РЕШЕНИЕ
№ 2590 13.12.2018г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд І граждански състав
На двадесет и втори ноември две
хиляди и осемнадесета година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател:
АННА ЩЕРЕВА
Секретар Недялка Димитрова,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
гражданско дело № 3349 по описа
за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е
образувано по искова молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А” – Париж,
Франция чрез „БНБ Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България“ КЧТ с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.”Младост 4”, бизнес
парк София, сграда 14, представлявано от Д.Т.Д., Н.П.Н., Ж.М.С., против Я.Л.Щ. с ЕГН ********** ***.
Ищецът моли съда да приеме за установено по отношение на ответника
съществуването на вземанията, за които е постановена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1333/ 2018г. по описа на БРС :
5 168 лв. - главница по договор за
потребителски заем от 16.11.2016г.; 5 922,40
лв. – възнаградителна лихва по договора; 449,68 лв. – лихва за забава за периода 05.04.2017г. –
11.02.2018г.; законната лихва върху главницата от подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на 22.02.2018г. до окончателното й плащане.
При условията на евентуалност предявява осъдително искове за паричните
вземания. Претендира и присъждане на направените разноски.
Ищецът твърди, че ответницата
е длъжник по договор за потребителски заем от 16.11.2016г., сключен за сумата
от 5 000 лв. със застраховка от 1 680 лв., платим на 60 месечни
вноски по 216,44 лв. На 05.03.2017г. ответницата е преустановила плащането,
като към момента е заплатила само 2 вноски. На основание чл.5 от договора
кредитът е обявен за предсрочно изискуем, като е изпратена покана за посочения
в договора адрес на длъжника.
Книжата до
ответника са връчени редовно по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. В преклузивния срок
по чл.131 ал.1 ГПК назначеният особен представител на ответника представя
писмен отговор, с който оспорва иска. Прави следните възражения : Кредитът не е
надлежно обявен за предсрочно изискуем, тъй като поканата не е достигнала до
длъжника. Не е ясно как е сформиран размера на вземанията. Договорената възнаградителната
лихва е прекомерна и в тази част договора накърнява добрите нрави, поради което
е нищожен – уговорената лихва надхвърля значително размера на законната лихва,
поради което създава условия за неоснователно обогатяване.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Предявените искове
са с правно основание чл.422 вр. чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1, предл.1 и
чл.240 и сл. от ЗЗД.
Ищецът представя
договор за потребителски паричен кредит № ***, сключен на 16.11.2016г. между кредитора „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД и ответницата Я.Л.Щ. за сумата от 5 000 лв. Съгласно този
договора ответницата се е задължила да върне получената в кредит сума със
застрахователна премия от 1 680 лв. на 60 месечни вноски по 216,44 лв. –
договорена е обща стойност на плащанията 12 986,40 лв., с годишен
процентна разходите - 46,34 % и лихвен процент – 37,28%. Последната договорена
падежна дата е 05.12.2021г. Съгласно чл.7 от договора погасителните вноски ще
покриват компонентите на задължението в следната последователност : разноски,
лихва, главница. С т.5 страните са договорили, че при забава на една или повече
месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена
погасителна вноска, ведно с направените разноски по събиране на вземането.
Предвидено е също, че при просрочване на две или повече месечни вноски,
вземането по кредита, ведно с дължимото обезщетение за забава и разноските,
става предсрочно изискуемо от датата на падежа на втората просрочена вноска,
без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпването на
предсрочната изискуемост. Ищецът представя писмена покана от кредитора по
договора от 10.08.2017г., с която уведомява ответницата, че е преустановила
плащането на вноските по договора на 05.03.2017г., поради което кредитът й е
обявен за предсрочно изискуем. Липсват доказателства за изпращане и връчване на
тази покана на ответницата.
На съда е служебно
известно и е безспорно по делото, че дружеството - кредитор по договора „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е прекратено чрез вливане в ищцовото „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А” – Франция, който развива дейността си в Република
България чрез своя клон - „БНБ Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България“. Като
универсален правоприемник на кредитора ищцовото дружество е носител и на всички
права и задължения по процесния договор за кредит.
Като неизгодно за
ищеца твърдение се кредитира направеното от него признание за получени плащания
на първите две месечни погасителни вноски на стойност 432,88 лв. Лопсват
доказателства за последващи плащания по кредита след 05.02.2017г.
При така събраните
по делото доказателства съдът приема за установено валидното съществуване на
процесния договор за кредит № *** от 16.11.2016г., по силата на който ответницата дължи връщане на
ищеца – правоприемник на кредитора на получената главница от 5 000 лв. и
застрахователна премия от 1 680 лв. Съдът намира за основателно
възражението на особения представител на ответника за нищожност на договорената
възнаградителна лихва в размер на 37,28 %. Настоящият съд споделя съдебната
практика, изразена в определение № 901/ 10.07.2015г. по гр. д. № 6295/ 2014г., ІV
г. о., решение № 1270/ 09.01.2009г. по гр. д. № 5093/ 2007г., ІІ г. о. и
решение № 906/ 30.12.2004г. по гр. д. № 1106/ 2003г., ІІ г. о. на ВКС, която трайно
е приема, че на основание чл.9 от ЗЗД максималният размер на договорната лихва
е ограничен от добрите нрави – законът постановява, че страните могат свободно
да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите
нрави. Прието е, че противно на добрите нрави е да се уговаря лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва, като в тези случаи се дължи
само законната лихва. От сключването на договора до момента размерът на
законната лихва се определя от Постановление на МС № 426/ 1812.2014г. - в
размер на основния лихвен процент на Българската народна банка плюс 10
процентни пункта. Договореният по процесния договор размер на възнаградителната
лихва от 37,28 % надвишава трикратно този размер на законната лихва, поради
което съдът го приема за нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.3 във връзка с
чл.9 и чл.86 ал.2 от ЗЗД. Поради това възнаградителната лихва следва да бъде
определена в рамките на установената от закона законна лихва.
Поради липса на
установяване от страна на ответника на извършени плащания по договора съдът
приема за установено само признатите плащания на първите две погасителни вноски
от общо 432,88 лв. и липса на последващи плащания – след 06.02.2017г.
Съдът приема, че
ищецът не проведе пълно главно доказване на твърдението си за настъпила
предсрочна изискуемост на кредита. Освен установяването на договорно
неизпълнение от страна на длъжника, задължителната съдебна практика, изразена в
т.18 на тълкувателно решение № 4/ 18.06.2014г. по т.д. № 4/ 2013г. ОСГТК на
ВКС, изисква още кредиторът да е упражнил правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и да е обявил на длъжника предсрочната изискуемост. В
случая липсват доказателства за осъществяването на тези факти – изявлението на
кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита не е изпратено на
длъжника и не е достигнало до него. Предвид призоваването на ответника по реда
на чл.47 ал.5 от ГПК и участието му в настоящото производство не лично, а чрез
особен представител, не може да се приеме също, че това изявление е надлежно
отправено с връчването на преписите от исковата молба и приложенията. Ето защо
предявените установителни искове, основани на предсрочна изискуемост на кредита
са неоснователни и ще бъдат отхвърлени.
Това налага
разглеждането на предявените при условията на евентуалност осъдителни искове.
Поради липсата на
установено изпълнение на длъжниковите задължения след погасяването на втората
вноска по погасителния план, на основание чл.235 ал.3 от ГПК съдът приема за
установена забавата на ответника по отношение на задължението му за погасяване
на вноски от № 3 /с падеж 05.03.2017г./
- до № 23 от договора /с падеж 05.11.2018г./. Съгласно извлечението по
кредита вноски № 1-23 по погасителния план включват 952,02 лв. за погасяване на
главницата по кредита и 644 лв. за погасяване на застрахователната премия –
общо 1 596,02 лв. В рамките на първите две погасителни вноски следва да се
включи и законната лихва върху главницата от 5 000 лв., която за периода
16.11.2016г. – 05.02.2017г. на основание чл.162 от ГПК съдът определя 114,12
лв. Съдът приема, че от общото задължение в размер на 1 710,14 лв. /952,02
лв. + 644 лв. + 114,12 лв./ ответникът е погасил общо 432,88 лв., поради което
остава неизпълнено задължение за главница в размер на 1 277,26 лв. За
разликата над тази сума до предявения размер от 5 168 лв. искът за главницата е
неоснователен и ще бъде отхвърлен.
На основание чл.76
ал.2 от ЗЗД съдът приема, че със заплатената сума от 432,88 лв. ответникът е
погасил определените по-горе лихви от 114,12 лв. и главница от 318,76 лв. За непогасената
главница от 1 277,26 лв., дължима за посочения период по вноски № 1-23,
ищецът не дължи договорената възнаградителна лихва поради нейната нищожност. За
периода от посочената от ищеца в заповедното производство начална дата
05.03.2017г. до датата на приключването на устните състезания по делото –
22.11.2018г. ищецът дължи като възнаграждение на кредитора само законната лихва,
която на основание чл.162 от ГПК съдът определя в размер на 223,26 лв. За разликата
над тази сума до предявения размер от
5 922,40 лв., както и за периода 23.11.2018г. – 05.12.2021г. искът за възнаградителна
лихва е неоснователен и ще бъде отхвърлен.
За уважения размер
на главницата от 1 277,26 лв. на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД ответникът
дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва. За предявения от
ищеца период 05.04.2017г. – 11.02.2018г. съдът определя по реда на чл.162 от ГПК дължимото обезщетение за забава в размер на 111,27 лв. За разликата над
тази сума до предявения размер от 449,68 лв. искът е неоснователен и ще бъде
отхвърлен.
На основание чл.78
ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски съразмерно
с уважените осъдителни искове. Разноските на ищеца в настоящото производство са
512,82 лв., включващи 262,82 лв. – заплатена държавна такса, 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение и 150 лв. – депозит за особен представител на
ответника. За тези разноски съразмерно с уважените осъдителни искове (1 611,79 лв./ 11 540,08 лв.) ответникът дължи на ищеца сумата от 71,62 лв. Предвид отхвърлянето на
установителните претенции на ищеца по чл.415 ал.1 от ГПК отговорността на
ответника за разноски не включва разноските на ищеца в заповедното
производство.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете
на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А” – Париж, Франция чрез „БНБ Париба Пърсънъл Файненс С.А,
клон България“ КЧТ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
ж.к.”Младост 4”, бизнес парк София, сграда 14, представлявано от Д.Т.Д., Н.П.Н.,
Ж.М.С., да бъде прието за установено
по отношение на Я.Л.Щ. с ЕГН ********** ***, съществуването на вземанията, за
които е постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1333/ 2018г. по описа на БРС : 5 168 лв. - главница по договор за потребителски заем от
16.11.2016г.; 5 922,40 лв. –
възнаградителна лихва по договора за периода 05.03.2017г. – 05.12.2021г.; 449,68 лв. – лихва за забава за периода
05.04.2017г. – 11.02.2018г.; ведно със законната лихва върху главницата от
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 22.02.2018г. до
окончателното й плащане.
ОСЪЖДА Я.Л.Щ. с ЕГН ********** ***, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А” – Париж, Франция чрез „БНБ Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон
България“ КЧТ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
ж.к.”Младост 4”, бизнес парк София, сграда 14, представлявано от Д.Т.Д., Н.П.Н.,
Ж.М.С., следните суми, дължими по договор за потребителски паричен кредит,
сключен на 16.11.2016г. с „БНП Париба Пърсънъл Файненс” АД : 1 277,26 лв. – непогасена главница по вноски № 1-23,
включваща главница по кредита и главница по застрахователна премия; 223,26 лв. – възнаградителна лихва върху
главницата в размер на законната лихва за периода 05.03.2017г. – 22.11.2018г.; 111,27 лв. – лихва за забава за периода 05.04.2017г. – 11.02.2018г.; ведно със законната лихва върху
главницата от 1 277,26 лв. за периода от предявяването на иска на
10.05.2018г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 71,62 лв. за направените по делото
разноски, съразмерно с уважените искове.
ОТХВЪРЛЯ осъдителните искове на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А”
– Париж, Франция чрез „БНБ Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България“ КЧТ против Я.Л.Щ. с ЕГН **********, както
следва : 1. за главницата по договора за кредит от 16.11.2016г. – за разликата
над уважения размер от 1 277,26 лв. до предявения размер от 5 168 лв.; 2.
за възнаградителна лихва - за разликата над уважения размер от 223,26 лв. до предявения
размер от 5 922,40 лв., както и за периода 23.11.2018г. – 05.12.2021г.; 3. за
мораторна лихва - за разликата над уважения размер от 111,27 лв. до предявения
размер от 449,68 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала:
НД