Определение по дело №375/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 2/24.02.2014г., постановено по гр.д. № 1138/ 2013г., Кърджалийският районен съд е признал за установено по отношение на “Д. И. със седалище и адрес на управление в Г., с ЕИК *********, че дължи на “Е. Б. Е.” Е., гр. П., с ЕИК *********, сумата в размер на 2 344.53 лева – главница, представляваща стойността на електрическа енергия, доставена за периода от 16.12.2012г. до 21.03.2013г. по партида с клиентски номер №*, обект за потребление – Г., ул. “К. П. в.”, ИТН *******, за което са съставени фактура № */ 31.01.2013г. на стойност 1 731.04 лева и фактура № */31.03.2013г. на стойност 613.49 лева, както и сумата от 54.76 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 12.02.2013г. до 21.05.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 21.05.2013г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед № 431/22.05.2013г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 897/2013г. по описа на КРС. С решението в полза на ищеца са присъдени разноски: 200 лв. – внесен депозит за вещо лице, 300 лева – юрисконсултско възнаграждение и 47.99 лева – внесена държавна такса за образуване на делото и в полза на РС-Кърджали - държавна такса в размер 47.80 лева.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от "Д. И. гр. К., който го обжалва като неправилно и необосновано. Твърди се от жалбодателя, че не са обсъдени и анализирани от първоинстанционния съд възраженията, на които се позовал в отговора на исковата молба и в хода на съдебното производство: за липса на прозрачност и яснота при изготвяне на протокол за монтаж/демонтаж с рег. № 47316/29.01.2013 г. за подмяна на контролно - измервателните средства и коректното отразяване на начални и крайни показания на замерващите устройства, което действие било извършено без знанието и присъствието на жалбодателя лично или на негов представител или друг свидетел; не бил обсъден и въпросът за нарушена процедура по подмяна на контролните измервателни устройства, което поставяло под съмнение до колко коректно и вярно са отразени данните в протокола - съответно крайните показателни на демонтирания електромер и началните показания на новопоставения. Не били обсъдени показанията на разпитания по делото свидетел, който не дал логични обяснения защо съставеният протокол не е подписан от жалбодателя или негов представител. Назначената в хода на съдебното производство съдебно - техническа експертиза, изискана от процесуалния представител на ищеца, не изяснявала спорните по делото въпроси. Вследствие на всичко това, делото приключило при неизяснена фактическа обстановка и при непълнота на доказателствения материал. Предвид изложеното жалбодателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да върне делото за извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, алтернативно - да постанови решение, с което да реши спора по същество. В съдебно заседание жалбодателят се явява лично, като заявява, че поддържа въззивната жалба и моли решението да се отмени като неправилно.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на жалбата от въззиваемата страна Е. Б. Е. Е., гр. П. чрез представител по пълномощие, в който се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. За съдебното заседание е постъпило писмено становище, с което се поддържа отговора на въззивната жалба с искане за потвърждаване на обжалваното решение като правилно. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 400 лв.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя, приема следното:

Жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Решението на Кърджалийския районен съд е валидно и допустимо, като не са налице предпоставки за обявяването му за нищожно или за обезсилването му като недопустимо.

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 ГПК, за установяване съществуване на вземането на ищеца “Е. Б. Е.” Е., гр. П., по отношение на "Д. И. гр. К., представляващо стойността на електрическата енергия и мрежови услуги, доставени за периода от 16.12.2012г. до 21.03.2013г. по партидата на ответника, с клиентски номер *, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 431/22.05.2013г. по ч.гр.д. № 897/2013г. по описа на РС-Кърджали; съответно - длъжникът е възразил в срока по чл. 414 ГПК и заявителят-ищец е предявил иска в срока по чл. 415, ал.1 ГПК.

Няма спор по делото, че на 29.01.2013г. служители на ищцовото дружество извършили демонтаж на поставен електромер и монтирали нов електромер за производствените нужди на ответника-търговец, за което св. Х. Д. съставил протокол за монтаж/подмяна на средства за измерване от с.д., в който било вписано, че бил демонтиран електромер с фабричен номер 46463390 с показания съответно 31620 и 149122, и бил монтиран електромер с фабричен № 62745957 с нулеви показания. Като причина за монтажа/демонтажа се с¯чи последваща проверка. Средството за измерване е на клиент “Д. И., ИТН *******. Въз основа на вписаните в протокола показания за консумирана ел.енергия от сваления електромер № 46463390, била съставена фактура № *********/31.01.2013г., за периода 16.12.2012г.- 17.01.2013г. за 7 541 квтч, а за отчетената с електромер с фабричен № 62745957 ел.енергия, за периода 22.02.2013г.-21.03.2013г. от 2 548 квтч - фактура № */ 31.03.3013г. За периода 18.01.2013г. - 21.02.2013г. била издадена фактура № */ 28.02.2013г. за 5 464 квтч, която не се оспорва от страна на ответника. Предмет на оспорване са достоверността на вписаните данни в протокола от 29.01.2013г. по отношение на демонтирания електромер с фабричен номер 46463390, като се поставя под съмнение и това, че новият електромер е монтиран с нулеви показатели. Оспорването се прави от страна на ответника с оглед на безспорното обстоятелство по делото, че протоколът от 29.01.2013г. е подписан едностранно – от св. Димов, и не е подписан от жалбодателя- или негов представител, както и не му е изпратен за запознаване.

Така, за да отговори на спорния по делото въпрос – дали показателите за консумираната ел.енергия в оспорвания протокол, респ. 2 бр. фактури, са реални или завишени, въззивният съд изцяло кредитира заключението на вещото лице, изготвило СТЕ, като компетентно, обосновано, пълно и ясно, и непораждащо съмнения за неговата правилност. ВЛ сочи, че процесните двата електромера са преминали всички изискуеми проверки, имат необходимите пломби, които гарантират годността и точността на работата им. В съдебно заседание ВЛ изяснява, че старият електромер е бил демонтиран не поради негодност, а поради изтичане на срока преди задължителна проверка и тъй като не е имал техническа възможност да отчита действително потребяваната мощност. Този електромер е бил подложен на проверка от държавна лицензирана лаборатория и върнат с приложена пломба и с показанията, при които е бил свален с разликата от 2 квтч, необходими за измерването. Поставянето на пломба означавало, че вътре в схемата на електромера, няма намеса. ВЛ сочи още, че няма възможност за манипулиране на електромера преди свалянето му и след като е сменен. Показанията на електромера, при които е свален, съответстват на вписаните такива в протокола от 29.01.2013г. с посочената разлика от 2 квтч. Еднопосочни със заключението на ВЛ са и показанията на св. Х. Д., който сочи, че в протокола са вписани данните на електромера преди свалянето му, и че е монтиран нов /неупотребяван/ електромер, с нулеви показатели. Доказателства, които да опровергават така обсъдените, не се сочат и не са събрани по делото.

С оглед на изложеното дотук, е без значение обстоятелството, че протоколът от 29.01.2013г. за монтаж/подмяна на средства за измерване, не е бил съставен в присъствието или изпратен по-късно на потребителя-въззивник. По предявения установителен иск, в тежест на ищеца е да докаже, че отчетените като доставени количества ел.енергия за процесния период с двата електромера, са реални, което същият е сторил с всички допустими и относими доказателства и доказателствени средства. Изводът, който се налага от техния анализ е този, че не се установява несъответствие на вписаните показатели на доставената ел.енергия за процесния период в протокола от 29.01.2013г. и показанията на сваления и новия електромер; както и не се установява сваленият електромер да е бил манипулиран преди и след демонтажа му, а новият – да не е бил с нулеви показатели при монтажа му.

Като е достигнал до същите фактически и правни изводи, Кърджалийският районен съд е постановил обосновано и правилно решение, което следва да се потвърди.

При този изход на делото въззивникът дължи на въззиваемото дружество заплащане на направените във въззивната инстанция разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лева.

Водим от изложеното, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2/24.02.2014г., постановено от по гр.д. № 1138/2013г. по описа на Кърджалийския районен съд.

ОСЪЖДА “Д. И., с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление Г., ул. „Д. М. № *. вх. *, .*, А. да заплати на “Е. Б. Е.” Е., гр. П., с ЕИК *********, с адрес за призоваване: гр. П., ул. “Х. Д. № *, направените по делото разноски в размер на 400 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.2 ГПК.

Председател:

Членове:1. 2.