№ 632
гр. Враца, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калина Хр. Христова
при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова
като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело №
20241420100416 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по искова и уточнителна молби от Д. Т. М., ЕГН
**********, чрез адв. К. К., против „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, ЕИК
*********, с която е предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване
за установено, че ищецът не дължи на ответника от следните суми: 2 725,90 лева –
главница, дължима по договор за кредит № PLUS-01323699/13.01.2008 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 20.04.2011 г. до окончателното й изплащане,
сумата от 1 698,28 лева – възнаградителна лихва за периода от 27.02.2009 г. до
30.01.2012 г., сумата от 615,80 лева – лихва за забава за периода от 30.03.2009 г. до
08.03.2011 г., както и сумата от 100,80 лева – държавна такса и 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение, съставляващи вземания по изпълнителен лист от
04.07.2011 г., издаден по ч. гр. д. № 1986/2011 г. по описа на Районен съд – гр. Враца,
въз основа на който е образувано изп. д. № 1114/2023 г. по описа на ЧСИ Иванка
Цонкова, поради изтекла погасителна давност. Претендира сторените в
производството разноски.
В исковата молба се твърди, че с влязла в законна сила Заповед №
1293/26.04.2011 г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 1986/2011 г. по
описа на Районен съд – гр. Враца ищецът е осъден да заплати на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД процесните суми, за което на 04.07.2011 г. е издаден
изпълнителен лист. Сочи, че въз основа на изпълнителния лист е образувано изп. д. №
1429/2011 г. по описа на ЧСИ Валери Йотов, като взискателят „БНП Париба Пърсънъл
1
Файненс“ ЕАД не е поискал конкретни изпълнителни способи, а е възложил на ЧСИ
Йотов правомощията по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.
Сочи се, че по делото с извършени следните изпълнителни действия: ма
20.02.2015 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и на
20.03.2015 г. е насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника.
Твърди, че на 15.05.2015 г. вземанията са прехвърлени с договор за цесия в
полза на ответното дружество „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД и с
постановление от 21.07.2015 г. е конституирано като взискател по делото.
Сочи, че на 16.04.2018 г. е поискан и на 18.12.2018 г. е наложен запор върху
банковите сметки на длъжника.
След отнемане на правата на ЧСИ Йотов делото е продължило под №
4358/2020 г. по описа на ЧСИ Цветозар Найденов, който с постановление от 26.10.2021
г. го прекратил на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Заявява, че след това въз основа на изпълнителния лист е образувано изп. д. №
1114/2023 г. по описа на ЧСИ Иванка Цонкова, като счита, че не дължи сумите по
изпълнителния лист поради изтекла погасителна давност.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество „Кредит
Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, чрез юрисконсулт С. К., с който предявеният иск се
оспорва като неоснователен.
Не се оспорва, че ответното дружество е придобило вземанията по процесния
изпълнителен лист по силата на сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД
договор за цесия.
Не оспорва, че въз основа на изпълнителния лист е образувано изп. д. №
1429/2011 г. по описа на ЧСИ Валери Йотов. Сочи, че с молбата от 25.11.2011 г. за
образуване на изпълнителното производство се е прекъснала давността, тъй като с нея
на ЧСИ Йотов са възложени правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. Сочи, че съгласно
постановките на ТР 2/06.06.2015 г., давността започва да тече от 26.06.2015 г. и
следователно е следвало да изтече на 26.06.2020 г. Заявява, че същата е прекъсната с
молбата „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД за конституирането му като взискател,
тъй като в същата освен правомощията по чл. 18 ЗЧСИ, е поискало и насрочване на
опис, оценка и публична продан на движими вещи в дома на длъжника. „Кредит
Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД е конституирано като взискател с постановление от
21.07.2015 г.
Сочи, че на 05.04.2018 г. дружеството е поискало извършване на справка
регистъра на БНБ и налагане на запор върху банковите му сметки, като на 16.12.2018 г.
ЧСИ Йотов е наложил запор върху банкова сметка, открита в „Уникредит Булбанк“
АД.
2
След прехвърляне на архива на ЧСИ Йотов към ЧСИ Найденов, делото
продължило под № 4358/2020 г. Дружеството отново подало молба за извършване на
справка в регистъра на БНБ, но ЧСИ Найденов прекратил производството на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като отбелязал на гърба на изпълнителния лист, че
последното изпълнително действие е извършено на 13.02.2012 г. На 20.06.2023 г.
дружеството е образувало изп. д. № 1114/2023 г. по описа на ЧСИ Иванка Цонкова.
Сочи още, че за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давност не е текла на
основание ЗМДВИП.
Счита, че давността за вземанията по изпълнителния лист не е изтекла, за
което излага подробни правни съображения. Иска се постановяване на решение, с
което искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
следното:
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК са признати
обстоятелствата, че против ищеца е издаден изпълнителен лист от 04.07.2011 г. по ч.
гр. д. № 1986/2011 г. по описа на Районен съд – гр. Враца за процесните суми, въз
основа на който е образувано изп. д. № 1114/2023 г. по описа на ЧСИ Иванка Цонкова.
Същото се установява и от приетите за послужване Заповед № 1293/26.04.2011
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1986/2011 г. по
описа на Районен съд – Враца и Разпореждане от 04.07.2011 г. с което е разпоредено да
се издаде изпълнителен лист, тъй като заповедта за изпълнение е влязла в законна
сила. Видно от отбелязването върху заповедта, такъв е издаден на 04.07.2011 г., като
ищецът М. е осъден да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД следните
суми: 2 725,90 лева – главница, дължима по договор за кредит № PLUS-
01323699/13.01.2009 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.04.2011
г. до окончателното й изплащане, сумата от 1 698,28 лева – възнаградителна лихва за
периода от 27.02.2009 г. до 30.01.2012 г., сумата от 615,80 лева – лихва за забава за
периода от 30.03.2009 г. до 08.03.2011 г., както и сумата от 100,80 лева – държавна
такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Няма спор между страните, че въз основа на посочения изпълнителен лист е
образувано изп. д. № 20117210401429 по описа на ЧСИ Валери Йотов по молба на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД от 24.11.2011 г., с която на съдебния
изпълнител са възложени правомощията по чл. 18 ЗЧСИ.
С разпореждане на ЧСИ Йотов от 13.02.2014 г. /л. 19 от изп. д./ е насрочен
опис на движими вещи в дома на длъжника.
С разпореждане на ЧСИ Йотов /л. 21 от изп. д./ е наложен запор върху
трудовото му възнаграждение.
3
С разпореждане на ЧСИ Йотов от 20.02.2015 г. /л. 24 от изп. д./ е наложена
възбрана върху недвижим имот на длъжника.
С молба от 21.07.2015 г. за конституиране на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
ЕАД като взискател по изп. д. № 1429/2011 г., в която на основание чл. 18 ЗЧСИ са
възложени правомощия на съдебния изпълнител за извършване на изпълнителни
действия. Ответното дружество, което се е легитимирало като кредитор с Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 15.05.2015 г., сключен с „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД.
С разпореждане на съдебния изпълнител от 09.02.2017 г. /л. 52-гръб от изп. д.
№ 1429/2011 г./ е насрочен опис на движими вещи на длъжника.
Депозирана е молба от 20.07.2017 г., с която е поискано налагане на запор след
извършване на справка за валидно сключен трудов договор.
Депозирана е молба от 16.04.2018 г. за налагане на запор върху установени
след справка за банкови сметки на името на длъжника и такъв е наложен със запорно
съобщение от 18.12.2018 г. върху банкова сметка в „УниКредит Булбанк“ АД .
Депозирана е молба от 05.04.2021 г. за налагане на запор върху установени
след справка банкови сметки на името на длъжника. Върху същата е вписано
постановление от 26.10.2021 г. на ЧСИ Цветозар Найденов за прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – настъпила перемпция.
Ответното дружество е изтеглило изпълнителния лист и с молба от 20.06.2023
г. е образувано на изп. д. № 20238990401114 по описа на ЧСИ Иванка Цонкова, в която
са посочени изпълнителни способи, както и са възложени правомощията по чл. 18
ЗЧСИ.
Със запорно съобщение от 21.07.2023 г. на ЧСИ Иванка Цонкова е наложен
запор върху банкова сметка на длъжника в „Обединена българска банка“ АД.
По искане от ЧСИ Цонкова от 21.07.2023 г. до Служба по вписванията – Враца
е наложена възбрана върху недвижим имот на длъжника.
Други относими доказателства не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
От Д. Т. М., ЕГН **********, чрез адв. К. К., против „Кредит Инкасо
Инвестмънт БГ“ ЕАД, ЕИК *********, е предявен отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи
на ответника от следните суми: 2 725,90 лева – главница, дължима по договор за
кредит № PLUS-01323699/13.01.2008 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 20.04.2011 г. до окончателното й изплащане, сумата от 1 698,28 лева –
възнаградителна лихва за периода от 27.02.2009 г. до 30.01.2012 г., сумата от 615,80
4
лева – лихва за забава за периода от 30.03.2009 г. до 08.03.2011 г., както и сумата от
100,80 лева – държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение,
съставляващи вземания по изпълнителен лист от 04.07.2011 г., издаден по ч. гр. д. №
1986/2011 г. по описа на Районен съд – гр. Враца, въз основа на който е образувано
изп. д. № 1114/2023 г. по описа на ЧСИ Иванка Цонкова, поради изтекла погасителна
давност.
С оглед твърденията на ищеца, искът е допустим. Предпоставка за
допустимост на този иск, както предвижда чл. 439, ал. 2 ГПК, е ищецът да се позовава
на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание, като в случая ищецът се позовава на
погасяване на дълга по изпълнителния лист поради изтекла погасителна давност. Това
твърдение представлява нов факт по смисъла на чл. 439 ГПК, настъпил след
приключване на съдебното дирене в производството /в случая след влизане в сила на
заповедта за изпълнение/, по което е издаден изпълнителният лист.
С предявяването на този иск за установяване недължимост на парични суми,
ищецът отрича претендираното от ответника материално право, поради което в тежест
на ответника е при условията на пълно и главно доказване да установи съществуването
на това право, както и че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до
изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземането по давност, са
били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността. В случая
ответното дружество следва да докаже възраженията си, че след началния момент на
погасителната давност са настъпили обстоятелства или са предприети действия,
прекъсващи давността, като установи кога са настъпили тези обстоятелства, респ. за
какъв период от време давността е била спряна.
Последователно съдебната практика възприема, че няма основание да се
отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение
/например Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., ВКС, IV г.о.,
Определение № 443 от 30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г., ВКС, II т.о.,
Определение № 576 от 16.09.2015 г. по ч. гр. д. № 4647/2015 г., ВКС, IV г. о. и други/.
Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, което е относимо и когато е установено с влязла в сила заповед за
изпълнение, срокът на новата давност е всякога пет години.
В случая тъй като от ч. гр. д. № 1986/2011 г. по описа на Районен съд – Враца
се съхраняват единствено заповедта за изпълнение и разпореждането за издаване на
изпълнителен лист, не може да се установи точната дата на влизане в сила на Заповед
№ 1293/26.04.2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, за целта на
настоящия процес следва да се приеме, че това е датата на разпореждането за
издаване на изпълнителен лист – 04.07.2011 г., от която дата е започнал да тече 5-
5
годишният давностен срок.
Преценката за основателност на иска по чл. 439 ГПК обхваща единствено
нововъзникнали факти – дали от датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение,
респ. от датата на последното валидно изпълнително действие са изминали пет
години, с изтичането на които вземането по изпълнителния лист е погасено по давност.
На първо място, доколкото изп. д. № 1429/2011 г. по описа на ЧСИ Валери
Йотов е било образувано преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015
г. по т. д. № 2/2013 г., ВКС, ОСГТК, то следва да се приеме, че давността за вземанията
не е текла до 26.06.2015 г. Съгласно задължителните разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по т. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, докато
е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването
на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ВКС, ОСГТК,
изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала
да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.
Налице са и двете изискуеми съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 2/04.07.2024 г.
по тълк. д. № 2/2023 г., ВКС, ОСГТК, предпоставки – направено пред надлежен орган
волеизявление за принудително осъществяване на вземане и изпълнителното
производство да е било висящо. В случая давността е започнала да тече от тази дата –
26.06.2015 г., поради което релевантни за давността са единствено изпълнителните
действия, извършени в периода от 26.06.2015 г. до датата на предявяването на иска –
09.02.2024 г.
По отношение на този период приложение намират както постановките на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ВКС, ОСГТК, така и
на междувременно постановеното Тълкувателно решение № 2/04.07.2024 г. по тълк. д.
№2/2023 г., ВКС, ОСГТК.
По силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно даденото задължително
тълкуване в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г.,
ВКС, ОСГТК, погасителната давност не спира, докато трае изпълнителният процес, а
се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и
с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано
от взискателя, или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/, а именно: насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н.
6
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Разяснено е и това, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Прието е, че взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността
на изпълнителния процес, като внася съответните такси и разноски за извършването на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ
/извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне
на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др./, както и като иска повтаряне
на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
Цитираното задължително тълкуване е доразвито в последващата съдебна
практика на ВКС, като е прието, че действително, в чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично
установено правилото, че давността се прекъсва с предприемането действия за
принудително изпълнение, но същинско действие за принудително изпълнение може
да предприеме само съдебният изпълнител /или друг орган на принудително
изпълнение – публичен изпълнител, синдик, съд по несъстоятелността/ и то прекъсва
давността; но давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от
поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е направено
своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди
изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора,
давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако
нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното
производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с
предприемането на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на
действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността
е изтекла. След това тя се прекъсва последователно във времето, когато
осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или
възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на
наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т. н. до влизането в сила на
постановлението за възлагане /Решение № 37 от 24.02.2021 г., постановено по гр. д. №
1747/2020 г., ВКС, IV г. о., Решение № 127 от 12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г.,
ВКС, III г.о./.
7
С т. 3 от Тълкувателно решение № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г., ВКС,
ОСГТК, се приема, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие,
извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.
Ефектът на прекъсването на давността не се засяга от настъпилата по-късно
перемпция на изпълнителното дело, тъй като перемпцията и давността са различни
правни институти, с различни правни последици. Перемпцията е процесуален
институт, при който санкцията засяга конкретното процесуално правоотношение, но не
и публичното субективно право на кредитора да иска принудително изпълнение, нито
кореспондиращото правомощие на съдебния изпълнител като орган по принудително
изпълнение, който от своя страна дължи подчинение на изпълнителния лист. Ново
писмено искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на перемпция,
поставя началото на ново процесуално правоотношение. Съдебният изпълнител
продължава да е задължен да изпълни заповедта за принудително изпълнение,
отправена до изпълнителните органи и съдържаща се в изпълнителния лист, който е в
негово държане.
От своя страна, погасителната давност е материалноправна санкция за
бездействието на кредитора при упражняване на неговите субективни права. Като иска
от съдебния изпълнител по вече перемираното дело да приложи изпълнителен способ,
кредиторът не бездейства. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на
давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие.
Задължението за действие е на съдебния изпълнител. Образуването на изпълнително
дело е правно административен почин на органа и негово задължение, чието
изпълнение или неизпълнение не е обуславящо за материалноправния ефект от
действията на кредитора. Правно и фактически, действията на взискателя следва да са
необходимите, които законът предписва и му позволява при осъществяване на
принудително изпълнение – изразена воля в писмен вид поради препращането в чл.
426, ал. 3 ГПК; пред орган на принудително изпълнение с депозиран оригинал на
изпълнителния титул - чл. 426, ал. 1 ГПК; с посочен изпълнителен способ - чл. 426, ал.
2 ГПК. Дължимото авансовото заплащане на такси за осъществяването на способа –
чл. 73, ал. 3, чл. 433, ал. 1, т. 6, чл. 426, ал. 3 ГПК, чл. 80 ЗЧСИ, е от значение, ако
невнасянето им е довело до връщане на молбата.
Съдебният изпълнител дължи указания по изправността на постъпилата по
вече перемираното дело молба, така че тя да стане процесуално годна да постави
началото на ново изпълнително дело. Необходимо е молбата на кредитора за
изпълнение да е редовна, като се съобразява възможността за възлагане по чл. 18
ЗЧСИ, а съдебният изпълнител има служебната компетентност да укаже и изиска
изправянето на недостатъците. Води до прекъсване на давността молба, в която е
посочен начинът на изпълнение, включително и когато първоначалната й нередовност
8
е поправена - чл. 426, ал. 3 ГПК вр. чл. 129 ГПК. Върнатата поради неотстраняване на
нередовности молба на взискателя не прекъсва давността. В този случай не се
осъществява дължимото според нормата на чл. 116, б. „в” ЗЗД. Молбата за проучване
на имуществото на длъжника не прекъсва сама по себе си давността, както е изяснено
в т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Но
съединена с искането за налагане на запори и възбрани върху имуществените права,
които съдебният изпълнител е намерил при това проучване, молбата е редовна - чл.
426, ал. 4 вр. чл. 426, ал. 2, изр. 2 и ал. 1 ГПК и прекъсва давността.
След така изложените и задължителни за съда разяснения, следва да се приеме,
че давността е прекъсната многократно след 26.06.2015 г., а именно:
С молба от 21.07.2015 г. за конституиране на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
ЕАД като взискател по изп. д. № 1429/2011 г., в която на основание чл. 18 ЗЧСИ са
възложени правомощия на съдебния изпълнител за извършване на изпълнителни
действия.
С разпореждане на съдебния изпълнител от 09.02.2017 г. /л. 52-гръб от изп. д.
№ 1429/2011 г./ за насрочване на опис на движими вещи на длъжника.
С молба от 20.07.2017 г., с която е поискано налагане на запор след извършване
на справка за валидно сключен трудов договор.
С молба от 16.04.2018 г. за налагане на запор върху установени след справка за
банкови сметки на името на длъжника и предприетото в изпълнение на тази молба
същинско изпълнително действие – налагането на запор със запорно съобщение от
18.12.2018 г. върху банкова сметка в „УниКредит Булбанк“ АД .
С молба от 05.04.2021 г. за налагане на запор върху установени след справка
банкови сметки на името на длъжника. Тази молба прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е бил длъжен да извърши исканото действие. Вместо това с
няколкомесечно закъснение същият е вписал върху молбата постановление от
26.10.2021 г. за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК – настъпила перемпция. Както бе изяснено по – горе, ново писмено искане по
делото, отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото на
ново процесуално правоотношение. Съдебният изпълнител продължава да е задължен
да изпълни заповедта за принудително изпълнение, отправена до изпълнителните
органи и съдържаща се в изпълнителния лист, който е в негово държане.
Бездействието на съдебния изпълнител не може да се вмени във вина на кредитора, а
молбата му, съдържаща искане за изпълнителен способ, прекъсва давността.
С молба от 20.06.2023 г. за образуване на изп. д. № 20238990401114 по описа
на ЧСИ Иванка Цонкова, в която са посочени изпълнителни способи, както и са
възложени правомощията по чл. 18 ЗЧСИ.
С налагането на запор със запорно съобщение от 21.07.2023 г. върху банкова
9
сметка в „Обединена българска банка“ АД.
С налагане на възбрана върху недвижим имот с искане от ЧСИ Цонкова от
21.07.2023 г. до Служба по вписванията – Враца.
Съгласно разпоредбата на чл. 3 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г., и за преодоляване на последиците (в сила от 14.05.2020 г.) за времето от 13.03.2020
г. до 20.05.2020 г. давност за вземането не е текла. Съгласно § 13 от Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (в сила от 14.05.2020
г.), сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците,
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на закона в
„Държавен вестник“. Законът е обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението на
давностният срок е възобновено на 21.05.2020 г.
Следователно процесният давностен срок е бил спрян за период от 69 дни за
периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително.
С оглед гореизложеното е видно, че до предявяване на настоящия иск на
09.02.2024 г. давността за вземанията не е изтекла, а предявеният иск е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски възниква за ответника, който
претендира такива за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника направените разноски по делото в размер на 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Д. Т. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. ***************, против „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“
№ 21, Бизнес център „Люлин – 6“, ет. 2, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК,
за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника от следните суми:
2 725,90 лева – главница, дължима по договор за кредит № PLUS-01323699/13.01.2008
г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.04.2011 г. до окончателното й
10
изплащане, сумата от 1 698,28 лева – възнаградителна лихва за периода от 27.02.2009 г.
до 30.01.2012 г., сумата от 615,80 лева – лихва за забава за периода от 30.03.2009 г. до
08.03.2011 г., както и сумата от 100,80 лева – държавна такса и 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение, съставляващи вземания по изпълнителен лист от
04.07.2011 г., издаден по ч. гр. д. № 1986/2011 г. по описа на Районен съд – гр. Враца,
въз основа на който е образувано изп. д. № 1114/2023 г. по описа на ЧСИ Иванка
Цонкова, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 Д. Т. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
***************, да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“
№ 21, Бизнес център „Люлин – 6“, ет. 2, сумата от 100 лева /сто лева/, представляваща
разноски за производството за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр.
Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
11