Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Свиленград, 02.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Свиленград, граждански
състав, в
публично заседание на шести ноември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАДИНА ХАДЖИКИРЕВА
при
участието на секретаря Т.Т., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 932 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
от „Е.Б.Е.” ЕАД срещу М.В.К. за признаване за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца следните суми: 1458,78 лв. – главница,
представляваща стойността на ел. енергия, доставена за периода 27.02.2019 г. –
26.03.2019 г. по партида с кл. № **********, за обект на потребление, находящ
се в с. Георги Добрево, общ. Любимец, с ИТН: 1613173, и 36,47 лв. – обезщетение
за забава за периода 11.04.2019 г. – 09.07.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
10.07.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед № 212/12.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 742/2019 г. по описа на РС Свиленград.
В
исковата молба се твърди, че страните били обвързани от договор за продажба на
ел. енергия, сключен при общи условия. В изпълнение на задълженията си ищецът
доставил за периода 27.02.2019 г. – 26.03.2019 г. до обекта на потребление на ответника
с ИТН: 1613173, находящ се в с. Георги Добрево, общ. Любимец, ел. енергия на
стойност 1458,78 лв. Тъй като ответникът не заплатил задължението си, ищецът
претендира и законна лихва за забава за периода 11.04.2019 г. – 09.07.2019 г. в
размер на 36,47 лв. Посочено е, че ищецът подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение за тези суми, което било уважено изцяло. Тъй като
заповедта за изпълнение не била влязла в сила, в едномесечния срок по чл. 415,
ал. 4 ГПК е предявил настоящия иск.
В срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника М.В.К., в който изразява становище за
неоснователност на исковата претенция. Оспорва, че е консумирала през исковия
период електроенергия на стойност 1458,78 лв. Поддържа, че имотът бил отдаден
под наем на друго лице, поради което счита, че не била материално легитимирана
да отговаря по предявения иск. Според ответницата не било възможно за периода
27.02.2019 г. – 14.03.2019 г. да бъде изразходвана 7842 kWh ел. енергия дори да
били включени всички налични електроуреди на 24-часов режим. Също така твърди,
че на 14.03.2019 г. електромерът бил сменен от служители на ЕВН чрез
насилствено проникване в имота, без да присъства ответницата или неин
представител. Оспорва верността на показанията на електромера, посочени в
издадената от ответника фактура. По тези съображения моли да бъде отхвърлен
предявеният иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа страна:
От
приложеното ч. гр. д. № 742/2019 г. по описа на РС Свиленград се установява, че
в полза на ищеца е издадена Заповед № 212/12.07.2019 г. за изпълнение на
парично вземане по чл. 410 ГПК против ответника за следните суми: 1458,78 лв.,
представляваща стойността на електрическа енергия и мрежови услуги, доставени
за периода 27.02.2019 г. – 26.03.2019 г., ведно със законната лихва върху тази
сума от 10.07.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, и 36,47 лв. –
обезщетение за забава за периода 11.04.2019 г. – 09.07.2019 г. В срока по чл.
414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение, поради което на основание чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК ищецът е предявил иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за
установяване на вземането си в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
В разглеждания случай страните не спорят, а и от
представените писмени доказателства се установява, че ответникът М.В.К. е
собственик на имот, находящ се в с. Георги Добрево, общ. Любимец, присъединен
към електроразпределителната мрежа, с ИТН: 1613173.
От заключението по назначената съдебно-техническа
експертиза, което съдът възприема като обективно и компетентно изготвено, се
изяснява, че на 14.03.2019 г. служители на „Електроразпределение Юг” ЕАД
извършили проверка на електромер № *********, който измервал доставената на
ответницата ел. енергия до обект на потребление в с. Георги Добрево с ИТН:
1613173. При проверката било констатирано, че електромерът е с нормално
захранване, въпреки че бил прекъснат поради неплащане на сметката за ел.
енергия. Вещото лице е посочило, че общата консумация на обекта в рамките на
един час не могла да бъде отчетена паради липсата на ел. захранване в имота.
Като е съобразил наличните ел. уреди в обекта, експертът е установил, че общата
консумация на всички ел. уреди, ако са включени на пълна мощност за един час,
възлиза на 2,775 kW. Общата консумация за 15 дни при 24-часов режим възлизала
на 999 kW. При извършената проверка вещото лице е установило, че до обекта е
била доставяна ел. енергия от 2012 г. Също така е констатирал, че съгласно
представените от ищеца данни за процесния период от 27.02.2019 г. до 14.03.2019
г. били отчетени по дневна тарифа 5324 kWh, по нощна тарифа 2518 kWh или общо
7842 kWh. Отчетените количества ел. енергия съвпадали с фактурираните от
ищцовото дружество за исковия период. Според вещото лице по отношение процесния
електромер не били спазени сроковете за преминаване на проверки съгласно Закона
за измерванията, тъй като следващата метрологична проверка на СТИ е трябвало да
бъде извършена през 2018 г., което не било изпълнено. В съдебно заседание
вещото лице е уточнило, че експертизата е изготвена единствено въз основа
представени от ищеца документи, като не му бил осигурен достъп до електромера. От
ищцовото дружество му обяснили, че електромерът бил бракуван, но не му
предоставил акта за брак, за да се установи какво е било състоянието на
електромера, дали е бил изправен и защо е бил бракуван. Също така вещото лице е
изяснило, че въпреки че електромерът бил с дистанционен отчет, от ищцовото
дружество използвали отчетник, тъй като нямало интернет връзка. Затова при
извършеното дистанционно отчитане не била налична консумация. Изяснено е още,
че отчетникът бил посетил обекта през 2017 г., като следващото реално отчитане
било извършено на датата на проверката – 14.03.2019 г.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ищецът следва да
установи, че страните са обвързани от сключен при общи условия договор за
продажба на ел. енергия, по силата на който ответникът се явява потребител на
ел. енергия, както и че е доставил на ответника ел. енергия в твърдяното
количество и на посочената стойност.
Съдът, като съобрази заключението по назначената
съдебно-техническа експертиза, намира, че не се установява при условията на
пълно и главно доказване, че ответницата е консумирала посоченото от ищеца
количество ел. енергия. Разликата от 7842 kWh фигурира единствено в
представените от ищеца документи, но тъй като същите съставляват частни
свидетелстващи документи, които съгласно разпоредбата на чл. 180 ГПК не се
ползват с материална доказателствена сила, не би могло единствено въз основа на
тях да се приеме, че удостоверените в
тях обстоятелства съответстват на действителните. Именно за тази цел съдът е
допуснал изслушването на съдебно-техническа експертиза, която да изследва дали
процесният електромер е бил изправен и съответно дали твърдяното количество ел.
енергия е било реално потребено. Тези обстоятелства не са могли да бъдат
изяснени в пълнота от експерта, доколкото ищецът е бракувал и унищожил
електромера, без да са ясни причините за това. Съгласно разпоредбата на чл.
120, ал. 1 ЗЕ електрическата енергия, доставена на крайни клиенти, се измерва
със средства за търговско измерване – собственост на оператора на
електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна
мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента. Предвид
обстоятелството, че СТИ е собственост на ищеца, негово задължение е било да го
поддържа в изправно състояние, като следи и за извършването на предвидените в
Закона за измерванията метрологични проверки. Доколкото последната не е била извършена
през 2018 г. и не е установено по безспорен начин, че процесният електромер е
бил изправен, съдът не би могъл на приеме, че ответницата е потребила
претендираното количество от 7842 kWh. Аргумент в тази насока е и фактът, че
отчетникът е посетил последно обекта на 25.02.2017 г., когато е констатирал
разлика от 769 kWh. Предвид липсата на категорични доказателства за
консумираното от ответницата количество ел. енергия и периода на същото, съдът
намира, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
С оглед неоснователността на главния иск, подлежи на
отхвърляне и акцесорният иск за заплащане на сумата от 36,47 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода 11.04.2019 г. – 09.07.2019 г.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответницата следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско
възнаграждение и депозит за вещо лице в общ размер на 500 лв.
Така мотивиран, РС Свиленград
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е.Б.Е.” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление:***, срещу М.В.К., ЕГН: **********, адрес: ***,
искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на М.В.К.,
че дължи на „Е.Б.Е.” ЕАД следните суми: 1458,78 лв. – главница, представляваща
стойността на ел. енергия, доставена за периода 27.02.2019 г. – 26.03.2019 г.
по партида с кл. № **********, за обект на потребление, находящ се в с. Георги
Добрево, общ. Любимец, с ИТН: 1613173, и 36,47 лв. – обезщетение за забава за
периода 11.04.2019 г. – 09.07.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.07.2019 г.,
до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №
212/12.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 742/2019 г. по описа на РС Свиленград.
ОСЪЖДА „Е.Б.Е.” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на М.В.К., ЕГН: **********, адрес: ***, сумата от 500 лв.,
представляваща сторени пред първата инстанция разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
ОС Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: