Р
Е Ш Е
Н И Е №
296
гр.
Шумен, 27.12..2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд в публичното съдебно заседание на двадесет и седми
ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Р.ХаджиИ.а
при секретаря Ж.Дучева, като разгледа докладваното от съдия Р.ХаджиИ.а
гр.дело №265 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата молба ищците В.Й.П. и С.Б. излагат, че са
съсобственици на лек автомобил „Порше”, модел „Кайен” с рег.№Н....
Последният бил придобит на 04.08.2016г. по време на брака им в режим на СИО, но
след прекратяването му с решение по гр.д.№1180/2018г. от 16.05.2018г. на ШРС,
същият останал в режим на обикновена съсобственост. Сочат, че на 11.04.2019г.,
в тъмната част на денонощието, след 22ч., установили, че автомобилът им не бил
пред дома им в гр.Ш.. Не били предоставили ключове на никого,
а и освен това МПС било със спукана предна дясна гума и джанта. На следващия
ден входирали жалба в ШРП и сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Ш., като след направена проверка им било
съобщено, че на 18.02.2019г. автомобилът бил прехвърлен на ответника Д.Я.Д. за
сумата от 5000лв. с договор за покупко-продажба на МПС рег.№608/18.02.2019г. с нотариална заверка
на подписите на нотариус с рег.№702. Снабдили се с препис от договора, от който
установили, че ответникът договарял сам със себе си, като действал в лично
качество като купувач и като представител на ищците, по силата на пълномощно с
рег.№12726/25.08.2016г. заверено от нотариус с рег№18. Сочат, че продажната
цена от 5000лв. не била уговаряна с никого от тях и че същата била значително
под действителната пазарна цена на автомобила. Предвид това и договорът за
покупко-продажба се явявал недействителен на основание чл. 40 от ЗЗД. Били
налице и двата елемента на фактическия състав на сочената норма: обективният -
договорът бил сключен във вреда на представлявания-действителата пазарна цена
на автомобила към момента на сключване на сделката била 55000-60000лв., като
продажбата му била извършена на цена повече от десет пъти под пазарната му
стойност, както и субективният - споразумяване между представителя и насрещната
страна по договора, тъй като при сключване на договора ответникът договарял сам
със себе си.
Предвид изложеното
ищците молят, съдът да постанови решение, по силата на което да прогласи
недействителността на договора за покупко-продажбата на гореописания лек автомобил, с нотариална
заверка на подписите №608/18.02.2019г. на нотариус с рег.№702, и тъй като
автомобилът се владеел от ответника, на
основание чл.108 от ЗС, последният да бъде осъден да им предаде владението върху него, като се установи и собствеността им върху
същия. Претендират и присъждане на
деловодните разноски, включително и тези, направени в обезпечителното
производство.
Ответната
страна в срок е депозирала отговор на исковата молба, в който взема становище
по допустимостта, но неоснователността на заявените претенции. Сочи, че ключът на автомобила бил предаден от ищеца М. на ответника, който
го бил предал на ЧСИ Я.Б. по изп.д.№20197750400268. Процесният автомобил не се
владеел от ответника от 05.06.2019г., тъй като бил иззет от ЧСИ Я.Б. и било
назначено трето лице за пазач. Излага също, че след извършената проверка от
органите на полицията било установено, че МПС не било предмет на престъпление,
тъй като било във владение на Д. на законно основание. Продажната цена на
автомобила не била 5000лв., а 65000лв.. Сочи, че на 23.07.2015г. „Заложна къща М.”***,
с управител и едноличен собственик на капитала ищецът С.Б.М., сключил
предварителен договор с ответника за покупко-продажба на процесния лек
автомобил, като договорената цена била 65 000лв.. На тази дата ответникът бил
заплатил 60 000лв., като било договорено
остатъка от 5000лв. да се заплати в деня на нотариалното прехвърляне. На същата
дата и дружеството, представлявано от ищеца, упълномощило Д. с права на
всякакви разпоредителни действие чрез правен способ, условия и цена каквито
намери за добре -продава, дарява, заменя изцяло или на части, включително като
договаря сам със себе си. В предварителния договор била договорена дата на
прехвърляне правото на собственост - до 30.09.2015г., като продавачът не
изпълнил задължението си. Поради сключения предварителен договор от
23.07.2015г., получената сума от 60000лв. и последващата продажба на същото от
дружеството на С.М., ищците упълномощили ответника отново да извърши всякакви
разпоредителни и учредителни действия по отношение на автомобила, чрез правен способ, условия и цена
каквито намери за добре, включително като договаря сам със себе си, и когато
представлява трети лице, без да дава отчет за извършеното, като същото
пълномощно е неоттегляемо, както и да бракува. В деня на съставяне на това
пълномощно-25.08.2016г. М. предал на Д. оригиналния ключ и талон на МПС-част І.
Ответникът не бил действал във вреда на представлявания. Нямало накърняване
имуществото на ищците в случая, а и те упълномощавайки Д. да извършва
разпореждане с автомобила без да дава отчет за извършеното, дали
съгласие за накърняване на имуществото им. Освен това ищците купили процесния
автомобил за сумата от 7000лв. на 04.08.2016г., поради което и нормално било
след две години и половина употреба цената му да бъде по-ниска. Изложеното
налагало извод, че не били налице елементите на фактическия състав на чл.40 от ЗЗД. Тъй като ищците не били собственици
на процесното МПС, а такъв се явявал ответникът, то неоснователен се явявал и
искът с правно основание чл.108 от ЗС.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, се установи следното от фактическа
страна: На
23.07.2015г., между „Заложна къща М.”***,
с управител и едноличен собственик на капитала ищецът С.Б.М., в качеството на
продавач и Д.Я.Д., в качеството на купувач, бил
сключил предварителен договор по силата на която продавачът се задължил да
продаде на купувача лек автомобил „Порше”, модел „Кайен” с рег.№Н... за сумата
65 000лв., от която сума 60 000лв. били заплатени на продавача в деня
на сключване на договора, а 5000лв.-при нотариалното прехвърляне на автомобила.
Със същия договор продавачът се задължил да прехвърли на купувача собствеността
върху описаното МПС по нотариален ред най-късно до 28.09.2015г.. На същата дата/23.07.2015г./ било съставено и пълномощно,
по силата на което дружеството, представлявано от ищеца,
упълномощило Д. с права да го представлява генерално по отношение на лекия
автомобил, включително при извършване на всякакави разпоредителни действия,
чрез правен способ, условия и цена, каквито намери за добре/продава, дарява,
заменя, изцяло или на части/, включително като договаря сам със себе си.
Съгласно отразеното в договор за
продажба от 04.08.2016г., Б.К.И., действащ в качеството на предсатвител на
„заложна къща М.“***, продал на С.Б.М., чрез представителя му Б.К.И.
собственото на дружеството МПС лек автомобил „Порше”, модел „Кайен” с рег.№Н...
за сумата от 7000лв., която купувачът към деня на подписване на договора бил
изплатил напълно на дружеството. Посочено е, че застрахователната стойност на
автомобила е 7000лв., както и че на
същата дата се предава и владението на същия.
Около месец по-късно, на
12.09.2016г., с договор за покупко-продажба на дружествени дялове, С.Б.М.
продал на А.Р.А. 500 дяла от капитала на
„Заложна къща М.“ЕООД, представляващи 100% от дружествения капитал за
сумата 5000лв., изплатена от купувача на продавача напълно и в брой.
Не се спори, а и видно от
представеното удостоверение за сключен граждански брак от 23.08.2009г., ищците
са били съпрузи. Бракът им бил прекратен с решение №454/16.05.2018г. по
гр.д.№1180/2018г. на ШРС, по взаимно съгласие. Т.е., доколкото към момента на
сключване на горепосочената сделка - 04.08.2016г. ищците са били в граждански
брак, то същите са придобили собствеността върху автомобила в режим на СИО,
като след прекратяване на брака, същият е останал в режим на обикновена
съсобственост.
С пълномощно, с нотариална
заверка на подписите от 25.08.2018г., ищците С.Б.М. и В.Й.П./М./ упълномощили
ответника да ги представлява генерално по повод на процесното МПС, пред всички
трети лица, както и при извършване на
всякакви разпоредителни и учредителни/в залог/ действия, чрез правен способ условия
и цена каквито намери за добре/продава, дарява, заменя изцяло или на части/,
включително като договаря сам със себе си, и когато представлява трети лице,
без да дава отчет на уплномощителите за извършеното, като същото пълномощно е
неоттегляемо, както и да бракува и сменя двигателя; включително като попълва,
подава, подписва и получава всякакви документи при упражняването на
гореописаните права..
На 18.02.2019г. Д.Я.Д., действащ
като пълномощник на ищците по силата на горепосоченото пълномощно, продал на
себе си, процесния лек автомобил за сумата 5000лв.. В договора е отразено, че
застрахователната стойност на автомобила е 5000лв., съгласно удостоверение
№5255/18.02.2019г. на ЗАД“Армеец“.
На
12.04.2019т. ищецът депозирал жалба до ШРП, в която е посочил, че бил
собственик на процесния автомобил, че местодомуването на автомобила е гр.Ш.. и че
на 11.04.2019г., в тъмната част на денонощието, след 22ч., установил, че
автомобилът бил изчезнал. Предвид това и
моли за извършването на необходимите действия за издирването на автомобила и
предаването му на действителния собственик.
Не е спорно по делото, а и видно от представеното съобщение за налагане
на обезпечителна мярка, по искане на ищците
е допуснато обезпечение на настоящия иск по ч.гр.д.№212/20189г. на ШОС, чрез
налагане на запор върху процесния лек автомобил, като въз основа на издадената
обезпечителна заповед е образувано изп.д.№20197750400268 по описа на ЧСИс рег.№775 Съгласно протокол за опис на движимо
имущество от 05.06.2019г., съдебният изпълнител е извършил опис на автомобила и
го е предал за пазене на трето лице. Отразено е, че Д. е предал единствения ключ за МПС.
Съгласно заключението на назначената съдебно-автотехническа експертиза,
действителната пазарна цена на лек автомобил „Порше“, модел „Каейн С“ с рег.№Н...,
хибрид, произведен през 2010г. към 18.02.2019г. възлиза на 50350лв.. В
обстоятествената част вещото лице е посочило, че е определило пазарната стойност
по два метода: „метода на разходите“- при който се използва справочник „Шваке
лист“ /38449.66лв./и програма „Audatex“, с която работят застрахователните компании, като в
този случай оценката на автомобила е 40810лв. и „метод на пазарните аналози“ -на
база предложенията за продажба на такъв вид автомобили-56700лв..
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи: Изложените от ищците фактически обстоятелства, от които
произтича претендираното право и формулираният петитум, дават основание на съда
да приеме, че е сезиран с иск с правно основание чл.40 от ЗЗД, както и
иск с правно основание чл.108 от ЗС.
По първия иск: Съгласно постановките
на тълкувателно решение № 5/2014г. от 12.12.2016г. ОСГТК на ВКС/т.3/, договор,
при който представителят на едната страна се е споразумял с другата страна във
вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 ЗЗД, не поражда целените с него
правни последици и е недействителен.
Елементите на фактическия състав на
нормата на чл.40 от ЗЗД са: договор, сключен
във вреда на упълномощителя, и споразумяване между пълномощника и третото лице
във вреда на представлявания. Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, ищцовата
страна по иска с правно основание чл.40 от ЗЗД следва да докаже наличието на
изложените от нея твърдения или в случая действие на разпореждане от страна на
представителя им в тяхна вреда, споразумяване между представителя и насрещната
страна за увреждането им.
Преценката, че
договорът е сключен във вреда на упълномощителя се извършва при отчитане на
всички обстоятелства, свързани с интереса на представлявания и мотивите на
представителя да го сключи. В производството по иска за прогласяване
недействителността на увреждащата сделка ищецът – упълномощител, следва да
установи и намерението за увреждане на пълномощника и третото лице, въз основа
на всички доказателства за обстоятелствата, при които е сключен договорът с
третото лице.
Действително в
разглежданата хипотеза продажбата на процесния автомобил е осъществена на
продажна цена, по ниска от пазарната стойност/съдът намира, че в случая следва
да се приеме пазарна стойност на автомобила в размер на 40810лв.- съобразно
първия метод, доколкото при втория метод
вещото лице е съобразило единствено предложенията за продажба, не и пазарната
цена при реално извършвани продажби на такъв вид автомобили/, но този факт сам
по себе си не налага автоматично извода, че
представителят е действал във вреда на представлявания. Следва да се
направи преценка на конкретните обстоятества свързани с интереса на
представлявания и мотивите на представителя да го сключи.
В случая
представителят е сключил атакуваната сделка по силата на упълномощаването му от
ищците, които са му дали право да извършва всякакви сделки на управление и
разпореждане – да продава, дарява или заменя изцяло или на части процесния автомобил,
включително като договаря сам със себе си, без да дава отчет на
упълномощителите за извършеното, като пълномощното е неоттегляемо, както и да
бракува цялото МПС, включително като попълва, подава, подписва и получава
всякакави документи при упражняването на гореописаните права. Така дадените правомощия, и в частно изричният отказ от даване на отчет, налагат
извод, че пълномощното съдържа съгласие на представляваните за накърняване на
имуществото им, поради което и не може
да се приеме, че договорът е сключен във вреда на упълномощителите. Упълномощителите
са били наясно с какви правомощия упълномощават ответника и какви са последиците от това упълномощаване.
Не би могло да
се приеме и че сделката е неизгодна с оглед наличие на съществена нееквивалентност
на престациите. Както бе посочено по-горе, ищецът С.Б.М. е придобил
собствеността върху процесното моторно превозно средство на 04.08.2016г. за
сумата 7000лв., поради което и не би могло да се приеме, че с продажбата му на
18.02.2019г. /две години и половина
по-късно/ за сумата 5000лв., представителят е договарял при явно неизгодни
условия или е договарял в противоречие с добрите нрави.
Освен това се
установи, че ответникът през 2015г. е сключил предварителен договор за продажба
на процесния автомобил с ищеца С.Б., в качеството му на представляващ и
едноличен собственик на капитала на „Заложна къща М.“***, по силата на който е
заплатил 60000лв., част от общо уговорената цена от 65 000лв., като още
тогава ищецът е бил снабден с пълномощно от продавача. Тъй като продавачът не е
изпълнил задължението за сключване на окончателен договор, а е прехвърлил
правото на собственост върху автомобила на себе си в лично качество, а след
това е прехвърлил всичките си дялове в дружеството, отчитайки първоначалните
уговорки и извършеното вече плащане отново е упълномощил Д. с всички възможни
права по отношение на автомобила, като е добавил и отказа от отчет именно с
оглед липсата на претенции от негова страна по отношение на автомобила. Безспорно
е, и че същият му е предал и ключа на автомобила и свидетелството за
управление, като ключът е бил предаден на съдебния изпълнител с оглед
наложената по настоящото дело обезпечителна мярка, а талонът представен в
ОДМВР, с оглед издаване на ново свидетелство при промяна на
собствеността/чл.15, ал.1, т. 4, чл.16, ал.6 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.
за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства/. Новото свидетелство за управление, в
която като собственик е отразен Д. е представено по делото.
В тази връзка и не се установява
споразумяване между пълномощника и приобретателя във вреда на представлявания,
въпреки че в случая същите са едно и също лице. На пълномощника е предоставено
право да договора сам със себе си. Съвкупната преценка на доказателствата не създава сигурно убеждение за осъществяване на
факта на увреждане на представлявания при сговаряне между пълномощника и приобретателя.
Предвид
изложеното съдът намира, че заявената претенция с правно основание чл.40 от ЗЗД
се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение
на претенцията с правно основание чл.108 от ЗС: Доколкото не се установи ищците
да се явяват собственици на вещта, то не е налице елемент от фактическия състав
на сочената норма. Ревандикационната претенция се явява неоснователна и следва
да бъде отхвърлена.
С оглед изхода
на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците следва да заплатят на
ответника деловодни разноски в размер на 3084лв..
Предвид
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.Й.П. с ЕГН********** и С.Б.М. с ЕГН**********,***,
съдебен адрес:***, чрез адв.Б.Г. при ШАК, срещу Д.Я.Д. ЕГН********** ***, съдебен адрес:***, кантора
№…, чрез адв.Б.Б. при ШАК искове: с правно основание чл.40 от ЗЗД за прогладяване недействителността на договор за
покупко-продажбата на лек автомобил
„Порше”, модел „Кайен С” с рег.№Н..., номер на рама:WP1ZZZ92ZBLA91122, номер на двигател: М06ЕСВ02613, с нотариална заверка
на подписите №608/18.02.2019г. на нотариус с рег.№702, както и с правно основание
чл.108 от ЗС да бъде признато за установено, че ищците В.Й.П. и С.Б.М. са
собственици на гореописания лек автомобил, като ответникът Д.Я.Д. бъде осъден
да им предаде владението върху същия.
ОСЪЖДА В.Й.П.С.Б.М.
да заплатят на Д.Я.Д. деловодни разноски
пред настоящата инсатн;ция в размер на 3084лв..
Решението
може да се
обжалва пред Апелативен
съд-гр.Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: