О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …. 11.12.2020 г. гр. Стара Загора
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА
ЗАГОРА ХIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На единадесети декември две хиляди и двадесета година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Женя Иванова
гражданско дело № 4340
по описа за 2020 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Съдът, след като констатира, че
предявеният иск е допустим и исковата молба е редовна и след осъществяване на
процедурата и изтичане на срока по чл.131 ГПК, на основание чл.140, ал.1 и ал.3 ГПК, намира:
Делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, като бъде изготвен и съобщен на
страните проекта за доклад по същото.
Следва да бъдат приети като допустими, относими и
необходими писмени доказателства по делото приложените към исковата молба и
отговора документи.
Следва да бъде уважено искането на ищеца и
на ответника за допускане на съдебно-икономическа експертиза с въпроси,
подробно посочени в исковата молба и отговора на исковата молба, тъй като имат
значение за делото, а за тяхното изясняване са необходими специални знания.
Следва да бъде уважено искането на ищеца и
на ответника за допускане на съдебно-техническа експертиза с въпроси, подробно
посочени в исковата молба и отговора на исковата молба, тъй като имат значение
за делото, а за тяхното изясняване са необходими специални знания.
Следва страните да бъдат напътени към
доброволно уреждане на спора.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА ДЕЛОТО в открито съдебно заседание на 28.01.2021 год., от 15,15 часа, за
която дата да се призоват страните и вещите лица.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА
си за ДОКЛАД, както
следва:
„Предявен е иск с правно
основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД
твърди, че е потребител на ел.енергия за обект с ИТ № 2939033 - помпена станция
„Капитан Петко Войвода”, община Тополовград, който обект бил присъединен към
електропреносната система посредством електропровод „Венеция” 20 kV,
собственост на ищеца, като понижаването на доставената ел. енергия се
извършвало със съоръжения собственост на ищеца. Измерването на консумираната
ел. енергия на този обект се осъществявала посредством собственият на
дружеството трафопост на ниво ниско напрежение (НН).
Ищецът твърди още, че през периода от 01.11.2015
г. до 30.11.2015 г. „Водоснабдяване и канализация” ЕООД заплатило на ответното
дружество сумата 89,15 лева по фактура № **********/30.11.2015 г.,
представляваща такса за достъп до ел. разпределителната мрежа до обект на ниско
напрежение, собственост на ищеца - помпена станция „Капитан Петко Войвода”,
намираща се в Община Тополовград.
Сумата 89,15 лева по фактура № **********/30.11.2015
г. била измерена и отчетена при измерване на електрическа енергия, от страна на
ниско напрежение /НН/, като измервателното устройство било разположено в ЗРУ 20
kV /киловолта/ в помпена станция „Капитан Петко Войвода”, като измерването по
този начин конкретно на това място било незаконосъобразно и водило до
начисляване за заплащане на недължими суми.
Считано от 01.07.2008 г. с Решение №
Ц-021/26.06.2008 г. на ДКЕВР, цената която се заплащала за ползване на мрежата,
се разделяла на два компонента - цена за достъп до електроразпределителната
мрежа и цена за пренос на електроенергия по електроразпределителната мрежа.
Съгласно нормативна уредба относима за
процесния период, клиенти и производители, присъединени към
електроразпределителната мрежа, дължали утвърдени от КЕВР цени за достъп до
електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и
пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния
ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа
и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция.
За тези клиенти цената за достъп до
електропреносната мрежа се заплащала от разпределителното предприятие на
независимия преносен оператор съгласно договорите по чл.12 и 13. Мрежовите
услуги се заплащали от клиентите върху фактурираните количества електрическа
енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или
предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по
чл.11, т.1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.
Съгласно чл.14 от Правилата за измерване
на количеството електрическа енергия, при отдаване на електрическа енергия от
електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към
потребител, мястото на измерване било на страната с по-високо напрежение на
понижаващия трансформатор на потребителя (ако има такава трансформация) или в мястото
на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно
електроразпределителната мрежа.
Съгласно чл.29, ал.4 от Наредба №
6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределенителните електрически мрежи,
когато електропровод, собственост на потребител, се присъединявал към
електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие,
средствата за търговско измерване на електрическа енергия се монтирали в електрическата
уредба на преносното или съответното разпределително предприятие.
В конкретния случай за помпена станция
„Капитан Петко Войвода”, границата на собственост между преносното или
съответното разпределително предприятие и ищеца била подстанция „Тополовград”
20 kV, след която подстанция започвал собствения на ищеца електропровод
„Венеция” 20 kV. Този електропровод бил с дължина от около 7,700 км., започвал
от подстанцията и достигал до ЗРУ 20 kV /киловолта/ на помпена станция „Капитан
Петко Войвода”, като от същия електропровод имало отклонение с дължина от 700
метра, достигащо до ЗРУ 20 kV /киловолта/ на помпена станция „Орешник”. И
електропровода „Венеция” 20 kV, и посочените две ЗРУ /закрити разпределителни
уредби/, и помените станции, в които се намирали ЗРУ, били собственост на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД.
Ищецът счита, че измервателното средство,
отчитащо използваната от него електроенергия, следвало да бъде монтирано на
границата между подстанция „Тополовград” 20 kV и електропровод „Венеция” 20
kV., в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително
предприятие, а не на ниво ниско напрежение, в самото ЗРУ на „Кап. Петко
Войвода”.
Ищецът твърди, че няколкократно отправял
писмени искания до ответника за промяна на мястото и нивото на измерване.
След изпращане на писмо изх. №
1748/23.10.2008 г., по отношение на обекти: подстанция „Тополовград”; извод
„Венеция” /т.е. за електропровод „Венеция”/; извод „Рила”; - ВиК -Зимница; ПС
Ханчето, била извършена промяна на мястото и нивото на измерване, като
енергията се измервала на ниво СН, като единствено по отношение на
електропровод „Венеция” не било сторено, поради което било изпратено и следващо
писмо изх. № 2013/05.12.2008 г., с което отново изрично посочвал, да бъде
изместено мястото и нивото за измерване от ниско напрежение в самите обекти, на
средно напрежение в подстанция гр. Тополовград, с измервателните точки за двата
обекта: ИТ № 2939032 - помпена станция „Орешник” с. Орешник; ИТ 2939033 „ВиК”
с. Капитан Петко Войвода /сега с наименование помпена станция „Кап. Петко
Войвода”/ с. Кап. Петко Войвода.
Ищецът твърди, че ответникът изпратил
писмо изх. № 01/09.01.2009 г., с което го уведомил за предоставянето на
документи за собственост на електропровод 20 kV извод „Венеция”. Искането било
необосновано, тъй като с писмо изх. № 1748/23.10.2008 г., ищецът изпратил по
отношение на електропровод „Венеция” всички необходими документи.
Ищецът твърди, че е собственик на
електропровод „Венеция” 20 kV, на помпена станция „Кап. Петко Войвода” и на
намиращите се в обекта ЗРУ, като за тези обекти бил подписан Акт обр.16 и
издадено разрешение за ползване № 261/09.09.1995 г.
Счита, че поради неизпълнение от ответника
на искането му за промяна на мястото и нивото на мерене на доставената ел.
енергия от ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС „Орешник" и ПС „Кап.
Петко Войвода”, на ниво средно напрежение в електрическата уредба на подстанция
„Тополовград” 20 kV, заплатената такса за достъп до ел. разпределителната мрежа
до обект на ниско напрежение, за помпена станция „Капитан Петко Войвода”, ИТ №
2939033, била начислена необоснована и заплатена без основание.
Искането на ищеца до районния съд е да
постанови решение, с което на основание
чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД да осъди ответника „Електроразпределение юг” ЕАД, да
заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, сумата 89,15 лева /осемдесет и
девет лева и 10 стотинки/, представляваща недължимо платена сума за такса достъп
до ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - помпена станция
„Капитан Петко Войвода”, ИТ № 2939033, за периода 01.11.2015 г. до 30.11.2015
г., по фактура № **********/30.11.2015 г., ведно със законната лихва от датата
на плащане на съответната сума до датата на връщане на сумата от ответника на
ищеца. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „Електроразпределение юг” ЕАД е
подал отговор, с който счита предявеният иск за допустим, но неоснователен,
поради което го оспорва, както по основание, така и по размер.
Излага подробни съображения за фактическите
и правните основания, даващи право на „Електроразпределение юг” ЕАД да
начислява такса пренос по ел. разпределителната мрежа до обекта.
Твърди, че за процесния период от време
отношенията му с ищеца във връзка с предоставянето на услугите достъп и пренос
на ел.енергия през електроразпределителната мрежа се уреждали със сключен
помежду им договор от 19.06.2013 г.
Твърди още, че услугата достъп до
електроразпределителната мрежа представлявала предоставяне на правото на
ползване на същата за пренос на електрическа енергия до обекта на клиента, при
условията, определени в договора и приложимите нормативни катове и цената й
отразявала постоянните разходи, които мрежовият оператор извършвал за всеки
един клиент.
Твърди също така, че мястото на
измервателните уреди за процесния период било определено правилно и в
съответствие с договореното между страните и нормативната уредба.
Освен това, излага подробни съображения,
че таксата за достъп не зависела нито от
мястото на измерване на електрическа енергия, нито от собствеността на
присъединителните съоръжения, нито от доставчика на електроенергия и че ищецът
като всеки друг потребител дължал цена за получените мрежови услуги. Позовава
се на Директива 2009/72/ЕО и решение по дело С – 31/18 на Съда на ЕО. Прави кратка
ретроспекция на решения на ДКЕВР.
В обобщение счита, че за неоснователни
исковите претенции за недължимост на цената за такса за достъп до
електроразпределителната мрежа.
Затова моли да бъде отхвърлен иска.
Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал.5 ГПК.
На основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК съдът
разпределя доказателствената тежест, както следва:
По иска
с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на сумата в размер
на 89,15 лева – такса достъп до ел. разпределителната мрежа до обект на ниско
напрежение - помпена станция „Капитан Петко Войвода”, ИТ № 2939033, за периода
от 01.11.2015 г. до 30.11.2015 г., а в
тежест на ответника е да установи, че е налице основание за получаване,
респ. за задържане на тези сума.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото
приложените към исковата молба и отговора заверени преписи от: решение № 4486/14.10.1991
г. по ф.дело № 4492/1991 г. по описа на ОС – Стара Загора, разпечатка от електронната страница на TP при
Агенция по вписванията за актуално състояние по партидата на ищеца, разпечатка
от електронната страница на TP при Агенция по вписванията за актуално състояние
по партидата на „Електроразпределени юг” ЕАД, фактура № **********/30.11.2015
г., обобщена информация и детайлна информация, платежно нареждане, писмо изх. №
6053-30/24.09.2008 г., писмо изх. № 1748/23.10.2008 г., писмо изх. №
2013/05.12.2008 г., писмо изх. № 01/09.01.2009 г., заповед № 135/12.12.1995 г.
на Кмета на гр. Тополовград, Акт за приемане и предаване на основни средства, инвентаризационен
опис за земя, сгради и съоръжения на ПС „Капитан Петко Войвода” от 16.10.2017
г., документ за приемане от 16.03.2016 г., протокол на Държавната приемателна
комисия обр.16, разрешение за ползване № 261 от 09.08.1995 г., договор от
19.06.2013г., ведно с Приложение 1.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-икономическа
експертиза със задачи, подробно посочени в исковата молба и в отговора на
исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Веселина Недялкова, при депозит от 200 лева, от които 100
лева – вносими от ищеца и 100 лева - вносими от ответника, в тридневен срок от
получаване на настоящото определение.
Вещото лице да се уведоми след представяне
на доказателства за внесен депозит.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-техническа
експертиза със задачи, подробно посочени в исковата молба и в отговора на
исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Димитър Денев Димитров, при депозит от 200 лева, от които 100
лева – вносими от ищеца и 100 лева - вносими от ответника, в тридневен срок от
получаване на настоящото определение.
Вещото лице да се уведоми след представяне на доказателства
за внесен депозит.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора. РАЗЯСНЯВА
им, че в случай на постигане на
съдебна спогодба, дължимата държавна такса е на половина, делото се
прекратява, а постигнатата спогодба има сила на съдебно решение, не подлежи на
обжалване и съставлява изпълнително основание за присъдените с нея суми.
ДА СЕ ВРЪЧИ НА ИЩЕЦА препис
от отговора на ответника, ведно с приложенията към него, като му се укаже,
че може да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с отговора в
първото по делото съдебно заседание.
На основание чл.146, във връзка с чл.140, ал.3 от ГПК на СТРАНИТЕ ДА СЕ ВРЪЧИ препис от
настоящото определение за насрочване на делото, ведно с проекто-доклада,
като им указва, че могат да вземат становище по него и дадените със същия
указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: