№ 99
гр. Перник, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20221720105467 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на И. С. М. срещу „Водоснабдяване и канализация“
ООД – Перник.
Ищецът твърди, че ответното дружество се е снабдило срещу ищеца с изпълнителен
лист, издаден въз основа на несъдебно изпълнително основание, за принудително събиране
вземанията по който с молба от 10.08.2007 г. е образувало изп.д. № 703/2007 г. по описа на
ЧСИ С. Д. Твърди се, че действия по изпълнение не са били предприемани своевременно,
поради което изпълнителното дело е прекратено по силата на закона, като новата давност за
вземанията – 3-годишна, според ищеца, е започнала да тече на следващия ден и е изтекла
към момента на депозиране на исковата молба. Твърди се, че въпреки това в кантората на
ЧСИ делото е със статут „висящо“, което обуславя и правния му интерес от съдебна защита.
При изложените твърдения се иска признаване за установено в отношенията между
страните, че в полза на „ВиК“ ООД – Перник не съществува изискуемо вземане спрямо И.
С. М. за следните суми: 549,59 лева – главница, представляваща стойност на доставка на
питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 20.04.2004 г. до
04.09.2006 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 13.11.2006 г. до
окончателното и изплащане, сумата от 108,78 лева – законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 01.07.2004 г. до 23.10.2006 г., както и сумата от 16,16 лева –
разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 6875/2006 г. по описа на
РС Перник, и е образувано изпълнително дело № 703/2007 г. по описа на ЧСИ С. Д..
Претендират се разноски.
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1
1
ГПК, изразява становище за неоснователност на исковете. Твърди се, че с поведението си
дружеството не е дало повод за предявяване на претенциите, доколкото вземането по листа
съществува като естествено задължение, но не може да бъде събрано принудително.
Направено е възражение по чл. 78, ла. 5 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за оспорване на изпълнението по изп.дело № 703/2007 г.
по описа на ЧСИ С. Д.. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за
защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет
на този отрицателен установителен иск е оспорване съществуването на изпълняемото право,
въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до
погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността на
длъжника. В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от търсената
искова защита. В тежест на ответната страна е да установи че в нейна полза съществува
изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти, водещи до
прекъсване на давността за вземането.
Между страните не е спорно, че за отричаните вземания ответникът се е снабдил с
изпълнителен лист от 15.11.2006 г., издаден на несъдебно изпълнително основание по см. на
чл. 237, б. „а“ ГПК /отм./ - определение от 14.11.2006 г. по гр.д. № 6875/2006 г. по описа на
РС-Перник. Въз основа на същия е било образувано изп.д. № 703/2007 г. по описа на ЧСИ
С. Д., което обстоятелство също не се оспорва от страните и се установява от ангажираните
писмени доказателства.
Наличието на изпълнителен титул и висящо изпълнително дело, образувано срещу
ищеца по искане на ответника за събиране на процесните вземания, свидетелства за правния
интерес от предявяване на отрицателните установителни искове. В настоящия случай
ищецът оспорва вземанията, като се позовава на нов факт – погасителна давност, изтекла
след издаване на процесния изпълнителен лист.
От приложеното копие на изп.дело се установява, че след образуването му на
10.08.2007 г. съдебният изпълнител е наложил запор, а длъжникът доброволно е направил
няколко погашения. Изготвена е сметка за дълга, от която се установява размера на
задължението към взискателя, вкл. разноски по изпълнението и такси към съдебния
изпълнител, 55 лв. от които са били внесени авансово от взискателя по банков път /видно от
сметката на л. 3/. Видно от отбелязването върху изпълнителния титул и платежно нареждане
от 20.03.2008 г., след направените плащания от длъжника в полза на взискателя е била
преведена сума в общ размер от 273,59 лева. С оглед нормата на чл. 76, ал. 2 ГПК съдът при
условията на чл. 162 ГПК намира, че с плащането от 273,59 лв. са били погасени вземанията
на взискателя за разноски (55 лв., внесени към ЧСИ, 16,16 лв. по изпълнителния лист),
законна лихва за периода 01.07.2004 г. – 23.10.2006 г. (108,78 лв.), както и част от законната
лихва върху главницата от 549,59 лв. за периода от 13.11.2006 г. до плащането на 20.03.2008
г. (в общ размер 104,69 лв., при което непогасеният й остатък възлиза на 11,04 лв.). При тези
данни след плащането към взискателя непогасено остава вземането за главница от 549,59
лв., съгласно изпълнителния лист.
Към момента на образуване на ИД № 703/2007 г. е било в сила ППВС № 3/18.11.1980
г., съгласно което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а
докато трае изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г.
по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено различно разрешение, а именно, че в
2
изпълнителното производство давността се прекъсва при предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – поискано от
взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител, като от момента на
същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е
отменено цитираното ППВС. Към настоящия момент е налице противоречива практика и
висящо тълк. дело по въпроса за това от кой момент поражда действие отмяната на ППВС №
3/1980 г. и дали ТР № 2/26.06.2015 г. се прилага за вземания по изпълнително дело, което е
образувано преди приемането му. До постановяването на решение по новообразуваното т.д.
№ 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав се съобразява с разрешението,
застъпено в Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. ГК, IV г. о. на ВКС, че
отмяната на ППВС № 3/1980 г. има действие занапред, а новото тълкуване на правната
норма започва да се прилага именно от момента на постановяването на новия тълкувателен
акт, т. е. от 26.06.2015 г.
Тъй като ответникът не е доказал, че в продължение на две години след 10.08.2007 г.
е поискал извършването на изпълнителни действия, съдът приема, че към 11.08.2009 г.
производството се явява прекратено по право при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и от
този момент е започнала да тече новата давност за вземането, съгласно разясненията по
приложението на ППВС № 3/1980 г.
Отбелязването на ЧСИ дали и кога делото е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, е ирелевантно, тъй като при бездействие на кредитора в период от две години
производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“. Прекратителното основание в
тази хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС), без да е необходим допълнителен юридически факт. Постановлението на съдебния
изпълнител единствено констатира осъществяването на предвидените в закона материални
предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на
изпълнителни действия.
За приложимия давностен срок съдът следи служебно при направено позоваване на
изтекла давност. Задължението за заплащане на ползвана вода и отвеждане на канална
представлява такова за периодично плащане по смисъла на чл. 111 буква "в" ЗЗД, тъй като
са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения при
ежемесечно отчитане на ползваната вода, поради което водата следва да бъде заплатена през
месеца, следващ ползването й (в този смисъл е ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк. д. №
3/2011 г.). Съгласно цитираното тълкувателно решение, понятието „периодични плащания“
по смисъла на чл. 111, б. „в" от ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ
факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Съобразно разпоредбата на чл. 35 от
Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от МРРБ, стойността
на потребената вода се плаща ежемесечно. Ето защо в процесния случай, оспорените
вземания имат характер на периодични плащания, поради което и с оглед разясненията на
ТР № 3/2012 г., приложима в процесния случай е кратката тригодишна погасителна давност
по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че погасителната давност за вземанията, за които
е издаден процесният изпълнителен лист е кратката, тригодишна давност тъй като при
действалата по отменения ГПК /1952 г./ законодателна уредба за изда-ване на изпълнителен
лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, опре-делението на съда по чл. 242
ГПК (отм.) се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на пресъдено нещо. С
определението на съда по чл. 242 ГПК (отм.) се разпо-режда издаване на изпълнителен лист
3
на заявеното от молителя основание, в случая извлечение от сметките на водоснабдителното
дружество, поради което характерът на задължението на периодично такова не се променя.
Правните последици на акта по чл. 242 ГПК (отм.) не се приравняват на съдебно решение,
постановено в исков процес, поради което срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД
съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение /в т. см. - Решение № 94 от
27.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 943/2009 г., I т. о. и Решение № 42 от 26.02.2016 г. на ВКС
по гр. д. № 1812/2015 г. IV г. о. /.
По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземането е
кратката 3-годишна давност по арг. от чл. 111, б. „в“ ЗЗД, който е приложим и в настоящия
случай по арг. чл. 117, ал. 1 ЗЗД.
В настоящия случай след 11.08.2009 г. не са били предприемани валидни действия по
изпълнение, поради което петгодишната давност за процесните вземания е изтекла на
11.08.2012 г., а с това – и преди образуването на настоящото исково производство и
изтичане на срока за отговор.
Следователно за сумите, предмет на изпълнителния лист, които не са погасени чрез
плащане, а именно – главница 549,59 лв., искът е основателен, доколкото за същите е
изтекла погасителната давност. За разликата до пълния отричан размер – за сумите от 108,78
лв. и 16,16 лв. разноски производството следва да бъде прекратено, като съображенията за
това са следните.
Абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на установителния иск по чл.
124, ал. 1 от ГПК, включително на отрицателния такъв, е наличието на правен интерес от
неговото предявяване. Последният е налице, когато субективното право, предмет на иска, е
застрашено или упражняването му е смутено. Ако субективното право е нарушено, се
поставя въпросът дали то може да бъде адекватно защитено чрез установителен иск, или
носителят му следва да предяви осъдителен иск за неговата защита. В процесния случай част
от отричаните вземания са погасени още преди депозиране на исковата молба.
С иска по чл. 439 ГПК се цели установяване несъществуването на изпълняемото пра-
во, като при уважаването на иска изпълнителният процес следва да бъде прекратен (арг. чл.
433, ал. 1, т. 7 ГПК). Именно в прекратяване на принудително изпълнение при липса на из-
пълняемо право, се състои и защитата, която се търси с установителния иск за несъществу-
ване на вземането. Отрицателният установителен иск би бил допустим, когато с решението
ще се постигне целеният резултат, без да се налага предявяването на друг иск за постигане
на търсения резултат. След като принудата обаче вече е била проведена, а взискателят –
удовлетворен, простото отричане на изпълняемото право със сила на пресъдено нещо не се
явява адекватна защита и интересът от самостоятелно предявяване на установителния иск
отпада. Чрез предявяването на установителен иск не може да се постигне адекватна защита
на правата на ищеца. Подобен извод следва от обстоятелството, че липсва възможност за
съдебния изпълнител да зачете силата на пресъдено нещо при евентуалното уважаване на
такъв иск, доколкото към момента на предявяването му постъпилата по изпълнителното
дело сума е вече преведена на взискателя.
В тази хипотеза длъжникът би могъл да се брани с осъдителен иск срещу взискателя
за връщане на платеното в резултат на изпълнителен процес, проведен при липса на изпъл-
няемо право. За да получи възстановяване на неоснователното разместване на имуществени
блага, породено от материална незаконосъобразност на иначе процесуално законосъобразно
изпълнение след настъпване на новия факт, послужил за основание за отричане на правото
на принудително изпълнение (погасителна давност), длъжникът разполага с общия исков
ред за предявяване на претенция за неоснователно обогатяване, какъвто обаче в случая не е
предявен при условията на обективно кумулативно съединяване в процеса (в този смисъл
Определение № 634 от 5.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 479/2009 г.).
4
Липсата на интерес от воденото на отрицателен установителен иск в настоящия слу-
чай може да се обоснове и с принципа за процесуална икономия, доколкото целеното с него
установително действие може да се постигне с воденето на осъдителния иск за неосновател-
но обогатяване, като така на практика би се избегнало създаването на множество процесуал-
ни отношения, при положение, че правният спор може да бъде разрешен само в един процес.
С оглед нормите на чл. 116 и чл. 118 ЗЗД за длъжника не е без значение дали вземане-
то, предмет на изпълнителното дело, е погасено лично от него, или е събрано в резултат на
някой от предприетите изпълнителни способи, но този факт обаче е неотносим конкретно
към предмета на настоящото производство, а би имал отношение досежно основателността
на евентуално заявена осъдителна претенция.
Ето защо за част от сумите – за законна лихва, погасени след изтичане на давността,
отрицателният установителен иск не би дал пълна защита на накърненото материално право
и се явява недопустим, като в тази част производството следва да бъде прекратено. По отно-
шение на вземането за главница и непогасеният остатък от законна лихва за визирания
период, искът е допустим и основателен, поради което следва да бъде уважен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцовата страна следва да бъдат присъдени дока-
заните разноски, пропорционално на уважената част от исковете – в размер на 302,94 лв. /от
общо доказани разноски 374 лв./.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответната страна следва да бъде заплатено
юрисконсултското възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лв., съгласно чл. 78,
ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП – пропорционално в размер на 19,00 лв.
Така при компенсация на двете насрещни вземания, ответникът следва да заплати на
ищеца сумата от 283,94 лева разноски в исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от И. С. М., ЕГН ********** с
адрес гр. П., ул. ****** – чрез адв. К. П., срещу „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“
ООД Перник, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Средец“
№ 11, представлявано от управителя инж. Б. И., чрез юрк М. К., иск с правно основание чл.
439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че в полза на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД Перник не съществува изпълняемо право (право на
принудително изпълнение) спрямо И. С. М. за сумата в размер на 549,59 лева – главница,
представляваща стойност на доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни
води за периода от 20.04.2004 г. до 04.09.2006 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от 13.11.2006 г. до окончателното и изплащане, за които суми е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 6875/2006 г. по описа на РС Перник, и е образувано
изпълнително дело № 703/2007 г. по описа на ЧСИ С. Д., поради изтекла погасителна
давност.
ПРЕКРАТЯВА производството като недопустимо в частта, с която иска за
признаване за установено, че в отношенията между страните не съществува изискуемо
вземане за сумата от 108,78 лева – законна лихва за забава на месечните плащания за
5
периода от 01.07.2004 г. до 23.10.2006 г., както и сумата от 16,16 лева – разноски, за които
суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 6875/2006 г. по описа на РС Перник, и е
образувано изпълнително дело № 703/2007 г. по описа на ЧСИ С. Д..
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД Перник, ЕИК
********* да заплати на И. С. М., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 283,94 лева – разноски пред Районен съд Перник – по компенсация.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в частта, с която същото е прекратено
решението има характер на определение и подлежи на обжалване пред Окръжен съд Перник
с частна жалба в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6