Присъда по дело №244/2021 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта:	1
Дата:	13 януари 2022 г. (в сила от 29 януари 2022 г.)
Съдия:	Калин Кирилов Баталски

Дело:	20211700200244
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	20 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 1
гр. Перник, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на тринадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАЛИН К. БАТАЛСКИ
СъдебниД.С.Л.

заседатели:Р.П.В.
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
и прокурора Анита Благоева Джамалова
като разгледа докладваното от КАЛИН К. БАТАЛСКИ Наказателно дело от
общ характер № 20211700200244 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
Признава подсъдимия К. В. Г. , роден на *** в *** живущ в ***, българин, с
българско гражданство, *** образование, работи в ***, женен, неосъждан, с ЕГН
********** за виновен в това, че за периода 14.12.13г. - 10.01.2014г. в гр.***, като
пълномощник на А.М.С., едноличен собственик на капитала и управител на дружество ***
ЕООД, /пълномощно с нотариална заверка № *** на нотариус М.М., с район на действие
РС-Перник/, чрез използване на документи с невярно съдържание - справка - декларация по
ЗДДС (която се изисква по силата на чл.125 ал.1 и ал.8 от ЗДДС) с вх.№ *** за данъчен
период 01.11.2013г. – 30.11.2013г. и приложения към нея дневник за покупки, подадени в
ТД на НАП –София, Офис Перник на 14.12.2013г., в които отразил неосъществени
/фиктивни/ сделки за покупки по 3бр. фактури, издадени от *** ЕООД, а именно фактура с
№ ***, с данъчна основа 60 000 лв. и начислен ДДС в размер на 12 000лв, фактура с № ***,
с данъчна основа 63 333,35лв. и начислен ДДС в размер на 12 666,67лв. и фактура с № ***, с
данъчна основа 51 666,65лв. и начислен ДДС в размер на 10 333,33лева, всички с предмет на
сделката “аванс по ДМА“ и неправомерно упражнил право на приспадане на данъчен
кредит в размер на 35 000лв, получил от държавния бюджет неследваща се парична сума в
1

големи размери - възстановен данъчен кредит в размер на 35 000лв., преведен на
10.01.2014г. по сметка на дружеството в „Сибанк“АД - клон Перник, като до приключване
на съдебното следствие в първоинстанционния съд получената сума от 35000 лева е била
внесена в бюджета заедно с лихвите, поради което и на основание чл.256 ал.1, във вр. с
чл.78а, ал.1 от НК съдът освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му
налага административно наказание глоба в размер на 1000,00/ хиляда/ лева.
Осъжда подсъдимия К. В. Г., със снета самоличност, да заплати в полза на държавата
по сметка на Окръжна прокуратура - Перник сумата от 1334,46 лева, представляваща
направени разноски по делото на етапа на досъдебното производство.
Признава подсъдимата Р. Л. Г., родена на *** в ***, живуща в ***, българка, с
българско гражданство, *** образование, управител на ***, омъжена, неосъждана, с ЕГН
********** за виновна в това, че за периода 11.04.2014г. - 06.06.2014г. в гр.София и
гр.Перник, в качеството си на едноличен собственик на капитала и управител на дружество
*** ЕООД, чрез използване на документи с невярно съдържание - справка декларация по
ЗДДС (която се изисква по силата на чл.125 ал.1 и ал.8 от ЗДДС) с вх.№ *** за данъчен
период 01.03.2014г. - 31.03.2014г. и приложения към нея дневник за покупки, подадени в ТД
на НАП –София на 11.04.2014г., в които отразила неосъществени /фиктивни/ сделки за
покупки по 4 броя фактури, издадени от *** ЕООД, а именно фактури с № ***, с данъчна
основа 58 333,33лв. и начислен ДДС в размер на 11 666,67лв, № ***, с данъчна основа 60
000лв. и начислен ДДС 12 000лв., фактура № ***, с данъчна основа 45 833,33лв. и
начислен ДДС 9 166,67лв. и № ***, с данъчна основа 45 333,33лв. и начислен ДДС в размер
49 166,67лв., всички с предмет на сделката “аванс“ и неправомерно упражнила право на
приспадане на данъчен кредит в размер на 42 000лв, получила от държавния бюджет
неследваща се парична сума в големи размери - възстановен данъчен кредит в размер на 42
000лв., преведен на 06.06.2014г. по сметка на дружеството в „Юробанк България“ АД клон
Перник, поради което и на основание чл.256 ал.1, във вр. с чл.54 от НК, във вр. с чл.373,
ал.2 от НПК, във вр. с чл.58а, ал.1 от НК й налага наказание една година и четири месеца
„лишаване от свобода”, както и глоба в размер на 1000 /хиряда/ лева.
На основание чл.66 ал.1 от НК отлага така наложеното наказание от една година и
четири месеца „лишаване от свобода” за срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила.
Осъжда подсъдимата Р. Л. Г. , със снета самоличност, да заплати в полза на
държавата по сметка на Окръжна прокуратура - Перник сумата от 1334,46 лева,
представляваща направени разноски по делото на етапа на досъдебното производство.
Признава подсъдимата К. В. Г., родена на *** в ***, живуща в ***, българка, с
българско гражданство, *** образование, управител на ***ЕООД, разведена, неосъждана, с
ЕГН ********** за виновна в това, че за периода от 14.11.2013г. до 06.06.14г. в гр.София и
гр.Перник, в условията на продължавано престъпление, лично и чрез упълномощено лице К.
В. Г., в качеството си на едноличен собственик на капитала и управител на две дружества:
*** ЕООД и *** ЕООД, чрез използване на документи с невярно съдържание - справки
2

декларации по ЗДДС и приложени към тях дневници за покупки, подадени в ТД на НАП -
София – офис Перник за данъчни периоди 01.10.2013г. - 31.10.2013г. и 01.04.2014г. -
30.04.2014г., в които отразила неосъществени /фиктивни/ сделки за покупки по 8 броя
фактури, издадени от *** ЕООД, всички с предмет на сделката “аванс по ДМА“ и
неправомерно упражнила право на приспадане на данъчен кредит в размер на 77 000лв.,
получила от държавния бюджет неследваща се парична сума в особено големи размери на
обща стойност 77 000лв, както следва:
1. За периода 14.11.2013г. – 10.12.13г. в гр.Перник, в качеството си на едноличен
собственик на капитала и управител на дружество *** ЕООД, чрез използване на документи
с невярно съдържание - справка декларация по ЗДДС (която се изисква по силата на чл.125
ал.1 и ал.8 от ЗДДС) с вх.№ *** за данъчен период 01.10.2013г. - 31.10.2013г. и приложения
към нея дневник за покупки, подадени в ТД на НАП – София – офис Перник на 14.11.2013г.
по електронен път чрез упълномощено лице К. В. Г., в които отразила неосъществени
/фиктивни/ сделки за покупки по 4 броя фактури, издадени от *** ЕООД, а именно фактура
с № ***, с данъчна основа 50 000лв. и начислен ДДС в размер на 10 000лв, фактура с № ***,
с данъчна основа 53 333,35лв. начислен ДДС в размер на 10 666,67лв., фактура с № *** с
данъчна основа 51 666,65лв. и начислен ДДС в размер на 10 333,33лв. и фактура с № ***, с
данъчна основа 20 000 лв. и начислен ДДС в размер 4 000лв., всички с предмет на сделката
“аванс по ДМА“ и неправомерно упражнила право на приспадане на данъчен кредит в
размер на 35 000лв, получила от държавния бюджет неследваща се парична сума в големи
размери - възстановен данъчен кредит в размер на 35 000лв. преведен на 10.12.13г. по
сметка на дружеството в „Банка ДСК“ АД - клон Перник;
2. За периода 07.05.2014г. - 06.06.14г. в гр.София и гр.Перник, в качеството си на
едноличен собственик на капитала и управител на дружество *** ЕООД, чрез използване на
документи с невярно съдържание - справка декларация по ЗДДС (която се изисква по
силата на чл.125 ал.1 и ал.8 от ЗДДС) с вх.№ *** и приложения към нея дневник за покупки,
подадени в ТД на НАП –София, офис Надежда, в които отразила неосъществени /фиктивни/
сделки за покупки по 4 броя фактури, издадени от *** ЕООД, а именно фактура с № ***, с
данъчна основа 50 000лв. и начислен ДДС в размер на 10 000лв, фактура с № ***, с данъчна
основа 41 666,67лв. и начислен ДДС в размер на 8 333,33лв., фактура с № **********, с
данъчна основа 58 333,33лв и начислен ДДС в размер на 11 666,67лв. и фактура с № ***, с
данъчна основа 60 000лв. и начислен ДДС в размер на 12 000лв., всички с предмет на
сделката “аванс“ и неправомерно упражнила право на приспадане на данъчен кредит в
размер на 42 000лв., получила от държавния бюджет неследваща се парична сума в големи
размери - възстановен данъчен кредит в размер на 42 000лв. преведен на 06.06.2014г. по
сметка на дружеството в „Юробанк България“АД - клон Перник, поради което и на
основание чл.256 ал.2, предл.4-то, вр. ал.1, вр. чл.26 ал.1, във вр. с чл.373, ал.2 от НПК,
във вр. с чл.58а, ал.1 от НК й налага наказание две години „лишаване от свобода”.
На основание чл.66 ал.1 от НК отлага така наложеното наказание от две години
„лишаване от свобода” за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
3

На основание чл.256 ал.2, предл.4-то, вр. ал.1, вр. чл.26 ал.1, във вр. с чл.37, ал.1, т.7
от НК лишава подсъдимата К. В. Г. от правото да упражнява търговска дейност за срок от
две години.
На основание чл.256 ал.2, предл.4-то, вр. ал.1, вр. чл.26 ал.1, във вр. с чл.57, ал.2, във
вр. с чл.37, ал.1, т.3, във вр. с чл.44, ал.1 от НК постановява конфискация на част от
имуществото на подсъдимата К. В. Г., а именно - лек автомобил марка „Ситроен“, модел „С
4“, с номер на рама ***, с номер на мотор ***.
Осъжда подсъдимата К. В. Г. , със снета самоличност, да заплати в полза на
държавата по сметка на Окръжна прокуратура - Перник сумата от 1334,46 лева,
представляваща направени разноски по делото на етапа на досъдебното производство.
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Софийския апелативен съд в
петнадесетдневен срок, считано от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
4

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда № 1 от 13.01.2022 г. по НОХД № 244/2021 г. по описа на
Пернишкия окръжен съд:
Съдебното производство по делото е образувано по повод внесен обвинителен акт от
прокурор при Окръжна прокуратура - Перник, с който срещу подсъдимия К. В. Г. , с
ЕГН:**********, роден на *** в ***, живущ в ***, българин, с българско гражданство, ***
образование, работещ в „***“ ЕООД, женен, неосъждан, е повдигнато обвинение за това, че
за периода 14.12.2013 г. - 10.01.2014 г. в гр.Перник, като пълномощник на А.М.С.,
едноличен собственик на капитала и управител на дружество „***“ ЕООД, чрез използване
на документи с невярно съдържание, а именно: справка - декларация по ЗДДС с вх.№ *** за
данъчен период 01.11.201З г. - 30.11.201З г. и приложения към нея дневник за покупки,
подадени в ТД на НАП -София, Офис Перник на ***, в които отразил неосъществени
/фиктивни/ сделки за покупки по Збр. фактури, издадени от „***“ ЕООД, а именно фактура с
№ ***, с данъчна основа 60 000 лв. и начислен ДДС в размер на 12 000лв, фактура с № ***,
с данъчна основа 63 333,35лв. и начислен ДДС в размер на 12 666,67 лв. и фактура с № ***,
с данъчна основа 51 666,65лв. и начислен ДДС в размер на 10 333,33 лева, всички с предмет
на сделката “аванс по ДМА“ и неправомерно упражнил право на приспадане на данъчен
кредит в размер на 35 000 лв., получил от държавния бюджет неследваща се парична сума в
големи размери - възстановен данъчен кредит в размер на 35 000лв., преведен на *** по
сметка на дружеството в „Сибанк“АД - клон Перник - престъпление по чл.256 ал.1 от НК.
Със същия обвинителен акт е повдигнато обвинение и срещу подсъдимата Р.Л.Г..,
ЕГН: **********, родена на *** в ***, живуща в ***, българка, с българско гражданство,
*** образование, управител на „***“ЕООД, омъжена, неосъждана, за това, че за периода
11.04.2014г. - 06.06.2014 г. в гр.София и гр.Перинк, в качеството на едноличен собственик
на капитала и управител на дружество „***" ЕООД, чрез използване на документи с невярно
съдържание, а именно: справка декларация по ЗДДС с вх.№ *** за данъчен период
01.03.2014 г. - 31.03.2014 г. и приложения към нея дневник за покупки, подадени в ТД на
НАП - София на ***, в които отразила неосъществени /фиктивни/ сделки за покупки по 4
броя фактури, издадени от „***" ЕООД. а именно фактури с № ***, с данъчна основа 58
333,33 лв. и начислен ДДС в размер на 11 666,67 лв, № ***, с данъчна основа 60 000 лв. и
начислен ДДС 12 000 лв., фактура № ***, с данъчна основа 45 833,33 лв. и начислен ДДС 9
166,67 лв. и № ***, с данъчна основа 45 333,33 лв. и начислен ДДС в размер 49 166,67 лв.,
всички с предмет на сделката “аванс“ и неправомерно упражнила право на приспадане на
данъчен кредит в размер на 42 000лв, получила от държавния бюджет неследваща се
парична сума в големи размери - възстановен данъчен кредит в размер на 42 000 лв.,
преведен на *** по сметка на дружеството в „Юробанк България“ АД клон Перник -
престъплението по чл.256 ал.1 от НК.
Срещу подсъдимата К. В. Г., ЕГН: **********, родена на ***. в ***, живуща в ***,
българка, с българско гражданство, *** образование, управител на „***“ ЕООД, разведена,
неосъждана, е повдигнато обвинение за това, че за периода от 14.11.2013 г. до 06.06.14 г. в
гр.София и гр.Перник, в условията на продължавано престъпление, лично и чрез
упълномощеното лице К. В. Г., в качеството си на едноличен собственик на капитала и
управител на две дружества: „***“ ЕООД и „***“ ЕООД, чрез използване на документи с
невярно съдържание, а именно: справки декларации по ЗДДС и приложени към тях
дневници за покупки, подадени в ТД на НАП - София - офис Перник за данъчни периоди
01.10.201З г. – 31.10.201З г. и *** - ***., в които отразила неосъществени /фиктивни/ сделки
за покупки по 8 броя фактури, издадени от „***“ ЕООД, всички с предмет на сделката
“аванс по ДМА“ и неправомерно упражнила право на приспадане на данъчен кредит в
размер на 77 000 лв., получила от държавния бюджет неследваща се парична сума в особено
големи размери на обща стойност 77 000 лв, както следва:
1

1. За периода 14.11.2013 г. - 10.12.201З г. в гр.Перник, в качеството си на
едноличен собственик на капитала и управител на дружество „***“ ЕООД, чрез използване
на документи с невярно съдържание - справка декларация по ЗДДС (която се изисква по
силата на чл.125 ал.1 и ал.8 от ЗДДС) с вх.№ *** за данъчен период 01.10.2013 г. -
31.10.201З г. и приложения към нея дневник за покупки, подадени в ТД на НАП - София -
офис Перник на *** по електронен път чрез упълномощено лице К. В. Г., в които отразила
неосъществени /фиктивни/ сделки за покупки по 4 броя фактури, издадени от „***“ ЕООД, а
именно фактура с № ***, с данъчна основа 50 000лв. и начислен ДДС в размер на 10 000 лв,
фактура с № ***, с данъчна основа 53 333,35 лв. начислен ДДС в размер на 10 666,67 лв.,
фактура с № *** с данъчна основа 51 666,65 лв. и начислен ДДС в размер на 10 333,33 лв. и
фактура с № ***, с данъчна основа 20 000 лв. и начислен ДДС в размер 4 000 лв., всички с
предмет на сделката “аванс по ДМА“ и неправомерно упражнила право на приспадане на
данъчен кредит в размер на 35 000 лв, получила от държавния бюджет неследваща се
парична сума в големи размери - възстановен данъчен кредит в размер на 35 000лв.
преведен на *** по сметка на дружеството в „Банка ДСК" АД - клон Перник:
2. За периода 07.05.2014 г. - 06.06.14 г. в гр.София и гр.Перник, в качеството си
на едноличен собственик на капитала и управител на дружество „***" ЕООД, чрез
използване на документи с невярно съдържание - справка декларация по ЗДДС с вх.№ *** и
приложения към нея дневник за покупки, подадени в ТД на НАП -София, офис Надежда, в
които отразила неосъществени /фиктивни/ сделки за покупки по 4 броя фактури, издадени
от „***“ ЕООД, а именно фактура с № ***, с данъчна основа 50 000 лв. и начислен ДДС в
размер на 10 000 лв, фактура с № *** с данъчна основа 41 666,67 лв. и начислен ДДС в
размер на 8 333,33 лв., фактура с № **********/14.04.14 г., с данъчна основа 58 333,33 лв и
начислен ДДС в размер на 11 666,67 лв. и фактура с № ***, с данъчна основа 60 000 лв. и
начислен ДДС в размер на 12 000 лв., всички с предмет на сделката “аванс“ и неправомерно
упражнила право на приспадане на данъчен кредит в размер на 42 000 лв., получила от
държавния бюджет неследваща се парична сума в големи размери - възстановен данъчен
кредит в размер на 42 000 лв. преведен на *** по сметка на дружеството в „Юробанк
България“АД - клон Перник - престъплението по чл.256 ал.2, предл.4-то, вр. ал.1, вр.
чл.26 ал.1 от НК.
Съдът разгледа делото по реда на съкратеното съдебно следствие по глава 27 от НПК,
като с протоколно определение от 18.10.2021 г., на основание чл. 372, ал.4 от НПК обяви, че
при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимите, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните прения, прокурорът поддържа обвинението срещу подсъдимите
от фактическа и правна страна, така както е формулирано с обвинителния акт, доколкото и
тримата подсъдими са признали изложените факти и обстоятелства в обвинителния акт. По
отношение на обвинението спрямо подсъдимия К.Г. излага доводи, че същото е доказано по
безспорен и несъмнен начин, като анализира събрания по делото доказателствен материал.
Пледира за постановяване на осъдителна присъда, като съдът се съобрази с обстоятелството,
че подсъдимият е възстановил неправомерно получената сума в размер на 35 000 лв. в
резултат от престъплението, заедно с изтеклите лихви върху сумата. Относно наказанието,
което следва да бъде наложено на К.Г., се сочи, че същото следва да бъде редуцирано
съгласно разпоредбата на чл.253, ал.3 от НК, като с оглед наличието на законоустановените
предпоставки на чл.78а от НК подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание – глоба, в размер около средния.
Относно подсъдимата Р.Г., прокурорът изтъква, че обвинението също е доказано, като на
подсъдимата следва да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ под средния размер,
като изпълнението му следва да бъде отложено с изпитателен срок в размер на поне 4
години. По отношение на К.Г., представителят на Окръжна прокуратура Перник пледира
същата да бъде призната за виновна като й бъде наложено наказание „лишаване от свобода“
2

в размер около минималния предвиден в закона, което да бъде отложено по реда на чл.66,
ал.1 от НК. Сочи се, че следва да бъде постановена конфискация на имущество на
подсъдимата, а именно л.а. „Ситроен“.
Защитникът на подсъдимия К.Г. – адвокат В., поддържа изложеното от
представителя на Окръжна прокуратура Перник, като допълва, че са налице условията за
приложението на чл.78а от НК, като моли на подсъдимия Г. бъде наложено
административно наказание в размер, близък до минимума. Изразява становище, че
подсъдимият Г. е показал негативна оценка за действията си.
Подсъдимият К.Г. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като поддържа изложеното от защитника му.
Защитникът на подсъдимите К.Г. и Р.Г. – адв. Н., пледира за наказание „Лишаване от
свобода“ в размер, значително под минималния за всяка от подзащитните му, както и съдът
да отложи изтърпяването на наказанието.
Подсъдимата Р.Г. поддържа изложеното от защитника й, съжалява за извършеното.
Подсъдимата К.Г. също излага становище в подкрепа на изложеното от защитника й,
като добавя, че съжалява за постъпката си.
Съдът, като прецени поотделно и в тяхната съвкупност всички допустими и относими
доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото, съобразно
разпоредбите на чл.14 и чл.18 от НПК и с оглед разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, прие
за установено от фактическа страна следното:
Между подсъдимите е установена родствена връзка, тъй като подсъдимата Р.Г. е
снаха на подсъдимата К.Г.. Р.Г., заедно със съпруга си И.Г., са кумове на подсъдимия К.Г..
Търговското дружество „***“ ЕООД гр.Перник било вписано в търговския регистър
на *** с едноличен собственик на капитала К. В. Г., а за седалище и адрес на управление на
дружеството бил посочен домашния адрес на обвиняемата - ***. Предметът на дейност на
дружеството бил вътрешно и външнотърговска дейност, производство и продажба на стоки,
шивашки услуги, рекламни и информационни услуги и всяка друга дейност, разрешена от
закона. Дружеството било регистрирано по ЗДДС на *** по желание на задълженото лице,
по реда на чл.100 ал.1 от ЗДДС.
За периода от регистрацията си по ЗДДС до м.10.2013 г. дружеството не
осъществявало никаква дейност, като за периода от м.07.2013г. до м.09.2013г. включително
подавало нулеви справки - декларации по ЗДДС. Единствено в справката - декларация за
м.08.2013г. декларирало покупка по една фактура на стойност 90,00 лева и ДДС с право на
пълен данъчен кредит в размер на 18,00 лева, с предмет на сделката „материали“.
През м.10.2013г. К.Г. решила, чрез притежаваното от нея дружество ’’***“ ЕООД да
получи от държавния бюджет ДДС под формата на възстановен данъчен кредит, без
дружеството да има дейност и без да извършва реални сделки. За целта тя се обърнала към
И.В.Г., неин брат, който бил собственик на дружеството „***“ ЕООД гр.Перник.
Дружеството се занимавало с транспорт, притежавало товарни МПС и имало наети по
трудов договор лица - шофьори. На 21.10.201З г. между „***“ЕООД, представлявано от В.Г.
и ’’***“ ЕООД, представлявано от К.Г., бил сключен предварителен договор за покупко -
продажба на МПС, съгласно който продавачът „***“ ЕООД продава на купувача ’’***“
ЕООД 9 броя товарни МПС както следва: 1. Влекач „МАН“, модел 19.464 ФЛТ, шаси № ***
за сумата от 21 000 лева; 2. Товарен автомобил „МАН“, модел 23.403, шаси № ***, за сумата
от 20 000 лева; 3. Влекач „Рено“, модел Премиум 420 ДЦИ, шаси № ***, за сумата от 30 000
лева; 4. Ремарке за товарен автомобил, модел „Кроне АВВ 18 ЕЛК“, шаси № ***, за сумата
от 15 000 лева; 5. Полуремарке, модел „Пактон“, шаси № ***, за сумата от 15 000 лева; 6.
Полуремарке, модел „Крукенмайер“, шаси № ***, за сумата от 21 000 лева; 7. Полуремарке,
3

модел „Кроне СДП 27“, шаси № ***, за сумата от 15 000 лева; 8. Ремарке за товарен
автомобил, модел „Ридлер“, шаси № ***, за сумата от 31 000 лева и 9. Влекач „МАН“, модел
ТГА 18 480, шаси № ***, за сумата от 44 000 лева. Общата цена по договора била 254 400
лева, от които цена на стоката (данъчна основа) 212 000 лева и ДДС - 42 000 лева. Съгласно
клаузите по договора, окончателния договор следвало да бъде сключен до 31.12.2014г., а
купувачът следвало да преведе авансово сумата от 210 000 лева с ДДС по банковата сметка
на продавача.
„***“ ЕООД не разполагало с достатъчно парични средства, необходими за
заплащането на аванса по договора, поради което подсъдимата К.Г. сключила фиктивен
договор за паричен заем с дата 18.10.201 Зг. с дружеството ***“ООД гр.Перник. Съгласно
клаузите на договора, заемодателят ***“ООД, представлявано от В.В.С., предоставял на
заемателя ’’***“ЕООД, представлявано от Г., паричен заем в размер на 210 000 лева, като
сумата следвало да се отпусне на четири транша в периода 21.10 - 24.10.201 Зг. Срокът на
договора бил до 31.10.2018г.
Дружеството ***“ООД е регистрирано в търговския регистър през *** със
съдружници и управители В.В.С., С.А.С. и В.К.Г. (починал на ***), баща на подсъдимата
К.Г. и на свидетеля И.Г.. Дружеството било със седалище и адрес на управление ***. От
показанията на В.В.С., дадени в хода на досъдебното производство, се установява, че
съдружниците в ***“ ООД никога не са коментирали отпускането на паричен заем на
’’***“ЕООД от дружеството, като твърди, че подписът за „заемодател“ в договора за
паричен заем от *** не е изпълнен от него, той не е договарял условията по този договор, не
е получавал като обезпечение посочената в същия запис па заповед и няма представа дали
заемът е бил отпуснат от средства на дружеството, както и дали е бил върнат. В тази насока
са показанията на У. Г. Н., счетоводител в дружеството, която твърди, че същото не е имало
открита банкова сметка в „Алианц Банк България“ АД. Видно от писмо на „Алианц Банк
България“ с изх.№ *** /л.5, т.5/, дружество ***“ ООД е било титуляр на разплащателна
сметка на ЮЛ в лева, открита на *** в БЦ Перник от В.С. и В.Г., закрита на ***. По делото
е приложена разпечатка от движението по сметката на дружеството за периода 18.10.201 Зг.
- 30.04.2014г., от което е видно, че към 21.10.2013г. по тази сметка наличността е била
100,00 лева.
На *** в 13,41 часа В.Г. внесъл на каса по сметката на ***“ ООД в „Алианц Банк
България“ сумата от 31 000 лева. В 13,52 часа на същата дата бил нареден превод на сумата
от 31 000 лева по сметка на ’’***“ЕООД, открита в същата банка, като за основание за
превода било посочено „заем договор № ***“. От своя страна К.Г. наредила превод по
сметката на „***“ЕООД, също разкрита в „Алианц Банк България“, на сума в размер на 30
000 лева, с основание „аванс по договор № ***“. Този превод бил направен в 15,41 часа.
Веднага след получаване на парите по сметката на „***“ЕООД, И.Г. изтеглил сумата от 30
000 лева, преведена от сестра му и предал парите на баща си В.Г., който в 16,07 часа отново
внесъл на каса по сметката на ***“ООД 30 000 лева. В 16,20 часа отново бил нареден превод
на сумата от 30 000 лева по сметка на ’’***“ЕООД с основание „заем договор № ***“. В
16,28 часа К.Г. отново превела по сметката на „***“ЕООД сумата от 30 000 лева с основание
„авансова вноска по договор № ***“, която сума отново била изтеглена от И.Г. веднага след
получаване на превода и предадена отново на В.Г.. Въз основа на така извършените
фиктивни плащания, И.Г., в качеството си на управител на „***“ЕООД, издал на
’’***“ЕООД, управлявана от подсъдимата К.Г., фактура № ***, с данъчна основа 50 000,00
лева и ДДС в размер на 10 000,00 лева, на обща стойност 60 000,00 лева, с предмет на
сделката „аванс за ДМА по договор“.
На следващия ден, ***, в 12,10 часа В.Г. отново внесъл по сметката на ***“ООД в
„Алианц Банк България“сумата от 32 050 лева, а в 12,20 часа на същата дата наредил превод
на сумата от 32 000 лева по сметка на ’’***“ЕООД с основание за превода „заем по договор
4

№ ***“. От своя страна, в 12,25 часа К.Г. наредила превод по сметката на „***“ЕООД на
сума в размер на 32 000 лева, с основание „авансова вноска по договор № ***“. Веднага след
осъществяване на превода и получаване на парите по сметката на „***“ЕООД, И.Г. изтеглил
сумата от 32 000 лева, преведена от сестра му и предал парите на баща си В.Г.. В 12,42 часа
В.Г. отново внесъл на каса по сметката на ***“ООД 32 050 лева, а в 12,50 часа отново
наредил превод на сумата от 32 000,00 лева по сметка на ’’***“ЕООД с основание „заем по
договор № ***“. В 12,51 часа К.Г. отново превела по сметката на „***“ЕООД сумата от 32
000 лева с основание „авансова вноска по договор № ***“, която сума отново била изтеглена
от И.Г. веднага след получаване на превода и предадена на баща му. Въз основа на така
извършените фиктивни плащания за деня, И.Г., в качеството си на управител на „***“
ЕООД, издал на ’’***“ЕООД, управлявана от подсъдимата К.Г., фактура № ***, с данъчна
основа 53 333,35 лева и ДДС в размер на 10 666,67 лева, на обща стойност 64 000,00 лева, с
предмет на сделката „аванс за ДМА по договор“.
На *** в, 11.46 часа В.Г. внесъл по сметката на ***" ООД сумата от 31 000,00 лева, а
в 11.55 часа на същата дата наредил превод на същата сума по сметка на ’’*** “ ЕООД с
основание за превода „заем по договор № ***“. От своя страна, в 12.01 часа К.Г. наредила
превод по сметката на „***“ ЕООД на сума в размер на 31 000 лева, с основание „авансова
вноска по договор № ***“. Веднага след осъществяване на превода и получаване на парите
по сметката на „***“ ЕООД, И.Г. изтеглил сумата от 31 000,00 лева и я предал на баща си,
който в 12,18 часа отново внесъл на каса по сметката на ***“ ООД 31 050,00 лева и в 12,24
часа наредил превод на сумата от 31 000,00 лева по сметка на ’’***“ ЕООД с основание
„заем по договор № ***“. В 12,34 часа К.Г. отново превела по сметката на „***“ ЕООД
сумата от 31 000,00 лева с основание „авансова вноска по договор № ***“, и същата сума
била изтеглена от И.Г. веднага след получаване на превода и предадена на В.Г.. Въз основа
на тези преводи, И.Г., в качеството си на управител на „***“ЕООД, издал на ’’***“ЕООД,
управлявана от подсъдимата К.Г., фактура № ***, с данъчна основа 51666,65 лева и ДДС в
размер на 10 333,33 лева, на обща стойност 62 000 лева, с предмет на сделката „аванс за
ДМА по договор“.
На *** в 10,03 часа В.Г. внесъл по сметката на ***“ ООД сумата от 23 000 лева, а в
10,08 часа на същата дата наредил превод на същата сума по сметка на ’’***“ЕООД с
основание за превода „заем по договор № ***“. От своя страна, в 10,13 часа К.Г. наредила
превод по сметката на „***“ ЕООД на сума в размер на 24 000 лева, с основание „авансова
вноска по договор № ***“. На същата дата И.Г., в качеството си на управител на „***“
ЕООД, издал на ’’***“ЕООД, управлявана от подсъдимата К.Г., фактура № ***, с данъчна
основа 20 000 лева и ДДС в размер на 4 000 лева, на обща стойност 24 000 лева, с предмет
на сделката „аванс за ДМА по договор“.
За периода 18-31.10.201 Зг. общият кредит по сметката на ’’***“ЕООД, разкрита в
„Алианц Банк България“ - клон Перник е 211 050 лева.
На *** подсъдимата К.Г., чрез упълномощеното лице К.Г., подала пред ТД на НАП -
София, офис Перник справка - декларация по ЗДДС № ***, за данъчен период м.10.2013г. В
посочената справка - декларация, в клетка 31 „данъчна основа на получените доставки с
право на пълен данъчен кредит“ подсъдимата декларирала сума в размер на 175 000,00 лева,
а в клетка 41 „ДДС с право на пълен данъчен кредит“ декларирала сума в размер на 35
000,00 лева. В дневника за покупки за същия данъчен период подсъдимата К.Г. включила
единствено четирите броя фактури, издадени от И.Г., в качеството му на управител на „***“
ЕООД, удостоверяващи извършеното авансово плащане по предварителния договор за
продажба на МПС.
След подаване на посочената справка - декларация, от страна на данъчните органи
била извършена проверка по документи и данни от регистрите, въз основа на която бил
издаден акт за прихващане или възстановяване № ***, с който на "***“ ЕООД бил
5

възстановен данък добавена стойност в размер на 35 018,00 лева за периода 01.08.201З г. -
31.10.201З г. На *** от ТД на НАП - София, офис Перник по банковата сметка на
"***“ЕООД, открита в Банка ДСК ЕАД - клон Перник била преведена сумата от 35 018 лева
с основание „възстановено ДДС“, като на същата дата подсъдимата К.Г. изтеглила от
сметката си сума в размер на 35 000 лева.

Дружеството „***“ ЕООД било вписано в търговския регистър на *** с едноличен
собственик на капитала А.М.С., баща на В.А. Г. и тъст на К. В. Г.. Предметът на дейност на
дружеството бил вътрешно и външнотърговска дейност, производство и продажба на стоки
от всякакъв вид, дърводелски услуги - производство, монтаж, демонтаж, оборудване и
експолтация на хотели и заведения за хранене и развлечения; дейност на питейни заведения,
търговско представителство и посредничество: комисионни, спедиционни и превозни
сделки; складови сделки; транспортни услуги и всяка друга дейност, разрешена от закона. С
пълномощно от 08.08.201З г. А.М.С., в качеството си на едноличен собственик на капитала
и управител на „***“ ЕООД, упълномощил К. В. Г. да представляв дружеството пред НАП,
НОИ и други държавни институции и да депозират пред тях всички необходими и
изискуеми документи, книжа и декларации.
Търговското дружество било регистрирано по ЗДДС на *** по желание на
задълженото лице, по реда на чл.100 ал.1 от ЗДДС. За периода от регистрацията си до м.
11.201З г. дружеството не осъществявало никаква дейност, като за периода от м.08 до
м.10.2013г. включително подавало справки - декларации по ЗДДС, към които имало
приложени единствено дневници за покупки, но не и за продажби. В справката - декларация
за м.09.2013г. „***“ ЕООД декларирало покупка по една фактура на стойност 50,00 лева и
ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 10,00 лева, с предмет на сделката
„материали“, за м.10.2013г. декларирало отново покупка по една фактура на стойност 4
710,00 лева и ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 942,00 лева, с предмет на
сделката „обзавеждане“.
На *** между „***“ ЕООД, представлявано от В.Г. и „***“ ЕООД, представлявано от
А.С., бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на МПС, съгласно който
продавачът „***“ ЕООД продава на купувача „***“ ЕООД 9 броя товарни МПС, както
следва: . Влекач „МАН", модел 19.464 ФЛТ, шаси № ***, за сумата от 21000 лева; 2. Товарен
автомобил „МАН", модел 23.403. шаси № ***. за сумата от 20 000 лева; 3. Влекач „Рено",
модел „Премиум 420 ДЦИ“, шаси № ***, за сумата от 30 000 лева; 4. Ремарке за товарен
автомобил, модел „Кроне АВВ 18 EЛK", шаси № ***. за сумата от 15 000 лева: 5.
Полуремарке, модел „Пактон“, шаси № *** за сумата от 15 000 лева; 6. Полуремарке модел
„Крукенмайер“, шаси № ***, за сумата от 21 000 лева; 7. Полуремарке, модел „Кроне СДП
27“ шаси № ***, за сумата от 15 000 лева; 8. Ремарке за товарен автомобил, модел „Ридлер“,
шаси № ***, за сумата от 31 000 лева и 9. Влекач „МАН“, модел TEA 18 480, шаси № ***, за
сумата от 44 000 лева. Общата цена по договора била 254 400 лева, от които цена на стоката
(данъчна основа) 212 000 лева и ДДС - 42 000 лева. Съгласно клаузите по договора,
окончателният договор следвало да бъде сключен до 30.11.2014г., а купувачът следвало да
преведе авансово сумата от 210 000 лева с ДДС по банковата сметка на продавача.
Тъй като дружеството не разполагало с парични средства, необходими за
заплащането на аванса по договора, бил сключен фиктивен договор за паричен заем от дата
21.11.201З г. с дружеството ***“ ООД гр.Перник. Съгласно клаузите на договора,
заемодателят ***“ ООД, представлявано от В.В.С., предоставял на заемателя „***“ ЕООД,
представлявано от С., паричен заем в размер на 210 000 лева, като сумата следвало да се
отпусне на три транша в периода 25.11.2013 г. 27.11.2013 г., а срокът на договора бил до
21.11.2018 г.
Отново с цел създаване на привидност за действителност на сделката бил сключен и
6

договор за наем на имот с дата 26.11.201З г., съгласно който наемодателят „***“ ЕООД,
представлявано от И.Г., предоставял на наемателя „***“ЕООД за временно ползване офис и
гаражна площ, намиращи се на адрес ***.
От показанията на свидетеля А.С., депозирани в хода на досъдебното производство,
се установява, че С. не е извършвал търговска едйност с дружеството си „***“ ЕООД, а е
упълномощил за това подсъдимия К.Г.. Твърди още, че не е сключвал договор за покупко-
продажба на МПС, нито договор за наем с И.Г., нито договор за паричен заем с ***“ ООД.
В.С., посочен като представляващ ***“ООД в договора за паричен заем посочва, че
съдружниците никога не са коментирали отпускането на паричен заем на „***“ЕООД от
дружеството. Свидетелят е категоричен, че подписът за „заемодател“ в договора за паричен
заем от 21.11.2013г. не е изпълнен от него, той не е договарял условията по този договор, не
е получавал като обезпечение посочената в същия запис на заповед и няма представа дали
заемът е бил отпуснат от средства на дружеството, както и дали е бил върнат. В тази насока
са и показанията на У. Г. Н., счетоводител на ***“ООД, която твърди, че тя не е
осчетоводявала този договор, респективно, дружеството не е отпускало този паричен заем,
както и че договорът не е подписан от В.С..
С цел изпълнение на финансовите операции, дружеството „***“ ЕООД следвало да
разкрие своя банкова сметка в „Алианц Банк България“ АД. Видно от писмо на „Алианц
Баик България" е изх.№ *** /л.60, т.6/ и приложените към него документи, дружество
„***"ЕООД е било титуляр на разплащателна сметка на ЮЛ в лева, открита на *** в БЦ
Перник и закрита на ***.
На ***, в 13,27 часа В.Г. внесъл на каса по сметката на ***“ ООД в „Алианц Банк
България“ сумата от 24 000 лева. В 13,31 часа на същата дата от В.Г. бил нареден превод на
сумата от 24 000 лева по сметката на „***“ ЕООД, открита в същата банка на същата дата,
като основание за превода било посочено „договор заем № ***“. От своя страна, К.Г.
наредил превод по сметката на „***“ ЕООД, също разкрита в „Алианц Банк България“ на
тази дата, на сума в размер на 24 000 лева, с основание „договор № ***.“. Този превод бил
направен в 13,34 часа. Веднага след получаване на парите по сметката на „***“ЕООД, в
13,38 часа, И.Г. изтеглил сумата от 24 000 лева, преведена от подсъдимия Г. и предал парите
на баща си В.Г., който в 13,42 часа отново внесъл на каса по сметката на ***“ ООД 24
045,00 лева. В 13,44 часа отново бил нареден превод на сумата от 24 000,00 лева по сметка
на „***“ ЕООД с основание „договор заем № ***“. В 13,46 часа К.Г. отново превел по
сметката на „***“ ЕООД сумата от 24 000 лева с основание „договор № ***“, която сума
отново била изтеглена от И.Г. веднага след получаване на превода - в 13,48 часа и предадена
на В.Г.. Последният, в 13,50 часа отново внесъл на каса по сметката на ***“ООД сумата от
24 000,00 лева, а в 13,52 часа наредил превод на същата сума по сметката на „***“ ЕООД с
основание „договор заем № ***“. В 13,54 подсъдимият Г. наредил превод по сметката на
„***“ ЕООД на сума в размер на 24 000,00 лева, с основание „договор № ***.“, а в 13,56
часа парите били изтеглени от И.Г. и върнати на В.Г..
Въз основа на така извършените фиктивни плащания, И.Г., в качеството си на
управител на „***“ ЕООД, издал на „***“ ЕООД, управлявано от А.С. и с пълномощник
К.Г., фактура № ***, с данъчна основа 60 000 лева и ДДС в размер на 12 000 лева, на обща
стойност 72 000 лева, с предмет на сделката „аванс за ДМА по договор“.
На следващия ден, ***., в 11,07 часа В.Г. внесъл на каса по сметката на ***“ ООД в
„Алианц Банк България“ АД сумата от 26 070 лева. В 11,13 часа на същата дата от В.Г. бил
нареден превод на сумата от 26 000 лева по сметката на „***“ ЕООД с основание за превода
„договор заем № ***“. От своя страна подсъдимият Г. наредил превод по сметката на „***“
ЕООД на сума в размер на 26 000 лева, с основание „договор № ***.“ в 11,18 часа. Веднага
след получаване на парите по сметката на „***“ ЕООД, в 11,26 часа, И.Г. изтеглил сумата от
26 000 лева, преведена от подсъдимия Г. и предал парите на баща си В.Г., който в 11,30 часа
7

отново внесъл на каса по сметката на ***" ООД 25 000 лева. В 11,34 часа отново бил
нареден превод па сумата от 25 000 лена по сметка на „***"ЕООД с основание „договор
заем № ***". А в 11,36 часа К.Г. отново превел по сметката ***“ ЕООД сумата от 25 000
лева с основание „договор № ***”. която сума отново била изтеглена от И.Г. веднага след
получаване на превода - в 11,39 часа и предадена на В.Г.. Последният, в 11,44 часа отново
внесъл на каса по сметката на ***" ООД сумата от 25 000 лева. а в 11,48 часа наредил
превод на същата сума по сметката на „***" ЕООД с основание „договор заем № ***“. В
11,50 подсъдимият Г. наредил превод по сметката на „***“ЕОО Д на сума в размер на 25
000 лева, с основание „договор № ***“, а в 11,51 часа парите били изтеглени от И.Г. и
върнати на В.Г.. Въз основа на така извършените фиктивни плащания, И.Г., в качеството си
на управител на „***“ ЕООД, издал на „***“ЕООД, управлявано от А.С. и с пълномощник
К.Г., фактура № ***, с данъчна основа 63 333,35 лева и ДДС в размер на 12 666,67 лева, на
обща стойност 76 000 лева, с предмет на сделката „аванс за ДМА по договор“.
Същите операции били извършени и на третия ден. На *** в 11,27 часа В.Г. внесъл на
каса по сметката на ***“ ООД в „Алианц Банк България“ сумата от 21 050 лева. В 11,30 часа
на същата дата от В.Г. бил нареден превод на сумата от 21 000 лева по сметката на „***“
ЕООД, с основание за превода „договор заем № ***.“. От своя страна подсъдимият Г.
наредил превод по сметката на „***“ ЕООД на сума в размер на 21 000 лева, с основание
„договор № ***“ в 11,32 часа. Веднага след получаване на парите по сметката на „***“
ЕООД, в 11,38 часа, И.Г. изтеглил сумата от 21 000 лева, преведена от подсъдимя Г. и
предал парите на баща си В.Г., който в 11,41 часа отново внесъл на каса по сметката на ***“
ООД 21 000 лева. В 11,43 часа отново бил нареден превод на сумата от 21 000 лева по
сметка на „***“ ЕООД с основание „договор заем № ***“. А в 11,45 часа К.Г. също превел
по сметката на „***“ ЕООД сумата от 21 000 лева с основание „договор № ***.“, която сума
отново била изтеглена от И.Г. веднага след получаване на превода - в 11,48 часа и предадена
на В.Г.. Последният, в 11,54 часа отново внесъл на каса по сметката на ***“ООД сумата от
20 000 лева, а в 11,55 часа наредил превод на същата сума по сметката на „***“ ЕООД с
основание „договор заем № ***“. В 11,57 подсъдимият Г. наредил превод по сметката на
„***“ ЕООД на сума в размер на 20 000 лева, с основание „договор № ***.“, а в 11,59 часа
парите били изтеглени от И.Г. и върнати на В.Г.. В 12,09 часа на *** И.Г. извършил теглене
със закриване на сметката, като общият кредит за трите дни на нейното съществуване е в
размер на 211 433 лева.
Въз основа на така извършените фиктивни плащания, И.Г., в качеството си на
управител на „***“ ЕООД, издал на „***“ ЕООД, управлявана от А.С. и с пълномощник
К.Г., фактура № ***, с данъчна основа 51 666,65 лева и ДДС в размер на 10 333,33 лева, на
обща стойност 62 000 лева, с предмет на сделката „аванс за ДМА по договор“.
За периода 25-29.11.201З г. общият кредит по сметката на „***“ЕООД, разкрита в
„Алианц Банк България“ - клон Перник е 210 005,40 лева.
Посредством извършването на гореописаните операции била създадена една
документална привидност за реално извършено авансово плащане от страна на „***“ ЕООД
на сума в общ размер на 210 000 лева в полза на „***“ ЕООД, съгласно сключения между
тях предварителен договор за покупко - продажба на МПС от 22.11.201З г.
На *** подсъдимият К.Г., като пълномощник на собственика А.С., подал пред ТД на
НАП - София, офис Перник справка - декларация по ЗДДС № ***, за данъчен период
м.11.201З г. В посочената справка - декларация, в клетка 31 „данъчна основа на получените
доставки с право на пълен данъчен кредит“ подсъдимият декларирал сума в размер на 175
000 лева, а в клетка 41 „ДДС с право на пълен данъчен кредит” декларирал сума в размер на
35 000 лева. В дневника за покупки за същия данъчен период били включени само трите
броя фактури, издадени от И.Г., в качеството му на управител на „***“ ЕООД.
удостоверяващи извършеното авансово плащане по предварителния договор за продажба па
8

МПС. В дневника за продажби за този данъчен период, както и за всички предходни
периоди от момента на регистрация на дружеството по ЗДДС, подсъдимият не декларирал
фактури, тъй като дружеството не осъществявало никаква дейност.
След подаване на посочената справка - декларация, от страна на данъчните органи
била извършена проверка единствено по документи и данни от регистрите, въз основа на
която бил издаден акт за прихващане или възстановяване № ***, с който на „***“ ЕООД бил
възстановен данък добавена стойност в размер на 35 952 лева за периода 01.09.201З г. -
30.11.201З г. Основание за възстановяването на ДДС в посочения размер били именно трите
броя фактури, издадени от „***" ЕООД през м. 11.201З г. за получени авансови плащания
по договор, както и двете фактури, включени в справките - декларации за м.09 и м. 10.201З
г. за закупени материали и обзавеждане.
На *** от ТД на НАП - София, офис Перник, по банковата сметка на „***“ЕООД,
открита в СИБАНК ЕАД - клон Перник, била преведена сумата от 35 952 лева с основание
„възстановено ДДС“. На ***. подсъдимият К.Г., като пълномощник на собственика,
изтеглил от сметката на дружеството сума в размер на 17 000 лева, на *** изтеглил сумата
от 2 240 лева, а на *** изтеглил сумата от 350 лева. На *** подсъдимият Г. наредил два
превода - за сумата от 10 000 лева и от 6 260 лева, на дружеството „***“ ЕООД. Като
основание за преводите било посочено „връщане на кредит“.
На *** в търговския регистър било вписано търговско дружеството „***” ЕООД с
едноличен собственик на капитала и управител Р.Л.Г.., със седалище и адрес на управление
***, и предмет на дейност производство и продажба на стоки от всякакъв вид, дърводелски
услуги - производство, монтаж, демонтаж, оборудване и експолтация на хотели и заведения
за хранене и развлечения; дейност на питейни заведения, търговско представителство и
посредничество: комисионни, спедиционни и превозни сделки; складови сделки:
транспортни услуги и всяка друга дейност, разрешена от закона.
Дружеството било регистрирано по ЗДДС на *** по желание на задълженото лице,
по реда на чл.100 ал.1 от ЗДДС. За периода от регистрацията си до м.03.2014 г. дружеството
не осъществявало никаква дейност, като след регистрацията си по ЗДДС за месец 02.2014 г.
подало справка - декларация по ЗДДС, към която имало приложен единствено дневник за
покупки, но не и за продажби. В справката - декларация за м.02.2014г. „***“ ЕООД
декларирало покука по две фактури на обща стойност 83,75 лева и ДДС с право на пълен
данъчен кредит в размер на 16,75 лева. с предмет на сделката „материали“.
На 07.03.2014г. между „***“ЕООД, представлявано от В.Г. и „***“ЕООД,
представлявано от Р.Г., негова съпруга, бил сключен предварителен договор за покупко -
продажба на МПС, съгласно който продавачът „***“ЕООД продава на купувача „***“ЕООД
5 броя товарни МПС както следва: 1. Товарен автомобил „МАН“, модел 23.403, шаси № ***,
2. Ремарке за товарен автомобил, модел „Кроне АВВ 18 ЕЛК“, шаси № ***, 3. Полуремарке,
модел „Крукенмайер“, шаси № ***, 4. Ремарке за товарен автомобил, модел „Ридлер“, шаси
№ *** и 5. Влекач „МАН“, модел ТГА 18 480, шаси № ***. В този договор единична цена за
автомобилите не е посочена, а общата цена по договора е 300 000 лева, от които цена на
стоката (данъчна основа) 250 000 лева и ДДС - 50 000 лева. Окончателният договор следвало
да бъде сключен до 31.12.2014 г., а купувачът следвало да преведе авансово сумата от
210 000,00 лева без ДДС или 252 000,00 лева с ДДС, по банковата сметка на продавача.
По така сключения договор не били извършвани никакви плащания. Въпреки това,
И.Г., в качеството си на управител на „***“ ЕООД, издал на „***“ЕООД, управлявано от
съпругата му Р.Г., четири броя фактури - фактура № ***, с данъчна основа 58 333,33 лева и
ДДС в размер на 11 666,67 лева, на обща стойност 70 000 лева, фактура № *** с данъчна
основа 60 000 лева и ДДС в размер на 12 000 лева, на обща стойност 72 000 лева, фактура №
***, с данъчна основа 45 833,33 лева и ДДС в размер на 9 166,67 лева, на обща стойност 55
000 лева и фактура № ***, с данъчна основа 45 833,33 лева и ДДС в размер на 9 166,67 лева,
9

на обща стойност 55 000 лева. И четирите фактури били с предмет на сделката „аванс“.
На *** подсъдимата Р.Г. лично подала пред ТД на НАП - София, справка -
декларация по ЗДДС № ***, за данъчен период м.03.2014 г. В посочената справка -
декларация, в клетка 31 „данъчна основа на получените доставки с право на пълен данъчен
кредит“ подсъдимата декларирала сума в размер на 209 999,99 лева, а в клетка 41 „ДДС с
право на пълен данъчен кредит“ декларирала сума в размер на 42 000 лева. В дневника за
покупки за същия данъчен период подсъдимата Р.Г. включила единствено четирите броя
фактури, издадени от И.Г., в качеството му на управител на „***“ ЕООД, удостоверяващи
извършеното авансово плащане по предварителния договор за продажба на МПС. В
дневника за продажби за този данъчен период, както и за всички предходни и следващи
периоди, подсъдимата Р.Г. не декларирала фактури, тъй като дружеството не осъществявало
никаква дейност.
След подаване на посочената справка - декларация, от страна на данъчните органи
била извършена проверка на място в офиса на дружеството на *** от А.И., на длъжност
„***“ в ТД на НАП – ***. За да се оправдае счетоводно наличието в дружество без дейност
на средствата, необходими за заплащането на аванса по договора, бил сключен и представен
договор за паричен заем с дата *** с дружеството ***" ООД гр.Перник. Съгласно клаузите
на договора, заемодателят ***“ ООД, представлявано от В.В.С., предоставял на заемателя
„***" ЕООД, представлявано от Р.Г., паричен заем в размер на 252 000 лева, като сумата
следвало да се отпусне на четири транша в периода 07.03 - 27.03.2014 г. Срокът на договора
бил до 07.03.2019 г. Видно от показанията на свидетелите В.С. и У. Н., депозирани в хода на
досъдебното производство, подписът за „заемодател“ в договора за паричен заем от
07.03.2014г. не е изпълнен от него, той не е договарял условията по този договор, не е
получавал като обезпечение посочената в същия запис на заповед и не е отпускат паричните
средства по него, счетоводителката Н. не е осчетоводявала този договор, респективно,
дружеството не е отпускало този паричен заем.
Като доказателство за получената в заем сума, Р.Г. представила пред данъчните
органи 4 броя копия на банкови извлечения от сметка в „СИ БАНК“ ЕАД - дневни отчети с
дати 07, 25, 26 и 27 март 2014г./л.187-л.190, т.17/, удостоверяващи четири превода от
***“ООД - Перник на сума в общ размер на 252 000 лева. Копията били заверени с текст
„Вярно с оригинала“ и подпис. Пред проверяващия били представени и копия на четирите
броя фактури, издадени от „***“ЕООД, придружени с копия от 3 броя дневни отчети от
банковата сметка в „СИБАНК“ ЕАД, с дати 10, 28 и 31 март 2014г„ доказващи извършено
авансово плащане към доставчика по сметката на „***“ ЕООД в „Пиреос Банк
България“АД, в размер на 252 000 лева /л. 167- л.173, т.17/.
Подсъдимата Р.Г. представила още на проверяващата И. договор за наем на имот с
дата 03.02.2014г., съгласно който наемодателят ***“ООД, представлявано от В.С.,
предоставял на наемателя „***“ЕООД за временно ползване офис, намиращи се на адрес
***, с наемна цена от 100 лева месечно. Между същите страни бил сключен още един
договор за наем с дата 26.02.2014г. със същия предмет и при същите условия. Бил
представен също и договор за наем, сключен между „***“ ЕООД и „В и В“ ООД - Перник от
20.05.2014г. за предоставяне на гаражна площ на адрес ***, отново за сумата от 100 лева
месечно, както и договор за наем на МПС, сключен с „***“ЕООД, с дата 21.05.2014г., с
който закупените от „***“ ЕООД 5 броя товарни МПС били отдадени под наем за сумата от
600 лева месечно. Бил представен и приемо - предавателен протокол от 21.05.2014г., който
удостоверявал реалното предаване на транспортните средства, предмет на предварителния
договор за покупко - продажба на МПС.
След представяне на описаните документи, данъчна служителка А.И. издала акт за
прихващане или възстановяване № ***, с който на „***“ЕООД бил възстановен данък
добавена стойност в размер на 42 016 лева за периода 01.02.2014г. - 30.04.2014г. Основание
10

за възстановяването на ДДС в посочения размер били именно четирите броя фактури,
издадени от „***“ЕООД през м.03.2014г. за получени авансови плащания по договор, както
и двете фактури, включена в справката - декларация за м.02.2014 г. за закупени материали.
На *** от ТД на НАП - София, по банковата сметка на „***“ЕООД, открита в
„Юробанк България“ АД - клон Перник, била преведена сумата от 42 016,76 лева с
основание „възстановено ДДС“. На *** подсъдимата Р.Г. изтеглила от сметката на
дружеството сума в размер на 10 000 лева, на *** изтеглила сумата от 31 500 лева, а на ***
изтеглила сумата от 200 лева. Средствата били изтеглени от подсъдимата Р.Г. от клона на
„Юробанк България“АД, намиращ се в гр.Перник, ***.
На *** подсъдимата К.Г. регистрирала още едно търговско дружество на свое име, а
именно „***“ ЕООД, с предмет на дейност вътрешно и външнотърговска дейност,
производство и продажба па стоки от всякакъв вид, дърводелски услуги - производство,
монтаж, демонтаж, оборудване и експолтацня на хотели и заведения за хранене и
развлечения: дейност на питейни заведения, търговско представителство и посредничество:
комисионни, спедиционни и превозни сделки: складови сделки: транспортни услуги и всяка
друга дейност, разрешена от закона.
Дружеството било регистрирано по ЗДДС на *** по желание на задълженото лице,
по реда на чл.100 ал.1 от ЗДДС. За периода от регистрацията си до м.04.2014г. дружеството
не осъществявало никаква дейност, като след регистрацията си по ЗДДС за месец 02.2014г.
подало справка - декларация по ЗДДС, към която имало приложен единствено дневник за
покупки, но не и за продажби. В справката - декларация за м.02.2014г. „***“ЕООД
декларирало покука по две фактури на обща стойност 48,75 лева и ДДС с право на пълен
данъчен кредит в размер на 9,75 лева, с предмет на сделката „материали“.
На 01.04.2014г. между „***“ЕООД, представлявано от В.Г. и „***“ЕООД,
представлявано от К.Г., негова сестра, бил сключен предварителен договор за покупко -
продажба на МПС, съгласно който продавачът „***“ЕООД продава на купувача „***“ЕООД
4 броя товарни МПС както следва: 1. Влекач „МАН“, модел 19.464 ФЛТ, шаси № ***, 2.
Влекач „Рено“, модел Премиум 420 ДЦИ, шаси № ***, 3. Полуремарке, модел „Пактон“,
шаси № *** и 4. Полуремарке, модел „Кроне СДП 27“, шаси № ***. В този договор
единична цена за автомобилите също не била посочена, а общата цена по договора е 258 000
лева, от които цена на стоката (данъчна основа) 215 000 лева и ДДС - 43 000 лева.
Съгласно клаузите по договора, окончателният договор следвало да бъде сключен до
31.12.2014 г., а купувачът следвало да преведе авансово сумата от 210 000 лева без ДДС или
252 000 лева с ДДС по банковата сметка на продавача. По така сключения договор не били
извършени никакви плащания. Независимо от това обстоятелство, И.Г., в качеството си на
управител на „***“ЕООД, издал на „***“ЕООД, управлявано от подсъдимата К.Г., четири
броя фактури - фактура № ***, с данъчна основа 50 000 лева и ДДС в размер на 10 000 лева,
на обща стойност 60 000 лева, фактура № ***, с данъчна основа 41 666,67 лева и ДДС в
размер на 8 333,33 лева, на обща стойност 50 000 лева, фактура № ***, с данъчна основа 58
333,33 лева и ДДС в размер на 11 666,67 лева, на обща стойност 70 000 лева и фактура №
***, с данъчна основа 60 000 лева и ДДС в размер на 12 000 лева, на обща стойност 72 000
лева. И четирите фактури били с предмет на сделката „аванс“.
На *** подсъдимата К.Г. лично подала пред ТД на НАП - София, офис Надежда,
справка - декларация по ЗДДС № ***, за данъчен период м.04.2014г. В посочената справка -
декларация, в клетка 31 „данъчна основа на получените доставки с право на пълен данъчен
кредит“ подсъдимата декларирала сума в размер на 210 000 лева, а в клетка 41 „ДДС с право
на пълен данъчен кредит“ декларирала сума в размер на 42 000 лева. В дневника за покупки
за същия данъчен период подсъдимата К.Г. включила единствено четирите броя фактури,
издадени от И.Г., в качеството му на управител на „***“ ЕООД, удостоверяващи
извършеното авансово плащане по предварителния договор за продажба на МПС. В
11

дневника за продажби за този данъчен период, както и за всички предходни и следващи
периоди, подсъдимата не декларирала фактури, тъй като дружеството не осъществявало
никаква дейност.
След подаване на посочената справка - декларация, от страна на данъчните органи
била извършена проверка на място в офиса на дружеството на *** от А.Б. И., на длъжност
„***“ в ТД на НАП – София. От страна на „***“ ЕООД били представени множество
документи, които да създадат впечатление за действителност на сделката, сключена между
двете дружества. За да се оправдае счетоводно наличието в дружество, което било без
дейност, на средствата, необходими за заплащането на аванса по договора, бил сключен
договор за паричен заем с дата *** с дружеството ***" ООД гр.Перник. Съгласно клаузите
на договора, заемодателят ***” ООД. представлявано от В.В.С., предоставял на заемателя
„***“ ЕООД, представлявано от К.Г., паричен заем в размер на 252 000 лева, като сумата
следвало да се отпусне на четири транша в периода 01.04 - 23.04.2014г. Срокът на договора
бил до 01.04.2019г. Видно от показанията на свидетелите В.С. и У. Н., подписът за
„заемодател“ в договора за паричен заем от *** не е изпълнен от него, той не е договарял
условията по този договор, не е получавал като обезпечение посочената в същия запис на
заповед и не е отпускал паричните средства по него, счетоводителката Н. не е
осчетоводявала този договор, респективно, дружеството не е отпускало този паричен заем.
Като доказателство за получената в заем сума, подсъдимата К.Г. представила пред
данъчните органи 4 броя копия на банкови извлечения от сметка в „СИ БАНК“ ЕАД -
дневни отчети е дати 01, 07, 11 и 23 април 2014г./л.131-л.134, т.17/, удостоверяващи четири
превода от ***“ ООД - Перник на сума в общ размер на 252 000 лева. Копията били заверени
с текст „В.О.“ и подпис. Пред проверяващия били представени и копия на четирите броя
фактури, издадени от „***“ ЕООД, придружени с копия от 4 броя дневни отчети от
банковата сметка в „СИБАНК“ ЕАД, с дати 02, 08, 14 и 24 април 2014г., доказващи
извършено авансово плащане към доставчика по сметката на „***“ЕООД в „Пиреос Банк
България“АД, в размер на 252 000 лева /л.142-л.149, т.17/. К.Г. представила още на
проверяващата И. договор за наем на имот с дата 11.02.2014 г., съгласно който наемодателят
***“ ООД, представлявано от В.С., предоставял на наемателя „***“ ЕООД за временно
ползване офис, намиращи се на адрес ***, с наемна цена от 100 лева месечно. Бил
представен също и договор за наем, сключен между „***“ ЕООД и „В и В“ООД - Перник от
19.05.2014 г. за предоставяне на гаражна площ на адрес ***, отново за сумата от 100 лева
месечно, както и договор за наем на МПС, сключен с „***“ЕООД, с дата 20.05.2014г. с
който закупените от „***“ ЕООД 4 броя товарни МПС били отдадени под наем за сумата от
500 лева месечно. Бил представен и приемо - предавателен протокол от 19.05.2014 г., който
удостоверявал реалното предаване на транспортните средства, предмет на предварителния
договор за покупко - продажба на МПС.
След представяне на описаните документи, служителка А.И. издала акт за
прихващане или възстановяване № ***, е който на „***“ЕООД бил възстановен данък
добавена стойност в размер на 42 009,75 лева за периода 01.02.2014г. - 30.04.2014г.
Основание за възстановяването на ДДС в посочения размер били именно четирите броя
фактури, издадени от „***“ЕООД през м.04.2014г. за получени авансови плащания по
договор, както и двете фактури, включени в справката - декларация за м.02.2014г. за
закупени материали.
На *** от ТД на НАП - София, по банковата сметка на „***“ЕООД, открита в
„Юробанк България“АД - клон Перник, била преведена сумата от 42 009,75 лева с
основание „възстановено ДДС“. На *** подсъдимата К.Г. изтеглила от сметката на
дружеството сума в размер на 41 700 лева. Средствата били изтеглени от подсъдимата от
клона на „Юробанк България“АД, намиращ се в гр.Перник, ***.
През месеците август - ноември 2014г. всички фирми, участвали в описаните схеми,
12

били продадени на малоимотни лица срещу заплащане. Дружествата „***“ЕООД,
„***“ЕООД и „***“ЕООД били прехвърлени в един и същи ден - *** на свидетеля Р.М.Х.,
„***“ЕООД било прехвърлено на свидетеля Б.В.С. на ***, а „***“ ЕООД било прехвърлено
на неговия брат С.В.С. на ***.
В хода на досъдебно производство № 22/2019 г. по описа на ОСлС при Окръжна
прокуратура - Перник по пр.пр. № 792/2019 г. по описа на ОП – Перник, е назначена
съдебно-графическа експертиза по протокол № 62/26.07.2017г., изготвена от Х.К., които са
надлежно приобщени към материалите по делото на основание чл.283 от НПК. Обект на
експертизата са нареждания-разписки, декларации за произход на средства, заявки за
теглене на средства и банкови бордера, фактури и други документи, изготвени във връзка с
изпълнението на гореописаните банкови операции.
Видно от заключението, ръкописният, буквен и цифров текст във фактури с номера
***, ***, *** и *** с издател „***“ ЕООД най-вероятно е изпълнен от подсъдимата К.Г., а
подписите в посочените фактури в графа „Подпис на съставителя“ най-вероятно са
изпълнени от И.В.Г.. Относно подписите в графите „Подписи на лицата, които могат да се
разпореждат“, „Получател“ и „Контролен подпис“ в нареждане разписка от *** на Банка
ДСК ЕАД за изтеглени 35 000 лева са изпълнени от подсъдимата К. В. Г..
Експертът е установил, че подписите, положени в графите „Получател/Декларатор“ в
нареждане разписка № *** за изтеглена на *** сума 17 000 лева от СИБАНК ЕАД - клон
Перник, нареждане разписка № *** за изтеглена на ***. сума 2 240 лева от СИБАНК ЕАД -
клон Перник и в нареждане разписка № *** за изтеглена на *** сума 350 лева от СИБАНК
ЕАД - клон Перник, са изпълнени от подсъдимия К.Г.. Подписите в графите „Подпис на
наредителя“ в платежно нареждане № *** за преведена сума от 10 000 лева и в платежно
нареждане № *** за преведена сума от 6 260 лева на СИБАНК ЕАД - клон Перник, също са
изпълнени от подсъдимия К.Г..
От заключението става ясно, че ръкописният текст „Вярно с оригинала“ и подписите
до него в седемте броя представени дневни отчети за банкова сметка в „СИБАПК“ ЕАД, са
изпълнени от подсъдимата Р.Г.. Буквеният и цифровият текст в представените от
подсъдимата Р.Г. 4 броя фактури с издател „***“ЕООД също най-вероятно са изпълнени от
нея. Подписите, положени за „Декларатор“ в 2 броя декларации за произход на средствата с
дати *** и ***, както и подписът в заявка за теглене на каса от *** от името на управителя
Р.Л.Г.. /л. 123, т.4/ за теглене на сумата от 30 000 лева, с дата на теглене ***, са изпълнени от
подсъдимата Р.Г.. Подписите, положени в графите „Подписи на лицата, които могат да се
разпореждат“, „Получих сумата“, „Контролен подпис“, „Подпис“ и „Получател“ в бордеро
№ *** /л.121, т.4/ за изплатена сума на каса във ФЦ Перник - Изток в размер на 10 000 лева
и в бордеро № *** /л.122, т.4/ за изплатена сума на каса във ФЦ Перник - Изток в размер на
31 500 лева също са изпълнени от подсъдимата Р.Г..
Относно подписите положени за „Декларатор“ в декларация за произход на
средствата с дата ***/л. 125, т.4/, както и подписите, положени в графите „Подписи на
лицата, които могат да се разпореждат“, „Получих сумата“, „Контролен подпис“, „Подпис“ и
„Получател“ в бордеро № *** /л.124, т.4/ за изплатена сума на каса във ФЦ Перник - Изток в
размер на 41 700 лева, са изпълнени от подсъдимата К.Г..
Назначена и изготвена е съдебно-икономическа експертиза от вещото лице А.Д..
Обект на експертизата са търговските дружества, които са осъществявали финансовите
операции, а именно „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ЕООД. Задачите,
поставени към експерта обхващат отговори на въпроси относно обстоятелствата относно
регистрацията на дружествата в Търговския регистър както и регистрацията им по реда на
ЗДДС, каква търговска дейност са извършвали, как е водено счетоводството на дружествата,
включително дали са налице допуснати нарушения на съответното законодателство,
включително и Закона за данък добавена стойност.
13

Вещото лице е установило за всяко отделно дружество кое лице е подало
необходимите справки-декларации, дневниците за покупки и продажби, кое лице е
изготвило и издало фактурата за плащане по предварителните договори, дали тези фактури
са били включени в подадените справки по реда на ЗДДС и дали последната е подадена чрез
електронен подпис или физически. Според експертизата справките-декларации са подадени
в срок по електронен път и в съответствие с изискванията на чл.125, ал.7 от ЗДДС.
По отношение на упражненото право на приспадане на данъчен кредит в размер на
42 000,00 лв. от „*** “ ЕООД по фактури, издадени от „***“ ЕООД, се установява, че няма
доказателства за извършени авансови плащания от страна на „***“ ЕООД, поради което
данъка не е изискуем по смисъла на чл.25, ал.7 от ЗДДС, а издадените фактури от „***“
ЕООД са издадени без основание. В заключение, експертът е посочил, че не е налице право
на данъчен кредит по тези фактури.
Относно дружеството „***“ ЕООД, вещото лице е установило, че плащанията от
последното в полза на „***“ ЕООД по своята същност не представляват авансови
плащания, тъй като не са обвързани с възможността за реално получаване на уговорените
транспортни средства. Поради това и не е налице право на данъчен кредит.
За дружеството „***“ ЕООД вещото лице е установило, че дружеството не може да
извърши фактурираните от него доставки, което налага извода, че декларираните фактури в
дневниците за продажби на „***“ ЕООД са издадени без да е настъпило данъчно събитие, а
именно – без основание. Относно получените доставки и данъчния кредит е установено, че
ревизираното лице не е представило исканите документи, в това число и фактурите, по
които е упражнено правото на данъчен кредит. В заключение на това, вещото лице е приело,
че отразяването на разхода и ползването на данъчен кредит не може да бъде признат на
основание чл.71, т.1 и 2 от ЗДДС.
Като задача по експертизата, вещото лице е извършило анализ на извършените
сделки по сключваните предварителни договори за покупко-продажба на МПС, за всяка
една от фирмите, като се вземе предвид и ***“ ООД.
Относно сключения предварителен договор от 21.10.2013 г. между „***“ ЕООД и
„***“ ЕООД с предмет продажба на 9 броя товарни МПС, от заключението се установява, че
в договора не са посочени номерата на банковите сметки на продавача и купувача,
определената авансова вноска е в размер на 83 % от цялата продажна цена; допусната е
техническа грешка в посочения общ размер на сумата за ДДС, а посоченият срок за
сключване на окончателния договор противоречи на крайния такъв на договора. В хода на
изследването е установено, че декларираните в дневниците за продажби фактури са
издадени без основание и е начислено ДДС неправомерно от „***“ ЕООД в размер на
35 000,00 лв.
Относно сключения предварителен договор от 22.11.2013 г. между „***“ ЕООД и
„***“ ЕООД, вещото лице е установило, че негов предмет са също 9 броя товарни МПС,
които са идентични като наименование и стойност с тези, предмет на договора с „***“
ЕООД. Отново в договора не са посочени номерата на банковите сметки на продавача и
купувача, определената авансова вноска е в размер на 83 % от цялата продажна цена;
допусната е техническа грешка в посочения общ размер на сумата за ДДС, а посоченият
срок за сключване на окончателния договор противоречи на крайния такъв на договора. В
хода на изследването е установено, че декларираните в дневниците за продажби фактури са
издадени без основание и е начислено ДДС неправомерно от „***“ ЕООД е в размер на
35 000,00 лв.
Вещото лице е анализирало и предварителния договор, сключен между „***“ ЕООД
и „***“ ЕООД, с предмет продажба на 4 броя МПС, към който е приложен и приемо-
предавателен протокол. От експертизата се установява, че МПС, предмет на договора, са
14

идентични с тези в предходните два предварителни договора за покупко-продажба на МПС.
Също така се посочва, че в договора не е посочена единична цена на всяко МПС, а само
обща стойност, която е по-висока спрямо стойността на останалите договори с „***“ ЕООД
и „***“ ЕООД за 9 броя МПС. Вещото лице е установило от приложените по делото копия
на свидетелства за регистрация на МПС, че собственик на едно от МПС, а именно
„Полуремарке кодел Кроне СДП 27“ е „Софавто“ ООД. И в този договор липсват номерата
на банковите сметки на продавача и купувача, определената авансова вноска е в размер на
82 % от цялата продажна цена; посоченият срок за сключване на окончателния договор
противоречи на крайния такъв на договора. След анализа на събраните доказателства,
вещото лице е констатирало, че „***“ ЕООД не е получавало парични средства от ***“
ООД, както и не е извършвало авансови плащания към доставчика „***“ ЕООД по
издадените от последното дружество фактури. В хода на изследването е установено, че
декларираните в дневниците за продажби фактури са издадени без основание и е начислено
ДДС неправомерно от „***“ ЕООД е в размер на 42 000,00 лв.
Относно предварителният договор за покупко – продажба на 5 броя МПС, сключен
между „***“ ЕООД и „***“ ЕООД, вещото лице е установило, че предмет на същия са 5
броя МПС, които са част от предмета на сключените по-рано предварителни договори от
„***“ ЕООД с „***“ ЕООД и „***“. Установява се, че в договора не е посочена единична
цена на всяко едно от МПС, а е посочена една обща стойност на договора, която отново е
по-висока от стойността на договорите с предмет покупко-продажба на 9 броя МПС. От
приложените копия на свидетелства за регистрация на МПС, вещото лице е установило, че
МПС „Влекач „МАН“, модел „ТГА 18 480“ е собственост на „***“ АД. И в този договор не
са посочени номерата на банковите сметки на продавача и купувача, определената авансова
вноска е в размер на 70 % от общата стойност на договора и отново крайният срок за
сключване на окончателен договор противоречи на крайния такъв на договора. В хода на
извършването на експертизата е установено, че декларираните в дневниците за продажби
фактури са издадени без основание и е начислено ДДС неправомерно от „***“ ЕООД в
размер на 42 000,00 лв.
Относно това дали е имало сключена реална сделка, вещото лице е заключило, че не
са изпълнени условията на чл.25, ал.1 от ЗДДС, тъй като са съставени документи, без по
същите да има реално прехвърляне на собствеността на стоките, от което следва изводът, че
няма настъпило данъчно събитие. Според заключението на експерта, декларираните
авансови плащания от страна на ревизираните лица представляват изходящ поток, което от
своя страна не е приравнено на доставка на стока или услуга по смисъла на ЗДДС. Поради
това дружествата не са имали право да искат възстановяване на ДДС, което е изначално
недължимо, тъй като няма реално осъществени сделки.
Към доказателствения материал по делото е приобщена и двойна съдебно
икономическо-счетоводна експертиза, изготвена от вещите лица Е.А. и М.Ж.. В своето
изследване, експертите са анализирали търговската дейност на дружествата „***“ ЕООД;
„***“ ЕООД; „***“ ЕООД, както и основанието на което всяко от тях е получило по своя
банкова сметка суми от държавния бюджет въз основа на съответните им актове за
възстановяване и прихващане. От заключението се установява, че С.Е. И., в качеството си на
***, се е възползвала от възможностите, които дава процедурата К6 за включване на втори
орган по приходите при извършване на проверката, като е включила в нея А.И., с оглед на
обстоятелството, че адресът за кореспонденция на дружеството се намира в гр.Перник.
Относно задачата да се установи дали лицето А. И. е свързано лице с К.Г. по смисъла на
ДОПК и Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, експертите са
заключили, че доколкото А.И. е майка на подсъдимия К.Г., то безспорно двамата са
свързани лица по смисъла на закона. Като свързани лица още са определени и подсъдимата
Р.Г. и съпругът и И.Г., управител на „***“ ЕООД, както и В.Г., който е баща на
подсъдимата К.Г. и И.Г. и свекър на подсъдимата Р.Г..
15

Назначена и изготвена е допълнителна съдебно икономическо-счетоводна
експертиза, изготвена от същите вещи лица - Е.А. и М.Ж.. Обект на изследване в
допълнителното заключение е дейността на „***“ ЕООД и „***“ ЕООД и основанието за
получаване на парични средства по сметките им като се вземе предвид съответния им акт за
прихващане и възстановяване, послужил като основание за това плащане. Експертите
установяват, че и при двете дружества не са изпълнени условията на чл.25, ал.1 от ЗДДС,
тъй като няма изпълнена сделка, на базата на която дружествата да включват издадените им
фактури от „***“ ЕООД с своите справки декларации по ЗДДС и съответно да декларират
ДДС за възстановяване по тях.
Относно обстоятелството дали с действията си С. И., ***, е допуснала нарушения при
процеса на издаване на актовете за прихващане и възстановяване на двете дружества,
експертите установяват, че първоначално като орган за извършване на проверката е бил
определен Ц.М., чрез извършено автоматизирано разпределение в програмния продукт
„РЕВРЕГ“, като в последствие от С. И. е добавена А.И. с посочено основание „…адресът за
кореспонденция и счетоводството е в гр.Перник“. Съгласно Процедура К6, раздел 4.2 по
преценка на органа, възлагащ проверката по прихващане и възстановяване може да се
включи и втори орган, но при наличието на определени хипотези. В случая, при извършване
на промяна от органа, възлагащ проверката по прихващане или възстановяване на
предложения от програмния продукт „РЕВРЕГ“ орган по приходите за извършване на
конкретна проверка е допустимо само при продължително отсъствие на избрания орган по
приходите, което не е било своевременно отразено при автоматизираното разпределение. В
такъв случай, това обстоятелство задължително се вписва като обяснителен текст в
програмния продукт. От анализа на представените документи, експертите са установили,че
Ц.М. и А.И. са били определени да извършат проверката на „***“ ЕООД, а Л.П. и А.И. са
били определени да извършат проверка на „***“ ЕООД. Установено е, че С. И. не е
осъществила контрол при издаването на актовете за прихващане и възстановяване по двете
възложени проверки. Така, при извършените проверки на двете дружества, С. И. е
съгласувала издадените актове само с А.И., а не и с двамата проверяващи. По този начин е
нарушила Процедура К6, раздел 4.2 като е извършила неправомерно промяна в органа по
приходите при проверката.
В заключение, експертите посочват, че за дружествата „***“ ЕООД и „***“ ЕООД не
са били налице условията на чл.25, ал.1 от ЗДДС и същите не са имали основание да
декларират възстановяване на ДДС по фактурите с издател „***“ ЕООД.
Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от направените
от подсъдимите К.Г., К.Г. и Р.Г. самопризнания и от доказателствата, събрани в
досъдебното производство, които ги подкрепят – от показанията на свидетелите В.С. /л.71,
т.1/, У.Н. /л.73, т.1/, А.С. /л.69, т.1/, В.Г. /л.86, т.1/, Р.Х. /л.77, т.1/, Б.С. /л.80, т.1/, А.А. /л.83,
т.1/, Р.Р. /л.84, т.1/, Б.Х. /л.85, т.1/ и В.И. /л.18, т.2/, както и от приложените писмени
доказателства: 3 бр. справки за съдимост /л.38, л.48 и л.61, т.1/, икономическа експертиза
/л.3-105, т.18/, графическа експертизи /л.136-161, т.4/, двойна икономическо - счетоводна
експертиза /л.167-197, т.4/ и допълнителна такава /л.9-17, т.7/, документи от търговския
регистър за дружествата /л.88-207, т.1/. протокол за доброволно предаване и приложени към
него документи /л.209-216. т.1/. 4 броя писма от Началник Сектор "ПП“ при ОД на МВР -
Перник /л.218. л.220. л.222 и л.224, т.1/. писмо от ИА "Автомобилна администрация" /л.234-
235. т.1/. документи от банки за наличности и движение по сметките на дружествата /л. 16-
30 и л.70-127. т.4: т.5; т.6, л. 101 -176, т.8/. документи от НАП, СД по ЗДДС и ревизионни
актове за „***" ЕООД /т.10 и т.11/, документи от НАП, СД по ЗДДС и ревизионни актове за
„***” ЕООД /т.12/, документи от НАП, СД по ЗДДС и ревизионни актове за „***" ЕООД /т.
13 и т.14/, документи от НАП, СД по ЗДДС и ревизионни актове за „***" ЕООД /т.15/,
документи от НАП, СД по ЗДДС и ревизионни актове за „***" ЕООД /т.16/, копия от
фактури и документи от извършена проверка по ЗДДС на „***" ЕООД /л. 115-149, т.17/,
16

копия от фактури и документи от извършена проверка по ЗДДС на „***‘‘ ЕООД /л. 167-231,
т.17/, копия от фактури и документи от извършена проверка по ЗДДС на „***“ ЕООД /л.244-
275, т.17/, копия от фактури и документи от извършена проверка по ЗДДС на „***“ ЕООД
/л.283-320, т.17/.
Съдът намира, че посочените доказателствени източници установяват по несъмнен
начин фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от всеки
от подсъдимите. Релевантните за решаване на делото обстоятелства /използване на
документи с невярно съдържание; представяне на информация пред органите по приходите;
получаване на неследваща се парична сума от държавния бюджет в установен размер/ са
установени в хода на разследването чрез способите и по реда на НПК.
Съдът изцяло възприема изготвените в хода на досъдебното производство
икономическа експертиза, графически експертизи, двойна икономическо-счетоводна
експертиза и допълнителна такава. Заключенията са ясни, точни и обосновани. Същите се
базират на всички събрани от досъдебното производство доказателства, като експертите са
дали компетентни и професионални отговори на всички поставени въпроси, а заключенията
им са обосновани и категорични.
След като с определение по чл. 372, ал. 4 от НПК съдът е изразил становище по
съответствието на направеното от всеки от подсъдимите самопризнание по реда на чл. 371,
т. 2 от НПК със събраните в хода на досъдебното производство доказателства и
доказателствени средства, съдът приема, че не следва да извършва анализ на събрания по
делото доказателствен материал. Това положение съответства на характеристиката на
съкратеното съдебно следствие и допустимите при него отклонения от принципите на
непосредственост и устност и е в съответствие с разрешенията, дадени в Тълкувателно
решение № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС. С определението си по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК,
съдът е разрешил въпроса за липсата на съмнение относно годността, надеждността и
достоверността на събраните в хода на досъдебното производство доказателства, приел е, че
същите подкрепят в достатъчна степен направеното от всеки от подсъдимите
самопризнание, поради което и съдът възприе фактическите констатации в
обстоятелствената част на обвинителния акт и ги постави в основата на своите изводи при
постановяване на присъдата, без да обсъжда събрания в хода на досъдебното производство
доказателствен материал, така както би направил ако производството бе проведено по
общия ред. За пълнота съдът отбелязва, че събраните в хода на досъдебното производство
доказателства са еднопосочни и непротиворечиви и съответстват на направеното от
подсъдимите самопризнание, като не се установяват доказателства и доказателствени
средства, които да противоречат на направените самопризнания. Освен това,
самопризнанията и на тримата подсъдими са дадени в условията на изрично разяснени от
съда права по чл. 371, т. 2 във вр. с чл. 373, ал. 3 от НПК като производството е проведено с
участието на защитник за всеки един от тях като допълнителна гаранция за правата им.
Независимо от провеждането на съдебното производство по реда на съкратеното
съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, при която процедура съдът е обвързан от
фактическите рамки на обстоятелствената част на обвинителния акт, то същият остава
задължен да се произнесе по обстоятелствата: има ли извършено деяние, извършено ли е то
от подсъдимите, извършено ли е виновно и съставлява ли деянието престъпление.

Относно КР. В. Г.
Подсъдимият К.Г. е годен наказателноправен субект, доколкото е пълнолетно
наказателноотговорно лице. Няма данни по делото същият да е имал или да има психични
проблеми, които да пораждат съмнение относно способността му да носи наказателна
отговорност, поради което съдът приема, че и към момента на деянието, както и по време на
17

провеждане на наказателното производство и на постановяването на присъдата, К.Г. е могъл
да разбира свойството и значението на деянията и да ръководи постъпките си, като може да
участва при провеждането на процесуално следствени действия и да дава адекватни
обяснения.
В настоящия случай подсъдимият К.Г. е осъществил от обективна и субективна
страна елементите от състава на престъплението по чл.256, ал.1 от НК. От обективна
страна, за периода от 14.12.2013 г. до 10.01.2014 г. в гр. Перник, като като пълномощник на
А.М.С., едноличен собственик на капитала и управител на дружество „***“ ЕООД, чрез
използване на документи с невярно съдържание - справка - декларация по ЗДДС с вх.№ ***
за данъчен период 01.11.201З г. - 30.11.201З г. и приложения към нея дневник за покупки,
подадени в ТД на НАП - София, Офис Перник на ***, в които отразил неосъществени
/фиктивни/ сделки за покупки по З бр. фактури, издадени от „***“ ЕООД, всички с предмет
на сделката “аванс по ДМА“ и неправомерно упражнил право на приспадане на данъчен
кредит в размер на 35 000 лв, получил от държавния бюджет неследваща се парична сума в
големи размери - възстановен данъчен кредит в размер на 35 000 лв., преведен на *** по
сметка на дружеството в „Сибанк“АД - клон Перник.
Безспорно е установено, че подадената от подсъдимия К.Г. справка декларация по
ЗДДС с вх.№ *** за данъчен период 01.11.201З г. - 30.11.201З г. и приложения към нея
дневник за покупки, подадени в ТД на НАП - София, Офис Перник на ***, представляват
документи с невярно съдържание.
Подадената справка-декларация по чл.125 ал.1 от ЗДДС с вх.№ *** за данъчен период
01.11.201З г. - 30.11.201З г. е документ с невярно съдържание, тъй като в клетка 31 от
същата, отразяваща данъчната основа на покупките с право на пълен данъчен кредит за този
данъчен период, подсъдимият К.Г., е включил неправомерно данъчната основа на фиктивно
документирани покупки по фактура с № ***, с данъчна основа 60 000 лв. и начислен ДДС в
размер на 12 000 лв., фактура с № ***, с данъчна основа 63 333,35 лв. и начислен ДДС в
размер на 12 666,67 лв. и фактура с № ***, с данъчна основа 51 666,65 лв. и начислен ДДС в
размер на 10 333,33 лева, всички с предмет на сделката “аванс по ДМА“. С оглед на невярно
отразените обстоятелства относно общия размер на данъчната основа на покупките с право
на пълен данъчен кредит, подсъдимият К.Г. невярно и неправомерно е отразил в клетка 41
„ДДС с право на пълен данъчен кредит“ е декларирал сумата от 35 000,00 лв.
В дневника за покупките на „***" ЕООД за м.октомври 2013 г., приложен към
справката-декларация по чл.125 ал.1 от ЗДДС и представен пред ТД на НАП – София, офис
Перник, и в използваните неистински фактури, фиктивно е било документирано, че
описаните суми в тях, представляващи аванс за покупка на ДМА е получен от „***" ЕООД и
е платен дължимия ДДС.
Процедурата по чл. 371, т. 2 от НПК, по която се е развило производството пред съда,
не предполага спор относно авторството на деянието. Подсъдимият К.Г. признава посочения
в обвинителния акт факт, че е извършил престъплението, за което е привлечен към
наказателна отговорност.
От обективна страна престъплението е извършено чрез нарушаване на разпоредбите
на Закона за данък добавена стойност, а именно – чл.125, ал.1 и ал.8 от ЗДДС, като
подсъдимият е използвал документи с невярно съдържание - справка декларация по ЗДДС и
приложения към нея дневник за покупки, и е представил същите пред органите на ТД на
НАП - София, офис Перник и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на
35 000,00 лв.
От субективна страна деянието е извършено умишлено по смисъла на чл.11, ал.2 от
НК. Наказателноправната теория и практика са категорични и непротиворечиви, че "За
умисъла може да се съди от средствата, с които е извършено деянието, от насоката и силата
18

на ударите, от мястото на нараняването, от разстоянието, от което се посяга на жертвата с
оръжие и други обстоятелства.“ /ППВС № 2/1957г./. Умисълът, като форма на вината и
елемент на престъплението, е конкретен факт от субективната реалност, принципно
познаваем чрез обективирането му в изменение на материалната действителност. Съдът не
разполага с друг когнитивен способ за установяване на неговото интелектуално и волево
съдържание освен обективния, всестранен и пълен анализ на съвкупността от всички
обстоятелства за извършеното деяние (решение № 291 от 16.01.2017 г. по н. д. № 997 / 2016
г. на Върховния касационен съд, второ наказателно отделение.) За наличието или липсата на
вина и по – специално на умисъл, решаващо значение имат не обясненията на дееца, а
обективно реализираното от него поведение. От анализа на доказателствения материал по
делото и действията, извършени от подсъдимия в изпълнение на деянието, съдът заключва
непротиворечиво, че подсъдимият К.Г. е действал умишлено, като безспорно е съзнавал
общественоопасния характер на деянията, предвиждал е общественоопасните последици и е
искал настъпването им. Деецът съзнава общественоопасния характер на деянието, когато
разбира, че то обуславя общественоопасните последици, че уврежда или застрашава
обществените отношения, които са непосредствен обект на съответното престъпление, а
предвижда настъпването на общественоопасните последици, когато е наясно, че няма
пречки, които да ги изключват.
Действително, престъплението се осъществява при пряк умисъл, когато извършителят
се насочва към причиняване на предвидените общественоопасни последици, при което целта
е свързана с постигане на този резултат, включва се в съдържанието на вината и
характеризира същата. Точното определяне на формата на вината е от съществено значение,
тъй като по този начин се очертават съответните разлики в психическото отношение на
дееца спрямо собственото му поведение, които от своя страна са от съществено значение при
определяне на вида и на размера на наказанието. Изхождайки от изложеното дотук, съдът
намира, че настоящето деяние безспорно е извършено при форма на вината пряк умисъл.
Този извод следва от механизма на извършване на деянието и по-конкретно от поведението
на подсъдимия. По изложените съображения решаващият съдебен състав достигна до
извода, че деянието на подсъдимия правилно е квалифицирано от прокуратурата по чл. 256,
ал.1 от НК, като правната квалификация не е оспорена от никоя от страните по делото,
включително и от защитата. Въз основа на така изложените съображения съдът призна
подсъдимия К.Г. за виновен в извършване на престъплението чл. 256, ал.1 от НК. При
индивидуализацията на наказанието, което следва да изтърпи подсъдимият, съдът взе
предвид обстоятелствата, които отегчават, както и тези, които смекчават отговорността му.
Като обстоятелства, които отегчават отговорността на подсъдимия, съдът взе предвид
общественоопасния характер на деянието, а като смекчаващи отговорността обстоятелства
съдът приема чистото съдебно минало на подсъдимия, трудовата му ангажираност,
изразеното критично отношение към извършеното и разкаянието за стореното, както и
обстоятелството, че вредите от престъплението са възстановени в хода на производството
пред съда. Съгласно разпоредбата на чл.256, ал.3 от НК, ако до приключване на съдебното
следствие в първоинстанционния съд получената сума бъде внесена в държавния бюджет, в
бюджета на държавното обществено осигуряване или в бюджета на НЗОК заедно с лихвите,
наказанието по ал.1 е лишаване от свобода до три години и глоба до хиляда лева. С оглед на
изложеното, съдът намери, че в настоящия случай приложение следва да намери
разпоредбата на чл.78а от НК. Нормата на чл. 78а от НК е императивна и задължава
съответния орган винаги, когато констатира наличието на визираните в нея предпоставки, да
я приложи, без да съобразява възможността чрез административна санкция да се постигнат
целите на наказанието, предвид степента на обществена опасност на дееца (Тълкувателно
решение № 1 от 28.09.2017 г. по тълк. д. № 1 / 2017 г. на Върховния касационен съд, ОСНК).
Безспорно е установено наличието и на трите законоустановени предпоставки, а именно - за
престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност подсъдимият К.Г. се
19

предвижда наказание лишаване от свобода до три години, подсъдимият не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а и сл. от НК, а причинените от
престъплението имуществени вреди са възстановени в държавния бюджет заедно с
дължимите лихви. Поради това съдът намира, че подсъдимият следва да бъде освободен от
наказателна отговорност като му се наложи административно наказание „глоба“ в
минималния размер от 1 000,00 лв., което съдът намери, че в конкретния случай би било
достатъчно за постигането на целите по чл. 36 от НК. С оглед признаването за виновен на
подсъдимия К.Г., съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК го осъди да заплати в полза на
държавата сумата от 1 334,46 лева, представляваща направени разноски по делото на етапа
на досъдебното производство по сметка на Окръжна прокуратура – Перник.
Относно Р.Л.Г..
Подсъдимата Р.Г. е годен наказателноправен субект, доколкото е пълнолетно
наказателноотговорно лице. Няма данни по делото същата да е имала или да има психически
проблеми, които да пораждат съмнение относно способността й да носи наказателна
отговорност, поради което съдът приема, че и към момента на деянието, както и по време на
провеждане на наказателното производство и на постановяването на присъдата, Р.Г. е могла
да разбира свойството и значението на деянията и да ръководи постъпките си, като е можела
да участва при провеждането на процесуално-следствени действия и да дава адекватни
обяснения. В настоящия случай подсъдимата Р.Г. е осъществила от обективна и субективна
страна елементите от състава на престъплението по чл.256, ал.1 от НК. От обективна страна,
за периода от 11.04.2014 г. до 06.06.2014 г. в гр.София и гр. Перник, в качеството си на
едноличен собственик на капитала и управител на дружество „***“ ЕООД, чрез използване
на документ с невярно съдържание – справка декларация по ЗДДС с вх.№ *** за данъчен
период 01.03.2014 г. – 31.03.2014 г. и приложения към нея дневник за покупки, подадени в
ТД на НАП -София, на ***, в които e отразила неосъществени /фиктивни/ сделки за покупки
по 4 бр. фактури, издадени от „***" ЕООД, всички с предмет на сделката “аванс“,
неправомерно е упражнила право на приспадане на данъчен кредит като е получила от
държавния бюджет неследваща се парична сума в големи размери - възстановен данъчен
кредит в размер на 42 000 лв., преведен на *** по сметка на дружеството в „Юробанк
България“ АД клон Перник. Безспорно е установено, че подадената от подсъдимата Р. Г.
справка декларация по ЗДДС с вх.№ *** за данъчен период 01.03.2014 г. – 31.03.2014 г. и
приложения към нея дневник за покупки, подадени в ТД на НАП -София, на ***.,
представлява документ с невярно съдържание. Подадената справка-декларация по чл.125
ал.1 от ЗДДС с вх.№ *** за данъчен период 01.03.2014 г. – 31.03.2014 г. е документ с
невярно съдържание, тъй като в клетка 31 от същата, отразяваща данъчната основа на
покупките с право на пълен данъчен кредит за този данъчен период, подсъдимата Р. Г., е
включила неправомерно данъчната основа на фиктивно документирани покупки по фактури
с № ***, с данъчна основа 58 333,33 лв. и начислен ДДС в размер на 11 666,67 лв, № ***, с
данъчна основа 60 000 лв. и начислен ДДС 12 000 лв., фактура № ***., с данъчна основа 45
833,33 лв. и начислен ДДС 9 166,67 лв. и № ***, с данъчна основа 45 333,33 лв. и начислен
ДДС в размер 49 166,67 лв., всички с предмет на сделката “аванс“. С оглед на невярно
отразените обстоятелства относно общия размер на данъчната основа на покупките с право
на пълен данъчен кредит, подсъдимата Р. Г. невярно и неправомерно е отразила в клетка 41
„ДДС с право на пълен данъчен кредит“ декларираната сума в размер на 42 000,00 лв. В
дневника за покупките на „***" ЕООД за м.Март 2014 г., приложен към справката-
декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС и представен пред ТД на НАП – София, и в
използваните фактури, фиктивно е било документирано, че описаните суми в тях,
представляващи аванс за покупка на ДМА, са получени от „***" ЕООД и е платен дължимия
ДДС. Процедурата по чл. 371, т. 2 от НПК, по която се е развило производството пред съда,
не предполага спор относно авторството на деянието. Подсъдимата Р.Г. признава посочения
в обвинителния акт факт, че е извършила престъплението, за което е привлечена към
20

наказателна отговорност.
От обективна страна престъплението е извършено чрез нарушаване на разпоредбите
на Закона за данък добавена стойност, а именно – чл.125, ал.1 и ал.8 от ЗДДС, като е
използвала документи с невярно съдържание - справка декларация по ЗДДС и приложения
към нея дневник за покупки, представила е същите пред органите на ТД на НАП - София и е
приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 42 000,00 лв.
От субективна страна деянието е извършено умишлено по смисъла на чл.11, ал.2 от
НК. От анализа на доказателствения материал по делото и действията, извършени от
подсъдимата в изпълнение на деянието, съдът заключва непротиворечиво, че Р.Г. е
действала умишлено, като безспорно е съзнавала общественоопасния характер на деянието,
предвиждала е общественоопасните последици и е искала настъпването им. Деецът съзнава
общественоопасния характер на деянието, когато разбира, че то обуславя
общественоопасните последици, че уврежда или застрашава обществените отношения, които
са непосредствен обект на съответното престъпление, а предвижда настъпването на
общественоопасните последици, когато е наясно, че няма пречки, които да ги изключват.
Престъплението се осъществява при пряк умисъл, когато извършителят цели
причиняване на предвидените общественоопасни последици, при което целта е свързана с
постигане на този резултат, включва се в съдържанието на вината и характеризира същата.
Точното определяне на формата на вината е от съществено значение, тъй като по този начин
се очертават съответните разлики в психическото отношение на дееца спрямо собственото
му поведение. А точното и ясно очертаване на психическото отношение на дееца към
деянието е от съществено значение при определяне на вида и на размера на съответното
наказание. По изложените съображения, решаващият съдебен състав достигна до извода, че
деянието на подсъдимата правилно е квалифицирано от прокуратурата по чл. 256, ал.1 от
НК, като правната квалификация не е оспорена от никоя от страните по делото, включително
и от защитата. Въз основа на така изложените съображения съдът призна подсъдимата Р.Г. за
виновна в извършване на престъплението чл. 256, ал.1 от НК.
При индивидуализацията на наказанието, което следва да изтърпи подсъдимата, съдът
взе предвид обстоятелствата, които отегчават, както и тези, които смекчават отговорността
й. Като обстоятелства, които отегчават отговорността на подсъдимата, съдът взе предвид
общественоопасния характер на деянието, а като смекчаващи отговорността обстоятелства
съдът приема чистото съдебно минало на подсъдимата, както и изразеното критично
отношение към извършеното и разкаянието за стореното.
Следва да се посочи, че в настоящия случай няма основание за приложение на чл. 55
от НК, доколкото не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства. В тази връзка следва да се отбележи, че самопризнанието на
подсъдимата по чл. 371, т. 2 от НПК не следва да се взема предвид като допълнително
смекчаващо отговорността обстоятелство, доколкото същото е отчетено от разпоредбата на
чл. 373, ал. 2 от НПК, съответно на чл. 58а от НК, с оглед предвидената редукция на
наказанието „лишаване от свобода“. По тези съображения, след преценка на
обстоятелствата, които индивидуализират отговорността на подсъдимата поотделно и в
тяхната съвкупност, включително и обстоятелството, че до приключване на съдебното
следствие в първоинстанционният съд получената сума от 42 000,00 лв. не е била внесена в
бюджета, съответно вредите от деянието не са възстановени, съдът намира, че на
подсъдимата следва да се наложи наказание „лишаване от свобода“ в размер на 2 години,
което е в минималния размер на предвиденото наказание в чл.256, ал.1 от НК. Така
определеното наказание като продължителност е достатъчно строго, за да подейства
възпиращо спрямо подсъдимата при евентуално нейно бъдещо противоправно поведение.
Съдът намира, че с посочената санкция биха се постигнали и целите на генералната
превенция, доколкото същата ще въздейства предупредително и възпиращо и върху
21

обществото.
Съгласно разпоредбата на чл. 58а от НК, когато съдебното производство е проведено
по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, съдът следва да определи
размера на наказанието „лишаване от свобода“ по общите правила на НК, като впоследствие
редуцира размера му с една трета. В настоящия случай съдът определи наказание на
подсъдимата в размер на две години лишаване от свобода, като след прилагането на
разпоредбата на чл. 58а от НК и редуциране на размера на наказанието с една трета, съдът
достигна до извода, че на подсъдимата Р.Г. следва да бъде наложено наказание лишаване от
свобода в размер на една година и четири месеца. С оглед наличието на предпоставките,
визирани в чл.66, ал.1 НК, изтърпяването на така определеното наказание следва да бъде
отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Относно разноските
С оглед признаването за виновна на подсъдимата Р.Г., съдът на основание чл.189, ал.3
от НПК я осъди да заплати в полза на държавата сумата от 1 334,46 лева, представляваща
направени разноски по делото на етапа на досъдебното производство по сметка на Окръжна
прокуратура – Перник.
Относно К. В. ГЮР.
Подсъдимата К.Г. е годен наказателноправен субект, доколкото е пълнолетно
наказателноотговорно лице. Няма данни по делото същата да е имала или да има психични
проблеми, които да пораждат съмнение относно способността й да носи наказателна
отговорност, поради което съдът приема, че и към момента на деянието, както и по време на
провеждане на наказателното производство и на постановяването на присъдата, К.Г. е могла
да разбира свойството и значението на деянията и да ръководи постъпките си, като е можела
да участва при провеждането на процесуално-следствени действия и да дава адекватни
обяснения.
В настоящия случай, подсъдимата К.Г. е осъществила от обективна и субективна
страна елементите от състава на престъплението по чл.256, ал.2, пр.4 във вр. ал.1, вр.26, ал.1
от НК.
От обективна страна, в периода от 14.11.2013г. до 06.06.14г. в гр.София и гр.Перник,
в условията на продължавано престъпление, лично и чрез упълномощеното лице К. В. Г., в
качеството си на едноличен собственик на капитала и управител на две дружества: „***“
ЕООД и „***“ ЕООД, чрез използване на документи с невярно съдържание - справки
декларации по ЗДДС и приложени към тях дневници за покупки, подадени в ТД на НАП -
София - офис Перник за данъчни периоди 01.10.2013г. - 31.10.2013г. и 01.04.2014г. -
30.04.2014г., в които отразила неосъществени /фиктивни/ сделки за покупки по 8 броя
фактури, издадени от „***“ ЕООД, всички с предмет на сделката “аванс по ДМА“ и
неправомерно упражнила право на приспадане на данъчен кредит в размер на 77 000лв.,
получила от държавния бюджет неследваща се парична сума в особено големи размери на
обща стойност 77 000лв - възстановен данъчен кредит в размер на 77 000лв., от които
данъчен кредит в размер на 35 000,00 лв. преведен на 10.12.2013 г. по сметка на
дружеството в „Банка ДСК“ АД клон Перник, и данъчен кредит в размер на 42 000,00 лв.,
преведен на 06.06.2014 г. по сметка на дружеството в „Юробанк България“ АД – клон
Перник.
Безспорно е установено, че подадените от подсъдимата К.Г. справка декларация по
ЗДДС с вх.№ *** за данъчен период 01.10.2013г. - 31.10.2013г. и приложения към нея
дневник за покупки, подадени в ТД на НАП - София - офис Перник на *** и справка
декларация по ЗДДС с вх.№ *** и приложения към нея дневник за покупки, подадени в ТД
на НАП -София, офис Надежда, представляват документи с невярно съдържание.
Подадената справка-декларация по чл.125 ал.1 от ЗДДС с вх.№ *** за данъчен период
22

01.10.2013г. - 31.10.2013г. е документ с невярно съдържание, тъй като в клетка 31 от същата,
отразяваща данъчната основа на покупките с право на пълен данъчен кредит за този данъчен
период, подсъдимата К.Г. е включила неправомерно данъчната основа на фиктивно
документирани покупки по фактура с № ***, с данъчна основа 50 000лв. и начислен ДДС в
размер на 10 000лв, фактура с № ***, с данъчна основа 53 333,35лв. начислен ДДС в размер
на 10 666,67лв., фактура с № *** с данъчна основа 51 666,65лв. и начислен ДДС в размер на
10 333,33лв. и фактура с № ***, с данъчна основа 20 000 лв. и начислен ДДС в размер 4
000лв., всички с предмет на сделката “аванс по ДМА“. С оглед на невярно отразените
обстоятелства относно общия размер на данъчната основа на покупките с право на пълен
данъчен кредит, подсъдимата К.Г. невярно и неправомерно е отразила в клетка 31 „данъчна
основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит“ като е декларирала сума в
размер на 175 000 лева, а в клетка 41 „ДДС с право на пълен данъчен кредит“ декларирала
сума в размер на 35 000 лева.
В дневника за покупките на „***" ЕООД за м.октомври 2013 г., приложен към
справката-декларация по чл.125 ал.1 от ЗДДС и представен пред ТД на НАП – София, офис
Перник, и в използваните неистински фактури, фиктивно е било документирано, че
описаните суми в тях, представляващи аванс за покупка на ДМА са получени от „***"
ЕООД и е платен дължимия ДДС.
Подадената справка-декларация по чл.125 ал.1 от ЗДДС с вх.№ № *** от *** за
данъчен период м.04.2014г. е документ с невярно съдържание, тъй като в клетка 31 от
същата, отразяваща данъчната основа на покупките с право на пълен данъчен кредит за този
данъчен период, подсъдимата К.Г. е включила неправомерно данъчната основа на фиктивно
документирани покупки по фактура № ***„ с данъчна основа 50 000 лева и ДДС в размер на
10 000 лева, на обща стойност 60 000 лева, фактура № ***, с данъчна основа 41 666,67 лева и
ДДС в размер на 8 333,33 лева, на обща стойност 50 000 лева, фактура № ***„ с данъчна
основа 58 333,33 лева и ДДС в размер на 11 666,67 лева, на обща стойност 70 000 лева и
фактура № ***, с данъчна основа 60 000 лева и ДДС в размер на 12 000 лева, на обща
стойност 72 000 лева. С оглед на невярно отразените обстоятелства относно общия размер на
данъчната основа на покупките с право на пълен данъчен кредит, подсъдимата К.Г. невярно
и неправомерно е отразила в клетка 31 „данъчна основа на получените доставки с право на
пълен данъчен кредит“, като е декларирала сума в размер на 210 000 лева, а в клетка 41
„ДДС с право на пълен данъчен кредит“ декларирала сума в размер на 42 000 лева. В
дневника за покупките на „***" ЕООД за м.април 2014 г., приложен към справката-
декларация по чл.125 ал.1 от ЗДДС и представен пред ТД на НАП – София, офис Перник, и
в използваните неистински фактури, фиктивно е било документирано, че описаните суми в
тях, представляващи аванс за покупка на ДМА са получени от „***" ЕООД и е платен
дължимия ДДС. Процедурата по чл. 371, т. 2 от НПК, по която се е развило производството
пред съда, не предполага спор относно авторството на деянието. Подсъдимата К.Г. признава
посочения в обвинителния акт факт, че е извършила престъплението, за което е привлечена
към наказателна отговорност.
От обективна страна престъплението е извършено чрез нарушаване на разпоредбите
на Закона за данък добавена стойност, а именно – чл.125, ал.1 и ал.8 от ЗДДС, като е
използвала документи с невярно съдържание - справка декларация по ЗДДС и приложения
към нея дневник за покупки, представила е същите пред органите на ТД на НАП – София
офис Перник и ТД на НАП – София, офис Надежда, и е приспаднала неследващ се данъчен
кредит в особено големи размери, а именно 77 000,00 лв.
От субективна страна деянието е извършено умишлено по смисъла на чл.11, ал.2 НК.
От анализа на доказателствения материал по делото и действията, извършени от
подсъдимата в изпълнение на деянието, обстоятелството, че в условията на продължавано
престъпление подсъдимата е извършвала еднороди изпълнителни деяния, които
23

осъществяват поотделно различни състави на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка, като всяко едно е било
довършено и е довело до целения резултат, а именно получаване от държавата на
неследваща се парична сума, съдът заключва непротиворечиво, че К.Г. е действала
умишлено, като безспорно е съзнавала общественоопасния характер на деянието,
предвиждала е общественоопасните му последици и е искала настъпването им. Деецът
съзнава общественоопасния характер на деянието, когато разбира, че то обуславя
общественоопасните последици, че уврежда или застрашава обществените отношения, които
са непосредствен обект на съответното престъпление, а предвижда настъпването на
общественоопасните последици, когато е наясно, че няма пречки, които да ги изключват.
Престъплението се осъществява при пряк умисъл, когато извършителят цели причиняване на
предвидените общественоопасни последици, при което целта е свързана с постигане на този
резултат, включва се в съдържанието на вината и характеризира същата. Точното
определяне на формата на вината е от съществено значение, тъй като по този начин се
очертават съответните разлики в психическото отношение на дееца спрямо собственото му
поведение. А точното и ясно очертаване на психическото отношение на дееца към деянието
е от съществено значение при определяне на вида и на размера на съответното наказание. По
изложените съображения, решаващият съдебен състав достигна до извода, че деянието на
подсъдимата правилно е квалифицирано от прокуратурата по чл.256, ал.2, пр.4 във вр. ал.1,
вр.26, ал.1 от НК, като правната квалификация не е оспорена от никоя от страните по делото,
включително и от защитата.
По така изложените съображения, съдът призна подсъдимата К.Г. за виновна в
извършване на престъплението чл.256, ал.2, пр.4 във вр. ал.1, вр.26, ал.1 от НК. Правилно е
установено, че престъплението е извършено в условията на продължавано престъпление.
Достатъчни според съда са само две деяния. Не се изискват "поредица", "множество",
"система" и т.н. от деяния. Върховните съдии приемат, че като конкретна проява на дееца
всяко деяние настъпва в определено време и място. Макар и да са обединени в едно
престъпление, между отделните деяния в продължаваното престъпление има
непродължителни периоди от време.
Безспорно е установено от приетите по делото съдебно-икономическа и двойна
икономическо-счетоводна експертиза, че получената сума от подсъдимата е в особено
големи размери, с оглед разпоредбата на чл.93, т.14 от НК. Критерият за имущество или
сума в „особено големи размери“ е установен в практиката и същият представлява
съотношение между стойността на имуществото и размера на минималната работна заплата
за страната. На подсъдимата К.Г. е повдигнато обвинение за получаване на сума в особено
големи размери, а именно сума, която надхвърля 140 пъти размера на MP3, установена за
страната в инкриминирания период. Размерът на минималната работна заплата за 2013г. е
бил 310 лева, а за 2014г. - 340 лева. Получената от К.Г. неследваща се сума от 77 000 лева
представлява 226 пъти MP3 за 2014 г. и безспорно осъществява признака „особено големи
размери".
При индивидуализацията на наказанието, което следва да изтърпи подсъдимата, съдът
взе предвид обстоятелствата, които отегчават, както и тези, които смекчават отговорността
й. Като обстоятелства, които отегчават отговорността на подсъдимата, съдът взе предвид
общественоопасния характер на деянието, а като смекчаващи отговорността обстоятелства
съдът приема чистото съдебно минало на подсъдимата, трудовата й ангажираност, както и
изразеното критично отношение към извършеното и искреното разкаяние за стореното.
Следва да се посочи, че и в настоящия случай няма основание за приложение на чл.
55 от НК, доколкото не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства. Самопризнанието на подсъдимата по реда на чл. 371, т. 2 от
НПК не следва да се взема предвид като допълнително смекчаващо отговорността
24

обстоятелство, доколкото същото е отчетено от разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК,
съответно на чл. 58а от НК, с оглед предвидената редукция на наказанието „лишаване от
свобода“. По тези съображения, след преценка на обстоятелствата, които индивидуализират
отговорността на подсъдимата поотделно и в тяхната съвкупност, включително и
обстоятелството, че до приключване на съдебното следствие в първоинстанционният съд,
получената от подсъдимата сума от 77 000,00 лв. не е била внесена в бюджета, съответно
вредите от престъплението не са възстановени, то съдът намира, че на подсъдимата следва
да се наложи наказание „лишаване от свобода“ в размер на 3 години, което е в минималния
предвиден в закона размер. Съдът намира, че с посочената санкция биха се постигнали и
целите на генералната превенция, доколкото същата ще въздейства предупредително и
възпиращо и върху обществото.
Съгласно разпоредбата на чл. 58а от НК, когато съдебното производство е проведено
по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, съдът следва да определи
размера на наказанието „лишаване от свобода“ по общите правила на НК, като впоследствие
редуцира размера му с една трета. В настоящия случай съдът определи наказание на
подсъдимата в размер на три години лишаване от свобода, като след прилагането на
разпоредбата на чл. 58а от НК и редуциране на размера на наказанието с една трета, съдът
достигна до извода, че на подсъдимата К.Г. следва да бъде наложено наказание лишаване от
свобода в размер на две години. С оглед наличието на предпоставките, визирани в чл.66,
ал.1 НК, изтърпяването на така определеното наказание следва да бъде отложено за срок от
три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съгласно правната доктрина и съдебната практика, същността на наказанията
лишаване от права се свежда до налагане с присъдата на забрана деецът да заема даден вид
държавна или обществена длъжност или да упражнява конкретна професия или дейност.
Забраната трябва да се отнася до конкретна длъжност, професия или дейност като цяло, а
предпоставка за налагането й е деецът да притежава правото да ги упражнява преди
постановяване на присъдата (в този смисъл решение № 172 от 17.12.2020 г. по н. д. № 631 /
2020 г. на Върховния касационен съд, второ наказателно отделение). С оглед разпоредбата
на чл.256, ал.2 от НК на подсъдимата К.Г. следва да бъде наложено наказание „лишаване от
право да упражнява търговска дейност“ за срок от две години. Безспорно към момента на
извършване на престъплението подсъдимата К.Г. е имала качеството „търговец“ по смисъла
на чл.1, ал. от ТЗ и именно упражняването на търговска дейност от подсъдимата е
послужило на същата, за извършване на инкриминираното деяние. В допълнение,
разпоредбата на чл.256, ал.2 от НК предвижа кумулативното налагане на наказанията
„лишаване от права“ и „конфискация по смисъла на чл.37, ал.1, т. 6 и т.7 НК“ с основното
наказание „лишаване от свобода“.
Относно наложеното наказание „конфискация“ на част от имуществото на
подсъдимата К.Г., а именно лек автомобил марка „Ситроен“, модел „С 4“, с номер на рама
***, с номер на мотор ***, същото е конфискувано на основание чл.256 ал.2, предл.4-то, вр.
ал.1, вр. чл.26 ал.1, във вр. с чл.57, ал.2, във вр. с чл.37, ал.1, т.3, във вр. с чл.44, ал.1 от НК.
Наказанието конфискация има за цел да подсили превантивното и възпитателното
въздействие върху дееца за извършеното от него престъпление, като допълва въздействието
на основното наказание лишаване от свобода (в този смисъл решение № 447 от 28.01.2016 г.
по н. д. № 1189 / 2015 г. на Върховния касационен съд, второ наказателно отделение). При
определяне размера на конфискацията съдът трябва да се ръководи от принципите за
индивидуализацията, а не от това, дали стойността на конфискуваното имущество на дееца
покрива щетите от престъплението (в този смисъл решение № 88 от 20.II.1986 г., по н.д. №
19/86 г., I н.о.). В тази връзка съдът намира за справедливо определен в настоящия случай
обемът на имуществото, което следва да бъде конфискувано, а именно – лекият автомобил
„Ситроен“, модел „С 4“, с номер на рама ***, с номер на мотор ***. С оглед признаването за
виновна на подсъдимата К.Г., съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК я осъди да заплати в
25

полза на държавата сумата от 1 334,46 лева, представляваща направени разноски по делото
на етапа на досъдебното производство по сметка на Окръжна прокуратура – Перник.
Мотивиран от изложеното и в същия смисъл съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

26

Съобщи за изтекли лични данни