РЕШЕНИЕ
№ 164
гр. Радомир, 09.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20231730100257 по описа за 2023 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени
положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания на заявител
по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че за периода от м. май 2019 г. до м. април 2021 г.
ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия на ответника за обект, находящ се в гр.
С. ЖК „С. р.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., на стойност 251,55 лева. Сочи, че ответникът притежава
качеството „клиент на топлинна енергия“ по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, като собственик на
процесния топлоснабден имот. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия
за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни
Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. С. които се изготвяли от „Топлофикация София“ ЕАД и
се одобрявали от КЕВР. Същите влизали в сила в едномесечен срок след публикуването им
в един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо
изричното им приемане от страна на потребителите. В чл. 33, ал. 1 от ОУ бил определен
редът и срокът, по който купувачите на ТЕ били длъжни да заплащат месечните дължими
суми за ТЕ, а именно: в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ответникът използвал доставената от дружеството топлинна енергия през процесния
период и не погасил задължението си.
Наред с това, на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между
1
потребителите в сграда - етажна собственост се извършвало по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за ТЕ за топлоснабдения имот се начислявали от
„Топлофикация София“ ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния
период се изготвяли изравнителни сметки от фирма „Техем Сървисис“ ЕООД на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение.
Твърди, че за процесните суми било подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 63
557/2022 г. по описа на СРС, препратено по компетентност на РдРС, в рамките на което
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 19/09.01.2023 г. в полза на
заявителя и настоящ ищец. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение
срещу издадената заповед, което обуславяло правния интерес на ищцовото дружество от
предявяване на настоящата искова претенция.
От съда се иска да признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сума в размер на 251,55 лева - главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
периода от м. май 2019 г. до м. април 2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С. ЖК
„С. р.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.11.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и мораторна лихва за забава в размер на 48,39 лева,
начислена за периода от 15.09.2020 г. до 28.10.2022 г., както и суми за извършена услуга
дялово разпределение в размер на 23,78 лева – главница за периода от м. октомври 2019 г.
до м. април 2021 г. и 4,90 лева – мораторна лихва за периода от 01.12.2019 г. до 28.10.2022 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който е
оспорил основателността на исковите претенции, с твърдения, че в имота не е доставяна
топлинна енергия, тъй като същият не е обитаван от дълги години и наред с това
отоплителните тела в апартамента били демонтирани.
Сочи, че никога не е подавал молба до ищцовото дружество за присъединяване на имота
към топлопреносната мрежа, нито е подавал заявление за смяна на партидата, след като е
придобил имота и в тази връзка твърди, че между страните не е налице облигационно
правоотношение по повод доставката на топлинна енергия.
По делото липсвали и доказателства, че през процесния имот преминавали тръби от
сградната инсталация, както и че целият обем на имота е „отопляем обем“ по смисъла на §
1, т. 38 от ДР на ЗЕ. Липсвали и доказателства за нормалното функциониране на сградната
инсталация.
Твърди и че не е изпадал в забава за заплащане на задълженията към
топлофикационното дружество, тъй като фактурите не били публикувани в интернет
страницата на ищеца. Оспорва дължимостта на сумите за дялово разпределение.
Противопоставя и възражение за изтекла погасителна давност.
По изложените съображения моли исковете да бъдат отхвърлени.
2
В съдебно заседание ищцовото дружество „Топлофикация - София“ ЕАД, редовно
призовано, не изпраща представител.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
Третото лице – помагач – „Техем сървисис“ ЕООД, не изпраща представител в съдебно
заседание.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
Ищцовото дружество „Топлофикация - София“ ЕАД, в качеството му на доставчик на
топлинна енергия, е подало на 22.11.2022 г. до Софийския районен съд заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответника Н. В. К. за
дължими суми за топлоенергия за обект, находящ се в гр. С. ЖК „С. р.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. .,
за периода от м. май 2019 г. до м. април 2021 г.
Въз основа на това заявление било образувано ч. гр. д. № 63 557/2022 г. на СРС,
изпратено по подсъдност на РдРС, по което в полза на заявителя е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 19/09.01.2023 г. против длъжника и настоящ
ответник.
В законоустановения едномесечен срок от връчване на заповедта за изпълнение,
длъжникът Н. В. К. е депозирал възражение за недължимост на сумите по нея. В
едномесечния срок от съобщаването заявителят „Топлофикация - София“ ЕАД е предявил
настоящия положителен установителен иск.
По делото е представен нотариален акт за дарение на недвижим имот № ., том ., дело №
. г. на нотариус при Софийския районен съд, по силата на който В.С. К. е продал на Н. В. К.
недвижим имот, находящ се в гр. С. ЖК „С. р.“, бл. 2, вх. „В“, ет. 1 и представляващ
апартамент № ., състоящ се от две стаи, хол, кухня и други сервизни помещения, с обща
площ от 83,19 кв. м.
По делото е представено удостоверение с изх. № 68-00-586/26.04.2016 г., издадено от
ГИС – С. от което се установява, че на територията на ЖК „С. р.“ съществува многофамилна
жилищна сграда с шест входа, отразена с идентификатор . по КККР, одобрени със заповед
№ РД-18-4/09.03.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, попадаща в кв. 265 по плана
на м. „К.Б.ш.“, находяща се на ъгъла на ул. „Т.к.“ и ул. „С.Ц.в“, описвана със стар адрес –
ЖК „С. р.“, ул. „Т.к.“ № ., бл. ., имаща настоящ адрес – ЖК „С. р.“, бл. ., вх ., , вх. . и вх. . .
По делото е представен и протокол от проведено общо събрание на етажните
собственици в жилищна сграда, находяща се в гр. С. ЖК „С. р.“, бл. ., вх. . от който се
установява, че е взето решение за сключване на договор с „Техем сървисис“ ЕООД за
извършване на услугата „топлинно счетоводство“, както и сключен на 29.07.2002 г. договор
между етажната собственост, с адрес: гр. С. ЖК „С. р.“, ул. „Т.к.“, бл. . и „Техем сървисис“
ЕООД, с предмет „извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна
3
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода“.
По делото е представен и договор от 03.06.2020 г., сключен между „Топлофикация
София“ ЕАД и „Техем сървисис“ ЕООД, с предмет извършване на услугата „дялово
разпределение на топлинна енергия“ между клиентите в сграда – етажна собственост или в
сграда с повече от един клиент в гр. София.
Представени са и фактури, издадени от ищцовото дружество за потребено количество
топлинна енергия в процесния топлоснабден имот за исковия период.
От констативен протокол от 04.09.2002 г. се установява, е в процесния топлоснабден
имот, находящ се в гр. С. ЖК „С. р.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., е извършено затапване на
отоплителните тела в спалня, хол, стая, кухня и баня.
Видно от издадено от Община Радомир удостоверение за настоящ адрес от 26.03.2020 г.,
е, че ответникът Н. В. К., считано от 25.03.2020 г. е с настоящ адрес в с. Г.Д., общ. Радомир,
обл. Перник.
От страна на третото лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД, са представени и дялово
разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. и за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2021 г.
От заключението по назначената и изслушана в хода на производството съдебно -
техническа експертиза се установява, че за процесния топлоснабден имот и за процесния
период се е разпределяла прогнозна топлоенергия единствено за отопление, като след всеки
отчетен период прогнозната топлоенергия е изравнявана с разпределената по изчислителен
път, отдадена от СИ, което е отразявано в индивидуални изравнителни сметки. Според
вещото лице в процесния имот липсват отоплителни тела, свързани към СИ и по тази
причина ФДР не е разпределяла топлоенергия, отдадена от отоплителни тела в процесния
имот. В заключението е посочено, че за процесния период топлоенергията, отдадена от СИ
за СЕС, е разпределяна пропорционално на отопляемия обем на всеки един имот от СЕС,
който за имота на ответника е 206 куб. м. Вещото лице е посочило и че начислените суми
върху разпределената топлоенергия са в съответствие с действащите през процесния период
цени на топлоенергията за потребителите в гр. С. като размерът на задължението на
ответника за процесния период е 312,38 лева. От заключението се установява и че
топломерът в сградата е преминал задължителните метрологични проверки през 2018 г. и
2021 г., като технологичните разходи на абонатната станция по време на отоплителните
периоди са приспадани ежемесечно от отчетената от общия топломер брутна топлоенергия.
Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:
Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен
интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се
обосновава с издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е
постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Искът за установяване на вземането е
подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
4
Разгледан по същество, искът е частично основателен по следните съображения:
За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да установи обстоятелството, че
ответникът Н. К. е ползвал през исковия период топлинна енергия, от какво се формира тя,
правилно ли е разпределена същата и правилно и законосъобразно ли са начислени
съответните суми за нея. При така предявен иск, в тежест на ищеца е да установи
пораждането и съществуването на неговото право да получи плащане на процесната сума,
като установяването на фактите, пораждащи това негово право, следва да бъде главно и
пълно. За да се приеме, че ответникът дължи сумите, търсени от него като стойност на
доставена ТЕ, ищецът следва да установи главно и пълно, че ответникът е клиент на ТЕ, и
ако това бъде доказано - да установи размера на вземането си.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр.
107/09.12.2003 г.) клиент на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или
титулярът на вещно право на ползване на топлоснабдявания имот.
Съобразявайки представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот №
., том ., дело № ./. г. на нотариус при Софийския районен съд, съдът приема, че ответникът
притежава качеството „клиент на топлинна енергия“, като собственик на процесния
недвижим имот, от което следва, че между страните съществува облигационно
правоотношение, чието съдържание е установено в Общите условия.
По делото не са ангажирани доказателства за постигнати различни условия между
страните, поради което съдът приема, че Общите условия са приложими в отношенията
между същите. Начинът на разгласяване на Общите условия не се отразява на тяхната
валидност, като следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ, която
предоставя възможност на потребителите, които не са съгласни с предвидените в Общите
условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.
Ответникът не твърди да е упражнил правото си да възрази по горепосочения начин срещу
Общите условия, предвид което следва извод, че ги приема. Общите условия на
„Топлофикация София” ЕАД са общоизвестни и съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват всички
абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителният иск, ищецът
следва да докаже и размера на претендираните задължения от ответника.
От събраните по делото доказателства се установява, че в апартамента на ответника не е
разпределяна топлоенергия, отдадена от отоплителни тела в процесния имот, а единствено
топлоенергия, отдадена от СИ за СЕС. С оглед заключението по изслушаната СТЕ, което
съдът кредитира изцяло, като обективно и компетентно изготвено и предвид липсата на
оспорване от ответната страна, че процесното задължение не е било заплатено, съдът
приема, че в имота на ответника е налице реална консумация на топлинна енергия на
стойност 251,55 лева.
5
По отношение на сумата, дължима за услугата „дялово разпределение“, следва да се
посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ дяловото разпределение на топлинната
енергия между клиентите в сгради – етажна собственост, се извършва от специално
лицензирани лица. На основание чл. 139б ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост,
избират лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата дялово
разпределение, като изборът се извършва с писмено съгласие на собствениците,
притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата. Неизпълнението на това им
задължение обаче не може да доведе до отпадане на отговорността за заплащане на
потребената топлинна енергия. По делото не са приобщени доказателства за писмено
съгласие на 2/3 от собствениците на сградата на ЕС за сключване на писмен договор за
извършване на услугата „дялово разпределение“ по реда на чл. 139б, ал. 1 от ЗЕ. Независимо
от това, липсата на такива доказателства не влияе върху задължението на ответника да
заплаща топлинна енергия, доколкото положително са установени всички материални
предпоставки относно възникването на облигационно правоотношение между страните,
както и съществуването и изискуемостта на вземането. Аргумент в посочения смисъл се
извежда и от разпоредбата на чл. 61 от Наредба № 16-334/2007 г. Дори когато договорът с
лицето по чл. 139б ЗЕ е прекратен, съгласно посоченото правило, разпределението на
топлинната енергия между потребителите в сградата се извършва само от топлопреносното
предприятие или от доставчика, т. е. от ищеца, съобразно Методиката по приложението към
Наредбата. Следователно, липсата на договор с лице по чл. 139б ЗЕ няма отношение към
съществуването на задължението за заплащане на топлинна енергия.
Наред с това, следва да се посочи, че с Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 05.04.2006 г. се въвежда принципът за реалното отчитане на потребената
енергия и реалното ù включване в сметката, като на държавата - членка е предоставено да
прецени доколко това е уместно. В случая държавата (чрез органа, на който е делегирала
правомощия - КЕВР) е преценила, че това не е уместно по една или друга причина и затова е
одобрен принципът на отчитане и заплащане на месечно потребление на базата на
прогнозни сметки. От друга страна, принципът на реалното заплащане е спазен, защото е
предвидено заплащане на изравнителни сметки, респ. възстановяване на надвзета сума по
изравнителна сметка. Така че, макар и да няма реално определена месечна сума, то има
реална сума за отчетния период. От друга страна, съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ и
уговореното в Общите условия, сумите за топлинна енергия за процесния период са
начислявани по прогнозни месечни вноски, за които се издават фактури, като след края на
отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо
дялово разпределение. За процесния имот са издадени изравнителни сметки, които са
съобразени от СТЕ, като от заключението се установява стойността на действително
потребената топлинна енергия за процесния период. Ответникът не установява да се е
възползвал от предвиденото рекламационно производство и да е оспорил изготвените
изравнителни сметки в установените срокове съгласно Общите условия, които имат силата
на закон за страните, нито в срока за рекламации за отчет на уредите и разпределението по
чл. 70, ал. 6 от Наредбата за топлоснабдяването. Поради това, и с оглед липсата на
6
мотивирано оспорване на тези документи по настоящото производство, съдът намира, че
разпределението е извършено в съответствие с нормативната уредба.
С оглед изложеното и предвид заключението по допуснатата експертиза, съдът приема
за доказано, че ответникът дължи на ищцовото дружество сума за дялово разпределение в
размер на 23,78 лева.
Когато вземането е срочно, то е изискуемо на срока и длъжникът изпада в забава, ако не
плати на падежа, без да е нужна покана за изпълнение - чл. 84, ал. 1 ЗЗД. В ОУ е
предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, както и че при неизпълнение на задължението в
срок дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва (чл. 33, ал. 4 от ОУ). През
45-дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането
става и изискуемо. В случая, ответникът има задължение да плати стойността на
доставената и използвана ТЕ, което не е изпълнено в 45-дневния срок, поради което същият
е в забава. Лихвата за забава върху главницата от 251,55 лева, изчислена от съда по реда на
чл. 161 ГПК с помощта на лихвен калкулатор за периода от 15.09.2020 г. до 28.10.2022 г., се
равнява на сумата от 48,39 лева, а лихвата за забава върху сумата за разпределение на
топлинна енергия от дружеството за топлинно счетоводство е в размер на 4,90 лева за
периода от 01.12.2019 г. до 28.10.2022 г.
На основание чл. 86 ЗЗД ответникът дължи и законната лихва за забава върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното ù плащане.
При тези изводи съдът дължи произнасяне и по противопоставеното в отговора на
исковата молба възражение за изтекла по отношение на претендираните от ищцовото
дружество суми погасителна давност.
На основание чл. 111 ЗЗД и ТР № 3/18.05.2012 по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС, в
случая е приложима кратката тригодишна погасителна давност. Заявлението на ищцовото
дружество за издаване на заповед за изпълнение на това парично задължение, което
стартира процес относно вземането, е подадено в съда на 22.11.2022 г., следователно
погасени са по давност всички ликвидни и изискуеми преди 22.11.2019 г. такива, т. е. тези,
за които срокът за заплащане на фактурите съгласно Общите условия е изтекъл преди тази
дата. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съобразявайки горецитираните
разпоредби от ОУ, съдът приема, че погасителната давност е настъпила за дължимите суми
за периода от м. май 2019 г. до м. септември 2019 г. Видно от приложената справка към
заключението на вещото лице Р. Серафимов, както и от заявеното от него при изслушването
му в с. з., е, че за периода, за който е настъпила погасителната давност, а именно от м. май
2019 г. до м. септември 2019 г., на ответника не е начислена топлинна енергия, тъй като в
сградата – етажна собственост не се е потребявала топлинна енергия за посочения период.
7
С оглед изложеното, съдът приема, че задължението на ответника за ползвана и
незаплатена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот възлиза на сумата от 251,55
лева, като ответникът дължи и мораторна лихва за забава върху така посочената сума за
периода от 15.09.2020 г. до 28.10.2022 г. в размер на 48,39 лева.
По отношение на лихвата за забава върху сумата за дялово разпределение чл. 22, ал. 2 и
чл. 36 от ОУ не посочват срок, в който потребителите трябва да заплащат главницата за
дялово разпределение, а за нея са неприложими чл. 32 и чл. 33 от ОУ. Ищецът не е
представил доказателства за покана до длъжника по чл. 84, ал. 2 ЗЗД, поради което не е
възникнало задължение за лихви за забава върху главницата за дялово разпределение,
поради което искът в тази му част следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцовото дружество направените по делото разноски съразмерно с
уважената част от исковете. Ищецът доказва направени разноски в общ размер на 506,00
лева, от които 100,00 лева – внесена държавна такса, 256,00 лева – възнаграждение за вещо
лице и 150,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, от които: 50,00 лева - за заповедното
производство и 100,00 лева - за исковото производство, което съдът определя, предвид
ниската правна и фактическа сложност на делото.
От така посочената сума ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото
дружество сумата в размер на 498,46 лева, съразмерно с уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете. Ответникът доказва направени разноски в размер на 400,00
лева за заплатено адвокатско възнаграждение. От така посочената сума ищцовото дружество
следва да бъде осъдено да заплати на ответника съразмерно с отхвърлената част от исковете
сумата от 5,96 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. В. К., с ЕГН: **********, с адрес:
с. Г.Д., общ. Радомир, обл. Перник, че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: ., със
седалище и адрес на управление гр. С. ул. „Ястребец“ № 23Б сума в размер на 251,55 лева
(двеста петдесет и един лева и петдесет и пет стотинки) - главница за ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за периода от м. май 2019 г. до м. април 2021 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. С. ЖК „С. р.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., ведно със законната
лихва, считано от деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
22.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и мораторна лихва за забава в
8
размер на 48,39 лева (четиридесет и осем лева и тридесет и девет стотинки), начислена за
периода от 15.09.2020 г. до 28.10.2022 г., както и сума за извършена услуга дялово
разпределение в размер на 23,78 лева (двадесет и три лева и седемдесет и осем стотинки) –
главница за периода от м. октомври 2019 г. до м. април 2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата от 4,90 лева (четири лева и деветдесет стотинки) – мораторна лихва за периода от
01.12.2019 г. до 28.10.2022 г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Н. В. К., с ЕГН: **********, с адрес: с. Г.Д., общ. Радомир, обл. Перник ДА
ЗАПЛАТИ на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление
гр. С. ул. „Ястребец“ № 23Б сумата от 498,46 лева (четиристотин деветдесет и осем лева и
четиридесет и шест стотинки) – направени разноски по делото.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление
гр. С. ул. „Ястребец“ № 23Б ДА ЗАПЛАТИ на Н. В. К., с ЕГН: **********, с адрес: с. Г.Д.,
общ. Радомир, обл. Перник сумата от 5,96 лева (пет лева и деветдесет и шест стотинки) –
направени разноски по делото.
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач на страната на
ищеца - „Техем сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
9