Р Е Ш Е Н И Е
№ …………
10.10.2019 година град С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 10.10. 2019 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА
СЕКРЕТАР: ТАНЯ КЕМЕРОВА
като разгледа докладваното от съдия ТАНЕВА
ТЪРГОВСКО ДЕЛО № 352
по описа за 2018 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ във
вр. с чл. 84,
ал. 3, вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът В. С. Р. твърди в исковата молба, че ответникът е сключил на 10.05.2017г. застрахователен
договор за застраховка „Гражданска отговорност“, полица № BG/30/117001370369,
валидна от 11.05.2017г. до 10.05.2018г., за трактор „DEUTZ-FAHR”, модел
„AGR0PLUS410" с peг. № СТ **3.
Излага се, че на
20.03.2018 г. около 11:15 ч., в землището на с. Т., общ. М., местност „А.",
П.Б.И., ЕГН **********, при управление на моторното превозно средство- трактор
„DEUTZ-FAHR", модел „AGR0PLUS410" с peг. №
СТ **3, нарушил правилата за движение и при движение на заден ход не се
съобразил с намиращия се зад превозното средство В.Р., който в този момент му
помагал, вследствие на което тегличът на трактора ударил ищеца в областта
на главата. При произшествието били нанесени телесни увреждания на В.Р..
Вследствие на процесното ПТП В.Р. получил следните увреждания:
-Контузия на главата;
-Разкъсно-контузна рана
/скалп/ по лява слепоочна и дясна челно- слепоочна област;
-Импресионно
счупване на черепа слепоочно-теменнно вляво;
-Счупване на черепа
вдясно
-Кръвоизлив на твърдата
мозъчна обвивка вляво слепоочно теменно;
-Оток на мозъка;
-Кръвоизлив под меката
мозъчна обвивка.
След произшествието В.Р.
бил откаран за оказване на бърза помощ в гр. М., където раната била промита и
дезинфектирана. Оттам пострадалият бил изпратен в гр. С.З., където бил приет в У.П.Д.Д.К." АД в клиника по неврохирургия с оплакване от
помрачаване на съзнанието, главоболие, болка в областта на раните. След
проведените изследвания и консултативни прегледи му била поставена диагноза: „Contusio capitis VLC /scalp/ region temporalis sinistri et frontotemporalis
dextri. Fractura crania inpressionata region temporo-parietalis sin. Fractura crania
dexHaemotamae epiduralis tempoparietalis sin. Oedema cerebri Haematomae subarachnoidalis".
Наложило се да бъде извършена спешна оперативна интервенция - краниоктомия и реимплантантация
на скалп. След операцията В.Р. останал на болнично лечение 10 дни. След този
период лечението му продължило у дома. Налагало му се повече да лежи, приемал
медикаменти. Налагало му се да ползва чужда помощ - за ставане, лягане, тоалет,
хранене, поради което се налагало близките му да се грижат за него. Изпитвал
силна болка в засегнатите места. Били му забранени гледането на телевизия,
четенето и всякакви средства, претоварващи мозъка. Към настоящия момент
пострадалият все още изпитвал болка в главата, световъртеж. По съвет на
лекарите било необходимо да бъде направена пластика на главата, която да
запълни мястото на отстранената кост. Така описаните телесни увреждания
причинили на ищеца силни и продължителни болки, продължително болнично и
домашно лечение с ползване на чужда помощ, затруднение в обслужването,
увреждане на съзнанието при незавършил процес на възстановяване към момента.
В исковата молба ищецът
посочва, че се обърнал към ответния застраховател с молба (получена по пощата
на 31.08.2018 г.) за определяне и изплащане на обезщетение за причинените му
неимуществени вреди. „З.Д.Ж.З." отказал да удовлетвори претенцията на
ищеца. За причинените му неимуществени вреди В.Р. не е обезщетяван.
Моли съда, да осъди
ответника да плати на ищеца сума в размер на 150 000 /сто и петдесет хиляди/
лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди при
процесното ПТП, заедно със законната лихва от датата на деликта
- 20.03.2018г. до окончателното плащане, както и всички разноски по делото.
С отговора на исковата молба ответникът З.Д.Ж.З.‘‘ АД оспорва така
предявения иск по основание и размер и моли съда, да постанови съдебно решение,
с което да го отхвърли изцяло.
В случай, че съдът
намери исковата претенция за основателна, моли съдът, да намали размера на
претендираното обезщетение, тъй като заявеното с исковата молба било прекомерно
завишено и не съответствало на практиката на съдилищата по аналогични случаи за
процесния период с оглед релевантните критерии, запълващи със съдържание
понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД а, от друга страна, на характера и степента на
причинените от процесното ПТП телесни увреждания, респ. на интензитета и
продължителността на търпените болки и страдания от ищцата.
Моли съда, да намали
размера на претендираното обезщетение и по съображения за съпричиняване на ПТП
и вредоносните последици от него от страна на пострадалия ищец, който с
поведението си също е станал причина за настъпване на произшествието. Моли, на
основание чл. 78 ал.3 и ал.8 от ГПК да му бъдат присъдени разноските в
настоящото производство, в това число и адвокатско възнаграждение.
Счита, че искът е
процесуално допустим, макар и неоснователен и следва да бъде разгледан.
Счита, че предявената
искова молба е изцяло неоснователна, тъй като на 20.03.2018г., в землището на
с. Т., общ. М., местността „А.“, П.Б.И., при управление на застрахования в „З.Д.Ж.З.”
АД трактор “DEUTZ-FAHR”, модел “AGROPLUS410” peг. №
СТ **3, не е нарушил императивните разпоредби на Закона за движение по пътищата
и Правилника за неговото прилагане, съответно не е причинил процесното ПТП,
така както е описано в подадената искова молба. Въз основа на това липсва
основният елемент от фактическия състав на деликта, а
именно - противоправно поведение. Сочи, че според ТР № 2/6.06.2012 г. по тълк. д. № 1/2010 г. на ОСТК на ВКС прякото право на
пострадалия по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) има вторичен, акцесорен
характер спрямо правото му на иск на деликтно
основание по чл.45 от ЗЗД, т.е. претенция за обезщетение към застрахователя не
може да се породи, ако увреденият няма право да получи обезщетение за деликт от
прекия извършител на нарушението. Застрахователят не дължи повече от дължимото
от прекия причинител на непозволеното увреждане, а погасяването, респ.
невъзникването на деликтното право води и до
погасяване, респ. невъзникване на прякото притезание
по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм).
Твърди, че видно от
представените от самия ищец доказателства, налице е постановление за
прекратяване на наказателното производство по искане на самия ищец, респ. не са
представени доказателства относно вината на застрахования в З.Д.Ж.З.водач,
следователно липсва и вторият елемент от фактическия състав на деликта, а именно вина. Отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на застрахованото лице, поради което искът
се явява неоснователен.
Сочи, че претендираното
застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от ПТП
от 20.03.2018 г. в землището на с. Т., общ. М., местността „А.“ е прекомерно
завишено и не представлява справедлив еквивалент на понесените от него болки и
страдания в резултат на причинените му телесни наранявания. Същото не е
съобразено и с приноса на пострадалия за настъпване на ПТП.
В този смисъл и при
условие, че предявеният иск бъде приет от съда за основателен, прави възражение
за прекомерност на претендираното обезщетение като несъответстващо на реално
претърпените от ищеца болки и страдания, както и възражение за съпричиняване на
ПТП, като е стоял зад МПС, докато същото е извършвало маневра движение назад.
Признава за установено
съществуването на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП -
20.03.2018 г., по отношение собствеността и ползването на трактор “DEUTZ-FAHR”,
модел “AGROPLUS410” per. № СТ **3, по силата на
Застрахователна полица № BG/30/117001370369 от 11.05.2017 г., сключена със „З.Д.Ж.З.”
АД.
Оспорва следните
обстоятелства:
Изключителната вина на
водача на трактор “DEUTZ-FAHR”, модел “AGROPLUS410” peг.
№ СТ **3- П.Б.И., с оглед наведеното по-горе възражение за съпричиняване на ПТП
и вредоносните последици от него от страна на пострадалия В.Р., като твърди, че
с поведението си същият е допринесъл за настъпване на ПТП.
Наличието спрямо
застрахования в ответното дружеството водач на всички елементи на фактически
състав на деликта по чл. 45 от ЗЗД. Счита, че не е
налице причинно-следствена връзка между процесното ПТП и нанесените
неимуществени вреди на ищцата. Неясна остава динамиката на предизвиканото ПТП.
Оспорва размера на
претенцията като прекомерно завишена по съображенията, подробно изложени в
отговор. Твърди, че обемът на преживените болки и страдания предстои да бъде
доказан в хода на процеса. Въпреки това, трудно може да се обоснове обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 150 000 лева. Същото се явява прекомерно
спрямо нанесените по вид и интензитет телесни увреждания и болки. Освен това не
са представени доказателства, които да обосноват възстановителния процес на
ищеца към датата на подаване на исковата молба.Възразява и срещу искането да
бъде присъдена законна лихва от датата на непозволеното увреждане. Съгласно
разпоредбата на чл.429 ал.3 КЗ лихвите за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, се плащат от застрахователя,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпване на
застрахователното събитие по реда на чл. 430 ал. 1 т.2 КЗ или от датата на
уведомяване, или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна.
Ответникът заявява, че в
настоящия случай дружеството е било уведомено за ПТП и за причинените на ищеца
телесни увреждания за пръв път с получаването на застрахователната претенция на
31.08.2018 г. Счита, че при евентуална основателност на исковата
претенция ответното дружеството ще дължи лихва за забава от 31.08.2018г., а не
от датата на ПТП - 20.03.2018г.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, намира за установено
следното:
По делото е безспорно е установено, че на 20.03.2018 г. около
11:15 ч., в землището на с. Т., общ. М., местност „А.", П.Б.И., ЕГН **********,
при управление на моторното превозно средство- трактор „DEUTZ-FAHR", модел
„AGR0PLUS410" с peг. № СТ **3, нарушил правилата
за движение и при движение на заден ход не се съобразил с намиращия се зад
превозното средство В.Р., който в този момент му помагал, вследствие на
което тегличът на трактора ударил ищеца в областта на главата. При
произшествието били нанесени телесни увреждания на В.Р., а именно - контузия на
главата, разкъсно-контузна рана /скалп/ по лява
слепоочна и дясна челно- слепоочна област, импресионно
счупване на черепа слепоочно-теменнно вляво, счупване
на черепа вдясно, кръвоизлив на твърдата мозъчна обвивка вляво слепоочно
теменно, оток на мозъка и кръвоизлив под меката мозъчна обвивка.
Не се спори също така, че е налице съществуването на
валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП - 20.03.2018 г., по
отношение собствеността и ползването на трактор “DEUTZ-FAHR”, модел
“AGROPLUS410” per. № СТ **3, по силата на
Застрахователна полица № BG/30/117001370369 от 11.05.2017 г., сключена със „З.Д.Ж.З.”
АД.
С уведомление, получено от ответника на 31.08.2018 г.,
ищецът го е уведомил за настъпилото
застрахователно събитие.
От постановление за прекратяване на наказателно
производство по ДП № 284ЗМ 448/2018 г. по описа на РУП – Казанлък, пр.пр. № 1056/2018 г. по описа на РП – Казанлък се установява,
че е прекратено наказателното производство по ДП № 284 ЗМ-448/2018 г. по описа
на РУП – Казанлък за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. ,,б‘‘
във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
От Епикриза
към ИЗ № 6216, издадена от У.П.Д.С.К.АД гр. С.З. се установява, че на 20.03.2018
г. в спешен порядък под обща анестезия на ищеца е извършена краниотомия
и реимплантация на скалп, като след проведеното опретивно
лечение и медикаментозна терапия ищецът е изписан с негативен неврологичен
статус с препоръка за домашна терапия и проследяване от ОЛП.
От заключението на
назначената по делото съдебно – медицинска експертиза, неоспорена от страните,
която съдът възприема като изготвена добросъвестно и компетентно се установява,
че при ПТП на 20.03.2018 г. ищецът е получил контузия на главата, разкъсно-контузна рана /скалп/ по лява слепоочна и дясна
челно- слепоочна област, импресионно счупване на
черепа слепоочно-теменнно вляво, счупване на черепа
вдясно, кръвоизлив на твърдата мозъчна обвивка вляво слепоочно теменно, оток на
мозъка и кръвоизлив под меката мозъчна обвивка, които увреждания могат да са в
причинна връзка с настъпилото ПТП. Оперативно са отстранени вбитите костни
фрагменти на импресионното счупване на черепа в ляво
слепоочно. Евакуиран е кръвоизлив в областта над твърдата мозъчна обвивка/дурата/. Извършено е кръвоспиране на наранените кръвоносни
съдове . Поставен е дренаж. Почистени са и изсечени загинали тъкани в дясно
челно- слепоочно и е реинплантирана кожата. Поставен
е дренаж.
Периодът за
възстановяване е от 2 до 4 месеца. При пациента, поради липса на усложнения и
добре извършените медицински дейности заболяването е завършило с оздравяване за
около 3 месеца.
От момента на травмата
до около вторият месец от нея ищецът е имал болки и страдания с намаляващ
интензитет. Травмата се смята за тежка и поради това състоянието му особено в
първият месец след нея е налагало задължително чужда помощ при извършване
битови дейности и обслужване.
При пострадалия има
голям костен дефект на черепа налагащ оперативно затваряне с пластика. Дефектът
е уместно да бъде затворен по три причини- естетически, защита от директна
травма на незащитеният от кост мозък и опасност от сраствания, които биха
провокирали оплаквания от главоболие и епилептични еквиваленти.
Вещото лице посочва, че
без наличието на оперативно лечение е би могло да има фатален изход от
заболяването. При пострадалия не се установяват усложнения- следоперативни.
От заключението на
назначената по делото съдебна автотехническа експертиза, неоспорена от
страните, която съдът възприема като изготвена добросъвестно и компетентно се
установява, че на 20.03.2018 г., около 11,15ч., в землището на с. Т., общ. М.,
местност „А.”, водачът П.Б.И. предприема маневра на заден ход с трактор „
DEUTZ-FAHR” с рег.№ СТ **3, с цел да го приближи към намиращия се зад него
челен товарач. В същото време, намиращия се зад МПС В.Р. се е навел, за да
завърже с въже товарача за теглича на трактора. Със скорост около 3,2 км/ч
теглича на трактора удря Р. в дясната част на главата. Вследствие на
първоначалния удар тялото на Р. се измества към товарача и той удря лявата част
на главата си в него. В резултат на ПТП пострадалият Р. получава травматични
увреждания на главата.
Техническите причини за
ПТП са:
Субективните действия на
водача И., който преди да предприеме маневра не се е убедил, че пътят зад
трактора е свободен. По време на движението си на заден ход не е наблюдавал
непрекъснато пътя зад трактора и не е възприел намиращия се в полезрението му Р..
Субективните действия на
пострадалия Р., който не е възприел опасността от приближаващия към него
трактор и е предприел действия по закрепване на теглича и товарача без да се е
убедил, че трактора е в покой и може да извърши закрепването безопасно.
Водачът на трактора- И.
е имал техническата възможност да предотврати ПТП, като преди да започне
движение назад, се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и няма да
създаде опасност за намиращия се отзад Р.. Водачът би могъл да предотврати ПТП,
ако по време на движението си назад непрекъснато е наблюдавал пътят зад
трактора. Водачът би могъл да предвиди опасността-намиращия се зад трактора Р.,
тъй като е знаел, че той е там и е завързвал товарача за теглича на трактора.
Ищецът- Р. е имал
техническа възможност да предотврати ПТП. Той се е намирал зад трактора, когато
се е скъсало въжето и когато водачът на трактора е предприел маневрата движение
на заден ход. Нямало е технически причини, които да ограничат видимостта му към
приближаващия се трактор. Ищецът Р. би могъл да се убеди, че трактора е в покой
и едва след това да предприеме връзване на теглича на трактора и товарача.
Уврежданията по главата
на пострадалия - Русенов са причинени в резултат от настъпилото ПТП и
кореспондират с механизмът на настъпване на ПТП, описан по-горе. По данни на СМЕ
травматичните увреждания на пострадалия отговарят да са от действието на твърди
тъпи предмети и могат да бъдат получени при удар и притискане на твърди
предмети.
От показанията на
свидетеля П.Б.И., който е причинител на ПТП и З.Г.И.– негова съпруга се
установява, че пострадалия живее при тях в с. Т., където им помага в селскостопанска
ферма. Свидетелят И. сочи, че погрешно е направил маневра назад с трактора,
където се е намирал пострадалия. След дехоспитализацията
пострадалият е изпитвал силни болки, станал е необщителен и е лежал по цял ден.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
В случая
между страните не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение към
датата на процесното ПТП – 20.03.2018 г.,
по силата на което ответникът по делото е поел задължение да обезщети
увредените при използването на застрахования автомобил трети лица.
Съдът
намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието
на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия
при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за
рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване
или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Следователно,
изтичането на рекламационния срок е предпоставка за
възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя
на ГО на автомобилистите. Съгласно
изискванията на чл. 432, вр. с чл. 380 КЗ ищецът е
отправил до ответното дружество писмена застрахователна претенция за изплащане
на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, което е получено от
ответника на 31.08.2018 г., по което не е представен писмен отговор. Поради
това съдът намира, че предявения иск е допустим.
На следващо
място следва
да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
При прекратяване на
наказателното производство, доколкото няма постановена присъда, която да е
задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, тези предпоставки следва да бъдат установени с
доказателства в хода на настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на чл.
40, ал. 1 от ЗДвП преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се
убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението. В ал. 2 е
предвидено, че по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е
длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. От представените по
делото доказателства и заключението на съдебната автотехническа експертиза може
да се направи извод, че нарушението на П.Б.И. при движение назад на процесното
ППС, е че не е наблюдавал назад, за да се убеди, че пострадалият не е зад
ППС-то, както и не е осигурил лице, което да му сигнализира за опасности. Поради това съдът
приема, че деянието на водача на лекия автомобил осъществява всички признаци
/обективни и субективен/ на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно
отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде
ангажирана, като предявените искове за неимуществени и имуществени вреди се
явяват доказани по основание.
Относно размерът на иска
за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е
станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и др.
При определяне размера на
дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди съдът взема предвид
характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца вреди
от следните травматични увреждания, а именно: От изслушаната по делото съдебно – медицинската експертиза се установява, че
ищецът е получил контузия на
главата, разкъсно-контузна рана /скалп/ по лява
слепоочна и дясна челно- слепоочна област, импресионно
счупване на черепа слепоочно-теменнно вляво, счупване
на черепа вдясно, кръвоизлив на твърдата мозъчна обвивка вляво слепоочно
теменно, оток на мозъка и кръвоизлив под меката мозъчна обвивка. Оперативно са
отстранени вбитите костни фрагменти на импресионното
счупване на черепа в ляво слепоочно. Евакуиран е кръвоизлив в областта над
твърдата мозъчна обвивка/дурата/. Извършено е
кръвоспиране на наранените кръвоносни съдове. Периодът за възстановяване е от 2
до 4 месеца. Това предполага съдът да
съобрази вида и тежкия характер на уврежданията, претърпяната от ищеца
операция, обстоятелството, че възстановителният период е продължил от 2 до 4 месеца, през което време движението му е било силно ограничено и е изпитвал
интензивни болки.
Следва да бъде отчетен и факта, че при пострадалия има
голям костен дефект на черепа налагащ оперативно затваряне с пластика, което
вещото лице уточнява, че не е задължително, но е препоръчително с цел избягване
на бъдещи усложнения и операция не се заплаща от НЗОК.
При определяне размера
на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде отчетена преживяната от
ищеца остра стресова реакция, която е довело до негативна промяна в психо –
емоционалното му състояние. Ноторно известно е
обстоятелството, че претърпяването на ПТП представлява значителен стресогенен фактор.
От гореизложеното съдът счита,
че обезщетението за неимуществени вреди е в размер на 70 000 лева и иска
следва да бъде уважен до този размер, като в останалата част до претендираните
150 000 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
От страна на ответното
дружество е направено възражение за
съпричиняване от страна на пострадалия.
Съобразно с въведеното с т. 7
ППВС 17/1963 г. правило съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието
или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на
вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т.
е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо
дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на
Закона за
движение по пътищата и виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал
предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза,
когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на
пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна
практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
Възражението на ответника за
съпричиняване на вредите от страна на пострадалия е частично основателно.
Преценката на приноса за настъпване на вредоносния резултат съдът изгражда въз
основа на доказани по делото конкретни действия или бездействия, с които
увреденото лице обективно е способствало за настъпване на този резултат или
чрез които е създало условия за настъпването му или го е улеснило. В частност,
съдът приема за доказано – от неопроверганите обяснения на свидетеля И. и
заключението на назначената авто – техническа
експертиза, че ищецът се е намирал зад трактора, когато се е скъсало въжето и когато водачът на
трактора е предприел маневрата движение на заден ход. Нямало е технически
причини, които да ограничат видимостта му към приближаващия се трактор. Ищецът Р.
би могъл да се убеди, че трактора е в покой и едва след това да предприеме
връзване на теглича на трактора и товарача. С това си поведение се е поставил в
ситуация, опасна за своето здраве и живот. Ето защо при определяне на процент
съпричиняване на вредоносния резултат, съдът определя 20% съпричиняване на
вредоносния резултат.
След отчитане на приетия
за меродавен процент на съпричиняване от ищеца, следва да бъде присъдена сумата
56 000 лева. В останалата част до пълния предявен размер от 150 000 лева, искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Върху обезщетенията за
имуществени и неимуществени вреди следва да бъде присъдена лихва за забава.
Лихвата е дължима с изтичане на 15 дневен срок от датата на сезиране на
застрахователя с извънсъдебна претенция от страна на пострадалия – аргумент от чл. 497 от КЗ. Законът свързва задължението
на застрахователя да заплати лихва с датата, на която изтича срокът за
представяне на всички необходими доказателства или с изтичане на тримесечния
срок за произнасяне на застрахователя (която от двете настъпи по-рано). В
случая, ищецът е приложил към извънсъдебната претенция доказателствата,
необходими за определяне на обезщетение, посочил е и банкова сметка. ***, в
който застрахователят изпада в забава да изпълни задължението си е изтичане на
15 дни от сезирането му, тоест от 16.09.2018 г., като за периода от 20.03.2018
г. до 15.09.2018 г. искането за законна лихва следва да бъде отхвърлено като
неоснователно.
По отговорността за разноските:
Ищецът е освободен от задължение за заплащане на държавна
такса и разноски по делото на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, поради
което, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на ОС – С.З. държавна такса в размер на 2 240 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца разноски в размер на 224 лева, съразмерно уважената част от
иска.
Видно
от данните по делото размерът на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца не е определен на основание чл. 38, ал. 2
от ЗА.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на адв. И.Г.Й.
адвокатско възнаграждение в размер на 2 652 лв. с ДДС, съразмерно
уважената част от иска.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски в
размер на 188 лева, съразмерно отхвърлената част от иска.
Видно от данните по делото размерът на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца не е определен на
основание чл. 38, ал. 2
от ЗА.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на адв. Т.Х.– САК
адвокатско възнаграждение в размер на 3 350 лв., съразмерно уважената част
от иска.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА З.Д.Ж.З.‘‘ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. ****да заплати на В.С.Р. с
ЕГН ********** *** сумата от 56 000
лева /петдесет и шест хиляди лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи
се в контузия на главата, разкъсно-контузна рана
/скалп/ по лява слепоочна и дясна челно- слепоочна област, импресионно
счупване на черепа слепоочно-теменнно вляво, счупване
на черепа вдясно, кръвоизлив на твърдата мозъчна обвивка вляво слепоочно
теменно, оток на мозъка и кръвоизлив под меката мозъчна обвивка, както и
преживени душевни болки и страдания, в резултат на претърпяното от него ПТП на
20.03.2018 г., ведно със законната
лихва върху
обезщетението, считано от 16.09.2018 г.
до окончателното изплащане на сумата по банкова сметка – ***: ***, BIC: ***, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата
над 56 000 лева /петдесет и шест хиляди лева/ до претендираните 150 000 лева /сто и
петдесет хиляди лева/, както и искането за законна лихва за периода от 20.03.2018
г. до 15.09.2018 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕНИ.
ОСЪЖДА З.Д.Ж.З.‘‘ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. ****да заплати държавна такса в размер
на 2 240 лв. /две хиляди двеста и четиридесет лева/ в полза
на ОС – С.З..
ОСЪЖДА З.Д.Ж.З.‘‘ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. ****да заплати на В.С.Р. с
ЕГН ********** *** сумата от 224 лева /двеста двадесет и четири
лева/, представляваща разноски, съразмерно уважената част от иска по банкова сметка – ***: ***, BIC: ***.
ОСЪЖДА З.Д.Ж.З.‘‘ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. ****да заплати на адв. И.Г.Й. с ЕГН ********** адвокатско възнаграждение в размер на 2 652
лв. /две хиляди шестстотин петдесет и два лева/, съразмерно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА В.С.Р. с ЕГН **********
*** да заплати на З.Д.Ж.З.‘‘ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. ****сумата от 188 лева /сто осемдесет и осем лева/, представляваща разноски, съразмерно
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА В.С.Р. с ЕГН ********** *** да заплати на адв. Т.Х.с ЕГН ********** адвокатско възнаграждение в размер на 3 350
лв. /три хиляди триста и петдесет лева/, съразмерно уважената част от
иска.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ПАС в двуседмичен срок
от деня на получаване съобщение за неговото постановяване с приложен препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: