Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 72 Година 2018, 29.03 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд ……………………..… граждански състав
………………………….
На двадесет и първи февруари …..........………… Година две
хиляди и осемнадесета
В публично заседание в следния състав:
Председател: Радостина
Калиманова
Членове: ……………………………………
Съдебни заседатели:
..………………………………….
Секретар ……………...……….… Жана Кметска..…...…………………………………………
Прокурор ……………..………..… Величка Костова……………………………………………
като разгледа докладваното от ………...……… Р.
Калиманова……………………………
гражданско дело номер ………… 1156 ……… по описа за …… 2017…..
година.
Производството
по делото е с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от Закона за отговорността на държавата
и общините за вреди.
Образувано е по повод исковата
претенция на Х.М.Я., ЕГН **********,*** чрез процесуалния му пълномощник със
съдебен адрес град Бургас, ул.„Вардар“ №1, вх.3 против Прокуратурата на Република
България с адрес град София, бул.“Витоша“ №2 за осъждане на ответната страна да
му заплати сумата от 25001 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение, ведно със законната
лихва върху претендирания размер главница от 28.04.2017 година - датата на
постановяване на оправдателната присъда до нейното окончателно изплащане, както
и сумата от 2640 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди от незаконно повдигнато обвинение, включващо заплатен адвокатски хонорар
и явяване на защитник пред разследващите органи и по време на съдебните
заседания, за участието на защитник във фазата на съдебното производство пред
въззивната инстанция и за явяване на същия в съдебни заседания в размери
съобразно Наредба №1 от 09.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, ведно със законна лихва върху същите от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното им изплащане. В подкрепа на
отправените искания представя и ангажира доказателства.
Твърди се в исковата молба, по повод на която е
образувано настоящото производство, че с постановление от 21.10.2015 година по
БП №338/15 година по описа на РПУ на МВР - град Айтос на ищеца било повдигнато
обвинение за извършени четири престъпления по чл.167, ал.3 и по чл.167, ал.2 от НК. Била му взета мярка за неотклонение „Подписка”. Районна прокуратура - Айтос
внесла обвинителен акт срещу него, по който било образувано и насрочено нохд №
22/2016 година по описа на Айтоския районен съд. За времето от 16.02.2016
година до 16.12.2016 година били проведени девет съдебни заседания. С присъда
от 16.12.2016 година, потвърдена с решение № 51/28.04.2017 година по внохд №
87/2017 година по описа на Окръжен съд - Бургас ищецът бил оправдан по всички
повдигнати му обвинения.
В периода от 21.10.2015 година до 28.04.2017 година Я.
изпитвал страх и силно притеснение от възможността несправедливо да му бъде
наложено наказание за деяние, което не бил извършил. Той изпитвал и голямо
неудобство от това, че му била взета мярка за неотклонение „Подписка” още с
повдигането на обвинението, а именно от 21.10.2015 година. Неудобството се
изразявало в това, че под страх да не му бъде взета по-тежка мярка за
неотклонение Я. не пътувал извън страната с цел работа, която му била осигурена
от неговата дъщеря. Изпитвал голямо неудобство и от това, че бил обвиняем и
впоследствие подсъдим. Тези обстоятелства станали известни на широк кръг от
неговите приятели и познати. Я. ***, където живеел от дълги години. Този град
бил малък, всички се познавали и поради това всеки знаел всичко за другия. Това
именно била причината всичко случващо се с воденото срещу него наказателно
производство да се разпространи мигновено. Жителите на града били
скандализирани от това, че регистриран застъпник на партия участва в купуване
на гласове. Още повече, че повдигането на обвинението и внасянето на
обвинителния акт в съда се отразявало и от местни, и национални медии на
хартиен носител и в интернет пространството. След това хората в града започнали
да гледат ищеца с подозрение и неодобрение по улиците, в кафенетата и
магазините. Близки преди това хора и негови познати започнали да странят и да
не го канят да излиза с тях. Вследствие на незаконосъобразните действия на
прокуратурата, организацията на цялото ежедневие на Я. била разстроена. Децата
му, чувайки слуховете, започнали да се срамуват от него и това обтегнало
отношенията в семейството му. Цялото това напрежение било намерило отражение и
върху здравословното му състояние - кръвното му налягане се повишило и захарта
му достигнала до максимално допустимите стойности за здрав човек.
Описаното по-горе психично състояние на Я. представлявало
факт, които не подлежи на доказване, тъй като е общоизвестен. Психичното
състояние на едно лице, привлечено в качеството на обвиняем, а по-късно и на
подсъдим представлявало нормална човешка реакция на упражнената спрямо него
наказателна репресия. Обективни проявления на тази реакция били нравствените
страдания на съответното лице.
Неимуществените вреди, изразяващи се в претърпения страх
от евентуална наказателна репресия за деяние, което не било извършено,
създадените неудобства, разстройството на ежедневния живот, свързан с явяване
пред държавни органи във връзка с осъществяваното наказателно преследване,
негативните преживявания на обвиняемия и след това подсъдим Я. от това, че бил
обвинен в извършване на престъпление и от това, че било уронено доброто му име
в обществото, не можели да бъдат изразени с думи. Това били нормалните психични
процеси в съзнанието на един незаконно обвинен в извършване на престъпление
човек.
Ответната по делото страна, на която съдът е изпратил
препис от исковата молба и доказателствата към нея, в срока по чл.131 от ГПК е
депозирала писмен отговор, с който е изразила становище по така предявените
против нея искови претенции. Със същия предявената претенция за обезщетение за
претърпени неимуществени вреди е оспорена изцяло по основание и размер.
Изтъква се в него, че липсват ангажирани доказателства
относно действително претърпени от ищеца вреди като пряк и непосредствен
резултат от воденото срещу него наказателно производство. Твърди се, че липсват
такива за това как точно наложената мярка за неотклонение „подписка” му била попречила
да започне работа в чужбина. В тази връзка се пояснява, че ищецът не бил
ограничаван в придвижването си в страната и чужбина поради взетата най-лека
мярка за процесуална принуда. Спрямо него не били прилагани каквито и да било
други ограничителни мерки и забрани, като в съответствие с чл.60 от НПК в
случай на необходимост същият можел да напуска местоживеенето си с разрешение
от съответния орган. Същевременно, липсвали данни за отправени и неуважени
конкретни искания в тази посока.
Оспорени са наведените твърдения за влошено здравословно
състояние на ищеца, както и тези за обтегнати семейни отношения, за опетняване
на доброто му име, за скандализиране на жителите на град Айтос, че регистриран
застъпник на партия участвал в купуване на гласове, а също и досежно
психическото му състояние, съобразно неговото описание в обстоятелствената част
на исковата молба.
За голословни са счетени и твърденията за разстройване на
организацията и ежедневието на ищеца вследствие на образуваното срещу него
наказателно производство. Сочи се, че той бил трудово неангажиран. Това
обстоятелството и изобщо липсата на съществуващи трудови правоотношения през
процесния период намерило изрично отражение в постановените съдебни актове. В
този смисъл и поради това същият нямало как да е бил възпрепятстван да
изпълнява трудовите си задължения, респективно да се е стигнало до прекратяване
на такива в резултат на воденото срещу него наказателно производство.
Оспорени са също така и твърденията за широко медийно
оповестяване на воденото срещу него разследване, извършено от органите на
досъдебното производство, респективно за последвалата негативна реакция
вследствие на това оповестяване сред близките му и обществото. Според
ответника, за тези вреди той не следвал да отговаря, тъй като те не се намирали
в пряка причинно-следствена връзка с негови действия и актове. Това е така, тъй
като той не можел да определя и да влияе върху стила и начина на отразяване и
разпространение на факти от страна на средствата за масово осведомяване. Самият
той не бил инициирал предоставяне на информация за хода на наказателното дело
срещу ищеца и конкретни подробности по случая.
Твърди се от ответната страна, че същата би могла да
отговаря за лихви върху размера на обезщетение за неимуществени вреди само и единствено
от датата на влизане в сила на оправдателната присъда за извършеното
престъпление, което в случая е
28.04.2016 година.
Претенцията за неимуществени вреди е счетена прекомерно
завишена. Според тази страна, същата не съответствала на принципа на „справедливост”,
съобразно вложеното в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД съдържание на това понятие и
трайната съдебна практика. Продължителността на проведеното спрямо ищеца
наказателно производство, а именно в рамките на 16 месеца от привличането му
като обвиняем на 21.10.2015 година до окончателното му приключване с влязлата в
сила оправдателна присъда на 28.04.2017 година можела да се определи като един
разумен срок, включително според практиката на ЕСПЧ, като следвало да бъде
отчетено, че спрямо него била взета най-леката мярка за неотклонение, а именно
„подписка” и не са били прилагани други мерки за процесуална принуда.
Предявената и поддържана искова претенция за присъждане в
полза на ищеца на обезщетение за имуществени вреди също е счетена за
неоснователна. Твърди се в тази връзка, че липсват данни той да е ползвал
адвокатска защита и съдействие по конкретното наказателно производство в
неговата досъдебна и съдебна фаза, както и да е бил договорен между него и
защитника му адвокатски хонорар, съответно ако е бил договорен, то да е било
извършено реално плащане на такъв за явяване пред разследващия орган и в
съдебни заседания пред първоинстанционния и въззивния съд. Съгласно
тълкувателната практика на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението и са налице
достатъчно доказателства за неговото реално извършване като разход.
След преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и изявленията на страните и като
съобрази разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Установява се от събраните и представени по делото
доказателства, че на 21.10.2015 година срещу ищеца е било повдигнато обвинение
и той е бил привлечен в качеството на обвиняем за извършени в условията на
съвкупност престъпления и по-точно престъпление по чл.167, ал.3 от НК за това,
че организирал предлагането и даването на други лица на имотна облага, с цел да
ги склони да упражнят избирателното си право в полза на определен кандидат и
политическа партия на местните избори и национален референдум на 25.10.2015 година
и престъпление по чл.167, ал.2 от НК за това, че предложил имотна облага на
лицето Руси Надеждов Маников, с цел да го склони да упражни избирателното си
право в полза на политическа партия „ГЕРБ“ като не е посочил името на конкретен
кандидат за кмет или общински съветник, както и номер на кандидат в бюлетината.
По така повдигнатото му обвинение е постановена оправдателна присъда № 31 от
16.12.2016 година по наказателно дело №22/2016 година по описа на Айтоския
районен съд, потвърдена с решение № 51 от 28.04.2017 година по внох дело № 87/2017
година по описа на Бургаски окръжен съд, което решение е окончателно.
По делото за установяване на наведените
в исковата молба твърдения ищцовата страна е ангажирала и гласни доказателства.
Разпитан в съдебно заседание, свидетелят Митко М. сочи,
че преди изборите през 2015 година видял ищеца воден от полицаи, с белезници на
ръцете. След задържането му, всички го питали защо полицията е извършвала
обиск, но него го било срам и не казвал. Свидетелят уточнява, че не е чувал в
квартала да се говори, че на Минчев му е било повдигнато обвинение за купуване
на гласове, нито е знаел по вестниците да е било писано за този случай. Посочва
още, че преди изборите Х. е бил в болница, както и че през времето, през което
е продължило наказателното дело - около година и половина, той е бил в Айтос и
не е ходил при децата си, които живеели в Германия, тъй като чакал приключването
на делото, изпитвал постоянни притеснения, тъй като не знаел за какво точно е
задържан, да не бъде осъден и да влезе в затвора, както и че се е срамувал от
хората.
Свидетелят М. Х. посочва, че с ищеца живеят през една
улица. Преди две години пред двора на Х. имало много хора, полицаи, които
претърсвали къщата, а самият Х. бил с вързани ръце. Заявява, че Х. много се
срамувал и нищо не казвал на хората, още повече, че самият той не знаел защо
било всичко това. Свидетелят заявява, че е знаел за водено срещу Х. дело, но не
знаел за какво.
Свидетелят В. А. и ищецът били съседи. Около изборите,
докато бил в кафене наблизо, той чул, че полицаи търсят документи в дома на Х..
Полицаи дошли в махалата и се интересували дали купува гласове. Посочва, че
когато арестували Х. той и всички останали гледали какво се случва. След това
хората в кафенето коментирали, че Х. бил обвинен в купуване на гласове. Няколко
дни след този случай, всеки питал Х. за какво са го арестували, а той
отговарял, че някой е подал лъжлив сигнал, че в къщата му има списъци с имена
на хора, на които да дава пари срещу гласа им на изборите.
Видно от представените извадки от публикации,
образуваното против ищеца дело със споменаване на неговото име е било отразено
медийно. Спрямо ищеца в периода 19-20 ноември 2015 година е била предприета
оперативна интервенция на пикочния мехур. За периода 28-30 ноември 2016 година
той отново претърпял оперативна интервенция, а именно освобождаване на уретрална
стриктура.
При
съобразяване на така посоченото по-горе, се налага извода, че в конкретния
случай са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на Прокуратурата
на Република България, тъй като именно тя е повдигнала и поддържала обвиненията
против ищеца и под неин надзор е извършено разследването. Основанието за
ангажиране на отговорността по чл.2, ал.1, т.3
от ЗОДОВ е обективният факт, че спрямо лицето е било повдигнато
обвинение за извършване на престъпление по Наказателния кодекс, а впоследствие
същото с влязла в сила присъда е оправдано. Това дава основание на законодателя
да квалифицира обвинението като незаконно, независимо че отделните
процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и
правомощията на разследващия орган. Цитираната разпоредба предвижда обективна
отговорност на държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане на
обвинение в извършване на престъпление, като субекти на тази отговорност могат
да бъдат само правозащитни органи, оправомощени да повдигат и поддържат
обвинения за престъпления от общ характер - в случая Прокуратурата на Република
България, както бе посочено по-горе. Действията по повдигане и поддържане на
обвинението се считат за незаконни, ако лицето бъде оправдано. В случая, спрямо
ищеца е било предприето разследване, а също така предявено, повдигнато и поддържано
обвинение за извършени престъпления по чл.167, ал.3 от НК и чл.167, ал.2 от НК в
продължение на близо осемнадесет месеца. Предвид обстоятелството, че по така
повдигнатото и поддържано обвинение съдът е постановил оправдателна присъда,
същото следва да се прецени за незаконно, дори и на определени етапи на
наказателното производство действията на съответния прокурор да са били
основани на убеждението му за виновност на лицето предвид събраните
доказателства. По така предявената претенция в контекста на този текст и при
съобразяване на изложените в исковата молба обстоятелства следва да отговаря
като ответник посочения от ищеца, а именно Прокуратурата на Република България.
От събраните и ангажирани по
делото доказателства, съдът намира, че се установява и факта на причинени на
ищеца неимуществени вреди. Неимуществената вреда представлява сериозно засягане на
личността и достойнството на едно лице, изразява се в търпенето на болки и
преживявания от негова страна. При съобразяване на конкретната личност, която е
засегната, начинът, по който тя е преживяла случилите се събития и отраженията,
които те са оказали върху нея и при съобразяване преди всичко на разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД, съдът намира, че за описаните по-горе действия на ответната по
делото страна на ищеца се следва обезщетение в размер на 2000 лева от
посоченото по-горе незаконно повдигане на обвинение и предаване на съд по нохд
№22/2016 година по описа на Айтоския районен съд. Последното има за цел да
репарира накърняването на лични права и интереси, а справедливото обезщетяване,
каквото изисква чл.52 ЗЗД на всички неимуществени вреди, означава да се
определи точен паричен еквивалент на негативните преживявания и психическото им
отражение върху увреденото лице. Определената сума пари в най-пълна степен
следва да компенсира вредите. Те са били причинени и са настъпили в определен
предходен момент, което обстоятелство следва да се вземе предвид, а съдът
определя парично обезщетение за тях сега, при постановяване на съдебното
решение. Тъй като при определянето на техния размер съдът е длъжен да отчете
всички фактори, които са оказали влияние в тази насока, следва да се съобрази
факта на продължителността на негативното засягане на правата на личността -
около осемнадесет месеца, както бе посочено по-горе. От житейска гледна точка,
нормално е през този период от време, който обаче все пак не надвишава разумния
срок за разглеждане на делото, ищецът Я. да е изпитвал притеснения от
обстоятелството, че е бил привлечен като обвиняем за деяния, които се наказват
с лишаване от свобода до шест, съответно до седем години, несигурност от това
по какъв начин ще приключи образуваното против него производство. Естествено е
и чрез това да е засегната неговата чест и достойнство, тъй като всяко
обвинение в извършване на престъпление неизбежно засяга тези ценности. Достойнството е едно от най-ценните неща, които всеки
човек притежава, поради което и следва да бъде винаги защитавано. Необходимо е да
се вземе предвид в тази насока и факта, че извършеното разследване за купуване
на гласове по време на местните избори през 2015 година е било отразено в медиите,
като името на ищеца е било изрично посочено с пояснение, че той е подсъдим за
престъпление, свързано с предлагане на имотна облага на гласоподаватели с цел
подкрепа на кандидати на определена политическа сила. Нормално е човек, на когото
са повдигнали обвинение за подобно престъпление и наред с това този факт е
отразен и чрез средствата за масово осведомяване, да изпитва неудобство,
притеснение, тъй като тези обстоятелства обичайно стават достояние на широк
кръг хора, измежду които и негови приятели и познати. В този аспект следва да
се счете естествено същият да изпитва чувство на срам и неудобство от този факт,
станал публично достояние при отчитане на това, че той живее в малко населено
място. В тази насока са събраните по делото гласни доказателства чрез разпита
на посочените от ищеца свидетели, които са видели ареста му от полицията, претърсването
на къщата му и пряко възприели изпитвания от Х.Я. срам, който не отговарял на
въпросите на хората за какво го отвеждат полицаите и впоследствие за какво
точно го съдят. Наред с това, обаче следва да се
отбележи, че и всички свидетели са разбрали за това какво точно се случва с
ищеца не от медиите или интернет, а защото са станали свидетели на извършения
от органите на МВР негов арест, както бе посочено по-горе. Техните непосредствени
възприятия са именно от самия арест, предприет въз основа на заповед за
задържане на лице за срок от 24 часа на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, за
което действие настоящият ответник няма как да отговаря. Ищецът е бил изключително притеснен през целия
период, през който е траело делото и това е продължило, докато не е бил
оправдан, което се установява от показанията на свидетеля М.. От срам той изобщо
не е отговарял на въпросите на околните, свързани с тези събития, който
безспорно са били провокирани именно извършените действия по арестуването му. В
тази насока са показанията както на свидетеля
М., така и на свидетеля Христов. Безспорно е при това положение, че така
създалата се ситуация е дала отражение върху психическото и емоционално
състояние на ищеца, причинявайки му психически дискомфорт, напрежение,
притеснение от изхода на наказателното дело.
Следва
да се отчете, наред с горното, че през същото това време на ищеца е била
наложена най-леката мярка за неотклонение, а именно „подписка“, т.е. личните му
права не са били ограничени в толкова голяма степен. Не се установява, освен
това, в резултат на незаконните обвинения да е настъпила
значителна промяна на ежедневието му, или пък личният му живот да са е променил
сериозно. По делото не е доказано по никакъв начин твърдението по искова молба,
че той не е осъществил пътуване в чужбина с цел работа поради факта, че му е била
наложена мярка „подписка“. В тази връзка от съществено значение е и липсата на
каквито и да са доказателства за твърдението, че същият е имал предложение за
работа, още повече в чужбина. Липсват ангажирани и такива за това, че в резултат на воденото наказателно производство
се е създало отрицателно отношение, неодобрение и подозрение на хората към него,
било е уронено доброто му име в обществото, както и че хората са започнали да
странят от него заради вменената му престъпна деятелност. Също напълно недоказано
съдът намира и твърдението, че децата на ищеца започнали да се срамуват от него,
което е довело до обтягане на отношенията в семейството му.
Съдът намира, че от събрания
доказателствен материал не може по несъмнен и категоричен начин да се заключи,
че в резултат именно на воденото против ищеца наказателно преследване се е
стигнало до промяна в здравословното му състояние и по-специално повишено
кръвно налягане, както и максимално допустими стойности на кръвната захар за
здрав човек, каквито твърдения са наведени в исковата молба. Видно от издадената
епикризата от месец ноември 2015 година, ищецът е постъпил в болницата с
оплаквания от няколко месеца - интермитентна хематурия, както и съсиреци в
урината отново от няколко дни. Очевидно е, при съобразяване на така отразеното
в нея, че се касае за симптоми и оплаквания, които същият е имал и преди приема
си в болница, и то няколко месеца преди датата 19.11.2015 година. Втората
епикриза е издадена също след престой в болницата през ноември 2016 година, когато
ищецът е постъпил там отново след оплаквания с уринирането. Само това, обаче не
е достатъчно, а и по никакъв начин не позволява да се заключи, че между тези
две претърпени от ищеца оперативни интервенции и образуваното и водено
наказателно производство има връзка от вида на правнорелевантната за случая, а
именно последното да е причина за възникването и проявлението им. В направените
на ищеца изследвания по време на болничния му престой през 2016 година като
стойност на глюкоза-серум е записана е 14.48. Дали, обаче тази стойност е
завишена, при липсата на посочени референтни стойности, с които да бъде сравнена
и на специални знания в тази насока от страна на съда и ако е завишена, то това
да се дължи на посоченото по-горе правнорелевантно обстоятелство, само от тези
доказателства не може да бъде установено по какъвто и да е начин. Възможно и
мислимо е, предвид конкретните оплаквания на ищеца в този момент и състоянието
му, тази стойност на кръвната захар да е явява резултат именно от същите, по
повод на които той е бил приет в лечебното заведение. От съществено значение,
наред с всичко изтъкнато по-горе, е и това, че представените епикризи касаят
престой в болница заради заболявания, които имат предистория - те датират
отпреди 21.10.2015 година.
При съобразяване на всичко изложено
по-горе, съдът намира, че допуснатото
накърняване на правата на ищеца ще бъде репарирано с присъждане на посочената по-горе
сума в размер на 2000 лева. Воденото наказателно производство е повлияло негативно върху психиката
на ищеца по начин, по който би повлияло на всяко лице спрямо което е образувано
и се води такова; засегнало е пак по този начин неговата чест и достойнство, именно
защото всяко обвинение в извършване на престъпление неизбежно засяга тези
ценности. Тук е важно да се посочи,
че този извод съдът може да направи и без наличие на строго формални
доказателства, доколкото липсват други, установяващи обратното. Тук е
необходимо да се отбележи, че всичко това следва да бъде преценявано и в
контекста на установения факт на извършени от ищеца в миналото престъпления, за
които е бил осъден с влезли в сила присъди. По-точно това обстоятелство следва
да се преценява, при отчитане на настъпилата амнистия, съответно реабилитация
по право, във връзка с интензитета на усещането за накърнено лично достойнство, добро име и
чувство за справедливост от процесните обвинения. Несъмнено е, че при лице,
което вече е имало, при това повече от един път досег с правосъдието в аспект
на търсене и реализиране на наказателната му отговорност този интензитет би би
по-нисък в сравнение с лице, което никога не е било обект на успешно проведено
наказателно преследване.
Поради това, посочените вреди следва да бъдат обезщетени до размер
от 2000 лева, доколкото ищецът, върху който е доказателствената тежест за това не
е установил по делото по-големи вреди от обичайните такива; в останалата част до
общо претендирания размер от 25001 лева претенцията като неоснователна и недоказана
следва да бъде отхвърлена.
С оглед отправеното в тази насока
искане, на ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва върху присъдения
размер обезщетение от 2000 лева от 28.04.2017 година - датата на влизане в сила
на оправдателната присъда, от който именно момент възниква правото на
обезщетение и същото става изискуемо.
Относно
предявения иск за имуществени вреди, настоящият състав намира следното:
Несъмнено
разноските, извършени в наказателното производство, представляват имуществена
вреда по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, тъй като са пряка и непосредствена
последица от увреждането - незаконното наказателно преследване. Адвокатското
възнаграждение за защита по досъдебната фаза и образуваното наказателно дело се
включва в тези разноски, при което при предявен иск по чл.2 от ЗОДОВ се дължи
обезщетение за заплатения адвокатски хонорар. На обезщетение подлежат само
действително претърпените вреди, т.е. действително разходените суми. По делото
са представени договор за правна защита от 21.10.2015 година за договорено
адвокатско възнаграждение по бързо производство № 237 ЗМ-328/2015 година по
описа на РУ на МВР - Айтос в размер на 1500 лева /лист 8 от същото/, както и
договор за правна помощ в наказателното производство пред въззивната инстанция
по внох № 87/2017 година по описа на Бургаския окръжен съд в размер на 500 лева
/лист 46 от него/. Съобразно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 година
на ВКС по тълк. дело № 6/2012 година, ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната действително е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане - ако е по
банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой,
то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характера на разписка. В настоящия случай и в двата договора е
посочено, че сумите са платени в брой, поради което съдът приема предявеният
иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди за основателен
до размера от 2000 лева, до който същият следва да бъде уважен. За разликата
над тази сума до предявения размер от 2640 лева искът следва да бъде отхвърлен.
Това е така, тъй като за претендираните 640 лева за явяване на процесуалния
представител в съдебни заседания, които в производството пред първата инстанция
са осем на брой, а в производството пред Бургаския окръжен съд е едно, не са
представени каквито и да са доказателства за плащането им. Липсват данни между
адвоката и клиента да е било уговорено изрично и отделно възнаграждение в
размер на 80 лева за явяване в съдебните заседания, както и доказателства за
заплащането на сумата от 640 лева на това основание. Действително, съгласно
разпоредбата на чл.14 от Наредба №1 от 9.07.2004 година за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, когато съдебното заседание по наказателно дело
продължи повече от един ден, допълнителното възнаграждение за всеки следващ ден
е по 100 лева. Тази разпоредба е неприложима в процесния случай, тъй като
всички съдебни заседания са приключили в рамките на деня, за който са били
насрочени.
Обезщетението
за имуществени вреди също се дължи ведно с лихвата за забава, в случая считано
от датата, от която е поискана, а именно от датата на постъпване на исковата
молба в съда - 01.08.2017 година до окончателното и изплащане, поради което
искането в тази му част също следва да се уважи.
С
оглед изхода на делото, предвидената в чл.78 ал.1 от ГПК възможност за това и
направеното в тази насока искане на ищцовата страна следва да бъдат присъдени и
съдебно-деловодни разноски. Във връзка с определяне на техния размер е
необходимо на първо място да бъде обсъдено направеното възражение от ответната
страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Основанието по чл.78,
ал.5 от ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска
защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с
такова искане, той следва да прецени фактическата и правна сложност на спора,
т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги
обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси. След
тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и
усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява
договорения адвокатски хонорар /в този смисъл т. 3 от ТР № 6/2012 година от
06.11.2013 година на ОСГК на ВКС/. Минималният размер на възнаграждението за
всеки вид адвокатска услуга е определен с издадената Наредба № 1 от 09.07.2004 година
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В разглеждания случай,
за защитата по настоящото дело, ищецът е договорил с адвоката възнаграждение в размер на 2000 лева,
при материален интерес в размер на 27641 лева /претендирани неимуществени и
имуществени вреди/. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата, за
процесуално представителство по дела с интерес от 10000 до 100000 лева,
възнаграждението се формира по сления начин - 830 лева плюс 3 процента за
горницата над 10000 лева. или в настоящия случай то се равнява на 1359.23 лева.
С оглед предмета на спора и значителната съдебна практика по подобни случаи,
предвид приключването на съдебното дирене във второто проведено по делото
открито съдебно заседание, следва да се приеме, че делото не се отличава със
значителна правна или фактическа сложност, поради което направеното възражение
се явява основателно, в резултат на което адвокатското възнаграждение следва да
се намали до сумата от 1359.23 лева или дължимото такова в минимален размер.
При
това положение и съобразяване на всичко изтъкнато по-горе, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК във връзка с чл.10, ал.3 от ЗОДОВ на ищцовата страна следва да бъде
присъдена и сумата от 196.70 лева, представляваща адвокатско възнаграждение съобразно
уважената част от исковете, както и заплатената държавна такса в размер на 10 лева
или разноски в общ размер на 206.70 лева.
Мотивиран от горното и на основание
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България
с адрес град София, бул. „Витоша”№2 да заплати на Х.М.Я., ЕГН **********,***, със
съдебен адрес град Бургас, ул.„Вардар“ №1, вх.3, сумата от 2000 /две хиляди
лева/ лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от
незаконно повдигнато обвинение, ведно със законната лихва върху присъдения
размер главница, считано от 28.04.2017 година - датата на постановяване на
оправдателната присъда до нейното окончателно изплащане, като за разликата над
уважения размер до общо претендирания такъв от от 25001 /двадесет и пет хиляди лева и една стотинка/ лв., ведно със
законната лихва ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България
с адрес град София, бул. „Витоша”№2 да заплати на Х.М.Я., ЕГН **********,***, със
съдебен адрес град Бургас, ул.„Вардар“ №1, вх.3, сумата от 2000 /две хиляди
лева/ лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди от
незаконно повдигнато обвинение, ведно със законната лихва върху присъдения
размер главница от датата на депозиране на исковата молба - 01.08.2017 година
до нейното окончателно изплащане, като за разликата над уважения размер до общо
претендирания такъв от 2640 /две хиляди шестстотин и четиридесет лева/ лв.,
ведно със законната лихва ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България
с адрес град София, бул. „Витоша”№2 да заплати на Х.М.Я., ЕГН **********,***, със
съдебен адрес ***, сумата от на 206.70 /двеста и шест
лева и седемдесет стотинки/, представляваща направени от него съдебно-деловодни
разноски, съобразно уважената част от предявените искове, като искането за
присъждане на разноски за разликата над уважения размер до претендирания такъв
от 2010 лева /две хиляди и десет лева/ лв. ОТХВЪРЛЯ.
Настоящото
решение подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд.
Окръжен съдия: