Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………….
гр. София, 20.08.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД - Наказателно отделение, 10-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на шести юни две хиляди и
осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ : РУСИ АЛЕКСИЕВ,
мл. с. АНДРЕЙ Г.,
при секретаря Елка Григорова и в
присъствието на прокурора Анелия Неделчева, като разгледа докладваното от съдия Алексиев ВНОХД
№ 2038 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е по реда на глава
XXI от НПК.
С присъда от 09.05.2017 г. по НОХД № 24474/2011 г., Софийски районен съд –
Наказателно отделение (СРС – НО), 103-ти състав, е признал подс. М.Н.Д. за
невинен по повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по чл. 194,
ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал.
Отхвърлил е предявения от гражданския ищец (ГИ) Д.Р.Ж., на основание чл. 45 от ЗЗД, граждански иск, в размер на 518 лева, като неоснователен и недоказан.
Постановил е, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, сторените по делото разноски
да останат за сметка на държавата.
Недоволен от така постановената
присъда е останал прокурор при Софийска районна прокуратура (СРП), който, в
срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, е депозирал протест. В него се твърди, че
присъдата е неправилна. Прави се анализ на обясненията на подсъдимото лице и
показанията на свидетеля Д. Ж.. Въз основа на същия, се заключава, че
инкриминираните с обвинителния акт вещи са противозаконно отнети от подс. Д., с
намерение за своенето им, с което е осъществен съставът на престъпление по чл.
194, ал. 1 от НК. Изрично се изтъква, че инкриминираното според прокуратурата
деяние не осъществява състава на престъпление по чл. 323 от НК, като в тази
връзка се посочват решения № 603/1999 г.
и № 242/1993 г., и двете на ВКС. Желае
се отмяна на оправдателната първоинстанционна присъда и постановяването на
нова, осъдителна, за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, за което е
повдигнато с внесения в СРС обвинителен акт обвинение на подс. Д..
С подадения въззивен протест с
допълнение не се правят искания за събиране на доказателства от въззивния съд.
В
разпоредително заседание от 08.05.2018 г., въззивният съд, по реда на чл. 327
от НПК, след като се запозна с протеста и с приложените материали към делото,
намери, че не е необходим разпитът на подсъдимия. Намери, също така, че не се
налага провеждането на въззивно съдебно следствие за обезпечаване на
правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното
решаване на делото.
С оглед разпоредбата на чл. 329, ал.
2 от НПК и повдигнатото срещу подсъдимото лице обвинение за престъпление, което
се явява тежко, по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, а именно наказуемо с
наказание „лишаване от свобода” повече от пет години, въззивният съд прецени,
че присъствието му в съдебното заседание е задължително.
В открито съдебно заседание,
представителят на СГП поддържа така подадения протест, по съображенията,
изложени в него. Сочи, че от събраните по делото доказателства се установява
извършеното от подсъдимия деяние. Пледира за отмяна на първоинстанционната
присъда и постановяване на нова, с която подс. Д. да бъде осъден за извършеното
деяние.
Частният обвинител и граждански
ищец Д.Р.Ж., редовно призован, не се явява и не ангажира становище по фактите и
обстоятелствата, включени в предмета на доказване и по постъпилия въззивен
протест.
Защитникът
на подсъдимия Д. – адв. Б., от САК, акцентира, че в протеста не се навеждат доводи
кои обстоятелства са останали неизяснени, правилно ли е установена фактическата
обстановка и верни ли са правните изводи на първоинстанционния съд, което
затруднява защитата да прецени по какви съображения се иска отмяна на
атакувания съдебен акт. Посочва, че първоинстанционният съд е положил
максимални усилия, в продължение на осем години, да събере всички основни
доказателства по делото, като е установил правилно фактическата обстановка и е
извел правилни и обосновани правни изводи. Намира, че при постановяване на
присъдата не са допуснати съществени процесуални нарушения и постановения
съдебен акт се явява правилен и законосъобразен. Желае първоинстанционната
присъда да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна, а протестът на
прокурора при СРП да бъде оставен без уважение.
Подсъдимият
Д., редовно призован, се явява пред въззивния съд. В правото си на лична защита
и на последна дума, желае присъдата на първоинстанционния съд да бъде
потвърдена.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, протестирания
съдебен акт, изложеното във въззивния протест, както и доводите и възраженията,
направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото
му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен
акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост,
съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното :
Въззивният
протест е подаден в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на
изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустим и следва да
бъде разгледан.
За да
постанови обжалваната присъда, СРС е провел съдебно следствие по общия ред. Приобщил
е по реда на чл. 283 от НПК, а именно чрез прочитане, събраните на досъдебното
производство писмени доказателствени средства. Съобразил е събраните пред него
и на досъдебното производство относими гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, заключение на способ за доказване - експертиза, а
именно : гласни доказателствени средства
- обясненията на подс. Д., снети в открито съдебно заседание (о.с.з.) на
26.01.2016 г. (л. 249 – л. 250 от съдебното производство), показанията на св. А.Б.Д., снети в
о.с.з. на 10.06.2016 г. (л. 292 – л. 293 от съдебното производство), показанията
на св. Д.Р.Ж., снети в о.с.з. на 20.04.2012 г. (л. 16/гръб – л. 17 от съдебното
производство) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281,
ал. 1, т. 4 от НПК, показанията на св. Е.П.Т., снети в хода на досъдебното
производство и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281,
ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 от НПК (л. 22 от досъдебното производство), показанията
на св. П.П.М., снети в хода на досъдебното производство и приобщени към
доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от НПК
(л. 68 от досъдебното производство) ; писмените
доказателствени средства - протоколи за претърсване и изземване от
30.08.2011 г. (л. 70 – л. 71 и л. 74 – л. 75 от досъдебното производство), протокол
за оглед на веществени доказателства (л. 103 – л. 104 от досъдебното
производство), разписки (л. 101, л. 102 и л. 110 от досъдебното производство), справка
за съдимост на подсъдимия (л. 13 от съдебното производство), експертно решение № 1822 от 24.09.2008 г. по отношение на същия
(л. 85 от досъдебното производство) ; способи
на доказване – заключения на съдебно - икономическа експертиза (л. 28 от
досъдебното производство) и допълнителна съдебно - икономическа експертиза (л.
94 – л. 95 от досъдебното производство) и веществено
доказателствено средство – снимки към протокол за оглед на местопроизшествие
(л. 105 – л. 108 от досъдебното производство), оформени във фотоалбум.
Пред настоящата съдебна
инстанция не бе проведено съдебно следствие, респективно не бяха представени и
събрани нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд изгради
своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и
проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, които
намери за достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволят формиране на
еднозначни изводи по фактите.
Въззивният съд намира, че
вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав по съставомерните
факти е формирано въз основата на правилен анализ на събраните по делото
доказателствени материали, като изцяло споделя доводите и съображенията му относно
показанията на разпитаните свидетели, приложените писмени доказателствени
средства и използвания способ на доказване - експертиза. Първостепенният съд в
основни линии е кредитирал показанията на свидетелите Д.Ж., Е.Т. и А.Д., с
изключение на твърденията на св. Ж., относно отправени по адрес на Г.заплахи от
сина на подсъдимия и относно обстоятелството, дали е знаел, че св. М.е новият
наемател в жилището и кога е взета компютърната конфигурация от страна на Д..
Съдът е кредитирал и показанията на св. П.М., с изключение на твърденията му,
досежно смяната на ключалката на жилището от страна на подс. Д.. СРС е дал вяра
и на обясненията на подс. Д., като не е кредитирал единствено обясненията му в
частта им, в която същият е посочил, че не е знаел чии са инкриминираните вещи,
като смятал, че са на М.Г., както и относно отправените му заплахи от Т..
Съдът, постановил атакувания съдебен акт, е кредитирал изцяло посочените
по-горе писмени доказателствени средства и заключения на способи за доказване –
експертизи. На базата на така събраните и проверени доказателства и
доказателствени средства е изградил своето вътрешно убеждение, относно
фактическата обстановка по делото, която се споделя напълно и от настоящия
съдебен състав.
С оглед горното,
въззивният съдебен състав намира, че не са налице основания за съществена
промяна на установената от районния съд фактическа обстановка, тъй като, от
една страна, пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и
обстоятелства, а от друга, същата е правилно установена, на база вярна и точна
преценка на доказателствения материал.
Настоящата инстанция не
установи възможност, въз основа на наличните доказателства, да се стигне до
съществено различни изводи относно фактологията, приета от първоинстанционния
съд, която се изразява в следното :
През лятото на 2010 г., подс. М.Д.
отдавал под наем жилище, в което преди това живеела майка му, находящо се в гр.
София, ж. к. „*******. Към м. август 2010 г., наематели в жилището били
свидетелите Е.Т. и М.Г., които живеели дълго време там под наем. Тъй като
решили да се оженят, напуснали жилището на 17.08.2010 г., за което св. Т. се
обадил на подс. Д.. В жилището свидетелите Т. и М.Г.имали хладилник – фризер,
марка „Краун“, собственост на св. Г., който ползвали, докато живеели под наем. В
наетото жилище св. Д.Ж. – приятел на св. Т., оставил на съхранение компютърна
конфигурация „NEO 4316 Xperience“, монитор „Филипс“, заедно с документите за
тях, клавиатура за компютър, мишка за компютър и два броя тонколони, тъй като
през м. май 2010 г. отишъл да работи в Слънчев бряг. Описаната компютърна
конфигурация св. Ж. бил закупил през 2009 г., съвместно със своя приятел - Б.Д.,
от МОЛ „Сити център“, магазин „Технополис“, но впоследствие дал на Д.неговата
част от парите.
На 17.08.2010 г., свидетелите Е.Т. и
М.Г.напуснали жилището, а горепосочените вещи останали в апартамента, като след
това в жилището се нанесъл техния общ познат - св. П.М., на когото св. Т.
заявил, че напуска жилището. Тъй като св. М.пожелал да живее там под наем, св. Т.
му дал собствените си ключове и св. М.се нанесъл в същото, като св. Т. се
обадил на подс. М.Д. да му каже, че е намерил наемател.
Впоследствие, на 02.09.2010 г., в
жилището дошъл наемателят – подс. М.Д., който заявил на св. П.М., който с брат
си правели освежителен ремонт в същото, че предходният наемател - св. Т., му
дължи за неплатени консумативи във връзка със сметките за вода, ток и други,
общо 670 лева. Подсъдимият видял в апартамента посочените по-горе вещи –
компютърна конфигурация, собственост на св. Ж., която била в кашони. Свидетелят
М.му казал да прибере същата, тъй като щял да ги изнесе на стълбището и не го
интересувала, като свалили кашоните с компютърната конфигурация и подс. Д. ги
качил в автомобила си. Подсъдимото лице взело и хладилника, марка „Краун“,
собственост на св. М.Г.. Така прибраните вещи подсъдимият занесъл в апартамента
си в ж. к. „Красна поляна“, бл. № *******,
с намерение да ги държи, докато св. Т. не му издължи парите за неплатените
консумативи, докато е ползвал под наем жилището в ж. к. „Илинден“. При
качването на хладилника в жилището на подс. Д., помогнал неговия приятел - св. А.Д.,
тъй като и подсъдимият му бил вършил много услуги, като на същия Д. обяснил
откъде са тези вещи и защо ги е взел.
Същевременно, св. П.М.се обадил на
св. Е.Т. и му казал за взетите от подс. Д. компютърна конфигурация и хладилник,
в резултат на което същият се обадил на подс. Д.. Последният му заявил, че ще
върне вещите, когато той му издължи сумата от 670 лева, формирана от
неплатените сметки за вода, ток и други, които свидетелят консумирал, докато ползвал
под наем апартамента в ж. к. „Илинден“.
След като св. Д.Ж. се върнал от
морето, се обадил на св. Е.Т. и поискал да си вземе компютърната конфигурация,
като Т. му разказал за случилото се и по-късно св. Ж. се обаждал на подс. Д.,
за да му върне последният компютърната конфигурация, тъй като била негова. Подсъдимият
Д. и на него казал, че ги държи, тъй като св. Т. му дължи парична сума, по
повод използваното от него жилище, като между двамата възникнали пререкания във
връзка с взетата от подсъдимото лице компютърна конфигурация. В резултат на това,
св. Д.Ж. отишъл и подал заявление за случилото се до началника на 03 РУ – СДВР.
Подсъдимият М.Д. съхранявал вещите –
компютърната конфигурация на св. Ж., в апартамента си, като бил казал на
близките си никой да не ги пипа, както и хладилника, въпреки че неговият
приятел св. А.Д. му предложил да ги продаде и да си удовлетвори вземането. На
това предложение подсъдимият отказал с думите, че ще ги върне, когато му бъдат
заплатени дължимите пари от св. Т., а на по-късен етап върнал хладилника –
фризер в жилището в ж. к. „Илинден“, тъй като му пречел.
По повод на подаденото заявление от
св. Ж., било образувано наказателно производство, в хода на което, при
извършено претърсване в жилището на подс. Д. в ж. к. „Красна поляна“ от
служители на 03 РУ – СДВР, била намерена и иззета компютърната конфигурация
„NEO 4316 Xperience“, с монитор „Филипс“, клавиатура за компютър, мишка за
компютър и два броя тонколони, за което бил съставен протокол за претърсване и
изземване от 30.08.2011 г. На същата дата, от апартамента на ет. 3 на бл. 17 в
ж. к. „Илинден“, бил иззет и хладилника с фризер, марка „Краун“. На
компютърната конфигурация бил извършен оглед, за което бил съставен протокол за
оглед на веществени доказателства от 14.10.2011 г., след което с разписка
същата била върната на св. Д.Ж., а хладилника – фризер, марка „Краун“ - на св. М.Г..
Междувременно, и подс. Д. подал жалба до началника на 03 РУ – СДВР, срещу св. Е.Т.
за дължимата му от същия сума.
Стойността на компютърна конфигурация „NEO 4316 Xperience“
била 310 лева, стойността на монитора „Филипс“ - 175 лева, стойността на
клавиатура за компютър - 10 лева, стойността на мишка за компютър - 5 лева, а
на двете броя тонколони – общо 18 лева, като общата стойност на тези вещи била
518 лева.
Подсъдимият М.Н.Д. е роден
на *** ***, българин, българско гражданство, със средно образование, женен,
пенсионер, живущ ***, ж. к. „Красна поляна“, бл. № *******, ЕГН **********.
Същият е неосъждан.
Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по
съществото си кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на
прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в
тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката на доказателствата,
по отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване,
съобразно очертаните от обвинителния акт рамки, е направена в съответствие с правилата
на формалната логика. В мотивите на постановената присъда решаващият съд по ясен
и убедителен начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното си
убеждение, като е извършил правилен анализ на доказателствата и средствата за
тяхното установяване. Обсъдени са противоречията в доказателствените материали
и са изложени убедителни доводи относно това кои доказателства съдът кредитира
и кои – не. Настоящият въззивен състав, като напълно се солидаризира с
доказателствения анализ на първата инстанция, счете, че се явява безпредметно
той да бъде преповтарян в настоящото изложение. В тази връзка е необходимо да
се посочи, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от
предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно
доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за
да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста
(решение № 181/2012 г. на ВКС, І н. о.,
решение № 372/2012 г. на ВКС, III н. о.,
решение № 513/2013 г. на ВКС, І н. о.,
решение № 371/2016 г. на ВКС, ІІІ н.
о.).
Без
да бъдат преповтаряни изводите на СРС, настоящият съдебен състав намира за
необходимо, с оглед на доводите и възраженията, залегнали в протеста, както и в
съответствие със законово вмененото му задължение за служебна проверка на
правилността на присъдата в цялост, да посочи следното :
Правилно
при формиране на изводите си по фактите първият съд се е доверил на показанията
на св. Е.Т., снети в хода на досъдебното производство и приобщени към
доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред, като е приел, че
същите са в общи линии единни, еднопосочни, взаимнодопълващи се,
непротиворечиви и намират опора в доказателствената съвкупност. Така, въз
основа на показанията на този свидетел, които кореспондират по небудещ съмнение
начин с показанията на свидетелите М.и Ж. и с обясненията на подсъдимия, се
установява, че свидетелите Т. и М.Г.живеели под наем в жилище, собственост на
подсъдимия, находящо се на посочения по-горе адрес, до 17.08.2010 г. На тази
дата те напуснали жилището и го преотстъпили за ползване на св. М., за което
уведомили наемодателя Д.. Показанията на този свидетел, които се подкрепят и от
съобщеното от св. Ж., послужиха на инстанциите по същество при формиране на
изводите им и относно оставените при напускането на имота от страна на Т. и Г.вещи,
а именно хладилник – фризер, марка „Краун“, собственост на Г., компютърна
конфигурация „NEO 4316 Xperience“, монитор „Филипс“, клавиатура за компютър, мишка
за компютър, два броя тонколони – последните собственост на св. Ж.. Правилно
СРС е отбелязал, че показанията на св. Т. не могат да бъдат кредитирани с
доверие единствено относно модела на монитора, оставен в жилището от св. Ж.,
като противоречието в показанията на последните добре се обяснява с изминалия
период от време между датата на възприемане на фактите и обстоятелствата,
относими към предмета на доказване – неустановена по делото дата през пролетта
или лятото на 2010 г., когато св. Ж. оставил компютърната конфигурация в
жилището, и датата на депозиране на показанията на св. Т. пред водещия
разследването – 07.02.2011 г. Марката и моделът на инкриминирания монитор се
установяват по несъмнен начин от отразеното в протокола за претърсване и
свързаното с нето изземване от жилището, обитавано от подсъдимия.
Настоящата
инстанция няма основания да ревизира и изводите на първоинстанционния съд,
досежно кредитируемостта на показанията на св. Т. и в частта им, в която същият
съобщава, че е получил обаждане от страна на св. М., от когото разбрал, че
подс. Д. е взел инкриминираните вещи, както и относно разговора му с Д., който
изявил претенция за заплащане на сумата от 670 лева, за да му върне вещите. В
тази насока са и показанията на свидетелите Ж. и М..
Противоречия
между така събраните по делото гласни доказателствени средства се констатира по
отношение на датата, на която подс. Д. е посетил жилището и взел
инкриминираните вещи. Така, св. Т. сочи, че това е станало в края на м. август
2010 г., св. М.съобщава, че е било началото на м. септември 2010 г., а св. Д. и
подсъдимия излагат твърдения, че последният е изнесъл вещите на 17.09.2010 г.
По отношение на това обстоятелство, първият съд правилно се е доверил на
изнесеното от св. М., който е свидетел – очевидец на действията на подс. Д. и
се е намирал във вътрешността на жилището при посещението на подсъдимия. Макар
за съда да не възникна съмнение, че относно това обстоятелство и св. Т., и св. Д.,
и подсъдимия се стремят да депозират правдиви твърдения, като съдействат за
изясняване на обективната истина, съдът намира, че твърденията им в посочения
по-горе смисъл не могат да бъдат възприети, а като причина за констатираното
несъответствие съдът отчете изминалия период от време между датата на
възприемане на фактите и обстоятелствата, за които дават показания – 02.09.2010
г., и тази на разпита им – 07.02.2011 г. за св. Т., 26.01.2016 г. за подс. Д. и
10.06.2016 г. за св. Д..
СГС изцяло
споделя и изводите на първия съд, досежно кредитируемостта на показанията на
св. Д.Ж., снети в о.с.з. на 20.04.2012 г., пред друг състав на съда и приобщени
към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 1, т. 4 от НПК. Както
вече се посочи, въз основа на показанията на този свидетел и св. Т., които са
напълно еднопосочни, взаимнодопълващи се и непротиворечиви в обсъжданата им част,
инстанциите по същество имат възможност да формират еднозначни изводи относно
обстоятелствата, свързани с естеството на инкриминираните вещи – собственост на
св. Ж. и тези, относно оставянето им на съхранение в ползваното от св. Т.
жилище. Показанията на този свидетел следва да бъдат кредитирани изцяло, като
кореспондиращи с останалите гласни доказателствени средства – показанията на
свидетелите Т., М., Д. и съобщеното от подсъдимия, и досежно обстоятелството,
че собствените му вещи били взети от апартамента именно от подсъдимия, като Д.
поискал от Т. заплащане на претендираната сума пари, за да върне вещите.
Показанията на св. Ж., досежно комуникацията му с подсъдимия и отправяните
искания за връщане на вещите, изцяло кореспондират със съобщеното от подс. Д.,
поради което и за съда не възникнаха съмнения в тяхната достоверност. При това,
за въззивния съд е несъмнено, че този свидетел депозира обективно,
безпристрастно и добросъвестно показанията си пред СРС, поради което и няма
пречка същите да бъдат ползвани при изграждане на изводите му по фактите.
Не се
нуждаят от ревизия и изводите на решаващия първоинстанционен съд в насока пълна
кредитируемост на показанията на св. П.М., досежно нанасянето му в
процесното жилище, след като то било
освободено от свидетелите Т. и Г.. Тези показания изцяло се подкрепят и от
съобщеното от св. Т., и от подсъдимия. Обосновани са и изводите на СРС, че
следва да бъдат кредитирани с доверие показанията на този свидетел и в частта
им, в която сочи, че в началото на м. септември 2010 г. подс. Д. е дошъл в жилището, взел е находящите се там
вещи, които св. М.е знаел, че са на св. Т., обяснявайки, че има вземане към св.
Т.. В тази насока, показанията на св. М., освен че са напълно единни, вътрешно
непротиворечиви, логични и житейски убедителни, намират косвена доказателствена
опора в съобщеното от свидетелите Т., Ж., Д. и от подс. Д.. Поради това, за
съда не възникна съмнение, че са депозирани обективно, безпристрастно и
добросъвестно. За разлика от първия съд, обаче, настоящата инстанция намира, че
не следва да обсъжда показанията на св. М.в частта им, касаеща
взаимоотношенията му с наемодателя подс. Д., тъй като същите не са относими към
предмета на доказване, така както същият е очертан от обвинението.
Правилно
първият съд е приел, че показанията на св. А.Д., депозирани в о.с.з. на
10.06.2016 г., следва изцяло да бъдат кредитирани, с изключение на частта им,
относно датата на вземане на вещите от подсъдимия – по съображения, които вече
бяха изложено по-горе. Показанията на този свидетел са напълно еднопосочни,
вътрешно непротиворечиви, житейски убедителни и логични, намират опора в
показанията на свидетелите М., Т. и Ж. и в обясненията на подсъдимото лице. С
оглед това, за съда не възникна съмнение, че са депозирани обективно,
безпристрастно и добросъвестно. Вярно е, че св. Д. съобщава, че е дългогодишен
познат на подсъдимия, но това обстоятелство не разколебава извода за пълна
кредитируемост на показанията му, по съображения, че в нито една своя част
показанията му не се оборват от останалите, събрани по делото доказателствени
източници. Настоящият съдебен състав констатира, че св. Д. не е в състояние да
пресъздаде точно и в пълнота възприетата от него фактическа обстановка, относно
съдържанието на разговора му с подсъдимия и този със св. Т., но това е напълно
естествено, предвид темпоралната отдалеченост на датата на депозиране на
показанията му от тази на възприемане на релевантните към производството факти
и обстоятелства – от около шест години.
Първият
съд е подложил на особено внимателен анализ и оценка обясненията на подс. Д.,
снети в хода на о.с.з., проведено на 26.01.2016 г., въз основа на който е
достигнал до по съществото си верни изводи, че подсъдимият съдейства за
изясняване на обективната фактическа обстановка и обясненията му в основни
линии следва да бъдат кредитирани с доверие. Така, по отношение на фактите и
обстоятелствата, свързани с освобождаване на жилището от страна на свидетелите Т.
и Г.и нанасянето на св. М., обясненията му намират стабилна доказателствена
опора в съобщеното от свидетелите Т. и М.. По отношение на провежданите
разговори със свидетелите Т. и Ж., относно връщането на вещите, същите
кореспондират по небудещ съмнение начин с показанията на последните. Обясненията
на подс. Д., в частта им относно естеството на инкриминираните вещи и
извършеното претърсване в обитаваното от него жилище и това, отдавано под наем
на св. М., намират категорична опора в изнесеното от свидетелите Т. и Ж. и в
отразеното в протоколите за претърсване, изземване и за оглед на веществени
доказателства.
Същевременно,
правилно първия съд не е дал вяра на обясненията на подсъдимия, че
инкриминираните вещи са били натоварени от св. М.и лицето, представило се за
негов брат, в автомобила, ползван от подсъдимия, по съображения, че искали да
извършат ремонт и вещите им пречели. Уместно е съобразил, че твърденията му в
този смисъл противоречат на изтъкнатото от свидетелите Т. и Д., относно
причините за вземане на вещите, а именно неуредените му взаимоотношения със св.
Т., относно заплащането на режийните разноски за жилището. В тази им част,
обясненията на подсъдимия не могат да бъдат кредитирани с доверие, като същите
са предназначени да формират защитната му версия по повдигнатото обвинение. Не
могат да бъдат възприети и обясненията му по отношение на датата, на която е
взел вещите, но по съображения, свързани със значителната темпоралната
отдалеченост на датата на депозиране на показанията му от тази на възприемане
на релевантните към производството факти и обстоятелства.
Иначе,
въззивната съдебна инстанция кредитира останалите писмени доказателствени
средства напълно, като намира за правилно и законосъобразно използването им от
първия съд при изграждането на фактическите му и правни изводи, в качеството им
на допълващи и изясняващи установената по делото фактическа обстановка.
По-конкретно, настоящата инстанция намира, че правилно СРС е ползвал при
формиране на изводите си по фактите протоколите за претърсване и изземване от
30.08.2011 г., като прецени, че отразеното в тях действие по разследването е
извършено от компетентен орган и при спазване на императивните законови
изисквания по чл. 160 и следващите от НПК, а протоколите съдържат изискуемите се,
съгласно чл. 129 от НПК, реквизити, поради което и същите представляват годни
писмени доказателствени средства, относно извършените действия по разследването
и резултатите от тях.
Правилно първият съд се е
доверил и на заключението на изготвената в досъдебното производство допълнителна
съдебно-оценителна експертиза. Вярно е, че същата е изготвена от вещо в
съответната област на науката лице, отговаря пълно, точно и обосновано на
поставените ѝ въпроси и липсват каквито ѝ да е основания за
съмнения в компетентността и безпристрастността на вещото лице. Настоящата
инстанция не намира за необходимо да ревизира изводите на решаващия
първоинстанционен съд в тази насока. Заключението на изготвената експертиза
послужи на инстанциите по същество при формиране на изводите им, досежно
стойността на инкриминираните вещи. Правилно СРС не е взел под внимание
заключението на основната съдебно - оценителна експертиза, тъй като при
изготвянето ѝ на вещото лице не са били предоставени релевантни изходни
данни, относно вида на инкриминираните вещи.
Предвид изложеното,
настоящият съдебен състав намира, че по делото е събрана в нужния обем и
категоричност доказателствена съвкупност, която позволява на съдилищата да
формират еднозначни изводи по фактите, и изцяло споделя направеният в мотивите
към присъдата анализ на наличните доказателствени материали.
Като цяло,
въззивният съд намира, че за установяването на обективната фактическа
обстановка първоинстанционният съд е положил всички възможни и необходими
процесуални усилия. Разпитани са установените по делото свидетели, при
условията на чл. 12, ал. 1, чл. 18 и чл. 19 от НПК, а именно при спазване на
принципите на непосредственост, устност и състезателност (последния нерядко
посочван в практиката на ЕСПЧ по чл. 6, § 3, б. „Д“ от КЗПЧОС и като право на
„ефективно участие“ и „равенство на оръжията“ – Garcia Alva v Germany, Станфорд
срещу Обединеното кралство и др.), като, съобразно разпоредбата на чл. 283 от НПК, съдът законосъобразно се е ползвал и от събраните в рамките на досъдебна
фаза на процеса писмени доказателствени средства.
Въззивният състав служебно
констатира, независимо от оправдателния характер на първоинстанционната
присъда, че правото на защита на подсъдимия Д. не е било нарушено в нито един
етап от първоинстанционното съдебно производство. Спазени са всички изисквания
на процесуалния закон, гарантиращи законосъобразното упражняване на правото на
защита от страна на подсъдимото лице – редовно връчване на обвинителния акт,
гарантиране на участието му в процеса, на правото му да дава обяснения, да
представя доказателства и да прави доказателствени искания, да се ползва от
адвокатска помощ, каквато лично е ангажирал, както и възможност да се изказва
последен и да обжалва актовете на съда, накърняващи законните му права и
интереси.
Предвид всичко посочено, въз
основа на така направения анализ на доказателствата и въз основа на
установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил правилни
правни изводи, в съгласие със закона и постоянната практика на ВКС на Р.
България, досежно несъставомерността на деянието на подс. Д. по вменения му
престъпен състав. Напълно законосъобразно и обосновано е посочил, че с деянието
си подс. Д. не е осъществил признаците от обективна и субективна страна на
вмененото му престъпно посегателство.
За да е изпълнен съставът
на престъплението „кражба” (чл. 194, ал. 1 от НК), е необходимо деецът да е
отнел чужда движима вещ от владението на другиго, без неговото съгласие, с
намерение за противозаконно присвояване на отнетата вещ. Предмет на кражбата
може да бъде обществена или лична движима вещ, която има определена парична,
художествена, историческа и друга стойност (ППВС № 6/26.04.1971 г. по н. д. № 3/1971 г., изм. с ППВС № 7/06.07.1981 г., р. II, т. 1).
Изпълнителното деяние на престъплението „кражба“ изисква прекъсване на
владението, упражнявано от владелеца на вещта, и установяване на свое владение,
като в наказателноправен смисъл държането е приравнен случай на владение.
Деянието е съставомерно, както когато се отнема вещ от владението на нейния
собственик, така и когато се отнема от владението на лицето, което я владее или
държи (решение № 511/26.01.2012 г. по н. д. № 2311/2011 г. на ВКС, ІІІ н. о.). За да се
счита кражбата за довършена, е необходимо не само вещта да е отнета от
владението на собственика, респективно оправомощеното да я пази и управлява
лице, но и установяване от престъпния деец на фактическа власт върху вещта и
получаване възможност да се ползва от нея или да се разпорежда с нея по свое
усмотрение (решение № 147/22.06.1980 г.
по н. д. № 128/1980 г. на ВКС, ІІ н. о.). Кражбата е типично резултатно
престъпление, засягащо обществените отношения по необезпокоявано упражняване
правото на собственост на гражданите. То се изразява в лишаване
собственика/владелеца/държателя на движима вещ, с определена стойност, от
владението върху нея, без негово съгласие, при налично намерение у отнемащия
вещта да се присвои.
Кражбата може да бъде
извършена само при „пряк” умисъл. Необходимо е да бъде установено, че деецът е
съзнавал всички елементи от обективния състав на това престъпление и че е действал
с намерение противозаконно да присвои вещта.
С оглед направения и
обективиран по-горе подробен самостоятелен анализ на доказателствения материал,
настоящият съдебен състав стигна до извод, че с деянието си подс. Д. не е
осъществил от субективна страна състава на вмененото му престъпно
посегателство.
Вярно е, че на 02.09.2010
г., подс. Д. е установил своя собствена фактическа власт върху инкриминираните
вещи - хладилник – фризер, марка „Краун“, собственост на М.Г., както и
компютърна конфигурация „NEO 4316 Xperience“,монитор „Филипс“, заедно с
документите за тях, клавиатура за компютър, мишка за компютър и два броя
тонколони, собственост на св. Ж., с което прекъснал фактическата власт на
досегашния държател на вещите – св. М.. Това действие, обаче, подсъдимият
извършил на дата, различна от инкриминираната. Както правилно е посочил и
първостепенния съд, през инкриминирания от обвинението период от време –
17.08.2010 г. – 01.09.2010 г., не се установява подсъдимият да е посещавал
жилището и да е изнасял вещи оттам.
Отделно от това, и
по-важното, в конкретния по делото случай не се установява с деянието си подс. Д.
да е осъществил и от субективна страна състава на посоченото престъпно
посегателство. Видно от обективно предприетото поведение от страна на същия, подсъдимия
не е действал с намерението да свои предмета на посегателство, а да го държи за
другиго – за св. Т., когото погрешно смятал за собственик на инкриминираните
вещи, до уреждане на неуредените гражданскоправни взаимоотношения помежду им.
Както е прието в практиката на върховната съдебна инстанция (решение № 395 от 10.10.2008 г. по н. д. № 345/2008 г., ВКС, ІІ н. о.), своенето се
изразява в промяна на отношението на дееца към чуждата вещ като към своя и се
манифестира с предприемане на действия по окончателно разпореждане с нея – в
свой или чужд интерес. В конкретния случай, подсъдимият не е предприел действия
по разпореждане с инкриминираните вещи. Отказът му да върне вещите на св. Ж.,
докато не получи от св. Т. плащане на претендираните суми за консумативи за
жилището, макар и противоправен, се е явил своеобразно „право на задържане“, до
уреждане на гражданскоправните взаимоотношения помежду им, а не е обективирал
умисъл за своене на вещта.
С оглед изтъкнатото,
възражението на прокуратурата в депозирания от нея протест, че по делото са
събрани необходимите по обем и категоричност доказателствени източници в
подкрепа на извода, че подс. Д. е осъществил престъпния състав от обективна и
субективна страна, настоящият съдебен състав намира за неоснователно.
Предвид изложеното, СГС
намери, че правилно и законосъобразно СРС – НО, 103-ти състав, е признал подс. Д.
за невинен за това, че на неустановена дата в периода 17.08.2010 г. –
01.09.2010 г., в гр. София, ж. к. „*********, отнел чужди движими вещи
–компютърна конфигурация „NEO 4316 Xperience“, на стойност 310 лева, монитор
„Филипс“, на стойност 175 лева, клавиатура за компютър, на стойност 10 лева,
мишка за компютър, на стойност 5 лева, два броя тонколони, при цена за 1 брой
от 9 лева, общо на стойност 18 лева, всичко на стойност 518 лева, собственост
на Д.Р.Ж., от владението на П.П.М., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, поради което и правилно, на основание чл. 304 от НПК, го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 194 ал.
1 от НК.
Настоящата инстанция
извърши служебен преглед на присъдата на първоинстанционния съд и в
гражданскооправдателната ѝ част. Следствие това, прецени, че правилно
районният съд е приел, че не са налице предпоставките за ангажиране на
гражданската отговорност на подсъдимия, по реда на чл. 45 от ЗЗД. Съображенията
в тази насока са следните :
За съвместно разглеждане в
наказателния процес съдът е приел предявения от св. Д.Р.Ж. граждански иск срещу
подс. М.Н.Д., за сумата от 518 лева, представляваща причинени в резултат на
инкриминираното деяние имуществени вреди.
Така предявеният
граждански иск има своето правно основание в разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД.
Посочената разпоредба по един общ начин вменява в задължение на всички правни
субекти да не нанасят вреда другиму -
както морална, така и материална. Този правен институт има за цел да обезпечи
признатата от Конституцията и законите на страната закрила на личността, като
единство от телесен и духовен интегритет, на основните права и свободи, както и
на обществения ред, като среда за развитие на индивида.
Несъобразяването с това
общо правило за поведение влече след себе си неблагоприятни последици за
нарушителя - санкция, изразяваща се във вторичното по своя характер задължение
за репариране на причинените вреди, било чрез възстановяване на съществуващото
до момента на противоправното деяние фактическо или правно положение, било чрез
престиране на парична сума, явяваща се, макар и относителен, еквивалент на
причинената вреда, в случай, че възстановяването ѝ в натура е невъзможно,
поради естеството на накърненото благо.
Задължението за поправяне
на вредите от непозволено увреждане по своята правна природа има обезщетителен
характер, като едновременно с това представлява и едно предупреждение към причинителя
на вредата и останалите членове на обществото да не накърняват правата на
останалите правни субекти и сочи на последиците от неспазването на това
задължение.
В синтезиран вид,
елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане са следните :
да бъде извършено деяние ; същото да бъде извършено противоправно и виновно; от
деянието да са настъпили вреди ; да е налице пряка причинно-следствена връзка
между деянието и настъпилите вреди. Приемането за съвместно разглеждане в наказателния
процес на граждански иск е допустимо тогава, когато инкриминираното деяние е и
деликт, по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.
Настоящият съдебен състав
намира, че в конкретния по делото случай, от събраните пред СРС и в хода на досъдебното
производство доказателства не се установи подс. Д. да е осъществил елементите
на сложния фактически състав на непозволеното увреждане. Същият не е извършил
общественоопасно, противоправно и виновно деяние, вмененото му с обвинителния
акт.
С оглед на установеното по
делото от фактическа и правна страна, въззивната инстанция счита, че
предявеният гражданският иск се явява неоснователен, поради обстоятелството, че
ЧТ и ГИ Ж. не е доказал виновно и противоправно поведение на подсъдимия, довело
до имуществени вреди за него. По изложените съображения, въззивният съдебен състав
прецени, че първоинстанционната присъда, и в гражданскооправдателната ѝ
част, следва да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.
С оглед оправдателния характер на
постановената първоинстанционна присъда, разноските по делото правилно са
оставени за сметка на държавата, в съответствие с разпоредбата на чл. 190, ал.
1 от НПК.
При извършената, на основание чл.
314, ал. 1 от НПК, цялостна служебна проверка на правилността на протестираната
присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи
нейното изменяне или отмяна, поради което и с оглед изложените съображения, следва
да бъде потвърдена, а протестът - да бъде оставен без уважение, като
неоснователен.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 09.05.2017
г. по НОХД № 24474/2011 г. на СРС – НО,
103-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.