МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 62/08.05.2019 г. , ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД № 351/2019 г. ПО ОПИСА НА
ЯРС
ЯРП е предявила обвинение против М.Ж.А. ***
за престъпление по чл.310, ал.1 вр. чл.309, ал.1 от НК. Обвинението сочи, че на 25.04.2017г. в гр. Я., в магазин „***” ЕООД - Я., в
качеството си на длъжностно лице - „***”, в кръга на службата си, подсъдимата е съставила неистински частен документ –
Анекс към договор № ***., сключен между С.Ж.Ж. и „***”
ЕАД – гр. С., и го е употребила пред „***”
ЕАД гр.С., за да докаже, че съществува правоотношение между „***” ЕАД – гр.
С. и С.Ж.Ж..
В съдебно заседание участващият по
делото прокурор поддържа обвинениието против подсъдимата, като го намира за
безспорно доказано от събраните по делото доказателства. Фактът, че същата е съставила посочения частен документ счита за
безспорно установен от заключенията на вещите лица, изготвили назначените
графическа и тройна графическа експертиза, а обстоятелството, че именно тя го е
употребила намира за доказано от обясненията на самата подсъдима и от
показанията на разпитаните по делото свидетели. Пледира подсъдимата да бъде
призната за виновна и с оглед младата й възраст и чистото й съдебно минало
предлага да й се наложи наказание от пет месеца лишаване от свобод, към
минималния предвиден в закона размер, при условията на чл.54 от НК, чието
изтърпяване да бъде отложено за минимален изпитателен срок.
На основание чл.247в, ал.1, т.2 вр.
чл.269, ал.3, т.3 от НПК, разпоредителното заседание и съдебното следствие се
проведоха при задочна процедура, без участието на подсъдимата, тъй като независимо
от редовното й призоваване, същата не се яви и в двете заседание, не посочи и
уважителни причини за неявяването си и освен това, спрямо нея е изпълнена и
процедурата по чл.247б, ал.1 от НПК. Поради това, и след като намери, че
отсъствието й няма да попречи за разкриване обективната истина по делото, съдът
проведе задочно производство, с участието на редовно упълномощен защитник –
адвокат.
Защитникът застъпва становище за
недоказаност на обвинението, като счита, че в подкрепа на същото не са събрани
достатъчно убедителни доказателства и пледира за постановяване на оправдателна
присъда. Алтернативно претендира за преквалифициране на извършеното по
привилегирования състав на ал.2 на чл.310 от НК и съответно, за прилагане
разпоредбата на чл.78а от НК, като счита, че поради липсата на вредни последици
от деянието, и с оглед начина и причините за извършването му, същото разкрива
по ниска степен на обществена опасност и представлява маловажен случай.
За да постанови присъдата си, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Към 25.04.2017г. подсъдимата А. работила
като „****” в магазин „***” ЕООД - гр. Я.. Служебните й задължения като включвали
извършване на дейности по събиране, съхраняване, разходване или отчитане на
парични и материални ценности. В това си качество същата носела пълна
материална отговорност за наличната стока в магазина, отговаряла за
съхранението и опазването на наличните оборотни финансови средства, за
съхранението и опазването на дневния оборот и допълнителните парични средства в
обекта до предаването им за инкасо или до внасянето им по банкова сметка ***.
Към 25.04.2017г., освен подсъдимата, в
същия офис на „***” в гр. Я. работели и свидетелите С.А. и Р.И., като
последната била освобождавана от наказателна отговорност по рида на чл.78а от НК и била осъждана три пъти с влезли в сила присъди за престъпления по чл.310,
ал.1 вр. чл.309, ал.1 от НК – съставяне и употреба на неистински частни
документи – договори за мобилни услуги.
На 25.04.2017 год. подсъдимата
била на работа в офиса на „***“ ЕООД – гр. Я. заедно със свидетелите Р. И. и Св.
А.. Същият ден в офиса дошла св. С.Ж.Ж. ***, която била
на 82 години, имала сключен договор с „***“ ЕАД – гр. С. за услугата „домашен
телефон“ от 10.07.2015 г. и била редовен клиент на офиса. Ж. заплатила
месечната си такса по договора, като обслужването й поела подсъдимата. След
това А. предложила на Ж. да продължи с още две години действието на сключения
договор, при същите промоционални условия. Тъй като била доволна от размера на
месечните си такси, Ж. се съгласила с предложението. Тогава подсъдимата попълнила
данните на Ж. в Анекс към договор № **** год., с който срокът на ползване на
услугата „домашен телефон“ се удължавал с 24 месеца, и положила подпис в анекса
както в графата „за оператора“, така и в графата „място за полагане на подпис
на абоната“ от името на св. Ж.. След това въвела съставения от нея анекс и в
информационната база на „***“ ЕАД С..
При следващото си посещение в
магазина на „***“ в гр. Я. Жечква установила, че размерът на месечната й такса
е чувствително завишен и поискала да се откаже от услугите на оператора. Тогава
подсъдимата й отговорила, че вече има сключен анекс за още две години. Ж.
поискала да види договора и при представянето му установила, че подписът под
анекса не е неин.
Към момента на извършване на горното
деяние подсъдимата А., родена на ***г., е била на 20 години, не е осъждана или освобождаван
от наказателна отговорност по реда на глава осма, раздел ІV от НК.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена отчасти от
показанията на свидетелите И. и А., от показанията на св. Ж., от заключенията
на вещите лица, изготвили назначените графическа и тройна графическа експертиза,
както и от писмените доказателства по делото, които, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност са последователни, безпротиворечиви по отношение на
релевантните за делото факти и се кредитират изцяло от съда.
Съдът
не даде вяра единствено на показанията на свидетелите И. и А. в частта им
относно обстоятелството, че Ж. собственоръчно положила подпис върху анекса към
договора от 25.04.2017г., тъй като в тази им част същите се опровергават по
категоричен начин от заключенията на графическата и на тройната графическа
експертизи, които са категорични, че подписът над печатния текст „маясто за
полагане на подпис на Абоната“ в оригинала на Анекс към договор № ***., не е
положен от св. Ж., а е положен от подсъдимата А.. Поради това и като взе
предвид обстоятелството, че тези свидетели са колеги на подсъдимата, а св. И. е
и осъждана за престъпления по чл.310, ал.1 вр. чл.309, ал.1 от НК, съдът счете,
че показанията на им в тази им част са целенасочени, следва да се тълкуват като
опит за оневиняване на подсъдимата и не следва да се кредитират.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Както от
обективна, така и от субективна страна, подс. А. е осъществила състава
на престъплението подправка на частен
документ от длъжностно лице в кръга на службата му, установен в
разпоредбата на чл.310, ал.1 вр.
чл.309, ал.1 от НК, тъй като на 25.04.2017г. в гр. Я., в магазин „***”
ЕООД - Я., в качеството си на длъжностно лице - „***”, в кръга на службата си, е съставила неистински частен документ
– Анекс към договор № ***., сключен между С.Ж.Ж. и „***”
ЕАД – гр. С., и го е употребила пред „***”
ЕАД гр.С., за да докаже, че съществува правоотношение между „***” ЕАД – гр.
С. и С.Ж.Ж..
Авторството
на деянието е безспорно установено от заключенията на графическите експертизи и
от показанията на свидетелите И. и А. в кредитираната им част.
Налице е извършено от подсъдимата
съставомерно деяние по смисъла на чл.310, ал.1 вр. чл.309, ал.1 от НК, за
обективната страна на което е характерно първо, особеното длъжностно качество
на субекта. От писмените доказателства по делото безспорно се установява, че
подсъдимата, като „асистент продавач” в „***” ЕООД, е субект на вмененото й
престъпление, тъй като по силата на трудов договор й е било възложено да
извършва дейности по събиране, съхраняване, разходване или отчитане на парични
и материални ценности. При това положение, несъмнено, към 25.04.2017г. същата е
имала качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б. „б” от НК, тъй
като й е била възложена работа, свързана с пазене и управление на чуждо
имущество в „друго юридическо лице” по смисъла на НК.
На следващо място, от доказателствената
съвкупност е безпорно установено и това, че в горното си качество подсъдимата е
осъществила двата последователни и функционално свързани акта, изискуеми от разпоредбата
на чл.309, ал.1 от НК и изразяващи се в съставяне
на частен документ и неговата и употреба. Анексът към договор № ***.
представлява частен документ и е годен обект на престъплението, и освен това,
същият е неистински по смисъла на чл.93, т.6 от НК, тъй
като не е подписан и не изхожда от св. Ж., посочена като негов издател. Това е така, защото от заключенията
на вещите лица, изготвили назначените по делото графическа и тройна графическа
експертизи, обективирани в протокол № ***. и протокол № *** безспорно се
установява, че подписът над печатния текст „място за полагане на подпис на
Абоната“ в оригинала на Анекса не е положен от св. Ж., а е положен от пдсъдимата А.. Или с други думи
казано, безспорно е установено и това, че
именно подсъдимата е съставила горепосочения неистински частен документ, с
което е осъществил първия акт от изпълнителното деяние на престъплението. С полагането на подпис от
името на абоната С.Ж.Ж. в анекса подсъдимата му е
придала вид, че представлява писмено изявление на св. Ж., а не на неговия
действителен съставител – подс. А.. И на последно място, от показанията на св. И.
и А. в кредитираната им част, от обективна страна безспорно е установено и
това, подсъдимата е осъществила и втория акт от изпълнителното деяние на
престъплението – употребата на документа, чрез въвеждането на
анекса в информационната база на „***“ ЕАД С., с което престъплението е
довършено.
От
субективна страна подсъдимата е
действала с пряк умисъл. Знаела е, че като полага подпис от името на абоната в анекса
към договора му придава вид, че представлява писмено изявление на друго лице –
на св. Ж., разбирала е, че въвеждайки анекса в информационната база на
оператора използва така съставения документ и е целяла именно това.
Същевременно, същата е разбирала и квалифициращото обстоятелство на чл.310,
ал.1 от НК, тъй като е знаела, че върши това в качеството си на длъжностно лице.
Доводите на защитата за квалифициране на
извършеното като маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК и за прилагане
привилегирования състав на ал.2 на чл.310 от НК настоящият състав намери за
неоснователни, тъй като, с оглед
настъпилите от деянието допълнителни вредни последици, изразяващи се в
продължаване срока на договора по отношение на лице в напреднала 82- годишна възраст
за немалък период от две години, счете, че конкретното деяние не разкрива
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпления от този вид.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО НА ПОДСЪДИМАТА
НАКАЗАНИЕ
За
извършеното от подсъдимата умишлено престъпление законът предвижда наказание до
пет години лишаване от свобода. В тези законови рамки съдът й наложи наказание
от ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при условията на чл.54 от НК, чийто размер
определи в минимума на предвиденото в закона, при изключителен превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства – младата възраст и чистото съдебно
минало на подсъдимата, дадените в досъдебна фаза обяснения, с които допринася
за разкриване обективната истина по делото, както и ниската й правна култура
като причина за извършване на деянието. От друга страна, имайки предвид
завишената степен на обществена опасност на извършеното, обуславяща се от
характера на засегнатите обществени отношения, свързани с нормалното
осъществяване реда и правната сигурност на документирането, компрометирането на
общественоправната функция на документа и настъпилите от деянието допълнителни
вредни последици намери, че на фона на тези отегчаващи отговорността
обстоятелства горепосочените смекчаващи отговорността такива не са нито
многобройни, нито изключителни по своя характер, и не водят до несъразмерност
на предвиденото в закона най-леко наказание от три месеца лишаване от свобода,
за да обосноват приложението на чл.55, ал.1, б. „б“ от НК при определяне вида
на наказанието..
ОТНОСНО НАЧИНА НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА
НАЛОЖЕНОТО НА ПОДСЪДИМАТА НАКАЗАНИЕ
На основание разпоредбата на чл.66, ал.1
от НК съдът отложи от изтърпяване наложеното на подсъдимата наказание за
минимален изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от датата на влизане на
присъдата в сила, тъй като с оглед чистото й съдебно минало и размера на
наложеното му най-тежко наказание лишаване от свобода, който е в рамките до три
години, от една страна, спрямо нея липсват законови пречки за прилагане
института на условното осъждане. От друга страна, като взе предвид младата й
възраст, безупречната й съдебна биография и причините са извършване на
деянието, коренящи се в ниската й правна култура, съдът намери, че за нейното
поправяне и превъзпитание не е наложително да изтърпи ефективно наложеното
наказание.
При този изход на делото, тъй като
подсъдимата беше призната за виновна, на основание чл.189, ал.3 от НПК в нейна
тежест бяха присъдени и направените по делото разноски за изготвяне на
графически екпертизи общо в размер на 359,76 лева, вносими в приход на
Републиканския бюджет и по сметката на ОД на МВР – Я..
Поради изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: