Р Е Ш Е Н И Е №260048/26.1.2021 г.
гр. Ямбол, 26.01.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ямболски
районен съд, гражданско отделение, XVII-състав, в публично заседание на тринадесети януари през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМЧО ДИМОВ
при секретаря С.М., като разгледа докладваното от съдията
докладчик гр.д.№ 426 по описа на ЯРС за 2020
г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по
искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев "
№ 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б.- ***, чрез ***:
К.Г.В.М., *** на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, със съдебен адрес
по чл. 39, ал. 1 от ГПК: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев " № 25,
офис сграда "Лабиринт", ет. 2, офис № 4, против И.М.И., ЕГН **********,***.
Претендира с от съда да постанови
решение с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи в
качеството си на кредитополучател по договор за потребителски кредит № ***,
сключен на 07.02.2017г. следните суми, присъдени в издадената срещу него
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № ***/2019г. на ЯРС –
21 623,71 лв. – частично претендирана сума по договор за потребителски
паричен кредит № ***, представляваща главница по 48 броя неплатени погасителни
месечни вноски за периода от 01.10.
Претендират се разноски в
исковото и заповедното производство.
При условията на евентуалност се
предявяват осъдителни искове за сумите от 21 623, 71 лв. главница и
2 593,01 лв. обезщетение за забава
от 07.06.2019 до подаване на исковата молба в съда.
С исковата молба се твърди, че
процесното вземане произтича от потребителски паричен кредит № ***, сключен на 07.02.2017г. между И.М.И.
в качеството на кредитополучател и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД. На
следващо място се твърди, че на 20.03.2020г. е подписан индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземане /цесия/ към рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016г., сключен между „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД ищцовото дружество
с което вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД срещу ответника,
произтичащо по договор за потребителски кредит е прехвърлено в полза на ищеца,
ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности, вкл. всички лихви,
такси, комисиони и други разноски на дружеството - кредитор.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответницата не е депозирала отговор на исковата молба, не се явява в съдебно
заседание, не е изразила становище по основателността на исковата претенция, не
е направила искане делото да се разгледа в нейно отсъствие.
С нарочна молба, преди датата на
съдебното заседание, ищцовото дружество е поискало от съда да се произнесе с
неприсъствено решение.
Съдът
като взе предвид становището на ищеца и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
На
11.09.2019 год. пред Районен съд Я. е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от страна на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с което е поискано издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист против длъжника И.М.И. с ЕГН **********, за сумите от: 21 263
лева, частично претендирана сума по договор за потребителски паричен кредит № ***,
представляващи главница по 48 броя неплатени погасителни месечни вноски за
периода 01.10.2019 год. до 01.09.2023 год., по отношение на които на основание
чл.13, ал.2, б.“а“ от Общите условия към договора за кредит е обявена
предсрочна изискуемост считано от дата 20.03.2018 год. /датата на прехвърляне
на задължението/ и за сумата от 2593,01 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода от 07.06.2019 год. до 31.08.2019 год., ведно със законната
лихва за забава за периода от подаване на заявлението в районен съд до
окончателно изплащане на задължението.
По така
депозираното заявление пред Районен съд Я. е
образувано ч. гр.дело № ***/2019 год по описа на същия съд.
Заповедният
съд е уважил искането на заявителя за претендираните суми и е издал заповед № ***/12.09.2019
год. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, като заповедта е била връчена на длъжника при условията
на чл.47, ал.5 ГПК.
По делото са ангажирани писмени доказателства,
а именно: договор за потребителски паричен кредит № ***, сключен на
07.02.2017г., ведно с Общи условия и погасителен план, рамков договор за
прехвърляне на вземания от 20.12.2016г., индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.03.2018г., потвърждение за извършената
цесия на парични вземания на основание чл.99 от ЗЗД, приложение № 1 към
индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания между „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и „АСВ“ ЕАД, пълномощно от 20.12.2016г.,
пълномощно от 20.03.2018г., уведомително писмо за извършено прехвърляне на
вземания /цесия/ от „АСВ“ ЕАД от 28.03.2018г., известие за доставяне до И.М.И.,
уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания /цесия/ от „АСВ“ ЕАД от
14.05.2019г., писмо от *** И. Х. до „АСВ“ ЕАД изх.№ ***/24.08.2019г.,ведно с
копие от уведомлението.
По
делото е изслушана и съдебно-счетоводна експертиза видно от заключението на
вещото лице по която: Общият размер на внесените суми по Договор за кредит № ***/07.02.2017
год. е 1 583,80 лева, с които са погасени изцяло вноски от №1 до № 6 по
Погасителен план и част от вноска № 7, главница – 0,00 лева и договорна лихва –
1583,80 лева. последното плащане е извършено на 01.09.2017 год., с което е
погасена част от договорната лихва от вноска № 7 с падеж 01.09.2017 год.
Кредитополучателят е изпаднал във забава от 01.09.2017 год., когато не е
погасена дължимата вноска, съдържаща задължение за договорна лихва; По Договор
за кредит № ***/07.02.2017 год. няма извършени преводи чрез платежни нареждания
и банкови преводи, тъй като с него е реструктуриран Договор за заем № ***/17.02.2014
год., сключен между „УКФ“ и И.М.И.. Реструктурирането се е наложило в резултат
от влошеното финансово състояние на ответницата, с цел облекчаване режима на изплащане
на задълженията по Договор за заем № ***/17.02.2014 год., като е договорен
гратисен период и намаляване на вноските за определен период от време. На
21.02.2014 год. по Договор за заем № ***/17.02.2014 год. е усвоена главница в
размер на общо 44 000,00 лева, по следния начин: 2627,98 лева – превод по
сметка на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, с основание „И.М.И., ЕГН **********,
***“, 33024,26 лева – превод по сметка на И.М.И., с основание „паричен заем ***,
ЕГН **********“ и 8347,76 лева – рефинансиран друг договор на ответинцата в
„УКФ“ ЕАД; Размерът на непогасената главница по процесиня договор за периода
01.10.2019 год. – 01.09.2023 год. е 21 623,47 лева; Размерът на лихвата за
забава върху дължимата главница за претендирания период - 21 623,47 лева, изчислена за периода от
07.06.2019 год. до датата на входиране на заявлението за издаване на зИ и ИЛ в
съда – 11.09.2019 год. е 582,68 лева; Размерът на лихвата за забава върху
дължимата главница за претендирания период -
21 623,47 лева, изчислена за периода от 07.06.2019 год. до датата
на подаване на исковата молба в съда – 17.02.2020 год. е 1 537,79 лева.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съдът намира че е
сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл.86,ал.1
от ЗЗД.
Предявените искове са процесуално
допустими като предявени от и срещу процесуално легитимирани страни при наличие
на правен интерес с оглед разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
Наред с това съдът намира, че са налице условията предвидени в разпоредбата
на чл.238, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Ответникът не е представил отговор на исковата молба, не се e явил в първото заседание по
делото и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. От
своя страна ищецът чрез процесуалния си представител е поискал постановяване на
неприсъствено решение против ответника.
На следващо място съдът намира, че са налице и материалноправните
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение – чл.239, ал.1 ГПК. На
страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа
и от неявяването им в съдебно заседание.
Наведените в исковата молба факти обосновават в достатъчна степен основателността
на исковата претенция и се подкрепят от представените писмени доказателства и
изслушаната експертиза досежно факта на дължимостта на търсените суми, но до
размера съгласно заключението на вещото лице по неоспорената по делото
експертиза.
Ето защо, съдът намира предявения иск
за вероятно основателен, поради което постановява настоящото решение,
основаващо се на наличието на предпоставките за постановяване на неприствено
решение, без да мотивира решението по същество.
Исковата претенция следва да се уважи
съгласно заключението на вещото лице до размер на 21623,47 лева като се
отхвърли за разликата над тази сума до претендирания размер от 21623,71 лева,
както и до размера на сумата от 582,68 лева и да се отхвърли за разликата над
тази сума до претендирания размер от 2593,01 лева, като неоснователен.
По разноските:
Съгласно ТР №4/2013 год. от 18.06.2014 год.
с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските за заповедното производство, относно размера им, както и разпределя
отговорността за заплащането на тези разноски съобразно отхвърлената и
уважената част на иска.
Предвид изхода на делото, ищецът има право
на разноски в пълен
размер.
Разноските за юристконсултско
възнаграждение по делото следва да бъдат определени от съда съобразно
разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, към която препраща чл.37 от Закона за правната
помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от
100 до 300 лева. Предвид изложеното следва ответника
да бъде осъдена да заплати на ищеца *** възнаграждение в размер на 50,00 лева съобразно
издадената заповед и 100 лева в исковото производство, или общо 150 лева.
По делото са ангажирани
доказателства за сторени от ищеца разноски, както следва: 484,33 лева –
държавна такса в заповедното производство; 484,33 лева – държавна такса в
исковото производство, и 200,00 лева за вещо лице.
Така разноските които следва да бъдат
присъдени на ищеца по
съразмерност на уважената част от исковете възлиза на сумата от 1 209,18
лева.
По изложените мотиви и на основание
чл.238 ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1
във вр. чл.415, ал.1 ГПК, по отношение на И.М.И., ЕГН **********,***, че същата в качеството си на кредитополучател по договор за
потребителски кредит № ***, сключен на 07.02.2017г. дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев
" № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б.- ***,
следните суми: 21 623,47 лева – главница, частично претендирана сума по
договор за потребителски паричен кредит № ***, представляваща главница по 48
броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 01.10.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, И.М.И., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. "Д-р Петър Дертлиев " № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представлявано от Д.Б.Б.- *** сумата от 1 209,18 лева – разноски в
исковото и заповедното производство по съразмерност на уважената част от
исковете.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от същото да се връчи на
страните.
ОТВЕТНИКЪТ разполага със защита
срещу решението, съобразно чл. 240 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: