Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 89
гр. Димитровград, 16.03.2020г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Димитровградският
районен съд в публичното заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ГЕРГАНА СТОЯНОВА
при секретаря Дарина Петрова и в присъствието на
прокурора …………………… като разгледа докладваното от съдията Стоянова гр.д.№ 787/2019г. по описа на РС –
Димитровград, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание
чл.432 от Кодекса за застраховането КЗ/ и чл.86 от Закона за задълженията и
договорите/ЗЗД/.
В исковата молба ищецът твърди,
че около 06.50ч. на
20.01.2019г. в гр.Димитровград пресичала бул.“Г.С.Раковски“ по пешеходна пътека
срещу бл.№ 18, когато лек автомобил марка „Ф.г.“ с ДКН А *****НА, управляван от
А.Х.И. ***, я ударил и съборил на уличното платно върху очертанията на
пешеходната пътека. Ищцата почувствала силна болка в областта на двата й крака,
където колата я ударила. На място пристигнали полицейска кола и линейка. Ищцата
била откарана в болницата в гр.Хасково и хоспитализирана в неврохирургично
отделение с анамнеза: при ПТП като пешеходец в съприкосновение с лек автомобил
получава удар в главата, болки и невъзможни активни движения в областта на
дясната ТБС и болка и оток в областта на лява подбедрица. Не били открити данни
за фрактури на кости, поради което не било образувано досъдебно производство.
Предвид възрастта й, при ищцата били налице придружаващи заболявания, а именно
- артериална хипертония, захарен диабет неинсулинозависим тип и тромбофлебит.
Вследствие на сблъсъка и от получените наранявания до настоящия момент ищцата
била на легло и не можела да се обслужва сама. На лявата подбедрица получила
огромен хематом, който освен непрестанните болки, които й причинявал, не
зараснал вече три месеца след инцидента. Диабетът не позволявал бързо
заздравяване на тъканта, а самият хематом можел да образува тромби в
кръвоносната й система. Състоянието на ищцата налагало ежеседмични посещения на
лекар, който да следи състоянието й. С течение на времето кожата върху хематома
се олющила и се получила открита рана. Били й предписани специални лепенки,
които се поставяли върху травмата, за да улеснят зарастването. От известно
време в дома й два пъти седмично идвала и рехабилитаторка, която, предвид
обездвижването на ищцата, й правела масажи за поддържане на мускулатурата.
Така описаното причинявало на ищцата
постоянни болки и страдания и натоварвало бюджета на семейството й. Дъщерята на
ищцата веднага след случилото се се върнала от чужбина и три месеца полагала
ежедневни грижи за ищцата.
След настъпилото ПТП на ищцата бил
предоставен протокол, който наред с всички налични други документи, тя
предоставила на застрахователя на виновния водач - ЗД „Бул Инс“ АД, където въз
основа на валидна застрахователна полица № BG0200601392 била заведена щета № *****.
На ищцата било предложено обезщетение за имуществени и неимуществени щети в
размер на 1 500 лв. Тази сума обаче не била съобразена с разходите за нейното
лечение и рехабилитация, поради което същата отказала неговото получаване.
За търпените неимуществени вреди ищцата
заявява, че следва да й бъде изплатено
обезщетение в размер на 11 958.55 лв., а за имуществени вреди –
1 041.45 лв. Претенцията за имуществени вреди включвала изразходваните
средства за закупените до момента на депозиране на исковата молба медикаменти и
сумата, заплатена за превоза с линейка от МБАЛ – Хасково до дома на ищцата.
С оглед на така изложеното, същата моли
съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от
общо 13 000 лв. - обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, причинени
при ПТП на 20.01.2019г., ведно със законната лихва от същата дата до
окончателното изплащане, както и разноските по делото.
В законоустановения едномесечен срок
ответникът депозира писмен отговор, с който оспорва предявените искови
претенции като процесуално недопустими и неоснователни, а също така и по основание
и размер.
При оспорването по същество ответникът
сочи, че не било доказано наличието на вина по отношение на А.Х.И., в
качеството му на водач на застрахованото МПС - липсвала влязла в сила присъда,
наказателно постановление или друг акт, установяващ по категоричен начин вината
на последния.
Оспорва се твърдението, че в резултат на
настъпването на пътно-транспортно произшествие за ищеца са настъпили описаните
в исковата молба като вид и характер увреждания, както и всички твърдения по отношение
вида, медико-психологичния характер, медико-биологичния характер и степента на
уврежданията, твърденията, свързани с характеристиките и продължителността на
оздравителния период, както и твърдението, че оздравителният период не бил
приключил към настоящия момент.
При условията на евентуалност се твърди, че
ако са причинени твърдяните вреди, то забавянето на оздравителния процес било в
резултат на неспазване от ищеца на лекарските предписания, предхождащи ПТП-то
заболявания и настъпили други случайни събития след датата на инцидента.
В случая ищцата постъпила в медицинското
заведение повече от четири часа след настъпилото ПТП, а освен това от
констативния протокол за ПТП се установявала само една травматична увреда -
„хематом на лява подбедрица“. Изтъква се, че ако у ищцата било установено
наличие на „мозъчно сътресение - ********“
при прегледа й на 20.01.2019г. в МБАЛ - Хасково, то тя следвало да бъде
настанена за лечение и наблюдение в болнично заведение за продължителен период
от време, което не било сторено, тоест или такава травма не била налице към
този момент или ищцата подписала декларация, че не желае да бъде настанена в
болничното заведение за по-продължителен период от време, с което допринесла за
последващо усложнение на здравословното си състояние и съпричинила
травматичните си увреди.
Оспорват се и твърденията за възникнали
неимуществени вреди, обосноваващи исковата претенция по размер, както и
твърденията относно периода, през който били търпени. Ищцата била изписана от
лечебното заведение с подобрение и след като по делото липсвали данни за начина
на протичане на възстановителния период, ответникът твърди, че периодът на
нетрудоспособност за физически труд след подобни увреди бил до 15 дни.
Посочва се още, че ищцата е съпричинила
вредоносния резултат, което съпричиняване се е изразило в неправилно пресичане
на платното за движение, поради което било налице основание за намаляване на
обезщетението при условията на чл.51 ал.2 от ЗЗД.
При евентуално установяване основателност
на предявения иск, се сочи, че претендираният размер на обезщетението за
неимуществени вреди е прекомерен и не кореспондира с принципа на
справедливостта и установената съдебна практика.
Възразява се и по отношение на претенцията
за присъждане на законна лихва от датата на непозволеното увреждане. Съгласно
чл.429 ал.3 от КЗ лихвите за забава, за които отговаря застрахователят, се
дължали от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл.430 ал.1 т.2 или от датата на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице. В конкретния
случай ответното дружество не било уведомено за настъпилото ПТП от страна на
водача.
По отношение на предявения иск за
имуществени вреди се сочи, че същият е неоснователен и недоказан. От
представените с исковата молба касови бонове не можело да се направи
категоричен извод за какво са били заплатени конкретните суми, тъй като в тях
единствено било записано „лекарства“ и „санитарни материали“. В исковата молба
си молба ищцата излагала становище, че страда от множество тежки заболявания,
чието лечение било съпроводено с прием и закупуване на множество лекарства и
медицински консумативи, предвид на което се оспорва твърдението, че
представените касови бонове за покупка на лекарства и санитарни материали и
самите лекарствени препарати били за третиране и прием във връзка с получените
от ищцата травматични увреди от процесното ПТП.
Ответникът моли за отхвърляне на
предявените искове и присъждане на направените от него разноски във връзка с
производството.
Предявени са осъдителни искове с правно
основание чл.432 от Кодекса за
застраховането.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено от фактическа страна следното:
От приетите като доказателства по делото НП № 19-0254-000062 от
13.02.2019г., Акт за установяване на адм. нарушение № 802196/20.01.2019г.
и констативен протокол за ПТП с
пострадали лица рег.№ 3216/31.01.2019г. безспорно
се установи, че ПТП се е осъществило на посочените в исковата молба
дата, час и между посочените участници;
че инцидентът се дължи на виновното и противоправно поведение на водача А.Х.И.;
че А.Х.И. е собственик и водач на л.а. „Ф.г.“ с peг. № А9989НА
и към 20.1.2019г. е имал сключена застраховка по риска „гражданска отговорност
на автомобилистите" в ответното дружество; че застрахователят е в риск; че
в резултат на инцидента В.В.К. е получила хематом на лява подбедрица.
В
обстоятелствената част на административния акт е посочено, че водачът не е
пропуснал стъпилият и преминаващ по пешеходна пътека пешеходец В.К.. Актът е
подписан от А.И. при изрично посочване, че е имало много мъгла и не видял
пешеходката, без други възражения. Издадено е и Наказателно постановление, с
което е наложено за посоченото нарушение на чл.119, ал.1 ЗДвП на А.И.
административно наказание – глоба.
От ищцата
е ангажирана и приета по делото следната медицинска документация: Епикриза И.З.№1341/2019 г., Амбулаторни листове №№267/28.01.2019 г. и
427/14.02.2019 г., Рецепти – 3бр.,
Копия на касови бонове за закупени медикаменти 55 бр., фактура № *****/22.01.2019г.
От
ответната страна е представена и е приета по делото преписка по щета № ***** във
връзка с настъпилото на 20.01.2019г. пътнотранспортно произшествие.
Изготвено
и прието по делото е заключение по назначена съдебно-медицинска експертиза от
вещото лице д-р Хр.Д.Е., съобразно което се установи, че В.В.К. е получила контузия на главата;
рагада на носа; леко мозъчно сътресение със степенно помрачение на съзнанието,
контузия на дясната тазобедрена става - първоначално невъзможни, след това
болезнени и затруднени движения; хематом на лява подбедрица, инцизия.Описаните
увреждания са причинени от действие на твърд тъп предмет и могат да се получат
при автомобилна травма, по начина и при обстоятелствата описани в делото.Срок
за възстановяване около три месеца. В съдебно заседание вещото лице устно допълни, че случаят се отличава с това, че травмата се
случва на един неблагоприятен фон по отношение на пострадалата, а това са
изменения в опорно двигателния апарат в резултат на възрастта й, тъй като с годините търпим дегенеративни изменения,
които сами по себе си водят до намалена подвижност, затруднение в
предвижването, включително и чувство за болка при артрозните изменения, при
промяна на времето и т.н. На този фон тази жена получава травма, като травмата
със сигурност е довела до нараняване на меки тъкани, без да е нарушена целостта
на кости, сухожилия, капсули на стави, изразява се най-вече с общото понятие
контузия. Липсва
мозъчно сътресение, но от
друга страна са
налице болки и невъзможни
активни движения, които са свързани с дясната тазобедрена става. Видно било от направената компютърна томография на двете
тазобедрени стави/ най-доброто възможно изследване за травми
на костите/, че са налице артрозни промени в двете
тазобедрени стави, с уговорката, че няма травматични промени, но това не отменя
възможността тази жена да изпитва болки в дясната тазобедрена става, не защото
има поражения вътре в ставата или костите, а най-вероятно има травма в
дълбоките меки тъкани. Тя не стъпва не защото не може, а тя пази, щади крака
си. Болката води до т.нар. щадящо поведение. Има болка и оток в лява
подбедрица, т.е на обратната страна. Това е най-вероятно контакта с автомобила,
там е оток и болка, няма отчетени кръвонасядания, няма отчетена рана, но все
пак това са увреждания, които могат да обяснят чувството на болка и пак едно
временно затруднено движение и на лявата подбедрица. Жената е посетила ортопед няколкократно, което е
документирано с издадени амбулаторни листове от лекуващия ортопед. Хематомите са мигрирали,
възникват на едно място и тъй като те са течна съставка на кръвта си търсят
място къде да се наместят в тъканите и тази миграция довежда до там, че излизат
на повърхността. В историята на тази жена се добавя едно
залежаване от 3 месеца на легло, като
това е нейният избор. Някои се раздвижват, но други решават, че е по добре да лежат, още повече, че
тя е на 80 години. Тя не споменава, не представя доказателства, но със
сигурност изразява
становище, че една жена на 80
години несъмнено има страдание от страна на сърдечно съдовата и дихателна
система върху, които се наслагва травмата. Това, че тя се залежава и предпочита
нарушена обща подвижност и жизненост е обяснимо от възрастта и необходимостта
да лежи. Тези хора в тази възраст по-тежко понасят травмата. Една травма с този
обем, който е при тази жена мека тъкан, хематом, контузия, оток и т.н. при един
човек в по-млада възраст с двигателна активност, с добро кръвообръщение нещата са щели да отшумят значително по-бързо, да се очаква едно пълно възстановяване. Тук е установен
белег и от трофична рана от тромбофлебит на лява подбедрица. Това са изменения
на кожата, защото тя не се храни заради нарушеното оросяване. Възможно е
травма, която е протекла с хематом, т.е имаме нарушения на цялостни кръвоносни
съдове, като последица от една травма с разкъсани съдове, последицата да бъде
един вторичен посттравматичен тромбофлебит, т.е образуване на тромби в
кръвоносните съдове, говорим за флеготромбоза, а флебита е възпалителен процес,
който се наслагва върху флеготромбоза. Така, че вещото лице заяви, че не може да изключи причинна връзка между тази травма и този
тромбофлебит, който се е появил при тази жена.
От приетото като доказателство по делото
заключение на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се
установи, че въпреки предимството при движение по пешеходната пътека, няма
данни пешеходката да е погледнала надясно за идващи коли в началото на
пресичането и при достигане на средата на булеварда. Това е спомогнало за
настъпване на процесното ПТП.Мащабната скица на процесното ПТП е изготвена и
приложена към настоящата експертиза.Непосредствено преди ПТП скорост на лекия
автомобил е била около 30 км/ч.При наличие на видимост най-малко 16 м. (15,75
м.), липса на зрителни прегради и наличие на удар между лекия автомобил и
пешеходката, скоростта на лекия автомобил Va = 30 км/ч не е
била съобразена с пътно-климатичните условия на мястото и към момента на
процесното ПТП.Към момента на процесното ПТП, дори и при наличието на мъгла
видимостта е била най-малко ~ 16 (15,75) м. Няма данни за наличието на зрителна
преграда, която да пречи на видимостта.При наличие на видимост поне 16 м.(
15,75 м.) и незабавна реакция при скорост V'a = 25,80 км/ч
водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да спре на безопасно
разстояние 1 м преди мястото на удара и да пропусне пешеходката да пресече
пешеходната пътека без спиране.
В хода на производството бяха събрани и гласни доказателства, чрез разпит
на свидетелите А.Х.И. и В.М.В..
Първият свидетел установи, че
било рано сутринта около 07.00 часа, пътувал с колата. Бавно се движел и на
пешеходната пътека изведнъж видял, че жената пресича. Спрял точно на самата
пътека и тя странично се блъсна, на предната му гума се ударила в крака. Спрял
на място, изчакал линейката, помогнал да я качат.Това станало на пешеходната
пътека.Видимостта била лоша. Имало много гъста мъгла и в последния момент видял
жената, тя бързала да премине. Управлявал автомобила бавно, най-много с 25-30
км/ч, настилката на пътя била мокра, но колата спряла на място. Втория свидетел
установи, че на въпросната дата, която е посочена в акта, били изпратени на ПТП
на бул. „Раковски“ до № 18 за блъснат пешеходец.На място установили, че вече качвали
жената вътре в линейката. Произшествието не е станало в тъмната част на
денонощието. Сутринта било и ако е имало спирачен път, задължително го мерят с
рулетката, но щом не е записан, значи не е имало такъв.Жената е пресичала
отляво надясно по посока на движението, отпред на колата.
От показанията на св. А.К.П., без
родство със страните по делото се установи, че същата работи като
рехабилитатор. Работата и е свързана с възстановяването на хората след някакво
заболяване или инцидент. Занимавала се и с домашна рехабилитация за хора, които
нямат възможност да отидат в болнично заведение или в санаториум, защото са все
още на легло, като в същото време са изписани от болницата и няма по какъв друг
начин да се възстановяват и им е необходима домашна рехабилитация.С В.К. се
запознала, когато отишла там във връзка с това, че се обадила дъщеря й и я
помолила да я включи в графика й, за да провежда рехабилитация в домашни
условия за майка й, която е била блъсната от кола на пешеходна пътека и била в
много тежко общо състояние – обездвижена, на легло, с невъзможност за движение.
Двата й крака абсолютно не се движели и била на легло с памперси. Започнала да
полага грижи за нея някъде през април месец, в продължение на три месеца работела
с нея, като в началото работели всеки ден, а след като се подобрило състоянието
й, ходела през ден до края на третия месец.Касаело се за травма на долните
крайници, при което била получила контрактури вследствие на обездвижването.
Някакво усукване се било получило на краката й и имаше много големи лимфни отоци и краката й били
огромни като т.нар.слонски крака. Лимфни отоци – това е лимфен застой, при
който краката са като стълб наляти целите надолу и обездвижени, с много силна болка при опит за
движение в тазобедрена става, в колянна става, в глезенна става. Това са т.
нар. контрактури, което съответно пречи пациента да може дори да помага за памперсите, да се повдигне.Рехабилитация
била трудна, с много болка за пациента, защото счупеното и натъртеното много
боляло. Жената колабирала от болка. За тази услуга и било заплащано на ръка по
30 лева за тази процедура, която е около час и половина на ден.Сега тя вече се
движела, с помощни средства, но се движи сама.Единият й крак имал много дълбока
външна рана, на която се правели превръзки, за да се излекува и да зарасне
мускула. Половината мускул го нямало, градял се през тези три месеца. А пък на
другия крак, който нямало такава външна рана, имало усукване в коляното,
усукани връзки, което водело до контрактура в колянната става, тоест коляното
не можело нито да се сгъва, нито да се изправи напълно, то стояло в едно
положение на обездвижване. След това започнала постепенно да го сгъва и
разгъва, за да може да се получи нормалното движение в колянната става.
В тази насока са и показанията на
св. Т.Т.К. –дъщеря на
пострадалата ищца, която установи, че трябвало да се върне от Малта, за да
гледа майка си, защото нямало кой. Майка и била на легло, не можела да се
движи. Можела да си движи само ръката и била със здрав разум. Всичко останало било
неподвижно. Тя й станала санитар, медицинска сестра, трябвало да я обслужва, тя
не можела да се храни.Преди случилото се изключително само тя пазарувала, готвела,
чистела, а сега в момента брат и се грижел за нея.От социалния патронаж носели
храна на баща и, защото той също бил там, но не виждал. А тя всъщност можела само
да отиде до тоалетната самостоятелно. До тоалетна ходела с помощен стол, не
можела да седне на нормален стол и всичко е пригодено според нейните нужди,
защото свиването на десния крак, който всъщност не бил толкова увреден според
всички, не можела да стане нормално.
Променило се емоционалното състояние на майка и през
последните месеци след инцидента, защото тя била много деен човек и
единственото, от което се притеснявала, е не толкова от състоянието си, а от
това, че не може да помага на околните и не може да води същия активен живот,
тъй като била самостоятелна жена, много социален човек, обичала да се среща, да
комуникира с хора, да се занимава с нещо, а сега само плачела. Ежедневието й в
момента е единствено да се храни, да излезе сутрин за 5 минути на кратка
разходка или вечер пак за 5 минути. Рехабилитаторката идвала два пъти в
седмицата, като първите няколко посещения били по три пъти. Лекар идвал
постоянно и естествено трябвало да му заплати, както на него, така и на
рехабилитаторката по 30 лева на раздвижване. Документи за тези плащания не й
били издавани.
Аналогични на тези показания са и показанията на св. НИКОЛИНА ДИМИТРОВА КАЛИНОВА – без
родство със страните, съседка на пострадалата.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните,
съдът достигна до следните правни
изводи:
Съобразно
чл.432, ал.1 КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
За възникване на
правото на обезщетение и успешното провеждане на исковете,
ищецът следва да установи наличието на валидно застрахователно правоотношение между
прекия причинител на вредата и застрахователя - ответник към
момента на увреждането, както и осъществяването на елементите от фактическия състав
на чл.45 ЗЗД, а именно реализирането на противоправно деяние /виновно
причинено от водача на л.а. автомобил
при твърдяния в исковата молба механизъм на ПТП, от което като пряка и
непосредствена последица са настъпили твърдяните неимуществени и
имуществени вреди в правната сфера на ищеца в заявените размери.
В тежест
на ответника е да докаже изпълнение на задължението за репариране на
претърпените вреди, или направените правоизключващи и правонамаляващи
възражения срещу размера на претендираното обезщетение, включително
възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат при твърдение, че забавянето
на оздравителния процес е в резултат на неспазване от ищеца на лекарските
предписания, предхождащи ПТП-то заболявания и настъпили други случайни събития
след датата на инцидента.
Безспорно
от обсъдените от съда събрани в хода на производството писмени доказателства се
установи, че между страните в процеса, към датата на произшествието е била
налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” към ЗД“Бул Инс“АД
за процесното МПС.
Безспорно водачът
на процесното ППС е лице от кръга на изрично посочените в чл.477, ал.2 КЗ. Гражданската
отговорност на виновния в случая водач на МПС за причинените от него
имуществени и неимуществени вреди на ищеца е
покрита от задължителната застраховка "Гражданска отговорност" по
сключения застрахователен договор.
Безспорно
в производството е и се установява от приетите писмени доказателства
настъпването на пътно-транспортното произшествие на 20.1.2019г. с участници
пострадалата ищца, като пешеходец, и водачът А.И., респективно на
застрахователно събитие.
От съвкупния
анализ на събрания по делото доказателствен материал – констативен протокол за
ПТП с пострадало лице, акт за установяване на административно нарушение, влязло в сила наказателно постановление, включително
и показанията на разпитания водач на МПС и приетото като доказателство по
делото заключение по назначената съдебно автотехническа експертиза, се установява
посоченият в исковата молба механизъм на ПТП, а именно, че управлявайки
собствения си автомобил, застрахованият водач не е спрял своевременно, за да
пропусне движещата се по пешеходна пътека ищца, блъснал я е и с поведението си
е нарушил предписанието на чл. 119 ЗДвП.
Анализирайки събраните по делото доказателства,
съдът намира, че по делото остана недоказано направеното от ответника
възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от
ищцата с твърдение, че ищцата е предприела неправилно пресичане на пътното
платно, с което е осъществила нарушение по ЗДвП. В действителност, съобразно
разяснението на т.6, б.а от ТР 2/2016г. ОСНК на ВКС, би било налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пешеходец, ако пресичайки
пътното платно на пешеходна пътека, пешеходецът е нарушил цитираните разпоредби
на чл.113 и 114 ЗДвП. В настоящото производство обаче, не се установиха никакви
данни за несъобразено с пътната обстановка поведение на пешеходеца.Единствено с
показанията на виновния водач се заяви, че жената “много бързо се движеше“.
Съдът намира, че не следва да кредитира в тази част показанията на
заинтересования от изхода на делото водач при условията на чл.172 ГПК, на първо
място поради това, че подписвайки констативния протокол за ПТП, а също така и
акт за установяване на административно нарушение, водачът не е отправил подобни
възражения относно описаните в тях обстоятелства относно ПТП, сочещи на негова
изключителна вина за настъпването му. Наред с това, включително от неговите
показания, се установява, че ищцата-пешеходец, е била навлязла в платното за
движение по пешеходната пътека, преминала е първо пред автомобил в лявата
лента, като впоследствие е била блъсната от автомобила, управляван от свидетеля,
била е във втората половина на пътното платно. В тази насока е и неоспореното и прието като доказателство по делото
заключение на вещото лице по назначената съдебно автотехническа експертиза,
видно от което е, че при наличие на видимост най-малко 16 м. (15,75 м.), липса
на зрителни прегради и наличие на удар между лекия автомобил и пешеходката,
скоростта на лекия автомобил Va = 30 км/ч не е била съобразена с
пътно-климатичните условия на мястото и към момента на процесното ПТП.Към
момента на процесното ПТП, дори и при наличието на мъгла видимостта е била
най-малко ~ 16 (15,75) м. Няма данни за наличието на зрителна преграда, която
да пречи на видимостта.При наличие на видимост поне 16 м.( 15,75 м.) и
незабавна реакция при скорост V'a = 25,80 км/ч водачът на лекия автомобил
е имал техническа възможност да спре на безопасно разстояние 1 м преди мястото
на удара и да пропусне пешеходката да пресече пешеходната пътека без спиране.По
тези съображения, настоящият съдебен състав намира за неоснователно направеното
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.
Исковете са допустими. По отношение на недопустимостта ответникът
сочи, че в случая липсва надлежна процесуална легитимация на страните в
процеса, доколкото липсвали доказателства относно изложеното в исковата молба
твърдение, че процесният лек автомобил е имал сключена застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ към момента на осъществяване на
пътнотранспортното произшествие на 20.01.2019г. Така наведеното възражение за недопустимост на
исковата претенция съдът намира за неоснователно, доколкото в случая не се касае
за ненадлежна процесуална легитимация, а се изтъкват възражения по отношение
липсата на надлежна материално-правна легитимация. В тази връзка следва да се
има предвид, че процесуалната легитимация се обуславя от заявената от ищеца
принадлежност на спорното материално право и че съответствието между
процесуално-правната и материално-правната легитимация е въпрос по същество, на
който съдът следва да даде отговор с решението по делото и който обосновава
основателността, но не и допустимостта на иска. Ответникът заявява още, че исковата молба е нередовна,
а предявените с нея искове - недопустими, тъй като към исковата молба не били
представени доказателства относно изпълнението на задълженията на ищеца по реда
на чл.380 от КЗ. Съгласно чл.432 от КЗ, прекият иск към застрахователя бил
допустим, само при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. В тази връзка следва да бъде отбелязано
следното: действително текстът на чл.498 ал.3 от КЗ обвързва допустимостта на
прекия иск срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ с наличието на започната процедура по
доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя и
изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред
застрахователя или пред негов представител. В случая в хода на производството безспорно се доказа, предвид представените и приети писмени доказателства /застрахователна
преписка/, че такава процедура
е инициирана.
Анализирайки
събраните по делото доказателства, съдът намира, че по делото остана недоказано
и направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от ищцата с твърдение, че забавянето на
оздравителния процес е в резултат на неспазване от ищеца на лекарските
предписания, предхождащи ПТП-то заболявания и настъпили други случайни събития
след датата на инцидента.Не бяха представени и събрани в хода на производството
никакви доказателства в тази насока, напротив, от събраните такива писмени и
гласни се установи, че както от ищцата, така и от близките й са предприети
незабавни мерки за подобряване и стабилизиране на състоянието й.
По
иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди:
Размерът
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде определен по
справедливост съобразно чл.52 ЗЗД, при съобразяване на конкретните, обективно
съществуващи обстоятелства като характер на увреждането, начинът на
извършването му, степента на влошаване на здравословното състояние, причинените
морални страдания и др. съгласно дадените задължителни указания с ППВС
№4/1968г. То трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето
му с други случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта им
вреди, така че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди
по-високо обезщетение, а за по-леките – по-ниско.
От
събраните по делото писмени доказателства чрез представената медицинска
документация, а също така и от неоспореното и изцяло кредитирано от съда като
обективно и компетентно дадено заключение на вещото лице и обсъдените
свидителски показания, напълно непротиворечиви, логични и взаимно
кореспондиращи се с останалите доказателства по делото, по безспорен начин се
установява, че вследствие на процесното ПТП ищцата е претърпяла физическа
травма, съчетана с болезненост и ограничаване на движенията й, включително към
момента на изготвяне на заключението, или година след настъпване на
застрахователното събитие, като пълно възстановяване все още не е настъпило.
Установява се от показанията на свидетелите, които са в съответствие с
медицинското заключение, че ищцата след инцидента е прекарала три месеца на
легло и в невъзможност да се обслужва самостоятелно, а впоследствие и продължава
да ползва помощни средства, като и досега изпитва болка и не може да бъде
активна и да се движи продължително поради настъпващи подуване, отоци и болки.
Тези физически страдания са обективно значителни. Съдът не възприема
възражението на застрахователя за причинна връзка на остатъчните негативни
последици с неправилно лечение. Видно е, че ищцата е потърсила медицинска помощ
и изпълнила дадените й към него момент предписания. Всички последващи действия
по възстановяване са свързани с допълнителни изследвания и значителни средства,
каквито не биха могли да бъдат предприети при липса на надлежно репариране на
вредите.
Наред с
описаното физическо увреждане и дълговременно физическо ограничение, което
ищцата търпи, от неоспореното описано по-горе във фактическата обстановка
заключение на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза и
гласните доказателства, се установява, че вследствие на инцидента, ищцата е със
симптоматика на разстройство в адаптацията – тревожност, която е актуална и
понастоящем и се обективира в постоянна тревожност, разпознаваща се в множество
физически симптоми. В пълно съответствие със заключението на вещото лице са и
показанията на близките на ищцата свидетели, които описват нарушенията в
социалния живот на ищцата, настъпили в резултат на ПТП.
Всички
тези увреждания са изцяло причинени от процесното ПТП. Това мотивира съда да
възприеме, че ПТП значително е обременило личността на ищцата във физически и
психологически аспект. Подобни увреждания, макар и преодолими, променят
устойчивостта и качеството на живот на индивида занапред, показателно за което
е посоченото от вещото лице състояние на ищцата. Характерът на гореописаните
физически и психически увреждания, които са актуални и понастоящем, мотивира
съда да приеме за справедлив размер на обезщетението претендираната сума от 10
000лв.
Така мотивиран, съдът намира, че искът за обезщетяване на неимуществените
вреди следва да бъде уважен за сумата от 10000лв., а за разликата над тази сума
до предявения размер от 11 958.55 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
По иска
за заплащане на обезщетение за имуществени вреди:
Предявеният
иск за имуществени вреди следва да бъде частично уважен. Ищцата претендира имуществени вреди в общ размер на 1 041.45 лв. , представляваща изразходваните средства за закупените до
момента на депозиране на исковата молба медикаменти и сумата, заплатена за
превоза с линейка от МБАЛ – Хасково до дома на ищцата.
Представени
са от ищеца доказателства за сторени разходи
/фискални бонове/ за закупуване
на различни лекарства и санитарни материали.Представена е и фактура от 22.1.19г.
с отразен доставчик МБАЛ Хасково с наименование на услугата-превоз до
Димитровград на В.В.К. и фискален бон към същата фактура за заплатена обща
стойност на описаната във фактурата услуга-43.20 лева.Този разход, свързан с
медицинско обслужване на пострадалата ищца от процесното ПТП е пряка последица
от настъпилото вредоносно събитие. Претендираните обаче разходи свързани с
лечението на ищцата и представляващи закупени лекарства и санитарни материали,
които да са пряка последица от настъпилото вредоносно събитие, останаха
недоказани, тъй като съдържанието на информацията на фискалните бонове не
установява конкретно за кого са били закупувани лекарствата и медикаментите,
какви са те, предписани ли са били от лекар за конкретното лечение, което в
пряка връзка с настъпилото ПТП. Поради това, искът за заплащане на обезщетение
за имуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 43.20 лв. за превоза с линейка на пострадалата от ПТП-то на
20.1.19г. ищца от МБАЛ –
Хасково до дома й в
Димитровград и отхвърлен за разликата над тази сума до предявения
размер от 1 041.45 лв., представляваща изразходвани средства за закупените до
момента на депозиране на исковата молба медикаменти.
Предвид основателността на главните претенции, като основателни следва да
бъдат уважени и акцесорните искове за присъждане на законна лихва върху
дължимите като обезщетения за неимуществени и имуществени вреди суми.
Като неоснователно не може да бъде споделено възражението на ответника, че
той не е изпаднал в забава,поради което не дължи лихва върху присъдените като
обезщетения суми.
Съгласно чл.432,ал.1 от КЗ, отговорността на
застрахователя е обусловена от отговорността на прекия причинител на
увреждането.При задължение от непозволено увреждане,деликвентът се смята в забава
и без покана и дължи лихва от деня на увреждането-чл.84,ал.3 от ЗЗД.Разпоредбите на новия КЗ/в сила от 01.01.2016г./обаче предвиждат, че застрахователят дължи лихва за
забава от един по-късен момент.Съгласно изричната разпоредба на чл.497,ал.1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано
от по-ранната от двете дати:1.изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3;2.изтичането на срока по
чл.496,ал.1, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл.106,ал.3.
В случая, ищцата е предявила по реда на
чл.380 от КЗ срещу застрахователя претенция,
вх.№ ОК-87931/8.2.19г.по входящия регистър на ответното застрахователно
дружество, за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени от
описаното деяние неимуществени вреди в размер на 13000 лв. и имуществени вреди
в размер на 226.30 лв., като към претенцията са представени всички необходими
доказателства.След сезирането на ответника, застрахователят с писмо от
27.2.19г. е изискал от ОД на МВР Хасково копие от издадено НП, съответно
представено с писмо от 6.3.19г.Решението на Експертен съвет е от
9.4.19г./л.74/, за което с писмо от 16.4.19г. до ищцата, като пострадало лице,
застрахователят я уведомява, че Експертен съвет е определил застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди в размер на 1000
лева.След като с писмото от ОДМВР Хасково от 6.3.19г. са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ,то срокът по чл.497,ал.1,т.1 от КЗ от 15 работни
дни е изтекъл на 28.3.19г.Не са установи ответникът да е изпълнил изцяло
или частично задължението си да заплати
на ищцата претендираните от нея суми, поради което върху главниците, представляващи
обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди, ответникът дължи законна лихва за забава, считано от 28.3.19г.,до
окончателното изплащане на сумите.
Ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца и направените по делото разноски съобразно
уважената част на предявените искове, възлизащи на сума в размер на 1502.60
лева и произтекли от заплатено
адвокатско възнаграждение/1300/, възнаграждение за вещо лице/125/ и
ДТ/520/.
Ищцата
следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените по делото разноски
съобразно отхвърлената част от предявените искове, възлизаща на сума в размер
на 336.40 лева и произтекли от възнаграждение за вещи лица/375/, ви
адв.възнаграждение/1104/.
Предвид
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество “Бул
Инс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София,
бул.“Дж.Баучер“№87, да заплати на В.В.К.,
ЕГН ********** ***-А-5, сумата от 10 000/десет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди – физически и психически болки и страдания, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 28.3.2019г., до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 43.20/четиридесет и три лева и 20
ст./, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатен превоз с линейка на 20.1.19г. от МБАЛ – Хасково до дома на ищцата в Димитровград, ведно със законната лихва, считано от 28.3.2019г.,
до окончателното изплащане, всички вреди претърпени в резултат на ПТП, станало
на 20.1.2019г., в гр. Димитровград,
причинено от водача А.Х.И., управлявал
лек автомобил марка "Ф.г.“ с ДКН А9989НА,
като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над присъдените 10000 / десет хиляди/ лева до предявения размер от 11958.55 лева /единадесет хиляди
деветстотин петдесет и осем лева и 55 ст./, като неоснователен, както и иска за
заплащане на обезщетение за имуществени
вреди за разликата над сумата от
43.20/четиридесет и три лева и 20 ст./ до
предявения размер от 1041.45/хиляда четиридесет и един лева и 45 ст./, като
недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество “Бул
Инс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София,
бул.“Дж.Баучер“№87, да заплати на В.В.К.,
ЕГН ********** ***-А-5, сумата от 1502.60/хиляда петстотин и два лева и 60 ст./-разноски
по делото, съобразно уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА
В.В.К., ЕГН ********** ***-А-5, да заплати на Застрахователно дружество
“Бул Инс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София,
бул.“Дж.Баучер“№87, сумата 336.40/триста тридесет и шест лева и 40
ст./-разноски по делото, съобразно отхвърлената част от исковите претенции.
Решението може да бъде обжалвано
пред Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ не се чете.
Съдебният акт е
обявен на 16.03.2020 г.
Вярно с оригинала!
Секретар: Д.Петрова