Решение по дело №108/2021 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 123
Дата: 28 май 2021 г. (в сила от 28 май 2021 г.)
Съдия: Милена Йорданова Алексова Стоилова
Дело: 20217110700108
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 април 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

            123                                                  28.05.2021г.                                     град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                    

на деветнадесети май                                                     две хиляди двадесет и първа година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ                                                                

ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                  2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

с участието на секретаря Ирена Симеонова

и в присъствието на прокурор Марияна Сиракова от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

касационно административнонаказателно дело № 108 по описа за 2021г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.

            Главен юрисконсулт А. Е. като пълномощник на РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ – КЮСТЕНДИЛ с адрес за призоваване: гр.Кюстендил, бул.“България“ №33 обжалва решението по а.н.д.№1666/2019г. на РС - Кюстендил. Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с редовна процедура по ЗАНН и съставомерно деяние. Моли за отмяна на решението и потвърждаване на НП.

            В с.з. пълномощникът на касатора поддържа жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В писмен отговор и с.з. адв.Е.Й. *** като пълномощник на ответника З.С.С., ЕГН ********** *** оспорва жалбата като неоснователна. Претендира деловодни разноски по списък за адвокатско възнаграждение по чл.38 във вр. с чл.36 от ЗА в размер на 300лв.

Представителят на КОП дава заключение за основателност на жалбата по изложените в нея съображения, сочейки, че въззивният съд е постановил неправилно решение.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

            Предмет на въззивно обжалване е НП №88/14.08.2019г. на директора на РДГ – Кюстендил, с което на З.С.С. за нарушение на чл.12б, ал.1, т.3 от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии на основание чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ е наложено административно наказание глоба в размер на 300лв.

            От приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на спора, че С. е вписан в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика и в това качество е получил ПС №0501514/31.05.2019г. за имот на територията на ТП ДГС Кюстендил, землището на с.Косово, община Трекляно, отдел 661“р“, държавна горска територия. При извършена на 26.06.2019г. проверка от служители на РДГ – Кюстендил в сечището е установено, че на обекта има работници, които не могат да представят копие от ПС и от технологичния план. За резултатите от проверката е съставен КП. При последваща проверка в системата на ИАГ е установено, че за обекта е издадено посоченото ПС.

С оглед установените фактически обстоятелства съдът е формирал правен извод за отсъствие на задължителни реквизити в АУАН – липса на изчерпателно фактическо описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Според съда е останало неизяснено в какво се изразява действието или бездействието, което се вменява във вина на нарушителя, не е ясно кои са били лицата, които са установени в сечището, по какъв повод са били там, кой от тях е отговарял за извършваната дейност и кой е казал, че в обекта не са оставени изисканите копия от документите. По съществото на спора съдът е установил недоказано деяние, т.к. ПС не носи подписите на съставителя и лицето, за което се твърди, че е негов адресат. По посочените правни доводи съдът е отменил НП.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Решението обаче, преценено за съответствие с материалния закон, е неправилно. Съображенията за това са следните:

По процедурата:

Обвинението в АУАН и НП е формулирано по еднозначен начин. От фактическа страна се изразява в това, че на 26.06.2019г. в отдел 661“р“ в землището на с.Косово, община Трекляно, община Кюстендил нарушителят С. като лицензиран лесовъд, на който е издадено ПС №0501514/31.03.2019г. не е осигурил копия от ПС и технологичния план в сечището по време на добива на дървесина. Отговорността на С. е ангажирана в качеството на лицензиран лесовъд във фирма „Б.“ ЕООД. От правна страна нарушението е квалифицирано по чл.12б, ал.1, т.3 от Наредба №1 за контрола и опазването на горските територии.

Нормата на чл.12б, ал.1, т.3 от посочената Наредба въвежда задължение на лицата по чл.108, ал.2 от ЗГ след получаване на ПС да осигурят наличието на копия от същото и от технологичния план в сечището по време на осъществяване на добива на дървесина. Санкционото правило на чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ, приложено към обвинението по АУАН и НП, съдържа административнонаказателна отговорност на длъжностно лице или лице, упражнявано лесовъдска практика, което не изпълни задължения, възложени му по подзаконовите актове по прилагане на ЗГ. Съставът на нарушеното правило за поведение е в корелация с посочената санкционна норма, която е препращата към нарушение на задължения от подзаконови актове, какъвто правен характер има Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии. Субект на нарушението по чл.12б, ал.1, т.3 от Наредбата по отношение привръзката с чл.108, ал.2 от ЗГ е лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, на когото е издадено ПС. Съставомерните елементи от обективна страна на приложимото правило за поведение включват посоченото качество на лицето, извършване на добив на дървесина в сечището и липса на ПС и технологичен план в сечището, които следва да се осигурят от субекта на задължението.

Посочените съставомерни за отговорността елементи от фактическия състав на нарушеното правило за поведение са надлежно описани в съставения АУАН и издаденото НП. Субектът на деянието е посочен в качеството му на лицензиран лесовъд, което го определя като лице по чл.108, ал.2 от ЗГ. Описанието повтаря текста на чл.12б, ал.1, т.3 от Наредбата за неосигуряване по времена на добива на дървесина в посочения отдел и землище на копията от ПС, издадено на негово име и технологичния план. Изпълнителното деяние се изразява се в бездействие, което е съставомерно по чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ. Неправилно районния съд е възложил в тежест на актосъстатвителя описание на нарушението в повече от дължимото такова. Извън задължителните съставомерни обстоятелства от обективна страна са посочване на установените на сечището лица, повода за това, техния отговорник и лицето, което е довело до знанието на проверяващите липсата на документите. Тези обстоятелства са предмет на изследване в хода по съществото на делото във връзка с преценка за материалната законосъобразност на НП, а не на процесуалната му такава.

По съществото на спора:

Неправилен е извода на районния съд за недоказано деяние.

Показанията на св.Тодоров във връзка с данните в КП №138714/26.06.2019г. установяват по безпорен начин, че на посочените в НП дата и място е осъществяван добив на дървесина с отговорник С. И. С. като лице с достъп до отдела без на място да са осигурени копия от издаденото ПС и технологичния план. Показанията на свидетеля съдът е приел за достоверни, като същите не са оспорени от нарушителя. КП има битие на официален писмен документ с необорена в рамките на съдебното производство материална доказателства сила относно вписаните в него фактически обстоятелства. Противно на приетото от съда, КП е част от административнонаказателната преписка в качеството на писмен материал по чл.42, т.10 от ЗАНН. КП е приобщен към писмените доказателства по делото и нарушителят разполага с правото на защита относно вписаните в КП обстоятелства.

Авторството на деянието е безспорно доказано от показанията на св.Т. Свидетелят е посочил, че самоличността на дееца е установена след справка в системата на ИАГ. Приложеното на л.44 от делото на районния съд ПС не съдържа различи данни от посочените такива от свидетеля, т.к. документът е издаден на името на З.С.. Липсата на подписи върху ПС е налагала задължаване на АНО да представи оригинала на документа по реда на чл.107, ал.2 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН. Тази липса е преодоляна в касационното производство, посредством приобщеното копие на оригиналното ПС с подписи на издателя и получателя и данните, че представеното копие пред районния съд е генерирана разпечатка от ИС на ИАГ, която не съдържа сканирани копия на документите.

Нарушението е извършено виновно от дееца. Случаят не е маловажен по см. на чл.28 от ЗАНН, т.к. не осъществява предпоставките по чл.93, т.9 от НК.

На основание чл.221, ал.2, пр.2 от АПК касационният съд да отмени решението на районния съд. Решавайки спора по същество, на основание чл.222, ал.1 от АПК, съдът ще потвърди НП.

На основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН /ред. ДВ, бр.94/2019г./ ответникът дължи заплащане на касатора на деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв. по чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП.

Поради изхода от спора ответникът няма право на разноски за адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение №260036/26.02.2021г. по а.н.д.№1666/2019г. на РС - Кюстендил и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА НП №88/14.08.2019г. на директора на РДГ – Кюстендил, с което на З.С.С. за нарушение на чл.12б, ал.1, т.3 от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии на основание чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ е наложено административно наказание глоба в размер на 300лв. /триста лева/.

ОСЪЖДА З.С.С. /с посочени лични данни/ да заплати на РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ - КЮСТЕНДИЛ деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в касационното производство в размер на 80лв. /осемдесет лева/.

            Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните.

 

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

               ЧЛЕНОВЕ: 1. 

  

 

 

 

 

                                      2.