№ 334
гр. София, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мина Мумджиева
Членове:Костадинка Костадинова
Ирина Стоева
при участието на секретаря Весела Ал. Венева
като разгледа докладваното от Ирина Стоева Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20211100602953 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. XXI от НПК.
С Присъда от 19.02.2020 г., постановена по НЧХД № 6176 по описа за
2018 г. на СРС, НО, 17-ти състав, първоинстанционният съд е признал
подсъдимия В. И.И. за невиновен по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК и на основание чл. 304 от НПК го е
оправдал за това, че на 12.12.2017 г. около 14.00 часа в гр. София на паркинг
в кв. Горубляне нанесъл удар с юмрук в областта на дясната част на лицето на
тъжителя А.Е. Г., с което му причинил контузия на средния лицев етаж в
дясно, изразена с травматичен оток, зачервяване, кръвонасядане и охлузване в
тази област, както и контузия на дясната очна ябълка, което да е причинило
на тъжителя временно разстройство на здравето, неопасно за живота. С
крайния съдебен акт частният тъжител А.Е. Г. е бил осъден на основание чл.
190, ал. 1 от НПК да заплати на подсъдимия сумата в размер на 1300,00 лева,
представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, и
по сметка на СГС – сумата в размер на 100,00 лева, представляваща
направени по делото разноски за съдебномедицинска експертиза.
1
Срещу първоинстанционната присъда е била подадена въззивна жалба
от адвокат Д. СЛ. П., действащ в качеството си на пълномощник на А.Е. Г.. В
жалбата и допълнението към нея постановеният съдебен акт е бил оспорен
като неправилен и незаконосъобразен. Твърди се, че СРС неправилно е
интерпретирал събрания доказателствен материал и след анализа му е стигнал
до неправилен и незаконосъобразен извод. Посочва се, че било нелогично
разказаното от свидетеля Е.Т., че гръцките граждани, присъствали на
инкриминирания инцидент, говорили на „развален” български език. Сочи се,
че същите били заведени до автоборсата в кв. Горубляне от местен с ясната
цел, че там има голям избор на автомобили, поради което било логично
свидетелят Д. да е бил на мястото на инцидента също и да е помагал на
чуждестранните граждани, а не както е приел съдът, че с тях е нямало никой.
Налице били противоречия в свидетелските показания касателно
изповядването на сделката с гръцките граждани по закупуване на кола. Сочи
се, че показанията на свидетелите Т. и Г. следва да бъдат подложени на по-
висока по степен проверка и съмнение, тъй като същите са близки приятели
на подсъдимия. Също така според частния тъжител свидетелят Т. по време на
инцидента е бил на ски, макар да не може да докаже това обстоятелство, и
едва след връщането му е разбрал за инцидента. Твърди се за
неправдоподобно обстоятелството, че свидетелят Т. е бил до колите по време
на процесната случка и при наличните ниски температури е боядисвал на
импровизирана масичка дръжките на колата си със спрей. Подчертава се, че
независимо от разстоянието помежду им от два – три метра, свидетелите Г. и
Т. били забравили за присъствието на другия, а чак след въпросите на съда се
били сетили. Сочи се, че пораженията от процесния удар не са били толкова
значителни, като един от полицаите, отзовали се на място след сигнала, бил
посочил, че лицето, което се е обадило и по спомен е имало рожден ден, е
имало зачервяване от едната страна на лицето, но не и синини или други
поражения. Прави се искане за отмяна на постановената първоинстанционна
присъда и постановяване на осъдителна такава, както и за присъждане на
сторените по делото разноски.
Депозирано е възражение от подсъдимия, чрез защитника му – адвокат
В. С. П., наименуван „отговор на въззивна жалба” и допълнение. В тях се
поддържа, че анализът на доказателствения материал не дава основание за
приемане за доказан факта на осъществен състав на престъпление,
2
индивидуализирано по време и място на извършване. Не била установена и
пряката причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия и
констатираните при пострадалия телесни увреждания. Правилно СРС бил
установил, че в показанията на свидетеля Д. са налице множество
противоречия. Нелогично било описаното от свидетеля поведение на
подсъдимия, който без какъвто и да е мотив директно бил ударил свой колега
и пътник в автомобил. Свидетелят бил твърдял, че е видял нещо като оток
около окото на пострадалия, но полицейските служители, дошли след
тръгването на свидетеля, не видели нищо такова. Правилно СРС бил счел за
убедителни показанията на свидетелите Т. и Г.. Подчертава се, че никой от
свидетелите – само свидетелката Б., била видяла наранявания по лицето на
частния тъжител. Прави се искане за потвърждаване на постановената
присъда и присъждане на сторените пред първата и настоящата съдебна
инстанции разноски.
Пред въззивния съд не е било провеждано съдебно следствие.
В открито съдебно заседание частният тъжител А.Е. Г., редовно
призован, не се е явил лично, а е бил представляван от адвокат Д.О. –
упълномощен повереник. На етап съдебни прения адвокат О. е подчертал
отново, че СРС е направил изцяло неправилен и нелогичен извод, като са
били преповторени част от доводите във въззивната жалба. Отново е
направено искане за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и
постановяване на осъдителна присъда, както и за присъждане на сторените по
делото разноски.
Подсъдимият В. И.И., редовно призован, не се е явил лично в открито
съдебно заседание. В заседание не се е явил и упълномощеният му защитник–
адвокат П..
Софийски градски съд, след като се запозна с материалите по делото и
обсъди наведените доводи и оплаквания, намира за установено следното от
фактическа страна:
Настоящият въззивен съдебен състав счита, че първоинстанционният
съд е анализирал логично и подробно събрания по делото доказателствен
материал, като не е ограничил страните в упражняване на правата им да
правят относими доказателствени искания. След самостоятелния анализ на
доказателствената съвкупност по делото въззивният съд приема за установена
3
фактическа обстановка, сходна с тази, приета от първоинстанционния съд.
Подсъдимият В. И.И. е роден на **** г., българин, български
гражданин, неосъждан, със средно образование, женен, работещ, с ЕГН
********** и с адрес: гр. София, ж.к. ****.
Частният тъжител А.Е. Г. и подсъдимият се познавали преди
процесната дата. Двамата продавали на един и същ паркинг в кв. Горубляне,
гр. София (автопазар „Динамик”) автомобили. На паркинга в няколко редици
били подредени автомобилите на различни продавачи.
На 12.12.2017 г. към обяд частният тъжител се намирал в управлявания
от него автомобил, заедно със свидетелката Б.С.Б., когато получил телефонно
обаждане от гръцки гражданин – потенциален клиент, относно един от
продаваните автомобили на автопазара. След провеждане на разговора
частният тъжител се отправил към автопазара, като паркирал колата си извън
оградения паркинг пред бариерата. Частният тъжител слязъл от автомобила,
за да се срещне с купувача, а свидетелката Б.С.Б. останала да го чака в
автомобила.
Евентуалният купувач бил придружен от още няколко мъже – също
гърци, като същите се разбирали с частния тъжител на „развален” български
език, с ръкомахания и жестове. Чужденците харесали един от автомобилите и
пожелали да го изпробват, което било допустимо само в рамките на паркинга.
На мястото на водача се качил заинтересованият купувач, а на мястото на
пасажера – частният тъжител. Гръцкият гражданин управлявал автомобила
известно време в паркинга измежду редиците от предлаганите от другите
търговци автомобили. Тъй като предходния ден било валяло и времето било
мрачно, а настилката на паркинга била с неравности, при управлението на
автомобила били изпръскани някои от предлаганите от подсъдимия
автомобили. През това време в паркинга се намирал подсъдимият и
свидетелят В.М. Г., които имали разположени автомобили за продажба. На
място бил и свидетелят Е.В. Т., който боядисвал дръжките на колата си, която
била в паркинга. И двамата свидетели се познавали с подсъдимия и частния
обвинител преди инцидента.
След спирането на автомобила подсъдимият се насочил към предната
част на автомобила и направил забележка на водача и частния тъжител, че са
напръскали колите. Между подсъдимия и частния тъжител били разменени
4
реплики на висок глас, докато били на разстояние около няколко метра един
от друг. Подсъдимият поискал от частния тъжител да му заплати разходи за
автомивка. Спречкването между лицата продължило две-три минути, през
което време не се установило физическо съприкосновения между двамата.
Свидетелите В.М. Г. и Е.В. Т. възприели размяната на реплики между
подсъдимия и частния обвинител, тъй като се намирали на разстояние от
около няколко метра от тях. Свидетелката Б.С.Б. също чула разправия, но от
мястото, където се намирала, не успяла да види каквото и да е
съпрокосновение между лицата. След преустановяването на устното
стълкновение частният тъжител продължил да се занимава с чужденците, а
подсъдимият се върнал към работата със своите автомобили. Кратко време
след това свидетелят Е.В. Т. се насочил към намиращото се до паркинга
заведение, а свидетелят В.М. Г. продължил работата си.
В 13.52 часа бил подаден сигнал до телефон 112 от частния тъжител, в
който посочил, че след напръскване на кола на един мъж същият го ударил с
юмрук. Частният тъжител поискал съдействие от полицейски органи. След
14.00 часа на място бил изпратен екип на 07 РУ СДВР и по-точно –
свидетелите Е. Д. Д. и Р.Г.А.. Служителите на МВР разговаряли с
намиращите се на място частен тъжител и подсъдимия. Полицейските органи
не установили никакви следи от удар по лицето на частния тъжител, поради
което не извикали линейка. Частният тъжител и подсъдимият били
предупредени да не се саморазправят.
В неустановено по делото време частният тъжител се върнал в
автомобила при свидетелката Б.С.Б. и ѝ казал, че бил ударен от друг в лицето.
В 16.30 часа частният тъжител посетил кабинет по съдебна медицина,
където бил прегледан и освидетелстван. В издаденото съдебно-медицинско
удостоверение № 447.12/2017 г. като констатация било вписано, че у
пострадалия са установени следните травматични увреждания: контузия на
средния лицев етаж в дясно, изразена с травматичен оток, зачервяване,
кръвонасядане и охлузване в тази област, контузия на дясната очна ябълка. В
предварителните сведения било отразено, че частният тъжител съобщавал, че
на 12.12.2017 г. около 14.00 часа бил ударен с юмрук по лицето вдясно от
познат мъж. В заключение медицинското лице е вписало, че констатираните
травматични уреждания могат да се получат по съобщения от пострадалото
5
лице начин.
За да приеме изложената фактическа обстановка настоящият съдебен
състав се позовава на събрания по делото доказателствен материал, както
следва: обясненията на подсъдимия В. И.И., показанията на свидетелите В.М.
Г., Е.В. Т. (включително приобщените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК,
дадени пред друг съдебен състав), Е. Д. Д., Р.Г.А. и частично на Б.С.Б.,
проведените очни ставки, справка за съдимост на подсъдимия, съдебно-
медицинско удостоверение № 447.12/2017 г. от 12.12.2017 г., диск със запис
от обаждане на телефон 112, който е извършен оглед в съдебна зала, като по
делото не се спори за подадения сигнал. Съдът се довери и на приобщените
по делото дневник за получени и предадени сигнали и материали по преписка
№ 3382р-25177/2017 г. по описа на 07 РУ СДВР, а именно протокол за
предупреждение и справка, като касателно кредитираната от СРС докладна
записка следва да се посочи, че същата не е изготвена по реда на НПК и няма
характера на справка, поради което същата следва да се изключи от
доказателствената маса. По делото е била назначена и съдебномедицинска
експертиза, заключението от която е кредитирал. Въззивният съд счита, че
същото следва да се цени като компетентно изготвено от специалист в
съответната област след запознаване с медицинските документи по делото и
сведенията на пострадалото лице.
Първоинстанционният съд е извършил детайлна и изчерпателна
преценка на доказателствата и доказателствените средства по делото, като е
възприел установените чрез тях факти, относими към предмета на доказване
по делото, анализирал е противоречащите си доказателства и е изложил
подробно аргументи защо кредитира едни, а други – не. В тази връзка е
необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения
анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да
обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира
само тези, които се оспорват (Решение № 372/01.10.2012г. по н.д. №
1158/2012г., ВКС, НК, ІІІ н.о.).
Правилна е констатацията на СРС, че в събраните по делото гласни
доказателствени средства се обособяват две противоположни групи
показания – тези на свидетелите О.В. Д. и Б.С.Б., а от друга страна – тези на
свидетелите Е.В. Т. и В.М. Г., подкрепени от обясненията на подсъдимия.
6
Правилно и обосновано СРС е изключил от масата с кредитирани
доказателствени средства показанията на свидетеля О.В. Д.. Посоченият
свидетел е единственият, който заявява, че пряко и непосредствено е
възприел как подсъдимият е нанесъл юмручен удар в областта на лицето на
частния тъжител. Тук е редно да се отбележи, че свидетелят не описва по
същия начин, както в тъжбата, случилото се след удара – в тъжбата изрично
се твърди, че тъжителят след удара е залитнал назад и паднал. Свидетелят
казва, че тъжителят се е хванал за лицето и се е навел надолу. Буди
недоумение как свидетелят, твърдейки, че се е намирал в непосредствена
близост до частния тъжител и възприел всичко, е пропуснал този отличителен
момент. При самостоятелен анализ на събраните по делото гласни
доказателствени средства контролиращата инстанция също достигна до
извода, че противно на преобладаващата доказателствена маса и логиката е
твърдението, че свидетелят О.В. Д. е присъствал на инкриминирания
инцидент. Подсъдимият, свидетелите Е.В. Т. и В.М. Г. поотделно заявяват, че
в процесния ден лицата, оглеждали автомобилите на частния тъжител, са
били само чужди граждани. Недоказано остава твърдението, че същите са
били придружавани от посочения свидетел, както той заявява, че е бил там с
цел да осъществява превод при продажбата на автомобил. Дори и да беше
доказано присъствието му в процесния ден, нелогично звучи впоследствие
заявеното от свидетеля незнание за развитието на облигационните
правоотношения между частния тъжител и гърците, предвид че неговото
присъствие там е било за целите на реализиране на сделка, при условие, че е
оставил телефонния си номер на частния тъжител именно с тази цел. Тук
следва да се отбележи, че изложените в жалбата разсъждения касателно
езика, на който е комуникирано между чужденците и частния тъжител, и
евентуалната им връзка с езиковите умения на частния тъжител остават
единствено предположение. Същите не намират каквато и да е
доказателствена основа, за да може да внесат съмнение във възприетите от
СРС фактически изводи. От друга страна, свидетелите-търговци, намирали се
на паркинга по време на конфликта, с ясен спомен заявяват, че чужденците са
били гърци си, като са се разбирали с частния тъжител на „развален”
български език и жестикулиране. За присъствието на свидетеля О.В. Д.
разказа единствено свидетелката Б.С.Б.. В тази част обаче показанията не
следва да се кредитират. От една страна, заявеното е в противоречие с
7
останалата доказателствена маса. От друга страна, видно от показанията
свидетелката през цялото време се е намирала в паркиран извън автопазара
автомобил, като макар да е имала видимост към паркинга, същата е била
отдалечена от процесното място – същата не е била видяна от останалите
свидетели по делото (Е.В. Т. и В.М. Г.), намиращи се там. Свидетелката сама
заявява, че през част от времето вниманието е било привлечено от телефона
и че за процесния удар е разказал именно частният тъжител, а не е видяла
сама такъв. Следователно част от случилото се свидетелката не е възприела
лично, пряко и непосредствено, а преповтаря разказаното от частния
тъжител. Свидетелката нарича свидетелят „О.”, но не посочва изрично в каква
връзка се е намирал същия на място. Предвид това съдът счита, че
показанията на свидетелката като цяло са фрагментарни и отчасти
производни – възпроизвеждащи разказаното от частния тъжител. Поради това
показанията следва да се кредитират само в частта, в която същите се явяват
пряко от нея възприятие на случилото се и се подкрепят от останалия
доказателсвен материал и логиката. Предвид това правилно СРС се е доверил
на разказаното от свидетелката само касателно престоя на свидетелката по
време на инцидента в колата, възприятието на същата за възникнала
разправия на паркинга, появата на полиция.
Що се касае до оплакването в жалбата касателно тенденциозност на
показанията на свидетелите Е.В. Т. и В.М. Г., възивният съд счита същото за
несъстоятелно. И двамата свидетели са посочили, че са познати както с
подсъдимия, така и частния тъжител, както и че нямат конфликти с някой от
тях. Въззивният съд не откри наличието на основание за съмнение за
заинтересованост у свидетелите. Показанията им са логични, последователни
и подробни. Свидетелите са станали очевидци на процесния конфликт и са
възприели пряко и непосредствено обстоятелствата около същия.
Свидетелите в показанията си безпротиворечиво заявяват, че конфликтът е
бил породен от опръскване на автомобили, но стълкновението се е изразило в
размяна на реплики при липсата на физическо съприкосновение. Посочено е,
че по време на размяна на репликите подсъдимият и частният тъжител са
били на разстояние един от друг, което от самосебе си изключва
възможността за физически контакт между тях, а оттам и - от възможността
за нанасяне на удар с юмрук в лицето на другия. Разликите в показанията на
свидетелите касателно разменените реплики, разстоянието между тъжителя и
8
подсъдимия и развоя на събитията, не са съществени и са лесно обясними с
обстоятелството, че свидетелите са се намирали в различни части на паркинга
по това време, на различно разстояние от частния тъжител и подсъдимия,
като всеки е разказал за своите възприятия. Изложените в жалбата
разсъждения касателно действията по боядисване на вратата на колата от
свидетеля Т. или за вземането на колата от паркинга от купувачите са
неотносими към предмета на доказване по делото и не са способни да внесат
съмнение в правилността на първоинстанционните мотиви. Същото се отнася
и до твърдението, че свидетелят Т. по това време е бил на ски, което
твърдение се явява недоказано. Още повече, че от подробния разказ на
свидетеля може обосновано да се приеме, че същият се е намирал именно на
въпросния паркинг по време на инцидента. Неоснователно е оплакването, че
свидетелите Т. и Г. са се „сетили” едва след въпрос на съда, че и двамата са се
намирали на паркинга. Предвид процесуалните правила за провеждане на
разпит на свидетел в началото му органът по ръководство и решаване поканва
свидетеля да разкаже за случая в свободен разказ, след което съдът и
страните са свободни да задават въпроси за допълнително изясняване и
детайли. Свидетелят по вътрешна преценка може да възприеме дадени
обстоятелства за съществени, а други – не, и оттам просто да не ги
възпроизведе, а не защото съзнателно ги е премълчал. Ролята на съда и
страните чрез допълнителните въпроси е да изяснят тези моменти.
Разказаното от горепосочените двама свидетели обосновано
съответства на обясненията на подсъдимия. Макар същите да имат
двойствена природа – средство за защита и годно доказателствено средство,
посоченото от подсъдимия напълно съответства на показанията на
свидетелите-негови колеги. В косвена подкрепа се явяват и показанията на
свидетелите – полицаи, явили се на място след сигнала. Същите не са
възприели следи от физическо насилие върху лицето на частния тъжител. В
жалбата е посочено, че един от полицаите е разказал за зачервяване от едната
страна на лицето на подалия сигнала. Въззивният съд констатира, че никой от
двамата полицаи не е дал показния в този смисъл. И двамата свидетели са
казали, че нямат спомен за следи от насилие, като разказват, че при наличие
на такива процедурата изисква повикването на линейка, каквато не е била
извикана на място.
Що се отнася до приложеното по делото медицинско удостоверение и
9
заключението от назначената експертиза, от същите не могат пряко да се
изведат доказателства за механизма на деянието. Видно от изводите на
експерта, обуславящи се на издаденото съдебномедицинско заключение и
събраните по делото свидетелски показания, описаните от частния тъжител и
възпроизведени в удостоверението (а впоследствие и пренесени в
заключението) травматични увреждания могат да възникнат по твърдения от
тъжителя начин. Въпреки това от заключението или удостоверението сами по
себе си или тълкувани съвместно не може да изведе, че травмите са били
пряка и непосредствена последица от удар, нанесен именно от подсъдимия по
описания начин. Това не може да се докаже и след съвместното тълкуване на
експертните изводи с останалия доказателствен материал по делото,
доколкото липсват доказателства в насока за авторството и механизма на
нанасяне на удара, но съществуват доказателства опровергаващи наличието
на физическото съприкосновение. Преки доказателства в тази насока се
съдържат в показанията на свидетелите В.М. Г. и Е.В. Т., обясненията на
подсъдимия, а косвени – в показанията на Р.Г.А. и Е. Д. Д.. Подкрепа в
обвинителната теза не може да се изведе и от подадения сигнал на телефон
112, доколкото всяко лице може да подаде сигнал, а в случая след пристигане
на място не е било констатирано от полицаите видимо травматично
увреждане, което от своя страна би ангажирало повикването на линейка,
което не е било сторено. Тук следва да се подчертае, че вещото лице при
разпита си изрично е посочило, че не е възможно травматичното увреждане
да се манифестира до няколко минути и до няколко часа да изчезне от само
себе си, т.е. не може същото да е било видимо за свидетелите О.В. Д. и Б.С.Б.
и да е изчезнало към момента на пристигане на органите на реда. Съмнение в
обвинителната теза се внася дори и от показанията на свидетелката Б.С.Б.,
която пред съда е заявила, че е видяла, че бузата на пострадалия е била синя
от лявата страна. Посоченото от свидетелката противоречи на констатираното
в медицинското удостоверение, че травмата е била в дясната страна на
лицето, и на експертните изводи на вещото лице, което в зала обяснява, че в
началния период след нанасяне на удара (когато и свидетелката е имала
контакт с пострадалия) се забелязва червеникав, морав цвят.
В заключение въззивната инстанция намира изложените възражения
касателно доказателствения анализ, направен от първата инстанция, за изцяло
неоснователни, тъй като предложеният прочит от частното обвинение на
10
събрания и проверен по делото доказателствен материал не съответства на
действителното му съдържание. Контролът за достоверност на
доказателствените материали е извършен прецизно от първостепенния съд,
като е било гарантирано в пълна степен обективно изграждане на вътрешното
убеждение на съда въпреки наличието на противостоящи версии за
изследваното деяние.
При така направените изводи от фактическа страна, Софийски градски
съд приема следното от правна страна:
С частна тъжба А.Е. Г. е сезирал районния съд с обвинение за
извършено престъпление от частен характер с правна квалификация по чл.
130, ал. 1 от НК - лека телесна повреда, изразила се в контузия на средния
лицев етаж в дясно, изразена с травматичен оток, зачервяване, кръвонасядане
и охлузване в тази област, както и контузия на дясната очна ябълка, което
било причинило на частния тъжител временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
Въззивният съд счита, че на базата така събраната по делото
доказателствена съвкупност първоинстанционният съд е стигнал до
единствения верен извод, а именно - че обвинителната теза не е доказана по
безспорен и категоричен начин, поради което изводите на контролирания съд
за оправдаване на подсъдимия са законосъобразни и обосновани. Въззивната
инстанция счита, че по делото не се установява по несъмнен начин
реализирането на всички обективни признаци за съставомерност на деянието,
а именно –авторството и механизмът на настъпване на травматичните
увреждания. Отделно от това неизяснени остават и точният момент и място
на причиняване на уврежданията, констативани в приложеното медицинско
удостоверение.
От същото се установява, че към момента на прегледа при лекаря от
кабинет по съдебна медицина травмите са били налице. Посочената в
удостоверението причина за тях (удар с юмрук) е била свалена от обясненията
на частния тъжител. По делото обаче не се събраха доказателства, които да
подкрепят твърдението, че именно подсъдимият е причинил същите чрез
юмручен удар в процесното време и място. Напротив, от данните по делото се
установява, че между подсъдимия и частният тъжител не е имал физическо
съприкосновение чрез удар. Прави впечатление, че от твърдения момент на
нанасяне на удара до посещението при лекаря по съдебна медицина са
11
изминали няколко часа, който времеви период, от своя страна, също внася
съмнение в пряката и непосредствена причинно-следствена връзка между
уврежданията и твърдения удар, който в случая е и недоказан. Предвид това,
че при престъпленията от частен характер доказателствената тежест за
доказване на обстоятелствата, част от предмета на доказване по чл. 102 от
НПК, пада върху частното обвинение, въззивният съд счита, че частният
тъжител не е провел доказване с необходимия стандарт на обвинителната си
теза. Следователно правилно СРС е стигнал до единствения възможен извод,
че твърдението за причиняване на визираната в тъжбата телесна повреда не
намира опора в събрания по делото доказателствен материал с нужната
безспорност.
Недоказаността на всички изброени елементи обуславя
несъставомерността от обективна страна на вмененото на подсъдимия деяние,
поради което остава безпредметно обсъждането на останалите съставомерни
елементи от обективна и субективна страна на престъплението по чл. 130, ал.
1 от НК.
По изложените съображения СРС законосъобразно е признал
подсъдимия за невиновен в извършване на престъпление по чл. 130, ал. 1 от
НК, като го е оправдал на основание чл. 304 от НПК. Предвид това,
присъдата на СРС следва да бъде потвърдена.
При този изход на делото СРС правилно на основание чл. 190, ал. 1 от
НПК е осъдил частния тъжител да заплати в полза на бюджета на съда сумата
в размер на 100,00 лева за остатъка от дължимия депозит за изготвеното
заключение по назначената експертиза, внесен първоначално от бюджета на
съда. Правилно в негова тежест е било възложено заплащането в полза на
подсъдимия на сумата в размер на 1300,00 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение, като по делото са били представени надлежни доказателства
за договарянето и заплащането на адвокатския хонорар.
Подсъдимият е направил искане за присъждане на разноски и пред
настоящата инстанция – за първоинстанционното и настоящото производство.
Въззивният съд счита, че следва да уважи искането за присъждане на
разноски само за пред настоящата инстанция, доколкото претенцията за
разноски, сторени пред СРС, е била изцяло уважена, а и по принцип
компетентен за пръв път да се произнесе по нея е именно
12
първоинстанционният съд. Претендира се заплащането на адвокатско
възнаграждение в размер на 1500,00 лева, за договарянето на което се
представя договор, служещ и като разписка за сторения разход, като по
делото е налично и пълномощно, с което подсъдимият е упълномощил
съответния адвокат за процесуално представителство пред контролиращата
инстанция. Предвид това, претендираният разход се явява доказано сторен, а
искането по чл. 190, ал. 1 от НПК – основателно, заради което следва да бъде
уважено.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 19.02.2020 г., постановена по НЧХД №
6176 по описа за 2018 г. на СРС, НО, 17-ти състав
ОСЪЖДА А.Е. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв.
„Панчарево”, ул. ****, да заплати на В. И.И., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж.к. ****, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК сумата в размер на
1500,00 (хиляда и петстотин) лева, представляваща сторени пред въззивното
производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13