О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№
гр.Ловеч, 20.02.2020 г.
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в закрито заседание на двадесети февруари, през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА РАБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело №330 по описа за 2020год,
за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на
чл.130 от ГПК - проверка за допустимостта на иска.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от З.С.С., ЕГН **********,***, ХІ група против С.С.Е., с адрес: *** .
Заявената искова претенция е с правно основание по чл.45 от ЗЗД, като в петитумната част е изведено искане страните да бъдат призовани на съд и след доказване на твърденията по обстоятелствената част на исковата молба, съдът да осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 15 000.00 лв за неимуществени вреди, изразяващи се в страх, притеснение, тревога и стрес, породени от незаконното поведение на ответницата.
В обстоятелствената част на исковата молба са наведени твърдения, че ищецът е претърпял посочените неимуществени вреди в резултат на лъжесвидетелстването на ответницата С.С., която в проведеното о.с.з на 16.06.2014 г. по НОХД № 351/2014 г. по описа на ОС- Плевен е дала неверни показания и е набедила ищеца в извършено престъпление – убийство.
При проверка допустимостта на предявения иск , съобразно разпоредбата на чл.130 от ГПК, съдът намира предявеният от ищеца З.С.С. иск за вреди се явява процесуално недопустим.
В случая ищецът претендира вреди,
като твърди, че същите са настъпили в резултат в извършено престъпление. В
обстоятелствената част на исковата молба обаче не се твърди престъплението да е
установено с влязла в сила присъда или с
влязло в сила позитивно решение по
чл.125, ал.5 от ГПК. Задължителна предпоставка за допустимост на предявения иск
относно ангажиране деликтната
отговорност на ответницата е твърдяното престъпление по чл.290 от НК/лъжесвидетелстване/ да е установено надлежно, тъй като в рамките на
настоящото производство съдът не може да обсъжда достоверността на показанията
на ответницата, дадени по НОХД № 351/2014 г. по описа на ОС- Плевен. Показанията
на ответницата не могат да се приемат за неистински, доколкото няма влязъл в
сила съдебен акт на наказателен съд, констатиращ обратното или решение на
гражданския съд по предявен иск с основание чл.124, ал.5 от ГПК. Доколкото
ищецът не се е позовал на такива съдебни актове, то компетентността на
гражданския съд да установи извършено престъпление по чл.290 от НК, е
изключена. В този смисъл е Определение № 129 от 21.03.2019 г. по дело №
933/2019 на ВКС, ГК, ІІІ г.о., постановено по идентичен казус.
Поради изложените съображения
предявеният иск с основание чл.45 от ЗЗД се явява процесуално недопустим и като
такъв искът следва да бъде оставен без разглеждане, а производството по делото
ще следва да се прекрати.
В конкретния случай допускането на правна помощ е неоправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на ищеца, тъй като претенцията е очевидно недопустима предвид изложените в ИМ обстоятелства. /чл.24, т.1 и 2 от ЗПП/. Ето защо искането на ищеца за предоставяне на правна помощ ще следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горните съображения съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният от З.С.С., ЕГН **********,***,
ХІ група против С.С.Е., с адрес: ***, като
процесуално недопустим .
ВРЪЩА исковата молба на ищеца З.С.С., с горните данни и ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело №330/2020 г. по описа на Ловешки РС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца З.С.С., с горните данни, за допускане на правна помощ-процесуално представителство по настоящето дело.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Ловешки ОС в едноседмичен срок от съобщаването му.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК на ищеца да се връчи препис от настоящето определение
РАЙОНЕН СЪДИЯ: