№ 88
гр. Ловеч , 12.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ в закрито заседание на
дванадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20214300500032 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД против
разпореждане № 261193/29.12.2020 г., по ч.гр.д. № 2210/2020 г. на РС Ловеч в частта, с
която заявлението на частния жалбоподател против Ц. Х. П. е отхвърлено за следните
вземания: за възнаградителна лихва; за законна лихва от датата на предсрочна изискуемост
(11.08.2020 г.) до подаване на заявлението в съда лихва в размер на 252,01 лв.; за лихва за
забава от датата на изпадане на длъжника в забава (26.05.2019 г.) до датата на предсрочна
изискуемост (11.08.2020 г.) в размер на 171,80 лв.
В частната жалба са направени оплаквания за материална незаконосъобразност на
атакуваното разпореждане и постановяването му при нарушение на съдопроизводствните
правила. Акцентувайки върху целта на заповедното производство (проверка безспорността
на вземането) и върху неговия формален характер, частният жалбоподател излага оплакване
за напускане границите на формалната проверка на заявлението, доколкото заповедният съд
се произнесъл по валидността на уговорките в договора, от които произтича вземането, за
което съдът отказал да издаде заповед за изпълнение. На следващо по ред място са изложени
оплаквания срещу аргументите на съда за нищожност на уговорката, от която произтича
договорното възнаграждение, поради противоречие с императивни разпоредби на закона,
като от частния жалбоподател се излагат съображения за спазване на разпоредбите на чл. 11
и чл. 19 ЗПК. В частната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното разпореждане
в атакуваната му част и за издаване на заповед за изпълнение за договорното
възнаграждение.
Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на
обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 413,
ал. 2 ГПК). Едноседмичният срок за обжалване по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК е
спазен, защото атакуваното разпореждане е връчено на 06.01.2021 г., а частната жалба е
подадена на 13.01.2021 г., видно от датата на приемане на пощенската пратка от куриера. За
1
частния жалбоподател е налице интерес да обжалва разпореждането в атакуваната му част,
доколкото с нея е отхвърлено подаденото от него заявление за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист до пълния размер на претендираните вземания (чл. 413, ал.
2 ГПК).
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да отхвърли заявлението по чл. 410 ГПК частично, отказвайки да издаде заповед за
изпълнение и за сумите, по отношение на които е подадена жалбата, че претендираните
лихви са начислени и върху вземането за месечната вноска за пакета допълнителни услуги,
което също не е дължимо по силата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, а по отношение на договореното
възнаграждение е прието, че е налице противоречие с чл. 19, ал. 4 и чл. 33 ЗПК.
Крайният извод на районния съд е правилен.
При забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата, а когато потребителят забави дължимите от него плащания
по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва (чл. 33 ЗПК).
Размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за
заем/кредит следва да се определи само върху непогасения остатък от предоставената по
договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до датата на плащането (ТР 3-2019-ОСГТК). Изпадането на
длъжника по потребителския кредит в забава, обуславя правото на кредитора „ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД да търси единствено мораторна лихва за периода на същата,
съизмерима с лимитирания размер на законната лихва, по аргумент от чл. 19 ЗПК. Ето защо
искането на заявителя да получи лихва до обявяване на предсрочната изискуемост по
кредита би било основателно, ако размерът е посочен съобразно рамката на закона и
настъпилите плащания по кредита. След като разпореждането е влязло в сила досежно
посоченото възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, което като
противоречащо на закона е отхвърлено от съда, то няма как да се претендира и лихва върху
такова възнаграждение. Това се отнася и за възнаградителната лихва, каквато по принцип се
дължи от потребителя до датата на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, но
оглед акцесорния характер, приетата от районния съд нищожност на споразумението за
допълнителни услуги и включване на възнаграждението за тези услуги в общия размер на
месечните погасителни вноски (главницата), размерът на претендираната възнаградителна
лихва се явява функция и от вземането за възнаграждение за закупен пакет допълнителни
услуги, затова правилно е отказано издаване на заповед и за тази лихва. Размерът на
законната лихва след настъпване на предсрочната изискуемост е формиран върху същото
главно вземане, включващо и възнаграждението за закупен пакет допълнителни услуги,
поради което за него също не следва да се издава заповед за изпълнение.
По тези съображения разпореждането в обжалваната му част е правилно и следва да
се потвърди.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 261193/29.12.2020 г., по ч.гр.д. № 2210/2020 г. на
РС Ловеч в обжалваната му част, с която заявлението на частния жалбоподател против Ц. Х.
2
П. е отхвърлено за следните вземания: за възнаградителна лихва; за законна лихва от датата
на предсрочна изискуемост (11.08.2020 г.) до подаване на заявлението в съд лихва в размер
на 252,01 лв.; за лихва за забава от датата на изпадане на длъжника в забава (26.05.2019 г.) до
датата на предсрочна изискуемост (11.08.2020 г.) в размер на 171,80 лв.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3