Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 01.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на пети
март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 15495 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение № 250255 от 21.10.2019 г., постановено по гр. д. № 77482/2018 г. по описа на СРС, ГО, 65 състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Д.Н.Р. - В. искове за признаване за установено реда на чл.422 ГПК, че последната дължи на ищеца, на основание чл.59,
ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, сумата от 372, 61
лв. - главница, представляваща стойността на потребената топлинна
енергия за код на платеца Т 340543 за периода м.04.2015 г. – м.04.2017 г., сумата
от 47, 48 лв. - главница, представляваща стойността на услугата дялово
разпределение за същия период, както и сумата от 78, 11 лв. - лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода 01.06.2015 г. – 30.05.2018 г. и сумата
от 11, 19 лв. – лихва за забава за същия период върху главницата за дялово
разпределение. Ищецът е осъден да заплати на ответницата, на основание чл.78,
ал.3 ГПК, сумата от 350 лв., представляваща сторени по делото разноски.
Срещу
постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Излага, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено в нарушение
на материалния закон. Счита, че неправилно районния съд е приел, че ответницата
не е потребител на топлинна енергия за стопански нужди в качеството й на
собственик на топлоснабден имот, а именно: кафе - аперитив, находящ се в гр.
София, общ. Слатина, ул. *******партер. Позовава се на §1, т.43 от ДР на ЗЕ,
според който потребител на топлинна енергия за стопански нужди е физическо или
юридическо лице, което купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за
стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет. Съгласно
разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т.3 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на основата на писмени
договори при общи условия, които се сключват между него и потребителите на топлинна
енергия за стопански нужди. Същите се изготвят от „Т.С.” ЕАД и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕВР) към Министерски съвет. С тях
се регламентират търговските взаимоотношения между страните, редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия,
отговорностите при неизпълнение на задълженията и т.н. За процесния период са
действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди,
одобрени с решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на КЕВР, влезли в сила от датата на
решението. С оглед на това и по силата на нормативните актове, ответницата е
потребител на топлинна енергия и за нея важи действащото за този период
законодателство в областта на енергетиката. Твърди, че между него и ответницата
не е подписван договор за продажба на топлинна енергия, въпреки отправена
покана от негова страна, поради което същата се е обогатила неоснователно за
негова сметка и му дължи връщане на онова, с което се е обогатила до размера на
обедняването. Съгласно Тълкувателно решение 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, именно
собственикът на процесния имот е задължен да заплати сумите за доставена
топлинна енергия, освен в хипотезата, когато наемателят на процесния имот има
сключен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди сключен с
дружеството. Твърди, че „Д.“ ЕООД, в качеството си на наемател, е имал сключен
такъв договор, но за период различен от исковия. Моли съда да отмени
обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи
предявените искове. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
претендирано от насрещната страна.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба
от ответницата Д.Н.Р. – В. с който оспорва въззивната жалба, като
неоснователна. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. Твърди,
че не е абонат на топлопреносното
дружество и няма задължение да сключва договор с него. В помещението липсвали
радиатори и същото не е ползвано в нито през процесния исков период. Първоначално
имотът е стопанисван от „Д.” ЕООД - гр. София, което е сключило договор за
доставка на топлинна енергия с ищеца с абонатен № 340543. Впоследствие дружеството
е преустановило ползването му и радиаторите, в помещението са свалени.
Последното се намира извън сградата и през него не преминават централни тръби
/вертикални или хоризонтални/, които да могат да доведат до начисляване на
топлинна енергия. Твърди, че партидата на имота все още принадлежи на
юридическото лице. Счита, че в случая не е налице неоснователно обогатяване от
нейна страна, тъй като липсва каквото и да било потребление. Дори и да има
такова, то следва да се заплати по себестойност, а не извличаната от ищеца търговска
печалба за всяка топлинна единица. Счита, че част от претендираните вземания са
погасени по давност. Оспорва изпадането си в забава респ. дължимостта на лихва.
Моли съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди обжалваното
решение. Претендира присъждане на сторените в настоящото производство разноски.
Третото лице – помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД, не е депозирало в срока по
чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове
съответно с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с
чл. 59, ал.1 ЗЗД и чл. 422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 86,
ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че между него и ответницата не е подписван договор за
продажба на топлинна енергия, поради което последната се е обогатила
неоснователно за негова сметка и му дължи връщане на онова, с което се е
обогатила до размера на обедняването. Позовава се на разпоредбата на § 1, т.43
от ЗЕ, според която потребител на топлинна енергия за стопански нужди е
физическо или юридическо лице, което купува топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния
или общинския бюджет, както и на чл.149, ал.1, т. 3 от ЗЕ, съгласно който
продажбата на топлинна енергия за стопански нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява на основата на писмени договори при общи условия, одобрени
с решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на КЕВР, които се сключват между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия за стопански нужди. Въз основа
на чл.139 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда -
етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при
наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ.
Съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ, сумите за топлинна енергия за топлоснабдявания
имот са начислявани от топлопреносното дружество по прогнозни месечни вноски.
След края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата за
дялово разпределение на база на реалния отчет на уредите за дялово
разпределение. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответницата, че му дължи сумата от 509, 39 лв., от която 372, 61
лв. - главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за
периода м.04.2015 г. – м.04.2017 г., сумата 78, 11 лв. мораторна лихва върху
нея за периода 01.06.2015 г. – 30.05.2018 г., сумата 47, 48 лв. - главница,
представляваща цената на услугата дялово разпределение и сумата 11, 19 лв. - мораторна
лихва върху нея за периода м.05.2015 г. – м.04.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до окончателното изплащане. Във връзка с
посочените вземания е постановена заповед за изпълнение на парично задължение
по заявление от 12.06.2018 г. по ч. гр. д. 38425/2018 г. по описа на СРС, ГО, 65
състав, срещу която в срока по чл.414 ГПК ответницата е депозирала възражение.
Претендира установяване на съществуването на вземанията му, както и сторените
по делото разноски вкл. и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от ответницата адвокатско възнаграждение.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата
молба от ответницата оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди,
че не е абонат на „Т.С.” ЕАД и няма задължение за сключва договор за доставка
на топлинна енергия с нея. В имота няма радиатори и същият не е ползван през
исковия период. Преди това е стопанисван от „Д.” ЕООД, което е имало сключен
договор с ищеца с абонатен № 340543, след което дружеството е преустановило
ползването му и отоплителните тела са свалени. Оспорва изцяло количеството на
потребената топлинна енергия и
правилното измерване на същата от измервателните уреди. Твърди, че последните
са неизправни и не са подлагани на предварителен и последващ контрол.
Изравнителните сметки са изготвени само на базата на предоставена от ищеца
информация. Позовава се на изтекла погасителна давност за част от претендираните
вземания. Моли съда да отхвърли предявените искове, като й присъди сторените по
делото разноски.
На 12.06.2018 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред
СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Д.Н.Р.
за сумата от 420,09 лв. – главница, както и 89,30 лв. – лихва за забава за
периода 01.06.2015 г. – 30.05.2018 г. В т.12 от заявлението е пояснено, че
дължимите суми са за доставена, но неизплатена топлинна енергия за периода
м.04.2015 г. – м.04.2017 г. за топлоснабден имот – кафе - аперитив, находящ се
в гр. София, общ. Слатина, ул. „********, партер, с код на платеца № 340543.
Посочено е, че дължимите суми са, както следва: за доставена и незаплатена
топлинна енергия – 372, 61 лв. главница и 78, 11 лв. лихва, а за дялово
разпределение – 47, 48 лв. главница и 11, 19 лв. лихва. Твърди, че сочения
длъжник се е обогатил без основание за сметка на заявителя, поради което е
длъжен да върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването.
С
разпореждане от 02.07.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 38425/2018 г. по
описа на СРС, 65 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение,
като присъдил в полза на заявителя и сторените в заповедното производство
разноски в размер на 25 лв. - държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
В срока
по чл. 415, ал. 4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си
по исков ред.
Представен
е нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 72, том I, рег. №
580, нот. дело № 69/2007 г., съгласно който на 08.02.2007 г. „А.“ ЕООД е продал
на Д.Н.Р. процесният недвижим имот – кафе - аперитив, находящ се в гр. София,
район „Слатина”, на партерния етаж в сградата на ул. „********, стара ул. „В.М.“,
със застроена площ от 65, 35 кв.м., състоящ се от зала, складово помещение и
санитарен възел, заедно с мазе с площ от 10,83 кв. м. и съответните идеални
части от общите части на сградата и правото на строеж върху общинското място.
С молба от 18.10.2007 г. „Д.“ ЕООД е поискал от „Т.С.“ ЕАД откриване на
партида за заплащане на ползвана топлинна енергия за помещение, находящо се на
ул. „********. Посочено е, че заплащането ще се осъществява по касов път като е
поискано фактурите да се изпращат на
посочения адрес. За МОЛ лице е посочена Д.Н.Р..
Представен е договор № ОУ-06-1392 -340543 от 18.10.2007 г. при общи
условия за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди от „Т.С.“ ЕАД *** по чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ, сключен между „Т.С.“
ЕАД в качеството на продаващ и „Д.“
ЕООД, представлявано от Д.Н. Р. в качеството на купувач, по силата на който
продавачът продава топлинна енергия с топлоносител гореща вода на купувача за
топлоснабдения имот с адрес: гр. София, ул. „********, вх.*****1, представляващ
кафе – аперитив с код на платеца № 340543, а купувачът я заплаща по
еднокомпонентна цена, определена по предвидения в ЗЕ ред. Договорът е със срок
на действие 5 години, считано от 18.10.2007 г.
Съгласно споразумителен протокол, от същата дата сключен между „Т.С.” ЕАД
и „Д.” ЕООД, представлявано от Д.Н.Р., остойностяването на отчетената от
топломера в абонатната станция топлинна енергия в сградата на ул. „*****следва
да се извършва от топлопреносното дружество на база предоставени данни от фирмата
за дялово разпределение „Директ” ЕООД (подизпълнител на „Техем Сървисис” ЕАД).
Представено е заявление № 1 за промяна на определеното по чл.71, ал.3 от
НТ прогнозно количество топлинна енергия (зануляване) без дата и подпис, подадено от Д.Н.Р. като
представляваща „Д.” ЕООД до „Директ” ЕООД, за процесния абонатен номер, с което
се декларира, че обекта кафе-аператив ще бъде необитаем за повече от три
месеца, без посочена начална и крайна дата. В същото е отбелязано, че водомера
е пломбиран с пломба № 311846, при показание 621 куб.м. с издаден констативен
протокол от 02.10.2015 г.
Видно от представения протокол от проведеното на 01.10.2001 г. Общо
събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр.София, ул. „********,
етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Т.С.“ ЕООД, което
дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в
режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните
собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.
На 11.10.2001 г. е сключен договор № 186 между „Т.С.“ ЕООД и етажната
собственост с адрес: в гр. София, ул. „********, по силата на който дружеството
се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане
на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на
насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна
енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от „Т.С.“ ЕАД за
показанията на топломера за отчетния период.
Пред СРС е ангажиран договор № У94/01.11.2007 г., сключен между „Т.С.“
ЕАД – възложител и „Т.С.“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По
силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да
извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на
възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
Приложени са 3 бр. констативни протоколи от 02.10.2015 г., 03.06.2016 г.
и 01.06.2017 г. за имот, находящ се в гр. София, ул. „*****, вх.*****1, с
абонатен № 340543 и титуляр на партидата „Д.” ЕООД, в които показанията на
водомера за битово горещо водоснабдяване са отчетени на 621 куб.м. По данните
на последния протокол в имота няма отоплителни тела, същия е необитаем и
топлинна енергия не се ползва.
От заключението на вещото лице инж. Б.В.- Т.по изслушаната и приета съдебно-техническа
експертиза се установява, че количеството топлинна енергия за абонатната
станция на адрес гр. София, ул. „******** се измерва и отчита всеки месец
съгласно Закона за енергетиката от средство за търговско измерване - общ
топломер, монтиран в абонатната станция от служители на „Т.С.“ ЕАД в началото
на всеки месец по електронен път чрез преносим „терминал“, с който се снемат
показанията в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетената топлинна
енергия са приспаднати технологичните разходи за абонатната станция и същата е
разпределена между потребителите в сградата. След приключване на отоплителния
сезон е извършано отчитане на индивидуалните уреди в имотите от фирмата за
дялово разпределение „Т.С.“ ЕООД и са изготвени изравнителните сметки. Топлинна енергия включва топлинна
енергия отдадена за сградна инсталация, от имотите и за подгряване на вода. Вещото
лице е установило, че процесния имот с абонатен № 340543 има отопляем обем по
проект 199 куб.м., съгласно документ за включване на абонат с нежилищни нужди с
кубатура на имота, предаден на топлопреносното дружество. На базата на този
отопляем обем е разпределена енергия отдадена от сградна инсталация съгласно
Наредбата за топлоснабдяването. По данни на фирмата за дялово разпределение в
процесния имот не е имало монтирани отоплителни тела и съответно
топлоразпределители. Ползвана е само топла вода, която е отчитана от водомер.
По време на отчетите са попълнени документи за главен отчет, които са подписани
от потребителя. Стойността на изравнителните сметки за изразходваната топлинна
енергия в периода 01.04.2015 г. – 30.04.2017 г. е в общ размер на 320, 14 лв.,
от които 280, 87 лв. – топлинна енергия за отопление и 39,27 лв. – топлинна
енергия за подгряване на топла вода. Установява се, че за този период след
изготвяне на изравнителните сметки е имало сума за възстановяване в размер на 214,
29 лв. (представляваща
разлика от фактурираните суми по прогнозни данни и изравнителните сметки
подадени от ФДР). Констатирано
е и, че общият топломер в абонатната станция е преминал изискуемите
метрологични проверки на всеки 2 календарни години, както следва на 18.08.2015
г. и на 17.05.2017 г.
Разпитано в проведеното на 21.10.2019 г. открито съдебно заседание,
вещото лице поддържа заключението си, като уточнява, че консумация на топла
вода е имало в първия отчетен период м.04.2014 г. – м.04.2015 г. от 15 куб. м.,
а за периода 2015 г.-2016 г. е 5 куб.м., която е преизчислена само за м. април
2015 г.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в
чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, при връчване на заповедта за изпълнение при условията на чл.47, ал.5 ГПК,
в рамките на установения в чл.415, ал.4 ГПК срок. Целта на ищеца е да се
установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и
продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се регулират
със Закона за енергетиката.
Разпоредбата на чл.149, т.3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна
енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени
между топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия за
стопански нужди.
Нормата на § 1, т.43 от ДР на ЗЕ (отм., бр.54 на ДВ от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.), действала до 17.07.2012 г., определя като потребител на енергия
или природен газ за стопански нужди всяко физическо
или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както
и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет. Нормата на § 1, т.33а от
ДР на ЗЕ (нова ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), действала през
исковия период, определя като „небитов клиент“ клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди.
Липсва спор между страните, че ответницата е собственик на процесния
недвижим имот, в каквато насока е и представения по делото нотариален акт за покупко - продажба на
недвижим имот № 72, том I, рег. № 580, нот.дело № 69/2007 г. от 08.02.2007 г.,
обсъден по - горе. Същият е предназначен за задоволяване на стопански нужди, а
не битови нужди, доколкото представлява кафе - аперитив, с адрес: гр. София,
ул. „********. Не спори също така, че за исковия период между страните по
делото не е подписан договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди
при общи условия на ищеца.
От ангажираните по делото доказателства се установи, че между ищеца и
трето за спора лице „Д.” ЕООД е сключен в изискуемата писмена форма договор №
ОУ-06-1392 -340543 от 18.10.2007 г. при общи условия за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди от „Т.С.“ ЕАД *** по чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ,
представен по делото. Същият е със срок на действие от 5 години и съответно е
изтекъл на 18.10.2012 г. Същевременно от приложените констативни протоколи от 02.10.2015
г., 03.06.2016 г. и 01.06.2017 г. относно помещението, находящо се в гр. София,
ул. „*****, вх.*****1, с абонатен № 340543 е видно, че титуляр на партидата
продължава да е дружеството „Д.” ЕООД. Последното е посочено и като потребител за
целия исков период в индивидуалните изравнителните сметки изготвени от фирмата
за дялово разпределение „Т.с.” ЕООД. Ето защо приложените доказателства налагат
извода, че в периода м.04.2015 г. – м.04.2017 г. процесният обект:
кафе–аперитив, е продължавал да бъде стопанисван от трето за спора лице, а не
от ответницата. Твърденията на последната, че дружеството не ползва процесния
магазин, следва да се ценят наред с всички ангажирани по делото доказателства.
Както в депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, така и в обстоятелствената част на исковата
молба ищецът обосновава задължението на ответницата с неоснователното
обогатяване на последната с доставената й и използвана от нея топлинна енергия,
доколкото за исковия период страните не са подписали писмен договор. Ищецът
поддържа, че като собственик на имота ответницата е ползвала топлинна енергия,
доставена от ищцовото дружество, без да я заплаща, поради което е налице
неоснователно обогатяване на същата, обедняване на ищеца, като имущественото
разместване е осъществено при липса на валидно правно основание за това.
Имуществените облаги имат материално естество и те са оценими в пари.
Изразяват се в увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в намаляване
на неговите пасиви или спестяване на обогатения на някои разходи, които той
иначе е трябвало да понесе. В последната хипотеза спестяването на разходи води
до обогатяване в случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска с
правно основание чл.59 ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество,
без да съществуват изгледи за тяхното връщане. В този смисъл са разясненията,
дадени с решение № 587/01.11.2010 г. по гр. д. № 941/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО,
постановено по реда на чл.290 ГПК).
На основание чл.154, ал.1 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че ответницата
е спестила разходи за доставената и ползвана от нея топлинна енергия за
процесния имот, в каквато насока е и съставения доклад по делото по реда на
чл.146 ГПК.
За установяване на това обстоятелство не е достатъчно да се докаже, че ответницата
е собственик на имота през исковия период, а следва да се установи, че същата
действително е потребявала топлинна енергия за стопански нужди по отношение на
него. Липсата на доказателства в тази насока налагат извода, че ответницата не
се е обогатила с доставяната от ищеца в процесния имот топлинна енергия. Ето
защо предявените срещу нея искове не са доказани по своето основание, поради
което не следва да се обсъжда въпросът за стойността на доставената топлинна
енергия до процесния топлоснабден имот през исковия период.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции за неоснователност на иска с
правна квалификация чл.59 ЗЗД съвпадат, обжалваното решение следва да се
потвърди.
По разноските
по производството:
Ответницата по жалбата има не претендира разноски за настоящата съдебна
инстанция, както и не са ангажирани доказателства за извършването им, поради
което такива не следва да й се присъждат.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 250255 от 21.10.2019 г., постановено по гр. д. № 77482/2018 г. по описа на СРС, II ГО, 65 състав.
Решението е
постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „Т.С.“ ЕООД, ЕИК ******,
с адрес ***.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание
чл.280, ал. 3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.