МОТИВИ
към Решение № 202/08.07.2020 г. , постановено по АНД № 574 от 2020 г. по описа
на ЯРС
Производството
е по реда на чл.375 и следващите от НПК.
Образувано
е въз основа постановление на ЯРП, с което се предлага обвиняемият Г.М.И. ***
да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи административно
наказание глоба, на основание чл.78а от НК. Обвинението сочи, че същият е
извършил престъпление по чл.191, ал.1 от НК, тъй като в периода от неустановен
ден през месец януари 2018г. до 06.12.2018г. в гр. Я. в къща на ул. „***, като
пълнолетно лице, без да е сключил граждански брак, е заживял съпружески с лице
от женски пол, ненавършило 16 годишна възраст – И. А. С., родена на ***г. Поради
това, предвид чистото съдебно минало на обвиняемия и с оглед обстоятелството,
че от деянието не са причинени имуществени вреди, се предлага спрямо него да се
приложи разпоредбата на чл.78а от НК.
В с.з. участващият по делото прокурор
поддържа обвинението, като го намира за доказано по безспорен начин. Счита, че
в случая са налице законовите предпоставки на чл.78а от НК за освобождаване на
обвиняемия от наказателна оговорност, и
с оглед невисоката степен на обществена опасност на личността му предлага да му
се наложи административно наказание глоба в минимален размер от 1000 лева.
Обв. И.,
редовно призован, участва лично в с.з., като признава вината си и обяснява
причините за извършване на деянието. Също моли да му се наложи глоба в
минимален размер.
След преценка на доказателствата по делото,
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Обв. И., роден на *** г., навършил пълнолетие на 29.05.2017г.
През 2016г. същият се
запознал с непълнолетната свидетелка И.А.С., родена на ***г.
Постепенно двамата се сприятелили, харесали се и обвиняемият й предложил да
заживеят заедно в дома му, находящ се на ул. „***. . се съгласила и през месец
януари 2018г., след като навършила 14 години, се преместила и заживяла с него в
дома му. По време на съвместното си съжителство двамата установили и интимни
контакти. Обвиняемият работел и осигурявал средствата за издръжка, а св. С. се
грижела за домакинството. През 2019г. С. забременяла и на 02.11.2019г. родила
детето М.Г. И.
Обв. В. е с основно образование и работи
като оператор в „Язаки България“ АД – гр. Ямбол. Не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава осма, раздел ІV от НК.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена от обясненията на обвиняемия, от
показанията на свидетелите А. С., И. С., А. С. и З.М., както и от приложените
по делото писмени доказателства, които, преценени и поотделно, и в тяхната
съвкупност, са последователни, логични, безпротиворечиви и се кредитират изцяло
от съда.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
От
събраните по делото доказателства безспорно се установи, че с деянието си
обвиняемият И., както от обективна, така и от субективна страна, е осъществил
състава на престъплението по чл.191, ал.1 от НК, тъй като в периода от
неустановен ден през м. януари 2018г. до 06.12.2018г. в гр. ***, като
пълнолетно лице, без да е сключил граждански брак, е заживял съпружески с лице
от женски пол, ненавършило 16 годишна възраст – И. А. С., родена на ***г.
От събраните по
делото доказателства по безспорен начин се установява както факта на извършване на
деянието и механизма на неговото осъществяване, така и авторството на дееца.
От обективна
страна безспорно се касае за извършено престъпление против младежта по смисъла на чл.191, ал.1 от НК, при което се засяга правилното физическо и нравствено развитие
на подрастващите. При заживяването на съпружески начала се установяват
фактически отношения като тези между съпрузи, с тази разлика, че спрямо лицата не се прилагат нормите на
семейното право и непълнолетната не може да се ползва от
тях. Изпълнителното деяние се осъществява само чрез действие и се изразява в
установяване на фактическо съжителство между обвиняемия и пострадалата. Касае се продължено престъпление, тъй като се създава
едно трайно престъпно състояние, което продължава до неговото прекратяване или
до навършване от пострадалата на 16 години. В настоящия случай, от обективна страна се установи, че в периода от неустановен ден през м. януари 2018г. до 06.12.2018г.
обв. И. е
заживял заедно с И. А. С. в дома си на ул. *** и установил с пострадалата отношения като тези между съпрузите, като неправомерното им съвместно съжителство е продължило до 06.12.2018г., когато пострадалата е
навършила 16 години. Т.е., обективно, през инкриминирания
период обв. И. е живял на семейни начала с И. А. С., ненавършила 16 години - деяние, квалифицирано от закона
като престъпление по чл.191, ал.1 от НК.
От субективна страна обвиняемият е действал при форма на
вината пряк умисъл, като е съзнавал че заживява съпружески с ненавършилото 16
годишна възраст момиче и е искал именно това.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО НА ОБВИНЯЕМИЯ НАКАЗАНИЕ
За
извършеното от И. умишлено престъпление законът предвижда наказание до две
години лишаване от свобода или друго, по-леко наказание – пробация, както и
наказание обществено порицание. Имуществени вреди от същото не са причинени.
Както вече се посочи, обвиняемият е с чисто съдебно минало и спрямо него не е
прилагана разпоредбата на чл.78а от НК. Затова съдът намери, че в слечая са
налице законовите предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание глоба от 1000 до 5000 лева. В тези
законови рамки съдът му наложи адм. наказание глоба, чийто размер определи в
заковония минимум от 1000 лева, при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства – младата му възраст и ниската степен на обществена опасност на
личността му, обуславяща се от чистото съдебно минало, обстоятелствата, че и в
двете фази на процеса дава обяснения, с което допринася за разкриване
обективната истина по делото, че признава и осъзнава вината си и проявява
критичност към извършеното, причините за извършване на деянието – ниската
правна култура, както и добрите характеристични данни за личността на
обвиняемия, който работи и полага грижи за непълнолетната свидетелка и за
роденото от нея дете. Поради това, размерът на наказанието беше определен в
законовия минимум от 1000 лева, което съдът намери за достатъчно да окаже
необходимото поправително и превъзпитателно въздействие както върху личността
на обвиняемия, така и върху останалите членове на обществото.
Разноски по делото не са направени, поради което и такива не бяха
присъдени в тежест на обвиняемия, независимо от изхода му.
По изложените съображения съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: