с чл.130,
ал.1 НК за това, че на 04.04.2019 г., около 15,30 часа в гр.София, ж.к.“Дружба“
на автобусна спирка на масовия градски транспорт намираща се на бул.“Христофор
Колумб“, чрез ухапване е причинено на полицейски органи – В.Г.Н.и Д.Ж.Д.,
полицейски служители към Общинска полиция ООП СДВР, лека телесна повреда при
изпълнение на службата им – докато оказвали съдействие на служители на Центъра
за градска мобилност, които извършвали статична проверка на пътници ползващи
столичния градски транспорт.
В хода на разследването са извършени следните процесуално следствени
действия – разпит на свидетелите В. Г. Н., Д.Ж.Д., Н.П.М., С. Г. И., Е. Г. Н., Д.
Н. И. и С. Т. Т.. Приложени са
следните писмени доказателства, а именно – формуляр образец за изготвяне на
длъжностни характеристики и протокол за запознаване на служители с длъжностна характеристика, специфични длъжностни характеристики,
Указание относно изпълнение на ППД и оказване на съдействие на проверители от
дирекция „Маркетинг и стопанска дейност“ към ЦГМ-ЕАД, седмичен график за
периода 01.04.2019г.-07.04.2019г., фишове за спешна медицинска помощ, Акт за
установяване на административно нарушение №0322184, протоколи за доброволно
предаване от 08.04.2019г.- 2 бр., ксерокопие на медицинско направление,
амбулаторен лист и епикриза по отношение на свидетелката И., съдебномедицинско
удостоверение №124.04./2019г. за свидетелката Т., справка за съдимост.
Назначени и изготвени са съдебно медицински експертизи на свидетелите В.Н., Д.Д.и
С.Т., както и съдебно психиатрична
и психологична експертиза на свидетеля С.Т..
С постановление от 02.12.2019 г. прокурор при СРП е прекратил наказателното
производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24 ал. 1, т.1 от НПК,
вр. с чл. 9, ал. 2 НК. За да прекрати наказателното производство прокурорът е
приел, че в конкретния случай деянието, за което е образувано досъдебното
производство, макар и формално да разкрива признаците на предвидено в закона
престъпление против личността, поради своята незначителна обществена опасност
няма престъпен характер. След съвкупна преценка на установените по делото
обстоятелства, прокурорът е приел, че макар поведението на свидетелката Т.да е
свързано с непремерена от нейна страна реакция спрямо органите на реда, то същото
не се отличава с висока степен на обществена опасност и не може да обуслови
необходимост от прилагане на наказателна репресия спрямо нея. На следващо
място, прокурорът е съобразил и личностната характеристика на свидетелката,
като обстоятелство, обуславящо по-ниска степен на обществена опасност от
необходимата за инкриминираната правна квалификация. Предвид на така
изложеното, държавният обвинител е счел, че в конкретния случай липсва основен
елемент от дефиницията за престъпление по чл. 9, ал. 1 НК, а именно необходимия
интензитет на обществена опасност на деянието.
Недоволни
от прокурорският акт са останали свидетелите Д.Д.и В.Н., които
легитимирайки се като лица пострадали от инкриминираното деяние, по реда на чл.
243, ал. 3 НПК са обжалвали постановлението на СРП, с което е прекратено
наказателното производство пред Софийски районен съд. С постъпилата жалба са
направили искане за отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното
производство и връщане на делото на прокурора със задължителни указания относно
приложението на закона.
С
определение от 24.12.2019 г. постановено по нчд № 20160/2019 г., по описа на
СРС, НО, 5 състав е
отменено като незаконосъобразно и необосновано, постановлението на прокурора
при СРП от 02.12.2019 г., с което наказателното производство по досъдебно
производство № 72/2019г. по описа на СДВР, пр. пр. № 7411/2019 г., по описа на
СРП е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24 ал. 1, т.1 НПК, вр. с чл. 9, ал. 2 НК.
В мотивите си, районният съд е посочил, че
свидетелката Т.е накърнила обществените отношения в достатъчно висока степен,
която да обуслови въздействието спрямо нея с прилагане на най – тежката форма
на държавна принуда, каквато е наказателната репресия. До този извод районният
съд е достигнал отчитайки, че свидетелката Т.се е държала агресивно, като
всячески се е опитвала да отбегне да й бъдат поставени белезници, което й
действие, първия съд е определил като недопустимо поведение от нейна страна. Първият
съд е приел, че в случая е без значение обстоятелството, касаещо повода, по
който същата е била извикана от дъщеря си на процесното място, както и че
здравословното състояние на нейната дъщеря не може да оправдае действията на
свидетелката Т., изразяващи се в нарушаване телесната неприкосновеност на
органите на реда. С оглед на горното, районния съд е приел, че представителят
на държавното обвинение е установил правилно фактическите положения, направил е
верен правен извод, че в случая е осъществен състав на престъпление по чл. 131,
ал. 2, т. 3 НК, но независимо от това е посочил в съдебния акт, че изводите на
прокурора за явно незначителна опасност на деянието, обуславяща приложение на
чл. 9, ал. 2 НК са неправилни и противоречат на закона. Поради изложеното, районния съд е
отменил атакуваното постановление и е върнал делото на СРП за изпълнение на дадени
от него указания.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна, следното:
Въззивният съдебен състав,
запознавайки се с материалите събрани в хода на досъдебното производство,
постановлението на СРП, както и определението на районния съд намира, че
последното следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно. Това е
така, защото районният съд е подходил изключително формално, икономисвайки
старание да изведе и аналитично да осмисли обстоятелствата, значими за
преценката на обективната съставомерност на престъплението и субективните му характеристики. Функция на съда е да прецени не само
дали фактически извършеното съответства на признаците от конкретен престъпен
състав, но и дали носи обществена опасност и дали тя съответства на онова ниво
на обществена опасност, което законодателят е имал предвид, въвеждайки
съответния престъпен състав. Тази функция в случая не е удовлетворително
изпълнена, доколкото не е съобразена конкретната тежест на деянието, не са
взети предвид индивидуалните негови особености, специфичното съчетание на
обективните и субективните негови свойства, определящи нивото на противоречие
между него и интересите на обществото.
Независимо от преждеизложеното и
предвид обстоятелството, че съдът се произнася за законност, правилност и
обоснованост на атакувания акт на държавното обвинение, въззивният съд на първо място, обсъди съдържанието на
атакуваното пред СРС постановление за прекратяване на наказателното
производство и прие, че то е годен за проверка прокурорски акт. В
постановлението е описана възприетата от прокурора фактическа обстановка,
направен е доказателствен анализ и са изложени правни съображения. Обосноваността
на постановлението се контролира преди всичко с оглед пълнотата на
доказателствата, тъй като не може да бъде спорно, че прокурорът трябва да се
произнесе само, след като изпълни задължението си в хода на досъдебното
производство да изясни всички относими фактически обстоятелства към предмета на
доказване, които са от съществено значение за правилното решаване на делото и
възоснова на тях установи фактическата обстановка. Правилността на преценката
на събраните на досъдебното производство доказателствени материали също е в
обсега на съдебния контрол. Прокурорът е задължен да изложи в постановлението
си мотивиращите го аргументи, като правни изводи, въз основа на оценка на
значимите с оглед на предмета на доказване, събрани доказателства. В контекста
на изложеното, въззивният съд намери, че държавният
обвинител, в хода на разследването в досъдебната фаза на наказателния процес,
съобразявайки фактите и обстоятелствата, които подлежат на доказване с оглед
правната квалификация на престъплението, за което е образувано досъдебното
производство е провел едно пълно, всестранно и обективно разследване, което е
подчинено изцяло на основаните принципи в наказателния процес, установени от
законодателя в разпоредбите на чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 НПК. На следващо
място органа на досъдебното производство при спазване на принципа на чл. 13,
ал. 1 НПК е събрал доказателства, както в полза на обвинителната теза, така и в
интерес на защитата на лицето, което би могло да бъде привлечено в качеството
на обвиняем, ако се съберат достатъчно доказателства, че то е автор на
престъплението, а така също и че виновно е осъществило същото. Доколкото настоящото наказателно
производство е образувано и водено за престъпление по чл. чл.131, ал.2, вр. с чл.130, ал.1 НК срещу неизвестен извършител, то и събрания доказателствен
материал е бил внимателно и прецизно анализиран от държавния обвинител, което
неминуемо личи от съставения прокурорски акт от този орган на разследването.
След извършване на собствен доказателствен
анализ въззивният съд намира, че фактологията, възприета от прокурора основаваща
се на данните отразени в събрания доказателствен материал, която
впоследствие е пренесена и в първостепенния съдебен акт е обоснована и напълно кореспондира на така събраните по делото гласни
доказателствени средства и писмени доказателства. Правилно в случая е
установена фактическата обстановка по делото възоснова на събраните по
делото доказателства, а именно, че на 04.04.2019 г. за времето от 06:30 часа до
18:30 часа, свидетелите В.Н.и Д.Д.изпълнявали служебните си задължения като
полицейски служители в Общинска полиция към отдел „Охранителна полиция“ при
СДВР, като същите били служебно разпределени да оказват съдействие на служители
от Центъра за градска мобилност за района на ж.к. „Дружба“ и ж.к. „Слатина“.
Същите се намирали на спирка на масовия градски транспорт, находяща се в ж.к.
„Дружба“, бул. „Христофор Колумб“ в посока ж.к. „Дружба 2“ заедно със
служителите при Центъра за градска мобилност – свидетелите Н. М., С. И. и Е. Н..
Около 15:30 часа, на посочената спирка, спрял автобус пътуващ по линия № 204,
при което свидетелите-контрольори
пристъпили към проверка на пътуващите в него граждани, между които била и свидетелката
Д. И.. При извършената на последната проверка от свидетелката М. било
установено според данните в показанията на свидетелката М., че перфорацията на
билетът представен за проверка от свидетелката И. не отговаря на тази, използвана
в превозното средство. Тогава свидетелката И. била приканена от свидетелката М.да
слезе от превозното средство, което тя първоначално отказала да изпълни, но
впоследствие се съгласила и слязла. Веднага след като напуснала превозното
средство, свидетелката И. направила опит да избяга в посока ж.к. „Дружба 2“, но
била спряна от свидетелката Н., която поискала
от И. да представи документ за самоличност. Тъй като последната заявила, че не
разполага с такъв, полицейските служители извършили справка в ОДЧ на СДВР и установили
самоличността й, а свидетелката М.започнала да съставя акт за установяване на
административно нарушение. През това време свидетелката И. се обадила на своята
майка – свидетелката С.Т.и я информирала за случилото се. Свидетелката Т.имала
уговорка с дъщеря си, последната да й звъни в стресови за нея ситуации, тъй
като момичето имало поставена диагноза – „граничен интелект“, представляваща лека форма на умствена изостаналост,
обуславяща по-трудно справяне в стресови ситуации. Свидетелката Т.се притеснила
за здравословното състояние на дъщеря си и потеглила с личния си автомобил в
посока към ж.к. „Дружба“. След около 20 минути тя пристигнала на горепосочената
спирка на градския транспорт, където свидетелката И. я чакала, заедно с
контрольорите и служителите на полицията, като същата била видимо уплашена и
притеснена. Свидетелката М.обяснила на свидетелката Т., че следва да заплати
глобата по съставения акт на нейната дъщеря, но свидетелката Т.отказала да го
направи на момента. На свидетелката Т.била разяснена и самата процедура във
връзка със съставения акт и възможността да го плати в тридневен срок, като в
противен случай ще бъде издадено наказателно постановление. Свидетелката Т.взела
съставения акт и го смачкала, което довело до неговото закъсване, след което се
опитала да заведе дъщеря си – свидетелката И. до своя автомобил, за да се
успокои същата, но тези й действия били възпрепятствани от полицейските
служители. Свидетелят Д.застанал в близост до вратата на шофьорското място на
автомобила и поискал от свидетелката Т.да му представи документ за самоличност.
Последната отказала да представи поискания й документ и между полицейските
служители от една страна и свидетелката Т., от друга страна започнали словесни
пререкания. Тогава свидетелите Н. и Д.предупредили свидетелката Т., че ако не
изпълнява устните им разпореждания, ще се наложи да я задържат, както и че ще
използват помощни средства – белезници спрямо нея, но т.к. свидетелката Т.не се
успокоила, и нейното поведение не довело до промяна в отношението й към двамата
полицейски служители – свидетелите Д.и Н., то и последните предприели действия
по задържането й. Свидетелката Н. се опитала да сложи белезници на свидетелката
Т., но същата се дърпала и не позволявала поставянето им. В настъпилата борба
между свидетелката Т.и свидетелите Д.и Н., при която се опитвали да поставят
помощните средства - белезници на свидетелката Т., последната била съборена на
земята. Опитвайки да се освободи от полицейските служители и поставянето на
белезници, свидетелката Т.ухапала свидетелката Н. през якето и полара в
областта на лявата предмишница, след което ухапала и свидетеля Д.в областта
между палеца и показалеца на дясната ръка. За съдействие били извикани и
служители от 08 РУ СДВР, от където дошли полицейски служители, които отвели в
районното управление свидетелката И. и свидетелката Т.без да се налага да
поставят помощни средства – белезници на свидетелката Т.. Свидетелите Н. и Д.били
прегледани от екип на Центъра за спешна медицинска помощ и на всеки един от тях
бил издаден фиш за извършения им преглед.
На 06.04.2019 г. бил извършен преглед
от съдебен лекар на свидетелката С.Т.във връзка с инцидент настъпил на
04.04.2019 г. и й е издадено съдебно медицинско удостоверение, в което били
описани установени при нея травматични увреждания – оток и кръвонасядане на
дясната буза, множество охлузвания по крайниците; две групирани окръглени
кръвонасядания по гръбната повърхност на дясната предмишница. Според посоченото
от съдебния лекар, тези травматични увреждания са получени в резултат от
действието на твърди, тъпи предмети, каквито характеристики имат, както части
на човешкото тяло, така и теренът, и могат да се получат по начин и време
съобщени в предварителните сведения. Според съдебния лекар тези травматични
увреждания са й причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота.
По делото са допуснати и изготвени съдебно медицински експертизи на
свидетелите С.Т., В.Н.и Д.Д..
От заключението на съдебно медицинската експертиза изготвена на
свидетелите С.Т.се установява, че описаните от съдебния лекар травматични
увреждания са реализирали медикобиологичния признак болка и страдание.
От заключението на съдебно медицинските
експертизи изготвени на свидетелите В.Н.и Д.Д.се установява, че описаните в
издадения фиш за спешна медицинска помощ травматични увреждания за свидетелката
Н. – рана, кръвонасядане и оток по предната повърхност на лявата предмишница са
реализирали медикобиологичния признак временно разстройство на здравето
неопасно за живота. От заключението изготвено за свидетеля Д.се установява, че описаните
в издадения фиш за спешна медицинска помощ травматични увреждания за него –
повърхностна рана, оток и кръвонасядане на дясната ръка са реализирали
медикобиологичния признак временно разстройство на здравето неопасно за живота.
При така установената фактическа
обстановка правилно и законосъобразно държавния обвинител е стигнал до своите
фактически и правни изводи, че осъщественото при така развилата се ситуация
деяние се явява малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, а именно такова с явно незначителна степен на обществена
опасност, изключваща престъпния му характер. Съгласно цитираната норма не е
престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците на
предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е
общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.
Съобразно задължителните за съда указания, дадени в ТР № 113 от 16.12.1982 г.
по н. д. № 97/82 г., ОСНК разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК е обща. Тя се прилага
за всички престъпления по НК, независимо дали техният предмет, както и дали има
или няма парична равностойност, а също и независимо от стойността на предмета
на престъплението или вида на престъплението. Единственото условие е инкриминираното
деяние, което макар и да осъществява признаците на предвиденото в закона
престъпление, поради своята малозначителност да не е общественоопасно или
неговата опасност да е явно незначителна. Други изисквания законодателят не е
поставил. Логическото и систематично тълкуване на правната норма на чл. 9, ал. 2 НК и предвид горното задължително за този съд тълкуване мотивира нейната
приложимост спрямо всички престъпни деяния, посочени в особената част на НК,
независимо от характера и санкцията им, дали престъплението осъществява основен
или квалифициран състав на престъпление, както и независимо от вида предвидено
наказание. Всяко престъпление може формално да осъществява признаците от
състава на престъплението, но обществената му опасност, с оглед степента и
характера на засегнатите обществени отношения и данните за личността на дееца,
да бъде толкова незначителна, че да прави обществено неоправдано третирането на
съответното поведение като престъпление и да изключва наказателната репресия.
Теорията и практиката са
категорични, че приемането на едно деяние за малозначително /непрестъпно/ може
да се базира или на липса на обществена опасност поради малозначителност на
същото или на установяването й по безсъмнен начин, но с характеристиката на
явна нейна незначителност. От друга страна за приложението на чл. 9, ал. 2 НК е
необходимо да се направи анализ и на всички елементи от състава на
престъплението - време, място и начин на извършване деянието, предмет, стойност
на предмета, възстановен ли е той или не, какви са вредните последици от
деянието и т.н. Преди всичко следва да се посочи, че обществената опасност е
признак на всяко едно престъпление независимо от неговия характер. Безспорна
теоретична обосновка на обществената опасност е, че тя е основно, обективно,
неюридическо качество на престъплението, наличието на която дава
харатеристиката на едно деяние като престъпно, доколкото накърнява защитени от
законодателя обществени отношения. За да бъде обаче едно общественоопасно
деяние въздигнато в престъпление е необходимо същото да е с по-висока степен на
обществена опасност. Обстоятелствата, през призмата на които се преценява
степента на обществената опасност на дадено деяние са обекта, който се засяга
/защитените обществени отношения/, характера и степента на засягане, качествата
на субекта и дори някои негови характерни субективни особености и субективни
елементи на деянието извън вината - подбуди, цели, мотиви и т.н. Степенуването
на обществената опасност на конкретно деяние дава отражение не само в неговите
последици в наказателноправен план и с оглед определяне на конкретните
параметри на наказанието, но и на обратната плоскост - дали тази степен на
засягане на защитените обществени отношения е достатъчна /значителна/ или
напротив, както и обществено оправдано ли е налагането на наказание в такива
случаи.
В процесния случай съвкупната оценка на всички
релевантни обстоятелства сочи на очевидни данни за явна незначителност на
конкретната степен на обществена опасност на деянието, предпоставяща
приложението на чл. 9, ал. 2, предл. 2 НК.
Според обвинението, с деянието си,
свидетелката С.Т.е засегнала телесната неприкосновеност на свидетелите Н. и Д.,
като е ухапала и двамата последователно, докато същите са се опитвали да я
задържат, с което им е причинила лека телесна повреда, осъществяваща
по своята медико-биологична характеристика признака „временно-разстройство на
здравето, неопасно за живота“. Причинените в резултат на това деяние наранявания са
установени от събраните по делото доказателства не само като обективни находки,
но и като съставомерен резултат, намиращ се в
пряка причинно – следствена връзка с тези действия. В случая се
установява, че по отношение на двамата свидетели е причинено телесно увреждане,
което по мнение на настоящия съд не отговаря на посочения от вещите лица
медикобиологичен признак. Важното за конкретиката на случая е, че тежестта на
установения формално съставомерен резултат, спецификите, в които
същият се е проявил обективно, както и анализа на конкретните обстоятелства,
при които са причинени същите разкриват обществена опасност на деянието в
степен толкова ниска, че изключва неговия престъпен характер. На първо място
следва да бъде съобразен начинът, по който е бил генериран процеса по
вземане на решение за извършване на твърданото деяние и причините, поради които
се е стигнало до извършването му, като обстоятелства с влияние върху социалната
тежест и укоримостта на инкриминираното деяние. Преди всичко, въззивният съд
категорично не може да се съгласи със становището на контролираната инстанция,
че в процесния случай не следва да бъде съобразяван факта на самия повод, по
който свидетелката Т.се е отзовала на инкриминираното място. Според настоящият
съдебен състав, в основата на този повод стои не толкова обстоятелството,
свързано с извършената проверка и твърдяната нередовност на превозния документ
представен от свидетелката И. на проверяващата я служителка – свидетелката
Младенова, а деликатното здравословно състояние на свидетелката И., което видно
от приложената по делото медицинска документация, касае диагноза „граничен
интелект“, представляваща лека форма на умствена изостаналост, което обуславя
по-трудното й справяне в стресови ситуации като процесната. Последното
обстоятелство е провокирало понятни притеснения у свидетелката Т.за начина, по
който въздействието от специфичната ситуация, в която е попаднала дъщеря й (сама,
в присъствието на непознати лица – контрольори и полицейски служители), би
могло да се отрази на нейното емоционално и здравословно състояние, която е
оценила като стресиращ детето й факт. Именно по тази причина, свидетелката Т.е
реагирала емоционално при пристигането си на процесното място, където в
последствие травматични увреждания са причинени, както на нея самата, така и на
свидетелите Д.и Н.. Видимата уплаха и притеснение у свидетелката И. са изиграли
ролята на ситуационен стимул за нейната майка – свидетелката Т.да не се подчини
на устните разпореждания на органите на реда и да реагира с агресия в желанието
си да отстрани дъщеря си от мястото на проверката, респективно в опита си да я
защити от евентуално травмиращо я въздействие. Именно това е изиграло в случая
определяща и направляваща действията на свидетелката Т.роля, които макар да са
безспорно морално укорими, то същите са се явили естествена реакция и
непремерен опит за противодействие срещу действията на полицейските органи,
осъществени в присъствието на дъщеря й. Тези факти, както и характера на
телесните увреждания и степента, в която те са засегнали телесната
неприкосновеност на свидетелите Д.и Н. правят нереални измеренията, които са
придадени от районният съд на обществената опасност на деянието.
На следващо
място, засягането на обществените отношения с конкретното инкриминирано деяние
е явно незначително и с оглед личността на свидетелката Т.. Безспорно при преценката, дали се касае за явна
незначителност на обществената опасност на деянието по смисъла на чл. 9 ал.2 НК, следва да се държи сметка и за обстоятелствата и данните, свързани и със
степента на обществена опасност на личността на дееца, каквато е и постоянната
съдебна практика, изложена в Решение № 237 от 4.V.1971 г. по н. д. №
192/71 г., I н. о. на ВС; Решение № 870/17.10.2005г. на ВКС, по н. д.
№ 242/2005г., ІІ н. о.. В този смисъл, настоящият съдебен състав
отчете личностната характеристика на свидетелката
Т., формирана от установените по делото факти, като липса на други
противообществени прояви, трудовата й ангажираност, поведението й след деянието
/доброволното й отиване в районното управление/, както и обстоятелството, че и
самата Т.също е получила множество телесни увреждания при опита да й бъдат
поставени белезници. С положителна тежест за свидетелката Т.е и чистото
нейно съдебно минало, което в контекста на 56 –годишната й възраст понастоящем,
я характеризира като личност, принципно спазваща през един продължителен период
от време в нейния живот установения в страната правов ред. Всички тези обстоятелства показват липсата на
демонстриран динамичен престъпен стереотип и очертават свидетелката Т.като лице
с ниска лична степен на обществена опасност, а такава е и степента на
обществена опасност на извършеното от нея деяние.
При така изложените по-горе обстоятелства, настоящият въззивен
съдебен състав споделя изцяло правния извод за явна незначителност на
обществената опасност на деянието и дееца изведен от прокурора в съставения от
него прокурорски акт, поради което същият като обоснован и постановен при
правилното тълкуване и прилагане на закона следва да бъде потвърден. В този
смисъл, определението на контролираната
съдебна инстанция следва да бъде отменено, а въззивния протест следва да бъде уважен,
като основателен.
Водим от
горното Софийски градски съд, НО, ХIII въззивен
състав на основание чл.243, ал.8 НПК
ОПРЕДЕЛИ :
ОТМЕНЯ определение от 24.12.2019 г.
постановено по НЧД № 20160/2019 г. по описа на СРС, НО, 5 състав, с което е отменено
постановление на СРП от 02.12.2019 г., с което е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № 72/2019 г. по описа на СДВР, пр.пр. №
7411/2019 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл.131, ал.2, вр. с
чл.130, ал.1 НК.
ПОТВЪРЖДАВА изцяло постановление на СРП от
02.12.2019 г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно
производство № 72/2019 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 7411/2019 г. по описа на
СРП, водено за престъпление по чл.131, ал.2, вр. с чл.130, ал.1 НК
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.