Решение по дело №6370/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4451
Дата: 22 юли 2020 г. (в сила от 22 юли 2020 г.)
Съдия: Станимира Стефанова Иванова
Дело: 20191100506370
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 май 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…….....................

гр. София, 22.07.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на шестнадесети юли, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

мл.с. ЛОРА ДИМОВА                           

при секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело №   6370 по описа за 2019г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение  № 550113/30.11.2018г., допълнено  по реда на чл. 248 от ГПК с Определение от 25.03.2019г. по гр.д. № 23593 по описа за 2018г.  на Софийски районен съд,  153-ти състав са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени с искова молба вх. № 2009476/12.04.2018г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********* с адрес: *** срещу В.З.А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к*********с правно основание на чл.  422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че В.З.А., ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК *********, заплащане на сумата от 1111,21лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението 17.01.2018г., до изплащането й, представляващи стойността на потребена топлинна енергия в апартамент № 29 гр. София, ж. к. *********за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г.;  сумата от 164,60лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата за топлинна енергия  за периода от 16.09.2015г. до 10.01.2018г.; сумата от 43,40лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението 17.01.2018г., до изплащането й, представляващи  стойността на възнаграждението за дялово разпределение на енергията в имота за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г.; сумата от 7,62лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата за възнаграждение за дялово разпределение за периода от 16.09.2015г. до 10.01.2018г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 3344/2018г. на Софийски районен съд, като ищецът е осъден да заплати на ответника съдебни разноски от 200лв.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5208903/19.12.2018г. по регистъра на СРС, депозирана от ищеца Т.С.”ЕАД, ЕИК ********* в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложило е  съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че събраните доказателства установяват, че ответникът е собственик на имота, че е потребил енергия в количества и на стойност, за които са предявени исковете. Претендирало е разноски..

Въззиваемият-ответник по исковете В.З.А., ЕГН ********** в срока за отговор е оспорил жалбата. Посочил е, че решението в обжалваната част било правилно. Не било установено да е собственик на имота и потребител на енергия в него. Процесуалният му представител е претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

Третото лице помагач на страната на въззивника-ищец – Н.”ЕАД, ЕИК *********  не е изразило становище.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2009476/12.04.2018г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********* с адрес: *** срещу В.З.А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. *********, с която е поискал от съда на  основание на чл.  422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че В.З.А., ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК *********, заплащане на сумата от 1111,21лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението 17.01.2018г., до изплащането й, представляващи стойността на потребена топлинна енергия в апартамент № 29 гр. София, ж. к. *********за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г.;  сумата от 164,60лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата за топлинна енергия  за периода от 16.09.2015г. до 10.01.2018г.; сумата от 43,40лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението 17.01.2018г., до изплащането й, представляващи  стойността на възнаграждението за дялово разпределение на енергията в имота за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г.; сумата от 7,62лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата за възнаграждение за дялово разпределение за периода от 16.09.2015г. до 10.01.2018г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 3344/2018г. на Софийски районен съд, като му се присъдят разноски по делото. Навело е твърдения, че ответникът е собственик на имота и като такъв е потребител на топлинна енергия в имота, потребил количества и на стойност за които е предявен иск, дължи и стойност  на услугата дялово разпределение на енергията, изпаднал в забава на плащането им, страните били обвързани от договор при Общи условия.

Ответникът В.З.А., ЕГН ********** с възражението по заповедното дело е оспорила исковете. Посочила е, че не дължи сумите, а и те били погасени по давност.  С молба от 29.10.2018г. е посочила, че не е в договорни правоотношения с ищеца за доставка на топлинна енергия, не било установено да е собственик на имота през процесния период, не била подписала Общите условия, поради което и те не я обвързвали.Претендирала е разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца – Н.”ЕАД, ЕИК ********* е подкрепило исковете.

По делото е приложено заповедно дело № 3344/2018г. по описа на СРС,  153-ти състав, съгласно което по заявление вх.№ 3004944/17.01.2018г.  е издадена заповед за изпълнение от 29.01.2018г., с която районният съд е разпоредил В.З.А., ЕГН **********  да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК *********, сумата от 1111,21лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението 17.01.2018г., до изплащането й, представляващи стойността на потребена топлинна енергия в апартамент № 29 гр. София, ж. к. *********за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г.;  сумата от 164,60лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата за топлинна енергия  за периода от 16.09.2015г. до 10.01.2018г.; сумата от 43,40лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението 17.01.2018г., до изплащането й, представляващи  стойността на възнаграждението за дялово разпределение на енергията в имота за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г.; сумата от 7,62лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата за възнаграждение за дялово разпределение за периода от 16.09.2015г. до 10.01.2018г., както и сумата от 76,54лв. представляващи съдебни разноски, за така издадена заповед длъжникът е уведомен на 08.02.2018г., на 16.02.2018г. е оспорил заповедта, като е посочил, че не дължи  сумите, те били погасени по давност, на 12.03.2019г.  заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства, че е предявил иск в едномесечен срок от съобщението и на 12.04.2019г. е представил такива.

По делото е прието писмо от 30.08.2017г. от  Столична община, район Надежда , с което е посочило, че апартамент № 29 гр. София, ж. к. *********е закупен от В.З. Тошева от СГНС - Коларовски район с договор за продажба от 03.10.1969г.

Приети са протокол от 29.08.2002г.,  договор от 19.09.2002г., съгласно които етажните собственици на сградата на в гр. София, ж. к. *********вх. А, Б, В са избрали и възложили на  „Н.И.”ООД да извършва дялово разпределение на топлината енергия в сградата. В списъка на  етажните собственици за ап. 29 е посочена В.З. Тошева,заявила желание за монтиране на 2 бр. разпределители на 2 радиатора в имота.

Приети са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на Т.С.”ЕАД, одобрени с Решение на ДКЕВР от 03.02.2014г.

Приети са извлечения от сметки на ищеца, съгласно които ответникът му дължи процесните суми.

Приети са изравнителни сметки, протоколи за отчет на уреди за процесния период, съгласно които за процесния имот в периода са извършени отчети на водомери, в имота имало само едно отоплително тяло - щранг-лира без уред и за същото е начислена енергия за отопление, съответно и сградна инсталация, енергия за горещо битово водоснабдяване по показания на водомер.

С прието по делото, неоспорено от страните заключение  по съдебно-техническата експертиза,  вещото лице-топлотехник е посочило след проверка при ищеца, при трето лице-помагач и документи по делото, че за процесния период реално потребена топлинна енергия в имота е 1079,63лв.-за отопление с щранг-лира без уред, за сградна инсталация и за горещо битово водоснабдяване.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК  вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД  – иск за установяване на съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за  имот в сграда - етажна собственост, за възнаграждение за дялово разпределение на енергията,  отделно и обезщетение за забава на плащане на същото, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение, по което ищецът се е задължил да доставя на ответника  топлинна енергия срещу задължение на ответника да заплаща стойността им, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение на енергията,  поради което и за ответника  да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността им, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.

По делото не се спори а и се установи от приети книжа по заповедно дело, че по повод на заявление по чл. 410 от ГПК  е образувано заповедно производство , по което е издадена заповед. и с нея е уважено изцяло искането на заявителя „Топлофикация-София”АД  и длъжникът е осъден да му заплати процесните суми като дължима стойност  на потребена топлинна енергия и възнаграждение за разпределянето й за  процесния имот за периода в размерите на процесните суми, за обезщетение за забава на плащането им, за които е предявен иска, възражение срещу заповедта е депозирано в срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК  е предявил настоящия иск.

Действащата към периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007г.).

Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.

Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ  и в действалите към процесния период  Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).

Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.

Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.

По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл.72, ал.4 от НТ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че  потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г.  по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.

Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.

Съдът приема,  че по делото не е установено ответникът да е потребител/клиент на топлинна енергия  по смисъла на чл. 153 от ЗЕ в имота през процесиня период. Това обстотялество е било оспорено от ответника и в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е било да установят същото.  Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ купувач по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди. Такъв е и „битовият клиент“, тоест този, който купува енергия за собствени битови нужди. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на топлинна енергия и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди, тоест  дължат заплащане на цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред, включително и с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество по искане на това трето лице. Този договор не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. (В този смисъл Тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС).

В случая приетото по делото писмо от СО , както и списъка с етажните собственици не установяват обстоятелството, че ответникът е бил собственик на имота през процесния период, а твърдения и доказателства че на друго основание е възникнало правоотношение между страните по делото не са наведени и ангажирани. Нито един от тези документи не е титул за собственост на недвижим имот. Отделно тези документи  сочат обстоятелства към минал момент – съответно 1969г. и 2002г.,  а процесният период   е от май 2014г. до април 2017г. Правилно районният съд е приел, че при изрично оспорване от ответника на качеството на потребител на топлинна енергия в имота за периода ищецът е следвало по несъмнен начин да го установи по делото , което в случая не е направено. С оглед гореизложеното съдът приема, че решението на районният съд в обжалваната част е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото съдът приема, че в тежест на въззивника –ищец следва да се постави отговорността за разноски по делото и той следва да бъде осъден да заплати на адвокат И.Д. представлявал го безплатно по делото пред СГС на основание на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв. възнаграждение в размер на 219,61лв. Същото е определено от съда при съобразяване на  ниската правната и фактическа сложност на делото пред СГС и на минималните размери на адвокатските възнаграждения по действащите към момента разпоредби на Наредба № 1/2004г.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение  № 550113/30.11.2018г., допълнено  по реда на чл. 248 от ГПК с Определение от 25.03.2019г. по гр.д. № 23593 по описа за 2018г.  на Софийски районен съд,  153-ти състав в обжалваната част.

ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК ********* с адрес: *** да заплати на адвокат И.Г.Д., с личен № ********, вписан в АК-Кюстендил ,  с адрес: гр. София, ул. ********на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата от 219,61лв (двеста и деветнадесет лева и 0,61лв), представляващи възнаграждение за процесуално представителство на въззиваемия в производството пред СГС.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Н.”ЕАД, ЕИК *********.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                     2.