Р Е Ш Е Н И Е
№ 1274
гр.Пловдив, 07.08.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на двадесет и шести юни, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 1659/2020г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 20-0435-000029
от 03.02.2020г., издадено от К. Г. А., на длъжност *** Второ РУ при ОД
МВР – гр.Пловдив, с което на А.Г.С., ЕГН:**********, с адрес ***
1.на основание чл.178 Д от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/ за
нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от Закона за движението по пътищата;
2.на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 от Закона за движението по
пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 10 лв. /десет
лева/, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата;
В жалбата се застъпва становище, че наказателното постановление е
незаконосъобразно.
Поддържа, че е налице фактическа необоснованост и недоказаност на
административнонаказателното обвинение, като поддържа, че не е доказана липсата
на право да паркира на мястото, определено за превозни средства, обслужващи
хора с трайни увреждания, не е изследван въпроса за наличието или липсата на
издадена карта. Още поддържа, че разграничителния критерии между „престой“ и
„паркиране“ не е присъствието на водача, а времето и целта за които движението
на МПС е преустановено, в който смисъл сочи, че МПС с рег.№ „***“ е било спряно
за ограничено време, необходимо за товаро – разтоварни работи, маневрата следва
да бъде възприета като „престой“. Още заявява, че при поискване е представил
свидетелство за управление на моторно превозно средство и контролен талон към
него, като оспорва описаното нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за
движението по пътищата. Предлага наказателното постановление да бъде отменено. Жалбоподателят
поддържа жалбата си пред съда на изложените основания като сочи, че е спрял на
това място за около 2 минути, имало е още едно място за паркиране на инвалиди.
Ответната страна – Второ РУ при ОД МВР –
гр.Пловдив не изпраща представител, в писмено становище сочи, че не са на лице
съществени процесуални нарушения, които да нарушават правото на защита на
жалбоподателя, фактическата обстановка е изяснена, както и административното
нарушение, обстоятелствата и мястото на извършването му, като наказващият орган
е дал пълни и точно описание на последните. Предлага жалбата да бъде оставена
без уважение, а наказателното постановление да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното постановление
е връчен на 17.02.2020г., видно от приложената към наказателното постановление разписка,
а жалбата е подадена до РС – Пловдив чрез Второ РУ при ОД МВР – гр.Пловдив на
21.02.2020г., съгласно отразения входящ номер. Жалбата също така е подадена от
легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на
правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на
твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 23.01.2020г., около 08:55 часа, в гр.Пловдив, свидетелят Ц. С. Р., в качеството му на *** във Второ РУ при
ОД МВР – гр.Пловдив установил, че в непосредствена близост до Второ РУ при ОД
МВР – гр.Пловдив, а именно – на бул.„Васил Априлов“ до № 88, било паркирано МПС
– товарен автомобил „Рено Мастер“ с рег.№ „***“, на място, определено за превозно
средство, обслужващо хора с трайни увреждания, без да има право на това. След
кратко изчакване на мястото дошъл водача на горния автомобил - жалбоподателя А.Г.С.,
който не отрекъл, че управлява същия, а завил, че зарежда магазини и за това е
паркирал там.
Последният водач бил поканен в сградата на Второ РУ при ОД МВР –
гр.Пловдив, където свидетелят Р. пристъпил към съставяне на АУАН. При това,
жалбоподателят С. не представил свидетелството си за управление на МПС и
контролния талон към същото.
С оглед на горното, свидетелят Р. съставил АУАН с бланков № 214034 от
23.01.2020г. срещу К. Г. А., за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от Закона за
движението по пътищата, както и на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по
пътищата, който АУАН жалбоподателят подписал, като отразил, че няма възражения.
Въз основа същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел Ц. С. Р.. Последният помни конкретния случай, като
описва констатираните от него фактически обстоятелства, включително – че МПС с
рег.№ „***“ било паркирано на място, определено за превозно средство, както и
че жалбоподателят А. не отрекъл, че той е управлявал същото. Съдът намира
показанията на свидетеля Р. за логични, непротиворечиви и съответстващи на
събраната по делото доказателствена съвкупност и кредитира последните като
истинни. От същите се установява начина на констатиране извършените нарушения,
фактите по същите, както и процедурата по съставяне на акта.
Следва да се съобрази и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно
която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване
на противното. В случая противното не се установява, напротив – от вече
коментираната доказателствена съвкупност се констатира описаната фактическа
обстановка.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени
от компетентни органи притежаващи нужните
правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед №
8121з-825 от 19.07.2019г. на министъра на вътрешните работи, като за
административнонаказващия орган следва съобрази, че същият е *** *** (видно от писмо изх.№
**********/18.06.2020г.) , а за актосъставителя следва да се има предвид и Заповед
№ 317з-1684/21.03.2019г. директора на ОД МВР – Пловдив. При съставянето на АУАН
и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното
производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден
при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава
неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП
съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на правилното прилагане на материалния закон:
I.За нарушението
на чл.98, ал.2, т.4 от Закона за движението по пътищата.
Съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата
доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено
деяние, с което А.Г.С., ЕГН:**********, с адрес *** виновно е нарушил
разпоредбата на чл.98, ал.2, т.4 от Закона за движението по пътищата – за това,
че на 23.01.2020г., около 08:55 часа, в гр.Пловдив на бул.„Васил
Априлов“ до № 88 е паркирал МПС –
товарен автомобил „Рено Мастер“ с рег.№ „***“, на място, определено за хора с
трайни увреждания.
В случая е безспорно установено, че именно жалбоподателят А.Г.С. е
водача, паркирал МПС с рег.№ „***“ на описаното място – макар същият да не е
бил установен в автомобила, се е явил на мястото малко по-късно, като заявил,
че той е водача и зареждал магазини. Последното обстоятелство е безспорно между
страните и по никакъв начин не се оспорва от самия жалбоподателя.
Съдът намери за неоснователно възражението на жалбоподателя, че не е
доказана липсата на право да паркира на мястото, определено за превозни
средства, обслужващи хора с трайни увреждания, не е изследван въпроса за
наличието или липсата на издадена карта. Следва да се посочи, че последното
съставлява един отрицателен факт, който като такъв не подлежи на доказване. Ако
жалбоподателят твърди, че е имал право да спира на такова място, определено за определено
за хора с трайни увреждания, то е следвало да ангажира доказателства в този
смисъл, което той не прави по никакъв начин.
На следващо място съдът намира за неоснователно и възражението, че разграничителния
критерии между „престой“ и „паркиране“ не е присъствието на водача, а времето и
целта за които движението на МПС е преустановено, в който смисъл сочи, че МПС с
рег.№ „***“ е било спряно за ограничено време, необходимо за товаро –
разтоварни работи. Съгласно чл.93, ал.1 и ЗДвП – „Пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено
време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на
товарно-разтоварни работи в присъствието
на водача.“ Ето защо, обратното на твърдението на жалбоподателя,
присъствието на водача е необходимо условие за да бъде налице „престой“, а не
„спиране“. Същевременно, по делото безспорно се установи, че жалбоподателят С.
не е бил установен при МПС с рег.№ „***“ и се е явил при същото малко по-късно.
На следващо място съдът намери, че в случая не се констатират основания
за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно установеното нарушение,
както и обстоятелствата по същото, разкриват една степен на обществена опасност
на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.98, ал.2,
т.4 от Закона за движението по пътищата. Процесното нарушение е такива на
простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобно
деяние, като последната обществената опасност не е необходимо /и не е възможно/
да се установява във всеки отделен случай.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на
чл.178Д от Закона за движението по пътищата, се наказва с глоба в размер 200
лв. лице, което, без да има това право, паркира на място, определено за
превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за превозно
средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания. В случая
законодателят е предвидил наказание, без да предоставя възможност на наказващия
орган да индивидуализира същото в определени граници. Санкционната разпоредба е
приложена правилно, поради което следва неизбежният извод, че така наложеното
наказание отговаря на тежестта на установеното нарушение.
Ето защо се налага заключение, че наказателното постановление, в тази му
част, следва да бъде потвърдено.
II.За нарушението
на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата.
Съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата
доказателствена съвкупност, не се установяват достатъчно данни за извършено
деяние, с което А.Г.С., ЕГН:**********, на 23.01.2020г., около 08:55 часа, в
гр.Пловдив на бул.„Васил Априлов“ до № 88 виновно да е нарушил разпоредбата на
чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата.
Съгласно чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата - водачът
на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на
моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него.
Предвид горното, и доколкото същата разпоредба визира „водача“ на МПС,
то е очевидно, че последната го задължава да
носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от
съответната категория и контролния талон към него тогава, когато управлява МПС,
а не през останалото време.
В случая обаче се установява, включително от показанията на свидетеля Р.,
че жалбоподателят С. не е носил свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролния талон към него тогава не когато
е управлявал МПС с рег.№ „***“, а по-късно – в сградата на Второ РУ при ОД МВР
– гр.Пловдив, когато е престъпено към съставяне на АУАН.
С оглед на горепосоченото, установеното не може да бъде подведено под
разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата,
доколкото не се установява жалбоподателят С. да не е носил свидетелство за
управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния
талон към него по време на управление на МПС.
Отделно от това, на самостоятелно основание следва да се посочи, че дори
извършеното от жалбоподателя С. да съставляваше нарушение на чл.100, ал.1, т.1
от Закона за движението по пътищата (което, както вече бе посочено –
категорично не се установява), то мястото на това нарушение нямаше да е в
гр.Пловдив на бул.„Васил Априлов“ до № 88 – мястото на паркиране на МПС с рег.№ „***“, а щеше да е непосоченото в
АУАН и наказателното постановление място на съставяне на АУАН.
Ето защо, наказателното постановление, в тази му част, следва да бъде
отменено като незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния
закон.
Водим от изложеното и на
основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо и предл. трето от ЗАНН,
Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 20-0435-000029
от 03.02.2020г., издадено от
К. Г. А., на длъжност *** Второ РУ при ОД МВР – гр.Пловдив, с което на А.Г.С.,
ЕГН:**********, с адрес *** В ЧАСТТА МУ, с която на А.Г.С., ЕГН:**********, с адрес ***, на основание чл.178 Д
от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание –
глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/ за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от
Закона за движението по пътищата;
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 20-0435-000029
от 03.02.2020г., издадено от К. Г. А., на длъжност *** Второ РУ при ОД
МВР – гр.Пловдив, с което на А.Г.С., ЕГН:**********, с адрес *** В ЧАСТТА МУ, с която на А.Г.С., ЕГН:**********, с адрес ***,
на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 от Закона за движението
по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 10 лв.
/десет лева/, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по
пътищата;
Решението
подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните,
че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ (п)
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
И.
Й.