Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.12.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, III-Б въззивен
състав, в закрито заседание на дванадесети декември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
мл. съдия МАРИНА ГЮРОВА
като разгледа докладваното от мл.
съдия Гюрова ч. гр. д. № 15508 по описа за
2019 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл., вр. 274 и сл.
ГПК.
Образувано е по жалба, с вх. №
62484/08.11.2019 г., подадена от длъжника "Т.С." ЕАД, ЕИК *******, по
изп. дело № 20198600401874, срещу постановление от 30.10.2019
г. на ЧСИ В.М., с рег. № 860 при КЧСИ, с което е отказано да бъдат намалени
разноските по изпълнителното дело.
Жалбоподателят излага доводи за
незаконосъобразност на атакуваното постановление. Сочи, че по изпълнителното
дело липсват данни процесуалният представител на взискателя
да е извършвал каквито и да е действия по него, освен подаване на молба за
образуване. Сочи, че разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредбата № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е неприложима, доколкото
липсва активно поведение на процесуалния представител на взискателя.
Предвид изложеното, жалбоподателят моли да бъде намален адвокатският хонорар, претендиран от взискателя по
изпълнителното дело до размера от 200 лв., По отношение на пропорционалната
такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ моли съдът да реши въпроса по същество. Претендира
разноски.
В срока по чл. 436, ал. 3,
изр. 1 ГПК е постъпило възражение от взискателя по
изпълнителното дело В.Р.Г., в който моли за оставяне без уважение на подадената
жалба. Твърди, че адвокатското възнаграждение не е прекомерно, доколкото освен
молбата за образуване на изпълнително дело е подадена и друга молба, с която са направени
искания за извършване на изпълнителни действия, които надхвърлят действията по
образуване на изпълнителното дело. Претендира разноски.
В мотивите си, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК,
съдебният изпълнител счита, че жалбата е допустима, но неоснователна. Твърди,
че приетото в изпълнителното производство адвокатско възнаграждение съответства
на действителната правна и фактическа сложност на делото, и не е прекомерно.
Счита, че таксата по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ е изчислена правилно на база дълга, предмет на
изпълнението
и разноските по повод изпълнението.
Софийски
градски съд, след като съобрази изложените от страните доводи и събраните по
делото доказателства, намира следното:
Изпълнителното производство е образувано
по молба, с вх. № 58747 от 23.10.2019 г., на взискателя
В.Р.Г. срещу "Т.С." ЕАД въз основа на изпълнителен лист, издаден на
21.10.2019 г., на основание решение № 479618/30.08.2018 г. по гр. д. №
39236/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 44 състав, и Решение по гр. д.
№ 16170/2018 г. по описа на СГС, с който "Т.С." ЕАД е осъдена да
заплати на В.Р.Г. сумата от 885,29 лв., представляваща деловодни разноски и
сумата от 1 100 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение
във въззивното производство. В молбата за образуване
на изпълнителното дело е възложено на съдебния изпълнител, на основание чл. 18 ЗЧСИ, да определи начина и предмета на изпълнението, както и да предприеме
необходимите изпълнителни действия.
До длъжника е изготвена покана за
доброволно изпълнение, с изх. № 90210/23.10.2019 г., с която последният е
поканен да заплати следните суми: 1 985,29 лв. - главница; 384,49 лв. - адвокатско
възнаграждение по изпълнителното дело; сумата от 245,86 лв. - разноски по
изпълнителното дело; сумата от 251,50 - такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ и сумата от 384,49 лв. - други суми.
С молба от 24.10.2019 г. пълномощникът
на взискателя е поискал съдебният изпълнител да
проучи имущественото състояние на длъжника, като наложи запор върху банковите
му сметки в „О.Б.“ АД.
На 02.10.2019 г. е било изпратено запорно съобщение до „О.Б.“ АД, което е било получено на
01.11.2019 г. На 05.11.2019 г.
банката е подала молба, получена на 12.11.2019 г., с която е уведомила частния
съдебен изпълнител, че от банковата сметка на длъжника е преведена изцяло
дължимата се сума в размер на 2 914,69 лв.
По делото е постъпило възражение от
длъжника от 30.10.2019 г., с искане за намаляване на адвокатското
възнаграждение и пропорционалната такса по изпълнителното дело.
С обжалваното постановление за разноски
от 07.10.2019 г., съдебният изпълнител е отказал да намали разноските по
изпълнителното производство.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Частната жалба е допустима. Същата е
подадена от легитимирано лице, в срок, срещу акт, който по силата на изричната
разпоредба на чл. 435, ал. 2 ГПК,
подлежи на обжалване с частна жалба.
Разгледана
по същество, частната жалба се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Въпросът за разноските се поставя във
всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се
съдържа в част І "Общи правила". Тази част важи, както за исковия
процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство - задължението
на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Съгласно
посочената разпоредба всички такси и разноски по изпълнението, с изключение на
изрично посочените такива, са за сметка на длъжника.
При направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК
съдът следва да извърши преценка за съответствие между размера на адвокатското
възнаграждение и фактическата и правна сложност на делото, като обаче се
съобрази с размерите, определени като минимални такива за съответния вид работа
в Наредба № 1 от 09.07.2004 г., издадена от Висшия адвокатски съвет /ВАС/, под
които адвокатското възнаграждение не може да бъде намалено. Разпоредба на чл. 78, ал. 5 ГПК,
се намира в гл. VIII "Такси и разноски" от част I "Общи
правила" от ГПК. Предвид систематичното й място в процесуалния закон,
разпоредбата е приложима за всички уредени в ГПК производства ( исково,
обезпечително и изпълнително, доколкото липсват специални разпоредби, които да дерогират приложението на уредените в част I от ГПК общи правила.
В случаите на осъществена защита по
изпълнителното производство, какъвто е настоящият, това са размерите,
определени в чл. 10 от Наредбата. В посочената разпоредба е предвидено, че за
процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело се дължи
възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв. (чл. 10,
т. 1 от Наредбата) и възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания в размер на 1/2 от съответните
възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 /чл. 10, т. 2 от Наредбата/.
Видно от представените материали по
изпълнително дело такива действия /извън подаването на молбата за образуване на
изпълнителното дело с необходимото съдържание по чл. 426, ал. 2 ГПК, в т. ч.
посочването на начин на изпълнение, иначе би била нередовна/ не са
предприемани, поради което и настоящият съдебен състав приема, че длъжникът не
следва да носи отговорност за заплащане на направени от взискателя
разноски за възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредбата.
В конкретния случай, съдът намира, че
делото не представлява фактическа и правна сложност. Положеният от адвоката труд е минималният, следователно и
възнаграждението подлежи на намаляване поради неговата прекомерност до сумата
от 200 лв. (двеста лева) - минималното, което Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения предвижда като дължимо за
образуване на изпълнително дело.
По отношение на начислената пропорционална
такса по т. 26, б. "в" от ТТРЗЧСИ :
Съгласно т. 26 ТТРЗЧСИ за
изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума. В
"парично вземане" се включва само дългът, предмет на изпълнението, не
и разноските по повод изпълнението. В противен случай би означавало да се
събират такси върху разноски, което не отговаря на законодателната идея. В конкретния
случай задължението на длъжника възлиза на сумата от 1 985,29 лв. Съгласно
разпоредбата на чл. 26, б. „в“ от Тарифата пропорционалната такса следва да се
изчисли в размер на 100 лв. + сумата от 78,82 лв. или общо в размер на 178,82
лв. без ДДС или 214,58 лв. с ДДС.
Жалбоподателят претендира разноски в
настоящото производство в размер на 75 лв., от които държавна такса - 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение - 50 лв. Предвид изхода
на делото взискателят следва да бъде осъден да
заплати на длъжника сумата в размер общо на 75 лв.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление
от 30.10.2019 г. на ЧСИ В.М., с рег. № 860 при КЧСИ, в частта, с която е
оставено без уважение искането на длъжника "Т.С." ЕАД за намаляване
на разноските по изпълнението по изп. дело № 20198600401874, на ЧСИ В.М., с рег. № 860 при КЧСИ, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, възнаграждението на адв. П.Х.- процесуален
представител на взискателя В.Р.Г. по изп. дело № 20198600401874, на ЧСИ В.М., с рег. № 860 при
КЧСИ до размера от 200 лв. (двеста лева).
ОПРЕДЕЛЯ
размер на пропорционална такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за
частните съдебни изпълнители по изп. дело № 20198600401874 на ЧСИ В.М. в размер на 214,58
лв. (двеста и четиринадесет лева и петдесет и осем стотинки) с
ДДС.
ОСЪЖДА В.Р.Г., ЕГН **********, да заплати
на "Т.С." ЕАД, ЕИК *******, сумата от 75 лв., представляваща разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.