Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. София, 02.12.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ, първо гражданско отделение,
в
закрито заседание на втори декември
две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА БОГДАНОВА ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при
секретаря и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното
от
съдия Алексиева ч.гр.д. № 12416 по
описа
за
2020 г. и за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.436-чл.438 от ГПК.
Образувано
е по жалба на „Д.з.“ АД против Постановление за отказ за редуциране на
разноските по изпълнително дело № 20207870400107 по описа на ЧСИ М.Д.с рег. № 787
при СГС.
Жалбоподателят
твърди, че присъдените на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение в
изпълнителното дело са прекомерни с оглед действителната правна и фактическа
сложност на делото и предприетите
изпълнителни действия. Поддържа, че вземането предмет на изпълнителното
производство е гарантирано събираемо и то в кратък срок. Твърди, че цялата
дължима сума по изпълнителното дело е преведена на взискателя в срока за
доброволно изпълнение. Твърди, че за удовлетворяване на паричното си вземане,
взискателят се е ограничил до депозиране
на молба за образуване на изпълнително дело, предвид на което адвокатското
възнаграждение по изпълнителното дело, следва да бъде определено само на
основание чл.10, т.1 от Наредбата, но не и по т.2. Поддържа, че е налице
практика на СЕС, съобразно която съдът не следва да се съобрази при възражение
за прекомерност с минимален размер на адвокатското възнаграждение, а следва да
съобрази сложността на действително извършеното от упълномощения адвокат по
делото и може да намали адвокатското възнаграждение под минималния размер,
съобразно Наредбата.
Моли
съда да постанови определение, по силата на което да отмени Постановлението за
разноските, както и да му се присъдят направените разноски във връзка с
настоящото обжалване в размер на 73 лв., както и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 50 лв.
В
срока по чл.436, ал.3 от ГПК не е постъпило писмено възражение от взискателя.
На основание чл.436, ал.3 от ГПК
съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие. Счита жалбата за
допустима, но неоснователна.
Съдът
като взе предвид становищата на страните, намира следното от фактическа страна:
Видно от приложеното заверено копие на изпълнително дело № 20207870400107
по описа на ЧСИ М.Д.с рег. № 787 при СГС, същото е образувано по молба на
взискателя М.Я.А.за събиране на вземане по изпълнителен лист от 02.09.2020 г.,
издаден въз основа на влязло в сила Решение № 85 от 01.07.2020 г. по т.д. № 843/2019
г. на ВКС, по силата на които длъжникът и жалбоподател в настоящото производство
„Д.з.“ АД е осъден да заплати на М.Я.А.сумата от 21 000 лв.-обезщетение за
причинени по повод възникнало на 13.11.2015 г. ПТП неимуществени вреди, ведно
със законната лихва от 13.11.2015 г. до окончателното изплащане, както и сумата
от 896,88 лв.-разноски в производството пред ВКС.
Представено
е пълномощно, договор за правна защита и съдействие от 16.09.2020 г. Видно от
договора със същия е уговорено възнаграждение в размер на 1140 лв. с ДДС за
представителство по изпълнително дело за събиране на присъдено обезщетение по
гр.д. № 16710/2015 г., СГС, I-14 състав. Удостоверено е,
че в брой е заплатена сумата от 1140 лв., поради което съдът приема, че са
налице писмени доказателства, удостоверяващи заплащането на адвокатско
възнаграждение в размер на 1140 лв., доколкото в тази част договорът има
характер на разписка.
В хода
на изпълнителното производство, процесуалният представител на взискателя е
изготвил и входил молба въз основа, на която е образувано изпълнително дело № 20207870400107
по описа на ЧСИ М.Д.с рег. № 787 при СГС и е посочил изпълнителен способ-запор
върху банковите сметки на длъжника.
На 17.09.2020
г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, в която ЧСИ е
определил сумите, които подлежат на събиране, а именно: сумата по горецитирания
изпълнителен лист от 21 000 лв., ведно с изтеклата закона лихва от 13.11.2015
г., сумата от 896,88 лв.-разноски, изпълнителни разноски в размер на 1206 лв.,
от които: 11140 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение, 66 лв.-авансови такси,
както и такса по т.26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ в размер на 2
584,15 лв. с включено ДДС.
В
срока за доброволно изпълнение на 25.09.2020 г. длъжникът е превел по сметката
на съдебния изпълнител всички дължими суми, посочени по-горе, включително и
сумата от 10 373,30 лв., изтеклата законна лихва върху главницата от 21 000 лв.
за периода от 13.11.2015 г. до 24.09.2020 г.
На 24.09.2020
г. длъжникът е заявил възражение срещу размера на претендираното адвокатско
възнаграждение, като на 06.10.2020 г. с Постановление от същата дата, съдебният
изпълнител е отказал да намали приетите по делото разноски.
При така установените факти, съдът приема
следното от правна страна:
Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срок,
срещу акт подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Жалбата срещу отказа на ЧСИ Д. да намали разноските по
изпълнението е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Има надлежен акт
на ЧСИ, с който отказва намаляване на адвокатския хонорар в изпълнителното
производство, а именно обжалваното постановление от 06.10.2020 г. Ето защо и
настоящият съдебен състав приема, че постановлението на ЧСИ по въпроса за
разноските подлежи на обжалване пред съда.
Следователно подадената частна жалба е допустима.
По съществото на жалбата:
По отношение на дължимото адвокатско възнаграждение.
Съобразно приетото в Тълкувателно решение № 2/2013 от 26 юни 2015 год. на ВКС,
ОСГТК, първоначалният взискател прави разноски по образуването на
изпълнителното дело, по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията
от който се разпределят, по осъществяване на други изпълнителни способи, както
и разноски за възнаграждение на един адвокат, от които (при възражение от
длъжника или от някой от присъединените кредитори) се признава тази част, която
съответства на действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното
дело с оглед различната роля на адвоката при възлагането на изпълнението на
държавен съдебен изпълнител, който няма право да определя изпълнителния способ;
и ролята на адвоката при възлагането на изпълнението на частен съдебен
изпълнител, комуто може да е възложено да определя изпълнителния способ.
Длъжникът не отговаря за разноските на взискателя,
направени за изпълнителни способи, които не са приложени. Последното е прието
както в цитираното по-горе Тълкувателно решение, така и в Решение № 251 от 5.09.2012 г. на ВКС по гр. д. №
517/2011 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на 290 ГПК.
Съобразно нормата на чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2014
г., доп. - ДВ, бр. 84 от 2016 г.), т.1 и
т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие на
страната по изпълнително дело възнаграждението е:
1. (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г.,
изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г. отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с
Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ,
бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г.)) за
образуване на изпълнително дело - 200 лв.;
2. (изм. - ДВ, бр.
28 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2019 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г.) за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително
дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000
лв. - 200 лв., и за вземания над 1000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение
по чл. 7, ал. 2, т. 2 - 7.
Настоящият съдебен състав намира, че
длъжникът не дължи и разноските за адвокатско възнаграждение по т.2, тъй като
безспорно не е осъществено принудително изпълнение чрез посочения от взискателя
способ, а именно запор върху банкова сметка ***.
Призовката за доброволно изпълнение е
връчена на длъжника на 17.09.2020 г., т.е. двуседмичният срок за доброволно
изпълнение на задължението е започнал да тече от 17.09.2020 г. и по правилото
на чл.60, ал.4 от ГПК е изтекъл на 01.10.2020 г. Значението на този срок е, че
преди той да изтече, съдебният изпълнител не може да пристъпи към действия на
принудително изпълнение. В този срок и на 25.09.2020 г. длъжникът е изплатил
изцяло дължимите по изпълнителния лист суми, т.е. налице е доброволно
изпълнение, без извършване на извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания.
Ето защо жалбата се явява основателна и
дължимото от длъжника адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 200 лв.,
до който размер ще следва да бъде намалено, съответно 240 лв. с ДДС.
Предвид намаляването на адвокатското
възнаграждение ще следва да бъде намалена и пропорционалната такса по т.26,
б.“д“ съответно на 6196,82 лв. с ДДС. С оглед намаляване на дължимото
адвокатско възнаграждение на 240 лв., материалният интерес по изпълнителното
дело за взискателя е в размер на общо 32 510,18 лв., от която сума: главница в
размер на 21 000 лв., законна лихва върху тази главница в размер на 10373,30
лв. за периода от 13.11.2015 г. до 24.09.2020 г., разноски по изпълнителен лист
896,88 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв. с ДДС. При този
материален интерес и на основание т.26, б.“г“ от Тарифата пропорционалната
такса възлиза на сумата от 2 604,73 лв. с ДДС.
Видно обаче от ПДИ начислената
пропорционална такса възлиза на сумата от 2 584,15 лв., поради не включване на
адвокатското възнаграждение в изпълнителното производство, поради което и
искането за намаляване на пропорционалната такса следва да бъде оставено без
уважение.
По искането за присъждане на разноски в
настоящото производство.
Искането е неоснователно и следва да
бъде оставено без уважение по следните съображения:
Отговорността за разноски се понася от страната, срещу
която е постановено решението, спрямо която тя е санкция за неоснователно
предизвикан спор. В случая производството е по повод жалба срещу действия на
съдебен изпълнител като взискателят /ответникът по жалбата/ не е дал повод за
съдебното производство със свое поведение или действие. В този случай
взискателят не може да носи отговорност за разноските по обжалване на
незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител. Отговорността на съдебния
изпълнител за вреди се реализира по друг ред, регламентиран в нормата на чл.
441 от ГПК. В допълнение следва да се посочи, че в производството по разноските
/каквото по същността си е производството по настоящото дело, доколкото
единственият спорен въпрос е по размера на разноските, определени в
изпълнителното производство/, страните не си дължат разноски, тъй като в това
производство не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, и
разпоредбата на чл. 81 от ГПК не намира приложение /в този смисъл определение №
489 от 17.10.2017 г. по ч.гр. д. № 3926/2017 г. на ВКС, ІV ГО, определение №
933 от 17.09.2018 г. по ч.гр. д. № 2845/2018 г. по описа на ВКС, ІV ГО и др./.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Постановление от 06.10.2020 г. на ЧСИ М. Д., в частта, с която са приети разноски за адвокатски
хонорар за процесуално представителство в размер на сумата от 1140 лв. с ДДС и
вместо него постановява:
НАМАЛЯВА по жалба с правно основание чл.435, ал.2, т.7
от ГПК на „Д.з.“ АД, дружество учредено
и регистрирано в Търговския регистър с ЕИК********, със седалище и адрес на
управление *** дължимите в изпълнителното производство по изпълнително дело № 20207870400107
по описа на ЧСИ М.Д.с рег. № 787 при СГС от длъжника „Д.з.“ АД разноски за
адвокатско възнаграждение от 1140 лв. с ДДС на 240 лв. /двеста и четиридесет лв./
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.