Р Е Ш Е Н И Е
№ 99
гр.Русе, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на двадесети април, през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
Членове: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при секретаря Наталия
Георгиева и с участието на прокурора Радослав Градев , като разгледа
докладваното от съдия Агуш к.а.н.д.
№ 75 по описа на съда за 2022 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно по чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано
е по касационна жалба от Производствено потребителна кооперация (ППК) „Надежда
– Ряхово“, със седалище в с.Ряхово, общ.Сливо поле, обл.Русе, чрез процесуалния
й представител, против решение № 70/27.01.2022 г., постановено по АНД № 2091/2021
г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено наказателно
постановление № 18-001681/30.08.2021 г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Русе, с което за нарушение по чл.415, ал.1 от КТ и на
основание същата разпоредба, на касатора е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1500 лева.
В касационната жалба и в о.с.з. се излагат доводи за нарушение на
материалния закон и процесуалните правила. Иска се отмяна на решението на
въззивната инстанция и постановяване на решение по съществото на спора с което
да се отмени издаденото НП. Претендират се разноски.
Ответникът
по касационната жалба – дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, чрез процесуалния
си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
решението на Районен съд – Русе да бъде оставено в сила.
Счита, че
представеното банково извлечение е следвало да бъде представено още в хода на
проверката, а като частен документ с недостоверна дата не е достатъчно
доказателства за извършеното изплащане на трудовото възнаграждение. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура –
Русе дава заключение за основателност на жалбата.
След като обсъди оплакванията в
жалбата, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
служебна проверка на основание чл.218, ал.2 от АПК, съдът прие за установено
следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила
съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата
е основателна.
Въз основа на събраните във
въззивното производство доказателства, районният съд е приел от фактическа
страна, че в резултат на извършена проверка по спазване на трудовото
законодателство от служители на ДИТ - Русе на ППК "Надежда-Ряхово" с
протокол изх. № ПР 2034429/19.01.2021 г. на основание чл. 404, ал.
1, т. 1 от КТ били
дадени общо 191 бр.предписания за изплащане на начислени трудови възнаграждения
за различни периоди общо по отношение на 15- те работника.
От събраните във въззивното
производство доказателства се установява, в протокол с изх.№ ПР 2034429/19.01.2021 г. в т.181 е разпоредено
във връзка с направените в протокола констатации по т.5, като спрямо
работодателя била приложена принудителна административна мярка по чл.404, ал.1,
т.12 от КТ като му били дадени задължителни предписания, да изплати обезщетение
по чл.222, ал.3 от КТ на Р.Т.С., в размер на брутното й трудово
възнаграждение за срок от два месеца,
като е бил определен срок за изпълнение на предписанията – до 04.02.2021 г.
Между страните не се спори, че ПАМ не
е обжалвана по административен или съдебен ред, поради което е влязла в сила с
изтичане на 14 – дневния срок по чл.84, ал.1 от АПК, съответно чл.149, ал.1 от АПК, т.е. считано от 03.02.2021 г. съгласно правилото за броене на сроковете по
чл.60, ал.5 от ГПК вр.чл.144 от АПК.
На 05.04.2021г. представляващият
кооперацията депозирал писмени обяснения, обясняващи лошото финансово състояние
и опитите да получи външно кредитиране. На 09.06.2021г. са изискани отново писмени
обяснения за причините за неизпълнение на предписанията по протокол изх. № ПР
2034429/19.01.2021 г./ т.1-т.191вкл./ и на същата дата е връчена покана за
съставяне на АУАН за неизпълнение на посочените предписания. Съставен е и протокол
с изх.№ 2109233/16.06.2021г., с които са дадени нови предписания, касаещи
констатации извън формирания спор,връчени на 12.07.2021г.
В съставения
АУАН № 18-001681 от 16.06.2021г. в отсъствието на нарушителя,връчен на
12.07.2021г. и последвалото НП е посочено, че на 26.02.2021г. касаторът е
извършил нарушение по чл.415 ал.1 КТ изразяващо се в неизпълнение на приложена
ПАМ от контролен орган на Д“ИТ“-Русе. Приложено е известие за доставяне на 20
бр. издадени НП от 02.08.2021г. В подадената въззивна жалба касаторът е заявил,
че всички начислени възнаграждения за периода януари- май вкл.2020г. са били
изплатени преди издаване на НП.
Разпитаният като
свидетел Р.Т.С. установява, че към заплатата за м.01.2020г. е било начислено и
обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ, като сумата е била изплатена на
свидетелката изцяло.
Въз основа на тези доказателства
районният съд приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Контролираната съдебна инстанция
приела също, че в съдебната фаза на административнонаказателното производство е
недопустим инцидентен контрол за законосъобразност на влезлия в сила и поради
това добил стабилитет индивидуален административен акт – дадените на
работодателя задължителни предписания. Посочил, че независимо от гласните
доказателства за изплащане на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ на посочения работник през м.март 2020г., със заплатата
за м.01.2020г. кооперацията е следвало да представи доказателства в тази
насока, а липсата им сочило, че предписанието не е изпълнено. Приел също, че
нарушението е доказано и наказващият орган правилно е определил субекта на
административното нарушение и приложимата санкционна норма. Развил е
съображения защо случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, респ.
чл.415в от КТ и така потвърдил издаденото НП
Решението е неправилно.
Изцяло се споделя тезата на
контролираната инстанция, съответстваща и на константната съдебна практика, че
в настоящото производство е недопустим инцидентен контрол за законосъобразност,
включително за валидност на влезлия в сила индивидуален административен акт. Съгласно
чл.84 от ЗАНН, в това производство се прилагат процесуалните правила на НПК,
който кодекс не предвижда подобна възможност. Следва да се отбележи, че
доколкото касаторът е бил страна в административното производство по издаване
на административния акт и е разполагал с възможността да го обжалва, косвеният
контрол за законосъобразност не може да бъде обоснован и с разпоредбата на
чл.17, ал.2 от ГПК. В настоящото производство инцидентният контрол би бил недопустим
и по съображения, свързани с валидността на акта, за чието неизпълнение е
наложена санкцията по чл.415, ал.1 от КТ, още повече, че съгласно чл.405 КТ
подлежи на предварително изпълнение, т.е дори да има подадена жалба, ако съдът
не е постановил спиране, ПАМ подлежат на изпълнение. Това обаче не е пречка
съдът да извърши проверка на изводите на контролираната инстанция дали е
приложен правилно материалния закон, т.е налице ли е нарушение и доказано ли е
то.
В случая ППК „Надежда-Ряхово“ като
работодател е санкциониран за неизпълнение на предписание, касаещо изплащане на
начислено обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ на Р.С., в размер на брутното й
трудово възнаграждение за два месеца, като С. е разпитана по делото като
свидетел.
За преценката на доказателствената
стойност на достоверността на този свидетел, РРС не е изпълнил в пълнота
задълженията си по чл. 107 НПК, като е следвало служебно да изиска от жалбоподателя
доказателства за твърдяните още във въззивната жалба положителни факти-
изплащането на дължимото обезщетение, а не да приема лаконично за доказано
обратното.
Следва да се има предвид, че според императивната
разпоредба на чл.270, ал.3 от КТ, заплащането на трудовото възнаграждение се
установява именно с писмени доказателства – чрез подпис във ведомост или срещу
разписка, респ. чрез превод по банкова сметка ***ка. Следователно,
установяването на отрицателния факт на неизпълнението на това задължение, чието
изпълнение е било наредено с влезлите в сила задължителни предписания, следва
да стане именно чрез проверка по посочените документи – по ведомостите за
заплати, респ. по банковите нареждания, удостоверяващи изплащането на трудови
възнаграждения при направено от работника или служителя писмено искане за
заплащане на възнаграждението по банкова сметка. ***оявила активност по
отношение на доказването, а съдът не е изпълнил служебните си задължения по
чл.107 ал.2 НПК.
Представеното от касатора писмено
доказателство – извлечение от ведомост, финална справка, успешно осчетоводяване
с детайли, издадени от банка ДСК ЕАД следва да се преценят съгласно чл.142 ал.2
вр.чл.219 вр.чл.222 АПК, чиито ред е приложим съгласно чл.63 в ЗАНН при
преценка на основанията по чл.348 ал.1 т.1 НПК.
Това писмено доказателство изхожда от
трета за спора страна, съдържащо в аналитичен табличен вид информация за
успешно осчетоводяване по банков път за приведени на 06.03.2020г., преди
издаване на задължителните предписания, за което и самия свидетел еднозначно
сочи, че дължимото обезщетение е било изплатено от работодателя, в пълен
размер.
С оглед на характера и вида на
нарушението по чл.415 ал.1 КТ тези писмени и гласни доказателства сочат, че
вмененото нарушение не е осъществено. Липсва неизпълнение на ПАМ в указания
срок.
Като е достигнал до противоположни
правни изводи районният съд е постановил решението си в противоречие с
материалния закон, поради което то следва да бъде отменено като неправилно, а
вместо него следва да бъде постановено друго, с което наказателното постановление
бъде отменено.
С оглед изхода
на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК
вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН в тежест на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“, която има качеството на юридическо лице съгласно чл.2,
ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ следва да бъдат присъдени претендираните разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300лв., платени по договор за правна защита и
съдействие от 11.04.2021г. за касационната инстанция по приложен списък.
Така мотивиран и на основание чл.221,
ал.2 от АПК вр. чл.63в
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 70/27.01.2022 г.,
постановено по АНД № 2091/2021 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е
потвърдено наказателно постановление № 18-001681/30.08.2021 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което за нарушение по
чл.415, ал.1 от КТ и на основание същата разпоредба, на ППК „Надежда“ с.Ряхово,
обл.Русе, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 1500 лева и вместо него постановява :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
18-001681/30.08.2021 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“
– Русе, с което за нарушение по чл.415, ал.1 от КТ и на основание същата
разпоредба, на ППК „Надежда“ с.Ряхово, обл.Русе, е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева.
ОСЪЖДА
Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“, със седалище в гр.София, бул."Княз Александър
Дондуков" № 3, представлявана от изпълнителния директор Е.А. да
заплати на Производствено производителна
кооперация „Надежда-Ряхово“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в с.Ряхово, общ.Сливо поле, обл.Русе, ул.“Искър“ № 1, представлявана от
председателя С.Г.Г., сумата от 300 лева
– адвокатско възнаграждение в касационното производство.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: