Р Е Ш Е
Н И Е № 81
Гр. Кюстендил 13.06.2019
г.
В и м е т о н а
н а р о д а
Кюстендилският окръжен съд в публичното заседание на шести юни две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАДЯ ГЕОРГИЕВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА
При секретаря Любка
Николова и с участието на прокурора от КнОП
ВАЛЕРИ ПЕНКОВ, като
разгледа докладваното от съдия Цекова
ВЧНД № 250 по описа за 2019 год. и, за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по глава ХХІ във вр. с чл. 306 ал.3 вр. с
ал.1 т.1 НПК. Образувано е по ПРОТЕСТ на ДнРП срещу Определение №
224/23.04.2019 г. на ДнРС, постановено по ЧНД № 1771/2018 г. по описа на
съда, с което е прекратено
производството по ЧНД № 17771/2018 г. и е оставено без уважение Предложението
на ДнРП за групиране на наложените на Б.Л.С. наказанията по НОХД № 1411/2013 г. на ДнРС, НОХД № 508/2016
г. на КнОС и по НОХД № 1590/2012 г. по описа на СГС. Инвокирани са оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на определението поради липса на пречка за ново групиране
на наказанията по посочените дела, независимо от извършено такова по НОХД №
1411/2013 г. на ДнРС, което не е в противоречие с ТР № 3/2009 г. на ВКС.
В о.с.з. протеста
се поддържа от представителя на КнОП и се моли за уважаването му по посочените
в него съображения.
Защитникът на осъденото лице адв.Й.Г. оспорва
протеста и моли за потвърждаване определението на ДнРС, с което е прекратено
производството по делото, тъй като е безспорно, че вече са групирани
наказанията по посочените дела със
съдебния акт по НОХД № 1411/2011 г., който не е бил протестиран.
Осъденото
лице изрази съгласие с казаното от защитника му и като последна дума моли да се
потвърди определението на ДнРС.
КнОС, след преценяване на доводите и
възраженията на страните прие, че протеста е допустим като подаден в законовия
срок и от надлежна страна, но е неоснователен. Съображенията за това са
следните:
С обжалваното определение на ДнРС е прекратено наказателното производство по ЧНД № 1771/2018 г. на ДнРС и е
оставено без уважение предложението на ДнРП за групиране на наложените на Б.Л.С.
наказания ЛС по НОХД № 1411/2013 г., НОХД № 508/2016 г. на КнОС и по НОХД №
1590/2012 г. на СГС. За да постанови този правен резултат ДнРС е приел, че е
налице хипотезата на чл.24 ал.1 т.6 НПК, тъй като наложените наказания по
посочените дела са групирани с постановено по реда на чл.306 ал.1 т.1 НПК
Определение по НОХД № 1411/2013 г. на ДнРС, с което на осн.чл.25 ал.1 във вр. с
чл.23 ал.1 НК е определено общото най-тежко наказание ЛС измежду наказанията ЛС
по трите посочени дела и това определение не е било протестирано от държавното обвинение.
Присъдата по НОХД № 1411/2013 г. на ДнРС е минала на въззивен контрол и е
потвърдена.
От фактическа страна по делото се
установява следното: ЧНД № 1771/2018 г.
на ДнРС е образувано по Предложение на ДнРП с искане за прилагане на чл.25 ал.1 НК по отношение на наложените на Б.С. наказания”лишаване от свобода” по НОХД № 1411/2013 г. на ДнРС, НОХД №
508/2016 г. на КнОС и по НОХД № 1590/2012 г. на СГС.
НОХД №
508/2016 г. на КнОС/под № 3 в
справката за съдимост от делото на ДнРС/ е приключило със Споразумение № 13/23.11.2016 г. , влязло
в сила на 23.11.2016 г., с което Б.С. е признат за виновен в извършването на 20.03.2016 г. на престъпление по чл.354 а ал.1 изр.1 във вр. с
чл.20 ал.2 НК и на осн.чл.55 НК му е наложено наказание”лишаване от свобода” за
срок от 1 година 6 месеца, което да се изтърпи при първоначален общ режим в
затворническо заведение от открит тип и наказание”глоба” в размер на 2500 лв. СГС
НОХД № 1590/2012 г. на СГС / под
№ 4 в справката за съдимост от делото на ДнРС/ е приключило с влязла
в сила на 9.01.2018 г. присъда, с която С. е признат за виновен за
извършено на 26.09.2009 г. престъпление
по чл.129 ал.2 във вр. с чл.20 ал.2 НК и му е наложено наказание „лишаване от
свобода” за срок от 3 години, чието изпълнение на осн.чл.66 ал.1 НК е отложено
за изпитателен срок от 5 години.
НОХД
№ 1411/2013 г. на ДнРС/ под
№ 5 в справката за съдимост от делото на ДнРС/ е приключило с влязла
в сила на 19.10.2018 г. присъда, с която С. е признат за виновен в извършено
на 28.07.2013 г. престъпление по
чл.129 ал.2 НК и му е наложено наказание”лишаване от свобода” за срок от 1
година, при първоначален общ режим. С тази присъда на основание чл.25 ал.1 Нк
във вр. с чл.23 ал.1 НК е определено общото най-тежко наказание измежду
наложените на С. наказания”лишаване от свобода”
по НОХД № 508/2016 г. на КнОС и
по НОХД № 1411/2013 г. на ДнРС, а именно:”лишаване от свобода” за срок от 1
година 6 месеца при първоначален общ режим на изтърпяване, като е приспаднато
изцяло изтърпяното наказание по НОХД № 508/2016 г. на КнОС и времето, през което
по това дело е бил с МН”задържане под стража”.
При така установените темпорални
осъждания на С., видно от подреждането им в справката за съдимост, се налагат
следните правни изводи: Към момента на постановяване и влизане в сила на
присъдата по НОХД № 1411/2013 г. на ДнРС, която е постановена последна,
присъдата по НОХД № 1590/2012 г. на СГС е била налична – тя е влязла в сила на
9.01.2018 г. С присъдата по НОХД №
1411/2013 г. са групирани двете наказания ЛС - тези по НОХД № 508/2016 г. на
ДнРС и по НОХД № 1411/2013 г. на ДнРС. Наказанието по НОХД № 1590/2012 г. не е
било включено в това групиране, въпреки че на съда това осъждане е било
известно към момента на постановяване на присъдата.
Съгласно задължителната съдебна практика,
обективирана в т.2 на ТР № 3/16.11.2009 г. на ВКС по т.д.№ 3/2009
г. , не е допустимо ново произнасяне с присъда или по реда на чл.306 ал.1
т.1 НПК за извършване на пълно и цялостно групиране на наказанията, ако при
предходното произнасяне с влязъл в сила съдебен акт по приложение на чл.23-25 НК по делото на съда са били известни
всички осъждания на лицето, но едно или повече от тях са останали необсъдени и
не са били включени в съвкупност. В случая не е било включено в
съвкупността осъждането по НОХД № 1590/2012 г. на СГС, по което за извършено на
26.09.2009 г. от С. престъпление му е наложено условно наказание”лишаване
от свобода” за срок от 3 години, с определен 5-годишен изпитателен срок,
което осъждане се претендира от прокурора от ДнРП да бъде включено в тази
съвкупност чрез пререшаване на вече извършената кумулация с влязлата в сила
присъда по НОХД № 1411/2013 г. , преминала с потвърдително решение на въззивен
контрол.
Като се изхожда от постановеното в т.2 на
ТР № 3/2009 г. ОСНК следва извода, че пререшаване на вече извършено групиране при
знание на съда за всички осъждания на лицето до момента на
постановяване на присъдата по НОХД № 1411/2013 г. е недопустимо.
Но също така следва задължително да се
акцентира на факта, че дори и да беше възможно извършването на ново групиране,
каквото прокурорът претендира, то не би могло
да се извърши. И това е така, защото при извършване на групиране на наложени
наказания по чл.25 ал.1 НК се съблюдават кумулативно
два основни принципа: 1/.към момента
на извършване на всяко от престъпленията по отделните присъди да не е имало
влязла в сила присъда; 2/. извършваното
групиране да е най-благоприятно за дееца.
Първият принцип за осъждането по НОХД № 1590/2012 г. на СГС е налице – към
момента на извършване на престъплението по него на 26.09.2009 г. не е имало
влязла в сила присъда,т.е. това наказание е в реална съвкупност с престъпленията
по двете останали дела. Но тъй като наложеното условно наказание”лишаване от
свобода” по НОХД № 1590/2012 г. в размер на 3 години е по-високо от
определеното общо най-тежко
наказание”лишаване от свобода” измежду осъжданията по НОХД № 508/2016 г.
и НОХД № 1411/2013 г. в размер на 1 година 6 месеца, то при включване в съвкупността
на наложеното наказание по НОХД 1590/2012 г. на СГС от 3 години общото
наказание би следвало да бъде определено в размер на 3 години и то следва да се
търпи ефективно. При това положение би се нарушил вторият принцип за
най-благоприятно извършено групиране на наложените наказания, тъй като това би
утежнило положението на подсъдимия. Най-вероятно и затова ДнРС с присъдата си
по НОХД № 1411/2013 г. не го е включил в извършеното групиране, тъй като би се
нарушил приципа за най-бллагоприятно групиране на наложените наказания. Принципът
за най-благоприятно групиране е възприет в т.5 от Постановление № 4/1965 г. на
Пленума на ВС на РБ, която принципна постановка не е изгубила актуалността си и
при сега действащия НПК.
ДнРС в мотивите на атакуваното определение
е достигнал до правилния извод за недопустимост от ново произнасяне на съда,
визирано в т.2 от ТР № 3/2009 г. на ВКС. В диспозитива на определението си
обаче ДнРС е допуснал една неточност, като е постановил, че оставя без уважение
предложението на прокурора. Без уважение би останало предложението, ако се
разглеждаше по същество. Но след като е недопустимо
ново произнасяне съгласно т.2 на ТР № 3/2009 г. на ВКС, ОСНК, то правилният диспозитив следва да
бъде формулиран като ”оставя без разглеждане”. Затова с настоящото решение
допусната неточност ще се отстрани, като определението на ДнРС се измени в
посочената част. В останалата му част относно прекратяването на наказателното
производство по ЧНД № 1771/2018 г. на ДнРС определението ще се потвърди.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.
337 ал.1 т.2 НПК, Кюстендилският окръжен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Определение № 224/23.04.2019 г. на ДнРС, постановено по ЧНД № 1771/2018 г. по
описа на съда в частта му, с която е оставено без уважение предложението на
прокурора за групиране наложените на осъденото лице Б.Л.С. наказания”лишаване
от свобода” по НОХД № 1411/2018 г., НОХД № 508/2016 г., двете на ДнРС и НОХД №
1590/2013 г. на СГС, като в тази част
ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предложението на прокурора за групиране наложените на осъденото
лице Б.Л.С. наказания”лишаване от свобода” по НОХД № 1411/2018 г., НОХД №
508/2016 г., двете на ДнРС и НОХД № 1590/2013 г. на СГС.
В останалата прекратителна част потвърждава определението.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: